И така, тази вечер ще продължим изследването си, тъй като започнахме да разглеждаме темата за Великата борба. Изминаха няколко месеца, но тази вечер искам да започнем нова глава, свързана с времето на скръбта. Ще започнем да разглеждаме темата, конкретната тема за времето на скръбта. Сигурен съм, че това е тема, която всички вие сте разглеждали подробно и сте размисляли върху нея, сте я изучавали, вероятно сте провеждали уроци на други за нея, но това е тема от голямо значение, която трябва да разбираме добре, и особено когато се приближаваме до края, тъй като това е тема, която ще засегне целия свят и особено Божия народ, особено Неговите чада. Затова искам да се възползваме от всяка възможност, която имаме, за да разглеждаме това изследване, така че да го разберем по-добре. И така, нека започнем.
Първо: Какво съобщение от страна на Христос от небесното светилище ще отбележи края на благодатното време за човечеството? Познаваме този текст доста добре, но това ни се показва в Откровение 22 гл. Откровение 22 гл. Ето го съобщението, което ще направи Христос – скоро, но никой не знае колко скоро, което ще отбележи края на благодатното време както го познаваме сега. Това, разбира се, ще бъде едно много печално съобщение за мнозина. Не искаме да се намерим на погрешна страна, когато бъде прогласено това съобщение. Но това е съобщение, което Исус ще направи в края, когато благодатното време приключи. Знаете този текст, вероятно сте го наизустили. Откровение 22:11:
„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист...“
С други думи, когато Христос прави това съобщение, неправедните по онова време ще си останат неправедни, или в състояние на изгубеност. Нечистите по онова време ще си останат нечисти. Затова не бива да мислим, че може да продължаваме в плътска или духовна нечистота до края, и тогава по онова време изведнъж Христос ще ни направи чисти. Не. Нечистият при прогласяването на това съобщение, този, който не е чист, този, който не е праведен, неправедният, когато бъде издаден този указ, ще си остане в това състояние. Няма да има надежда за тях. Няма да има шанс те да бъдат обновени, да преживеят покаяние.
От друга страна, в продължение се казва:
„...и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.“
Което ни казва ясно, че ще има Божии чада, които... даже преди Исус да е направил това съобщение, да е прогласил това изявление, ще има Божии деца, които ще бъдат праведни. И не само това, те ще бъдат свети. Следователно, да се стремим да живеем свят живот е необходи-мо, е много важно, е от критично значение. Да се стремим да живеем свят живот. Няма да можете сами да се наречете свети или да обявите:
„Хей, аз съм праведен!“
Но Бог познава състоянието ви. И ако сте свети... Всъщност забележете какво казва тук Павел, в Евреи 12 гл. ... Убеден съм, че е Евреи 12 гл. Това е странична бележка, но темата е от голямо значение докато се стремим към Божието благословение в живота си, докато се стремим да бъдем подготвени за предстоящите събития, за времето на скръбта. Забележете какво казва Павел тук, в Евреи 12 гл. ... убеден съм, че стихът е 14 ст. Нека отворим там и ще видим. Евреи 12 гл. ... да, 14 ст. Той казва:
„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.“
Без мир в живота си, без да бъдете в мир с Бога и с човеците (тук той спомена конкретно човеците), „и онова освещение,“ се казва, „без което никой няма да види Господа“.
Вие живеете ли... или стремите ли се да бъдете свети? С други думи, дали вашият живот е напълно отделен и посветен на Йехова? Или има неща в живота ви, които показват, че вие все още служите по един или друг начин на този свят, че вие все още служите на аз-а си, че вие все още служите на удоволствията? Святост, приятели – това е стандартът за Божия народ. Той желае да бъдем свети. Ние не сме като света. Не трябва да говорите като света, да мислите като света, да действате като света, да се обличате като света и т.н. Ние сме особени, ние сме различни, ние сме свети – това е стандартът, който Бог желае за нас. Да бъдем праведни. Но това съобщение в Откровение 22:11 е нещото, което Исус ще каже, когато благодатното време за човечеството приключи.
Всъщност обърнете внимание и на Откровение 16 гл. Откровение 16 гл. и там 17 ст. Това е седмият ангел. Припомнете си седемте ангели със седемте чаши на гнева, наричани често „седем последни язви“. Това тук е седмият ангел, в неговото съобщение (в 17 ст.) се казва:
„И седмият ангел изле чашата си на въздуха; и излезе глас голем из храма небесен, от престола, който казваше: Свърши се.“
Това става в края на благодатното време и конкретно след като шестте язви са излети над човечеството. Исус ще каже от небесния трон:
„Свърши се.“
Толкова! Без повече болници, без повече погребения, без повече сватби както ги познаваме сега, без повече купуване и продаване каквито ги познаваме, без повече пазаруване, без повече социални събития, събрания, семейни сбирки, никое от тези неща.
„Свърши се!“
Историята за човечеството и за този свят престава. Ще се случат още няколко други неща, но никое от тях няма да бъде от полза за нечие спасение. След малко ще погледнем какво ще се случи след това. Боговдъхновеното перо казва:
„Когато третата ангелска вест приключи, благодатта не се застъпва повече за виновните жители на земята. Божият народ е свършил делото си. Получил е „късния дъжд”, „освежителните времена от лицето на Господа“ и е подготвен за часа на изпитанието, който е точно пред него. Ангели забързано летят между земята и небето. Един ангел, завръщащ се от земята, съобщава, че е приключил делото си; последната проба...“
Между другото, коя е тази последна проба? Точно така, пробата с неделния закон. Помнете това. Между другото, в края на изследването ни ще споделя един клип от президента на Генералната конференция, старейшина Тед Уилсън. Всъщност видеото не се отнася главно за него. Ще кажа, че само началото му, онова, което казва той, е поразително в светлината на всичко, което се случва в обществото, показващо изпълнението на пророчествата. И при все това да каже Генералната конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден нещо като онова, което каза той (ще го споделя с вас, ако останете до края)... Вероятно сте виждали това видео, то не е съвсем ново. Убеден съм, че беше направено през последните няколко месеца. Като и да е...
„Последната проба над света е направена и верните на Божествени-те предписания са получили „печата на Живия Бог“.“
Виждате ли, поставянето на печата на живия Бог все още предстои да се случи с Божия народ. И онези, които са верни на божествените предписания, онези, които издържат изпита, последния изпит... Между другото, в този изпит ще има толкова много натиск. Ние си мислим, че ще бъде лесно. Ако може да преминаваме през живота и да казваме, че някои от нещата, които преживяваме в него са трудни, че изпитите, през които може би преминаваме са сложни и трудни. Възможно е да виждате колко сложно и трудно е да бъдете Божие дете сега, какво ви кара да мислите, че последният изпит ще бъде лесен? Ако изпитания и предиз-викателства, които преживяваме сега като Божии деца, се оказват тежки за нас, са някак предизвикателни, са някак обременяващи, какво ви кара да мислите, че последният изпит ще бъде нещо от рода на лек полъх на вятъра? Ще бъде далеч от това. Подобно на последен изпит и само малцина ще го издържат. Ще бъдете ли вие един от малцината?
„Тогава Исус преустановява ходатайствената служба в небесното светилище. Вдига ръце и казва с висок глас: „Свърши се!“.“
Чета от „Великата борба“, стр. 613.
„Цялото множество ангели свалят короните си...“
Между другото, знаехте ли, че ангелите носят корони? Ангелите носят корони.
„...свалят короните си, когато обявява тържествено: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда...““
Току-що прочетохме Откровение 22:11.
„Всеки случай е разгледан и решен за живот или за смърт. Христос е извършил изкуплението на Своя народ и е заличил греховете му. Броят на поданиците Му е попълнен; „царството и владичество-то“...“
Тя цитира... убеден съм, че това е Даниил 7 гл.
„...царството и владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе“, скоро ще бъдат дадени на наследниците на спасението и Исус ще царува като Цар на царете и Господ на господарите“ („Великата борба“, стр. 613).
Ето какво ще се случи. И така, какво катастрофално събитие ще се състои между приключването на благодатното време и първото възкре-сение? Защото ще има период от време между момента, в който ще приключи благодатното време, и момента на завръщането на Исус, за да възкреси светиите. Но междувременно ще се състои някакво катастро-фално събитие. Даниил 12 гл. ни казва за това събитие. Даниил... коя глава? И там 1 ст.:
„И в онова време великият княз Михаил...“
Между другото, Михаил е название на Исус. Името означава:
„Един, Който е като Бога.“
Това беше името на Исус преди Въплъщението. Някой път можем да ви покажем това по отношение на Михаил. Изправя се Исус. Между другото, сега Той седи. Има много библейски текстове, които показват, че сега Исус седи отдясно на Бога, в Светая Светих. Той седи отдясно на Божия престол, отдясно на Божията сила. Имаше един текст в Новия завет, в книгата Деяния, в който се виждаше Исус да стои прав. Спомня-те ли си кога беше това, когато се вижда Исус да стои прав? Не преди това, а в дните на ранната църква. Намирате го в книгата Деяния, в която се видя Исус да стои отдясно на Бога. Не. Книгите не бяха отворени. Това ставаше, когато Стефан беше убиван с камъни. Той погледна към небето и каза:
„Ето, виждам Човешкия Син да стои отдясно на Бога.“
Стоенето е представяне на края на благодатното време. В онзи момент това не беше краят на благодатното време за човечеството, а беше край на благодатното време за юдеите. Пророчеството за 70-те седмици беше приключило в онзи момент и Исус стоеше до Отец, и краят на благодат-ното време за Неговия народ, който Го беше отхвърлил, и особено сега, окончателно, в акта по убиването на Стефан с камъни, беше краят на пророчеството за 70-те седмици, на благодатното време, дадено на юдеите. Но тук, в Даниил 12 гл., се говори за момента, в който Той ще се изправи в края на времето. Той ще се изправи.. Казва се:
„...великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата“ (Даниил 12:1).
И така, събитието, което ще се състои между края на благодатното време и първото възкресение, се нарича „време на скръб“. Това тук е конкретно „времето на Якововата скръб“. Често е наричано и е известно като „времето на Якововата скръб“, защото преди края на благодатното време също ще има време на скръб. Всъщност сега ние вече живеем във времето на скръбта. Но тя само ще се увеличава и ще се влошава все повече и повече. Виждаме скърби навсякъде около нас. Чуваме за такива всекидневно по новините. Скърбите се увеличават, нарастват, зачестяват все повече и повече. Но след края на благодатното време ще настане време на скръб каквато не е имало никога преди. Защо ще има толкова много скръб тогава? Ще открием след малко. Защо това ще бъде най-скръбното време, ставало известно някога на този свят? Причината е, че това е време, в което Бог ще направи нещо, което не е допускал да стане никога преди това. След малко ще прочетем какво е то. Боговдъхновеното перо казва (това е „Великата борба“, стр 614):
„Когато Той напусне светилището, тъмнина покрива жителите на земята. През онова страшно време праведните трябва да живеят без посредник пред свeтия Бог. Мощта...“
Това, което предстои да прочетем тук, е причината, поради която това ще бъде най-скръбното време, ставало някога известно на човеци.
„Мощта, която до тогава е задържала безбожните, е отстранена...“
Кое е отстранено? Онази задържаща мощ, задържащото влияние на Божия Дух, действието на Божиите ангели сред хората на земята. Всичко това Бог сега е оттеглил напълно.
„...и Сатана владее напълно непокаяните.“
Това е нещо, което Бог никога, никога не е допускал да се случи в историята на човека, при което Сатана да притежава пълен контрол над окончателно непокаяните. Единственото нещо, близко до това, което получаваме, е по Ноево време, когато целият свят беше нечестив. Но по онова време нямаше толкова голяма популация, колкото имаме сега, днес, с повече от седем милиарда души на земята. И мнозинството от тях ще бъдат под пълния контрол на Сатана.
„Божието дълготърпение се е свършило. Светът е отхвърлил Неговата благодат, презрял е любовта Му и е потъпкал закона Му. Безбожните са преминали границите на своето благодатно време; Божият Дух, на когото те упорито са се съпротивлявали, най-после е оттеглен от тях. Незакриляни повече от божествена благодат, те нямат вече никаква закрила пред лукавия враг. Тогава Сатана ще тласне жителите на земята в една голяма, последна скръб.“
И мислите, че виждате скръб сега ли? Мислите, че чувате за скръб сега ли? Какво ще бъде според вас, когато Сатана ще притежава пълен контрол над хората? Когато онези, които са се съпротивлявали на умоляванията от страна на Бога, които са преминали отвъд крайната точка на благодатното време, преминали отвъд точката, в която няма връщане назад, какво ще бъде според вас, когато Сатана притежава пълен контрол над тях и те просто са отворени за всяка зла наклонност? И ще се наложи праведните да живеят по време на това. Праведните все още ще бъдат тук, на земята, противно на популярното учение, според което църквата им ще бъде грабната и взета от този свят преди да се състои тази скръб. Това противоречи на Библията. Църквата няма да бъде грабната от този свят, за да избегне един час на изпит (според както те цитират погрешно Откровение). Също както израилтяните все още се намираха в Египетската земя, когато се изливаха язвите, така и Божиите чада ще бъдат в Египетската земя (или би трябвало да кажа: в този свят) през тези седем последни язви, през това време на скръб. Но също както израилтяните бяха запазени и защитени, така и праведните и светите ще бъдат запазени и защитени от онзи час на изпитание, който ще сполети тази земя (би трябвало да кажа: последните язви). Ето защо е по-добре да бъдем защитени в Христос сега. Най-добре за нас е да бъдем скрити в Христос сега, да бъдем напълно предадени на Него. Той ще бъде единственото ни убежище. А мнозинството от хората отхвърлят Исус, единствената им сигурност. И именно те ще бъдат тези, които ще викат на скалите да паднат върху тях и да ги скрият от присъствието на Този, Когото са ненавиждали.
И така, какво божествено средство задържа понастоящем тези ужасни ветрове на борба до запечатването на Божия народ? В Откровение 7:1 се говори за това, се говори за задържането, обуздаването на ветровете. Ветровете представляват войни, вълнения и унищожение. И така, ветро-вете, които са обуздавани тук, в Откровение 7 гл., символизират войни и унищожение, и вълнения, които до голяма степен са обуздавани докато бъде поставен печат на челата на Божиите слуги. И това запечатване всъщност не е финализирано докато Неговите слуги всъщност не преминат през своя последен изпит. Откровение 7 гл. Откровение 7:1:
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.“
И така, тук са описани ветрове (или борба), които са в световен мащаб. Четирите небесни ветрове са обуздавани. Но точно какво средство употребява Бог, за да задържа тези ветрове? И как е наречено то? Извинявай? Точно така.
„Когато Божиите ангели...“
Това е „Великата борба“, стр. 614.
„Когато Божиите ангели спрат да обуздават свирепите ветрове на човешките страсти, всички елементи на борба ще бъдат пуснати на свобода. Целият свят ще бъде въвлечен в гибел, много по-страшна от сполетялата древния Ерусалим. Един-единствен ангел погуби всички египетски първородни и страната се изпълни със скръб и ридания.“
Само един ангел! Беше нужен само един ангел, за да бъдат погубени първородните на Египет. И между другото, това беше Божий ангел, а не ангел на дявола. Това беше Божий ангел.
„Когато Давид съгреши срещу Бога, като изброи народа, един ангел причини ужасното опустошение - наказание за неговия грях. Същата разрушителна сила, която е възможно да бъде приложена от светите ангели по Божията заповед, ще бъде приложена и от злите ангели, когато Той допусне това. Сега силите са в готовност и чакат само Божието позволение, за да започнат повсеместно опустошение.“
Уау! Искаш да ми кажеш, че злите ангели само чакат за позволение от Бог да започнат повсеместно опустошение? Да. И ако не бяха Божиите милости сега, къде щяхме да се намираме? Ако не бяха Божиите милости сега, мислим, че виждаме скръб сега, но това нямаше да бъде нищо. Това е нищо в сравнение с онова, което предстои, когато Бог най-накрая даде позволение на злите ангели да причинят хаос и да донесат унищожителни бедствия над този свят. И за съжаление за тези унищо-жителни бедствия, които биват докарвани от злите ангели, ще бъде обвинен Божият народ, който все още се намира тук.
Знаете ли, интересно е как знаем историята предварително. Знаем какво ще се случи преди то да се случи. И при все това мнозина от Божия народ няма да могат да устоят. Те все пак ще бъдат неподготвени, няма да бъдат готови понеже не са повярвали. Казано просто, те не са повярвали и не са наредили дома си, те не са предприели необходими стъпки, за да се уверят, че са подготвени за онова, което предстои, и в следствие на това те няма да издържат изпита, тъй като са пренебрегна-ли да приемат Божията дума сега. Приятели, трябва да приемаме Божията дума днес. Светлината, която ни е дал Бог в това Адвентно движение...
Знаете ли, някак поразително е, но заедно с цялото изобилие от светлина идва още по- голямо осъждане, когато я отхвърлите. А Бог ни е дал толкова много светлина поради онова, което предстои да се случи, и Той желае да има народ, който да може да устои през това време, като живее със святост и праведност, като живее през това време, знаейки, че няма на разположение Исус като негов посредник, за да се застъпва за него. Но до този момент Той трябва да е поглеждал Своя народ и да е казвал:
„Все още не са готови. Все още не мога да кажа за тях както казах за Йов – обърнал ли си внимание на слугите Ми?“
Сякаш Бог сега не разполага с тази група, подобна на Йов, която да може да понесе изпита. Но Бог действително ще има народ, който няма да обича живота си дотолкова, че да бяга от смърт, който наистина предава всичко, който Му е поверил всичко, който е напълно посветен на Него, който е напълно отдаден на Него. Бог ще има народ. Въпросът е: Ще бъдете ли вие в това число? И повече от това: Дали сте в това число сега? Какво е положението ви спрямо Бога точно в този момент? Какво е общението ви с Бога, ходенето ви с Бога? Наистина ли сте готови? Наистина ли обичате Бога? Ето до това се свежда всичко. Наистина ли Го обичате?
В Откровение 14:12 се говори за двете характеристики на Божия народ, които ще разпалят гнева на тълпите, на окончателно непокаяните. И знаем, че там се говори за факта, че те пазят Божиите заповеди и имат вярата на Исус. Те са верни на Бога, най-вярната група, вървяла някога по тази земя. Казвам „вярна група“ – не като отделни лица, а като група. Откровение... Извинете ме. Във „Великата борба“, стр. 614 се казва:
„Почитащите Божия закон са обвинени, че са предизвикали нещас-тията в света...“
Виждате ли, кой предизвиква нещастията? Спомняте ли си? Злите ангели. И причината те да предизвикват нещастията е, че Бог сега им дава позволение да предизвикат нещастия. Благодатното време е завършило, последният изпит е причинен, нечестивите са окончателно непокаяни, сега над земята се стоварват нещастия и при все това онези, които почитат Бога, онези, които отстояват убежденията си, ще бъдат именно хората, на които ще се гледа като на причина за бедствията, причина за нещастията.
„...че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата...“
Причината да са налице тези бури, това изменение в климата, причината да са налице торнадата и ураганите, цунамитата и... вие кажете още какво. Те търсят „козел за отпущение“, търсят онзи Йона помежду си. И така, те ще търсят онзи Йона, за да го хвърлят в морето. А в онзи момент Йоновците няма да бъдат там задето са бягали от Бога, а задето са били верни на Бога.
„...че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата, и за борбите и кръвопролитията сред хората, изпълващи земята със страдания. Силата, придружаваща последното предупреждение, е вбесила неправедните.“
Когато се започне разговор за Божията сила, започвам да се вълнувам, и в същото време се натъжавам, защото ние все още не сме достигнали до там и в много отношения сме далеч от това да бъдем готови. Но Божият народ, докато прогласява последната вест, ще притежава сила (при прогласяването на тази вест). И тази сила ще разгневи нечестивите. Те ще бъдат вбесени. И се казва:
„Пламналият им гняв е насочен срещу всички, приели вестта, и Сатана ще възбуди духа на омраза и преследване с още по-голяма сила.“
И така, какво духовно състояние ще притежава самообявилото се духовно мнозинство в последните дни, еднакво с онова, което беше в дните на Христос? И така, какво еднакво духовно състояние ще притежава самообявилото се духовно мнозинство? Матей 15 гл. Това е същото състояние, в което ще се намират те, както в дните на Исус. Матей 15:8. В Матей 15:8 се казва:
„Тези хора се приближават до Мен с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им се намира далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“
Следователно, те Го почитат с устата си и с устните си, но сърцето им, умът им е далеч от Него. Това е печално. Освен това е и измамно, защото Библията казва:
„...от онова, което препълва сърцето, говорят устата“ (Матей 12:34).
И с устата си те ще славят Бога, с устата си те ще Го почитат. Но сърцето им е толкова далеч от Него, че те ще се обхождат противно на Него. Те не ходят заедно с Него, а са далеч от Него. С други думи, те изповядват, че Го обичат, но на дела се отричат от Него. Дотолкова, че са стигнали до момента, в който Исус каза на фарисеите по Негово време, по отношение на учениците:
„Ще ви убиват и ще мислят, че вършат служба на Бога“ (виж Йоан 16:2).
Те вършат това в името на Исус, но то противоречи на живота на Исус. Това е опасно състояние, в което да се намирате – да мислите, че вършите нещо за Исус, когато в действителност то е против Него. Боговдъхновеното перо казва:
„Когато Божието присъствие беше окончателно оттеглено от юдейския народ, това не знаеха нито свещеници, нито народ. Макар че се намираха под властта на Сатана и бяха разяждани от най-страшните и отвратителни страсти, те все още се считаха за избраници Божии.“
И така, ето ги и тях, намиращи се под контрола на Сатана, управлявани от най-ужасни и отвратителни страсти. И при все това те казват:
„Ние сме църквата. Ние сме Божията църква. Ние сме Неговият народ.“
Колко опасно може да бъде това! Да мислите, че все още сте църква на Бога, църква на живия Бог, да мислите, че все още сте Негов избран народ и при все това да се намирате под контрола на Сатана. Исус нарече това „синагогата на Сатана“. Възможно е да бъдете синагога на Сатана докато изповядвате, че сте Христова църква. Възможно е. Което е и причината, поради която трябва да осъзнаем, че сърцето ни не трябва да обича църква. Сърцето ни не трябва да обича църква, или „църквата“, сърцето ни трябва да обича Исус и Неговото тяло, което не е ограничено от деноминация, от деноминационни стени. Между другото, деноминациите могат да ви заведат в ада. Но истината ще ви направи свободни.
„Службата в храма продължаваше [по отношение на юдеите], жертви се принасяха на неговите осквернени олтари и всекидневно се призоваваше божественото благословение върху един народ, който се беше провинил в кръвта на скъпия Божий Син и се опитваше да погуби Неговите слуги и апостоли. Тъй и...“
Ето как ще бъде в края:
„Тъй и земните жители не ще знаят кога е изговорено неотменното решение в светилището и участта на света е определена завинаги.“
„...ще продължава да спазва формите на религията...“
Виждате ли, това е след края на благодатното време. Хората все още ще посещават църква, те все още ще се молят, те все още ще постят, те все още ще ходят насам-натам в търсене на Господното слово (но те няма да могат да намерят Господното слово, ще могат да намерят човешките предания и заповеди), те все още ще водят обичайния начин на живот.
„Народът, от когото Божият Дух е окончателно оттеглен, ще продължава да спазва формите на религията; и сатанинската ревност, с която князът на злото ще ги въодушевява за извършване лукавите му атаки, ще бъде уподобена на ревността за Бога.“
Говорите за сплашване. Ревността, която притежават те под контрола на Сатана, ще се уподобява на ревност за Бога. Те ще мислят, че Бог е с тях, че това е Божие действие, че това е действие на Светия Дух, че „Светият Дух е сред нас“, когато в действителност Бог не е с тях, Неговият Дух е окончателно и напълно оттеглен от тях. Колко измамно може да бъде това! Даже до степента, в която вие вярвате, че Бог е с вас, когато в действителност не е.
Между другото, ние не желаем да бъдем такива сега. Ние не желаем да мислим, че Бог е с нас, когато в действителност Бог не е с нас.
Небесни Татко, дори сега: не желаем това да бъде нашият случай. Молим се да бъдеш с нас. Молим се да не си отдръпнал Духа Си от нас, да не си оттеглил от нас Духа Си от нас без да знаем това. Възможно е нещата да стоят така, защото може въпреки всичко да сме като Юда. Той обичаше да е с Исус, обичаше да чува думите на Исус, обичаше да бъде с хора, които общуват с Исус, и при все това нямаше правилния дух. Той беше син на погибелта. А, святи Отче, ние не искаме нещата да стоят така при нас. Молим Те, бъди с нас. Ако има нещо в живота ни, в сърцето ни, което противоречи на Твоите пътища и на Твоето Слово, молим Те, покажи ни го и нека извършим своя дял, за да го изповядаме и изоставим. Защото не искаме да Те наскърбим, не искаме да Те изгубим. Ти си твърде скъп, твърде ценен и животът е нищо без Теб. Затова, скъпи Господи, Те молим да бъдеш с нас и да ни избавиш от всяко зло. В името на Исус, амин.
Сега искам да завърша със следното видео. Това не беше заключителната ми молитва. Почувствах се склонен да направя това, защото тези мисли просто са толкова обезпокоителни за мен – мислите за това какво ще се случи с хората в последните дни, и не желая това да се случи с нас. Ето едно кратко видео. За онези, които слушат по телефона, съжалявам, няма да можете да прочетете думите на видеото. По-голямата част от него ще се състои от думи вместо от глас, от аудио глас. Но действително ще чуете в началото старейшина Тед Уилсън да казва нещо по отношение на неделния закон. И искам да забележите какво казва той за него във връзка с факта, че всичко, което се случва в света около нас, показва колко близо до края се намираме. Сега не е време да бъдем приспивани по какъвто и да е начин! Или: Сега не е време усещането ни за неотложност някак си да бъде успокоено. Трябва да имаме усещане за неотложност както никога преди. Ето го видеото...
Да, национални неделни закони ще настъпят, преследване ще настъпи. Но нищо от този род не е в процес на изготвяне в настоящето, нищо, за което да сме разбрали.
И така, искам само да забележите съвсем набързо, че той каза, че нищо от този род не е в процес на изготвяне. Така. Никакъв неделен закон не е в процес на изготвяне ли?
„15. Тогава ще разгледам някои принципи, извлечени от юдео-християнската традиция, които могат да направят нашата ангажираност към околната среда по-съгласувана [единна]” (из Laudato Si’).
“237. В неделя участието ни в Евхаристията има специална значи-мост. Неделята, както юдейската събота, е предназначена да бъде ден, който изцелява взаимоотношенията ни с Бога, със самите нас, с другите и със света... Законът на седмичната почивка забранява работа в седмия ден... И така, денят за почивка, съсредоточен върху Евхаристията, хвърля светлината си върху цялата седмица и ни подтиква към по-голяма загриженост за природата и бедните.”
„Ортодоксалност: неделята като белег за християнско единство.“
„Нека направим неделята почивен ден, заради Бога.“
„Да се държат магазините отворени в неделя не е от полза за обществото – папа Франциск.“
„Никога в неделя: папа Франциск казва, че работата в неделя оказва отрицателно въздействие върху семействата.“
„Висше съдилище потвърждава повторно забраната върху неделното пазаруване.“
„Ватикана работи за прекратяване на неделното пазаруване в Италия.“
„Трябва ли федералното правителство да направи задължително посещението на църква?“
„Завръщайки се към Библията, Полша възстановява неделята като почивен ден.“
„Възможно е религиозен закон да приближава към Америка. Но той не е Шариат, а християнски.“
„Израел приема неработна неделя.“
„...Кнесет реши неделите сега да бъдат официален неработен ден. Но, както поддръжници на плана за неработни недели са ни казвали многократно, това ще ни направи просто като всички останали нации.“
„Ортодоксални законодатели се подготвят да се борят против съботното постановление на Върховния съд.“
„Върховният съд издаде в сряда постановление в полза на разрешаването на магазини, увеселителни центрове и аптеки в Тел Авив [да работят] в събота. В решението... се казваше, че местен закон от 2014 г., въведен от кметството на Тел Авив, е „балансиран, взема в съображение разнородните права, имиджа на града и статута на съботния ден“.
„Той [член на Кнесет] каза също, че „лошото“ решение би превърнало съботата в обикновен работен ден както в Тел Авив, така и в цялата страна.“
„Кратка история на неделята“, Хусто Л. Гонзалес.
„Адвентистите от седмия ден могат да научат много от това тълкувание на историята на освещаването на неделята, включително от сложността и разнородните оттенъци на значението, което е имал този ден в хода на християнската история.“
„Би трябвало това да бъде едно напомняне за необходимостта от актуална, добре подплатена с проучавания монография на седмия ден, събота, върху който в момента работи Библейският изследователски институт.“
„Духовност. Водете разговор с Бога. Бог чува всяка молитва. Нашият небесен Баща винаги иска да чува думи от Своите деца. Молитвата ви дава незабавна и пряка връзка с вашия Създател и Изкупител.“
„Духовност.“
Накъде води пътят? Неделно поклонение. И така, ето го това. Президен-тът казва, че нищо от този род не е в процес на изготвяне. С други думи, че не виждаме да се спуска нищо, което да посочва каквото и да е нещо, свързано с неделния закон.
„Мир. Бъдете спокойни. Всичко е наред.“
Но, приятели, виждаме как всички знамения около нас нарастват, как те се влошават все повече и повече. И знаем, че последните събития ще бъдат много бързи. Сега е времето да затвърдим своето призвание и избиране (2 Петрово 1:10).
Сега е времето да се уверим, че сме скрити в Христос както никога преди. Сега е времето да бъдем сериозно посветени и отдадени на Бога както никога преди. Някои от нас имат нужда да постят и да се молят, защото имаме работа с демони, имаме работа и със зли помисли, имаме работа с определени отношения и чувства, които не са от Бога, които са причина ние все още да бъдем нечисти и несвети. И ние сме отпуснали хватката си върху Бога в борбата с Исус за победата над тези неща. Намираме се твърде близо до края, за да се намираме в лаодикийско състояние, за да се намираме в лаодикийско положение. Трябва да бъдем усърдни и ревностни, правейки всичко по силите си, със средс-твата, които ни дава Бог. Да, трябва да се научим да действаме бързо, но внимателно.
Разбира се, има неща, които не сме способни да вършим сега, които, според Неговото слово, е възможно Бог да каже:
„Идете и ги извършете.“
И при все това ние се стремим да се идем, ние предприемаме необходимите стъпки. Не седете просто и не чакайте докато ръцете ви бъдат развързани или докато дойдат парите. Идете с вяра като предприемате стъпките една по една, и Бог ще отвори вратите докато се придвижвате нататък. Имаме нужда от Исусовата вяра. Припомнете си, че Божият народ не само пази Божиите заповеди... Виждате ли, това е нещо, в което хората, които наричат себе си адвентисти, са добри – пазенето на заповедите. Но когато стане въпрос за това да имаме вярата на Исус, това е нещо напълно различно. Това е ниво, до което те не са достигнали досега. Не всички, но досега. Те не са стигнали до това ниво. А това е нивото, до което Бог желае да достигнем – да имаме Исусовата вяра.
„...това е победата, която е победила света - нашата вяра“ (1 Йоано-во 5:4).
Време на скръб ще ни постигне. Нека Бог ни помогне да бъдем подгот-вени. Нека се помолим.
Любящи небесни Татко, отново изучавахме Словото Ти, пророчествата Ти, докато разглеждаме неща, които предстои да се състоят в нашия свят. Отче, искаме да бъдем подготвени за онова, което предстои. Засега, отново, моля само, Отче, Ти да бъдеш с нас, и да узнаем, че Ти си с нас като виждаме как ръката Ти действа в живота ни, като виждаме как Ти изпълняваш Словото Си в живота ни и като получаваме сила от Теб, Отче, която да ни укрепи и да ни даде смелост и сила да преминем през тази скръб, да издържим даже и скърбите, пред които сме изправени сега. Нека Ти бъдеш с нас, Отче, и нека не бъдем подведени да мислим, че Ти си с нас, когато в действителност не си. Павел нарече това „развратен ум“, поради нашата липса на себеконтрол, на въздържание – когато проповядваме на други, самите ние да бъдем отхвърлени. Не искаме това да се случи с нас. Молим Те, нека не бъдем отхвърлени от Теб, а да бъдем приети във Възлюбения. Благодарим Ти и за това време, с което разполагахме, за да изучаваме. Помогни ни да се уподобим повече на Исус. Моля се в Неговото име, амин.
„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист...“
С други думи, когато Христос прави това съобщение, неправедните по онова време ще си останат неправедни, или в състояние на изгубеност. Нечистите по онова време ще си останат нечисти. Затова не бива да мислим, че може да продължаваме в плътска или духовна нечистота до края, и тогава по онова време изведнъж Христос ще ни направи чисти. Не. Нечистият при прогласяването на това съобщение, този, който не е чист, този, който не е праведен, неправедният, когато бъде издаден този указ, ще си остане в това състояние. Няма да има надежда за тях. Няма да има шанс те да бъдат обновени, да преживеят покаяние.
От друга страна, в продължение се казва:
„...и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.“
Което ни казва ясно, че ще има Божии чада, които... даже преди Исус да е направил това съобщение, да е прогласил това изявление, ще има Божии деца, които ще бъдат праведни. И не само това, те ще бъдат свети. Следователно, да се стремим да живеем свят живот е необходи-мо, е много важно, е от критично значение. Да се стремим да живеем свят живот. Няма да можете сами да се наречете свети или да обявите:
„Хей, аз съм праведен!“
Но Бог познава състоянието ви. И ако сте свети... Всъщност забележете какво казва тук Павел, в Евреи 12 гл. ... Убеден съм, че е Евреи 12 гл. Това е странична бележка, но темата е от голямо значение докато се стремим към Божието благословение в живота си, докато се стремим да бъдем подготвени за предстоящите събития, за времето на скръбта. Забележете какво казва Павел тук, в Евреи 12 гл. ... убеден съм, че стихът е 14 ст. Нека отворим там и ще видим. Евреи 12 гл. ... да, 14 ст. Той казва:
„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.“
Без мир в живота си, без да бъдете в мир с Бога и с човеците (тук той спомена конкретно човеците), „и онова освещение,“ се казва, „без което никой няма да види Господа“.
Вие живеете ли... или стремите ли се да бъдете свети? С други думи, дали вашият живот е напълно отделен и посветен на Йехова? Или има неща в живота ви, които показват, че вие все още служите по един или друг начин на този свят, че вие все още служите на аз-а си, че вие все още служите на удоволствията? Святост, приятели – това е стандартът за Божия народ. Той желае да бъдем свети. Ние не сме като света. Не трябва да говорите като света, да мислите като света, да действате като света, да се обличате като света и т.н. Ние сме особени, ние сме различни, ние сме свети – това е стандартът, който Бог желае за нас. Да бъдем праведни. Но това съобщение в Откровение 22:11 е нещото, което Исус ще каже, когато благодатното време за човечеството приключи.
Всъщност обърнете внимание и на Откровение 16 гл. Откровение 16 гл. и там 17 ст. Това е седмият ангел. Припомнете си седемте ангели със седемте чаши на гнева, наричани често „седем последни язви“. Това тук е седмият ангел, в неговото съобщение (в 17 ст.) се казва:
„И седмият ангел изле чашата си на въздуха; и излезе глас голем из храма небесен, от престола, който казваше: Свърши се.“
Това става в края на благодатното време и конкретно след като шестте язви са излети над човечеството. Исус ще каже от небесния трон:
„Свърши се.“
Толкова! Без повече болници, без повече погребения, без повече сватби както ги познаваме сега, без повече купуване и продаване каквито ги познаваме, без повече пазаруване, без повече социални събития, събрания, семейни сбирки, никое от тези неща.
„Свърши се!“
Историята за човечеството и за този свят престава. Ще се случат още няколко други неща, но никое от тях няма да бъде от полза за нечие спасение. След малко ще погледнем какво ще се случи след това. Боговдъхновеното перо казва:
„Когато третата ангелска вест приключи, благодатта не се застъпва повече за виновните жители на земята. Божият народ е свършил делото си. Получил е „късния дъжд”, „освежителните времена от лицето на Господа“ и е подготвен за часа на изпитанието, който е точно пред него. Ангели забързано летят между земята и небето. Един ангел, завръщащ се от земята, съобщава, че е приключил делото си; последната проба...“
Между другото, коя е тази последна проба? Точно така, пробата с неделния закон. Помнете това. Между другото, в края на изследването ни ще споделя един клип от президента на Генералната конференция, старейшина Тед Уилсън. Всъщност видеото не се отнася главно за него. Ще кажа, че само началото му, онова, което казва той, е поразително в светлината на всичко, което се случва в обществото, показващо изпълнението на пророчествата. И при все това да каже Генералната конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден нещо като онова, което каза той (ще го споделя с вас, ако останете до края)... Вероятно сте виждали това видео, то не е съвсем ново. Убеден съм, че беше направено през последните няколко месеца. Като и да е...
„Последната проба над света е направена и верните на Божествени-те предписания са получили „печата на Живия Бог“.“
Виждате ли, поставянето на печата на живия Бог все още предстои да се случи с Божия народ. И онези, които са верни на божествените предписания, онези, които издържат изпита, последния изпит... Между другото, в този изпит ще има толкова много натиск. Ние си мислим, че ще бъде лесно. Ако може да преминаваме през живота и да казваме, че някои от нещата, които преживяваме в него са трудни, че изпитите, през които може би преминаваме са сложни и трудни. Възможно е да виждате колко сложно и трудно е да бъдете Божие дете сега, какво ви кара да мислите, че последният изпит ще бъде лесен? Ако изпитания и предиз-викателства, които преживяваме сега като Божии деца, се оказват тежки за нас, са някак предизвикателни, са някак обременяващи, какво ви кара да мислите, че последният изпит ще бъде нещо от рода на лек полъх на вятъра? Ще бъде далеч от това. Подобно на последен изпит и само малцина ще го издържат. Ще бъдете ли вие един от малцината?
„Тогава Исус преустановява ходатайствената служба в небесното светилище. Вдига ръце и казва с висок глас: „Свърши се!“.“
Чета от „Великата борба“, стр. 613.
„Цялото множество ангели свалят короните си...“
Между другото, знаехте ли, че ангелите носят корони? Ангелите носят корони.
„...свалят короните си, когато обявява тържествено: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда...““
Току-що прочетохме Откровение 22:11.
„Всеки случай е разгледан и решен за живот или за смърт. Христос е извършил изкуплението на Своя народ и е заличил греховете му. Броят на поданиците Му е попълнен; „царството и владичество-то“...“
Тя цитира... убеден съм, че това е Даниил 7 гл.
„...царството и владичеството и величието на царствата, които са под цялото небе“, скоро ще бъдат дадени на наследниците на спасението и Исус ще царува като Цар на царете и Господ на господарите“ („Великата борба“, стр. 613).
Ето какво ще се случи. И така, какво катастрофално събитие ще се състои между приключването на благодатното време и първото възкре-сение? Защото ще има период от време между момента, в който ще приключи благодатното време, и момента на завръщането на Исус, за да възкреси светиите. Но междувременно ще се състои някакво катастро-фално събитие. Даниил 12 гл. ни казва за това събитие. Даниил... коя глава? И там 1 ст.:
„И в онова време великият княз Михаил...“
Между другото, Михаил е название на Исус. Името означава:
„Един, Който е като Бога.“
Това беше името на Исус преди Въплъщението. Някой път можем да ви покажем това по отношение на Михаил. Изправя се Исус. Между другото, сега Той седи. Има много библейски текстове, които показват, че сега Исус седи отдясно на Бога, в Светая Светих. Той седи отдясно на Божия престол, отдясно на Божията сила. Имаше един текст в Новия завет, в книгата Деяния, в който се виждаше Исус да стои прав. Спомня-те ли си кога беше това, когато се вижда Исус да стои прав? Не преди това, а в дните на ранната църква. Намирате го в книгата Деяния, в която се видя Исус да стои отдясно на Бога. Не. Книгите не бяха отворени. Това ставаше, когато Стефан беше убиван с камъни. Той погледна към небето и каза:
„Ето, виждам Човешкия Син да стои отдясно на Бога.“
Стоенето е представяне на края на благодатното време. В онзи момент това не беше краят на благодатното време за човечеството, а беше край на благодатното време за юдеите. Пророчеството за 70-те седмици беше приключило в онзи момент и Исус стоеше до Отец, и краят на благодат-ното време за Неговия народ, който Го беше отхвърлил, и особено сега, окончателно, в акта по убиването на Стефан с камъни, беше краят на пророчеството за 70-те седмици, на благодатното време, дадено на юдеите. Но тук, в Даниил 12 гл., се говори за момента, в който Той ще се изправи в края на времето. Той ще се изправи.. Казва се:
„...великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата“ (Даниил 12:1).
И така, събитието, което ще се състои между края на благодатното време и първото възкресение, се нарича „време на скръб“. Това тук е конкретно „времето на Якововата скръб“. Често е наричано и е известно като „времето на Якововата скръб“, защото преди края на благодатното време също ще има време на скръб. Всъщност сега ние вече живеем във времето на скръбта. Но тя само ще се увеличава и ще се влошава все повече и повече. Виждаме скърби навсякъде около нас. Чуваме за такива всекидневно по новините. Скърбите се увеличават, нарастват, зачестяват все повече и повече. Но след края на благодатното време ще настане време на скръб каквато не е имало никога преди. Защо ще има толкова много скръб тогава? Ще открием след малко. Защо това ще бъде най-скръбното време, ставало известно някога на този свят? Причината е, че това е време, в което Бог ще направи нещо, което не е допускал да стане никога преди това. След малко ще прочетем какво е то. Боговдъхновеното перо казва (това е „Великата борба“, стр 614):
„Когато Той напусне светилището, тъмнина покрива жителите на земята. През онова страшно време праведните трябва да живеят без посредник пред свeтия Бог. Мощта...“
Това, което предстои да прочетем тук, е причината, поради която това ще бъде най-скръбното време, ставало някога известно на човеци.
„Мощта, която до тогава е задържала безбожните, е отстранена...“
Кое е отстранено? Онази задържаща мощ, задържащото влияние на Божия Дух, действието на Божиите ангели сред хората на земята. Всичко това Бог сега е оттеглил напълно.
„...и Сатана владее напълно непокаяните.“
Това е нещо, което Бог никога, никога не е допускал да се случи в историята на човека, при което Сатана да притежава пълен контрол над окончателно непокаяните. Единственото нещо, близко до това, което получаваме, е по Ноево време, когато целият свят беше нечестив. Но по онова време нямаше толкова голяма популация, колкото имаме сега, днес, с повече от седем милиарда души на земята. И мнозинството от тях ще бъдат под пълния контрол на Сатана.
„Божието дълготърпение се е свършило. Светът е отхвърлил Неговата благодат, презрял е любовта Му и е потъпкал закона Му. Безбожните са преминали границите на своето благодатно време; Божият Дух, на когото те упорито са се съпротивлявали, най-после е оттеглен от тях. Незакриляни повече от божествена благодат, те нямат вече никаква закрила пред лукавия враг. Тогава Сатана ще тласне жителите на земята в една голяма, последна скръб.“
И мислите, че виждате скръб сега ли? Мислите, че чувате за скръб сега ли? Какво ще бъде според вас, когато Сатана ще притежава пълен контрол над хората? Когато онези, които са се съпротивлявали на умоляванията от страна на Бога, които са преминали отвъд крайната точка на благодатното време, преминали отвъд точката, в която няма връщане назад, какво ще бъде според вас, когато Сатана притежава пълен контрол над тях и те просто са отворени за всяка зла наклонност? И ще се наложи праведните да живеят по време на това. Праведните все още ще бъдат тук, на земята, противно на популярното учение, според което църквата им ще бъде грабната и взета от този свят преди да се състои тази скръб. Това противоречи на Библията. Църквата няма да бъде грабната от този свят, за да избегне един час на изпит (според както те цитират погрешно Откровение). Също както израилтяните все още се намираха в Египетската земя, когато се изливаха язвите, така и Божиите чада ще бъдат в Египетската земя (или би трябвало да кажа: в този свят) през тези седем последни язви, през това време на скръб. Но също както израилтяните бяха запазени и защитени, така и праведните и светите ще бъдат запазени и защитени от онзи час на изпитание, който ще сполети тази земя (би трябвало да кажа: последните язви). Ето защо е по-добре да бъдем защитени в Христос сега. Най-добре за нас е да бъдем скрити в Христос сега, да бъдем напълно предадени на Него. Той ще бъде единственото ни убежище. А мнозинството от хората отхвърлят Исус, единствената им сигурност. И именно те ще бъдат тези, които ще викат на скалите да паднат върху тях и да ги скрият от присъствието на Този, Когото са ненавиждали.
И така, какво божествено средство задържа понастоящем тези ужасни ветрове на борба до запечатването на Божия народ? В Откровение 7:1 се говори за това, се говори за задържането, обуздаването на ветровете. Ветровете представляват войни, вълнения и унищожение. И така, ветро-вете, които са обуздавани тук, в Откровение 7 гл., символизират войни и унищожение, и вълнения, които до голяма степен са обуздавани докато бъде поставен печат на челата на Божиите слуги. И това запечатване всъщност не е финализирано докато Неговите слуги всъщност не преминат през своя последен изпит. Откровение 7 гл. Откровение 7:1:
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.“
И така, тук са описани ветрове (или борба), които са в световен мащаб. Четирите небесни ветрове са обуздавани. Но точно какво средство употребява Бог, за да задържа тези ветрове? И как е наречено то? Извинявай? Точно така.
„Когато Божиите ангели...“
Това е „Великата борба“, стр. 614.
„Когато Божиите ангели спрат да обуздават свирепите ветрове на човешките страсти, всички елементи на борба ще бъдат пуснати на свобода. Целият свят ще бъде въвлечен в гибел, много по-страшна от сполетялата древния Ерусалим. Един-единствен ангел погуби всички египетски първородни и страната се изпълни със скръб и ридания.“
Само един ангел! Беше нужен само един ангел, за да бъдат погубени първородните на Египет. И между другото, това беше Божий ангел, а не ангел на дявола. Това беше Божий ангел.
„Когато Давид съгреши срещу Бога, като изброи народа, един ангел причини ужасното опустошение - наказание за неговия грях. Същата разрушителна сила, която е възможно да бъде приложена от светите ангели по Божията заповед, ще бъде приложена и от злите ангели, когато Той допусне това. Сега силите са в готовност и чакат само Божието позволение, за да започнат повсеместно опустошение.“
Уау! Искаш да ми кажеш, че злите ангели само чакат за позволение от Бог да започнат повсеместно опустошение? Да. И ако не бяха Божиите милости сега, къде щяхме да се намираме? Ако не бяха Божиите милости сега, мислим, че виждаме скръб сега, но това нямаше да бъде нищо. Това е нищо в сравнение с онова, което предстои, когато Бог най-накрая даде позволение на злите ангели да причинят хаос и да донесат унищожителни бедствия над този свят. И за съжаление за тези унищо-жителни бедствия, които биват докарвани от злите ангели, ще бъде обвинен Божият народ, който все още се намира тук.
Знаете ли, интересно е как знаем историята предварително. Знаем какво ще се случи преди то да се случи. И при все това мнозина от Божия народ няма да могат да устоят. Те все пак ще бъдат неподготвени, няма да бъдат готови понеже не са повярвали. Казано просто, те не са повярвали и не са наредили дома си, те не са предприели необходими стъпки, за да се уверят, че са подготвени за онова, което предстои, и в следствие на това те няма да издържат изпита, тъй като са пренебрегна-ли да приемат Божията дума сега. Приятели, трябва да приемаме Божията дума днес. Светлината, която ни е дал Бог в това Адвентно движение...
Знаете ли, някак поразително е, но заедно с цялото изобилие от светлина идва още по- голямо осъждане, когато я отхвърлите. А Бог ни е дал толкова много светлина поради онова, което предстои да се случи, и Той желае да има народ, който да може да устои през това време, като живее със святост и праведност, като живее през това време, знаейки, че няма на разположение Исус като негов посредник, за да се застъпва за него. Но до този момент Той трябва да е поглеждал Своя народ и да е казвал:
„Все още не са готови. Все още не мога да кажа за тях както казах за Йов – обърнал ли си внимание на слугите Ми?“
Сякаш Бог сега не разполага с тази група, подобна на Йов, която да може да понесе изпита. Но Бог действително ще има народ, който няма да обича живота си дотолкова, че да бяга от смърт, който наистина предава всичко, който Му е поверил всичко, който е напълно посветен на Него, който е напълно отдаден на Него. Бог ще има народ. Въпросът е: Ще бъдете ли вие в това число? И повече от това: Дали сте в това число сега? Какво е положението ви спрямо Бога точно в този момент? Какво е общението ви с Бога, ходенето ви с Бога? Наистина ли сте готови? Наистина ли обичате Бога? Ето до това се свежда всичко. Наистина ли Го обичате?
В Откровение 14:12 се говори за двете характеристики на Божия народ, които ще разпалят гнева на тълпите, на окончателно непокаяните. И знаем, че там се говори за факта, че те пазят Божиите заповеди и имат вярата на Исус. Те са верни на Бога, най-вярната група, вървяла някога по тази земя. Казвам „вярна група“ – не като отделни лица, а като група. Откровение... Извинете ме. Във „Великата борба“, стр. 614 се казва:
„Почитащите Божия закон са обвинени, че са предизвикали нещас-тията в света...“
Виждате ли, кой предизвиква нещастията? Спомняте ли си? Злите ангели. И причината те да предизвикват нещастията е, че Бог сега им дава позволение да предизвикат нещастия. Благодатното време е завършило, последният изпит е причинен, нечестивите са окончателно непокаяни, сега над земята се стоварват нещастия и при все това онези, които почитат Бога, онези, които отстояват убежденията си, ще бъдат именно хората, на които ще се гледа като на причина за бедствията, причина за нещастията.
„...че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата...“
Причината да са налице тези бури, това изменение в климата, причината да са налице торнадата и ураганите, цунамитата и... вие кажете още какво. Те търсят „козел за отпущение“, търсят онзи Йона помежду си. И така, те ще търсят онзи Йона, за да го хвърлят в морето. А в онзи момент Йоновците няма да бъдат там задето са бягали от Бога, а задето са били верни на Бога.
„...че са причина за ужасните конвулсии, разтърсващи природата, и за борбите и кръвопролитията сред хората, изпълващи земята със страдания. Силата, придружаваща последното предупреждение, е вбесила неправедните.“
Когато се започне разговор за Божията сила, започвам да се вълнувам, и в същото време се натъжавам, защото ние все още не сме достигнали до там и в много отношения сме далеч от това да бъдем готови. Но Божият народ, докато прогласява последната вест, ще притежава сила (при прогласяването на тази вест). И тази сила ще разгневи нечестивите. Те ще бъдат вбесени. И се казва:
„Пламналият им гняв е насочен срещу всички, приели вестта, и Сатана ще възбуди духа на омраза и преследване с още по-голяма сила.“
И така, какво духовно състояние ще притежава самообявилото се духовно мнозинство в последните дни, еднакво с онова, което беше в дните на Христос? И така, какво еднакво духовно състояние ще притежава самообявилото се духовно мнозинство? Матей 15 гл. Това е същото състояние, в което ще се намират те, както в дните на Исус. Матей 15:8. В Матей 15:8 се казва:
„Тези хора се приближават до Мен с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им се намира далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“
Следователно, те Го почитат с устата си и с устните си, но сърцето им, умът им е далеч от Него. Това е печално. Освен това е и измамно, защото Библията казва:
„...от онова, което препълва сърцето, говорят устата“ (Матей 12:34).
И с устата си те ще славят Бога, с устата си те ще Го почитат. Но сърцето им е толкова далеч от Него, че те ще се обхождат противно на Него. Те не ходят заедно с Него, а са далеч от Него. С други думи, те изповядват, че Го обичат, но на дела се отричат от Него. Дотолкова, че са стигнали до момента, в който Исус каза на фарисеите по Негово време, по отношение на учениците:
„Ще ви убиват и ще мислят, че вършат служба на Бога“ (виж Йоан 16:2).
Те вършат това в името на Исус, но то противоречи на живота на Исус. Това е опасно състояние, в което да се намирате – да мислите, че вършите нещо за Исус, когато в действителност то е против Него. Боговдъхновеното перо казва:
„Когато Божието присъствие беше окончателно оттеглено от юдейския народ, това не знаеха нито свещеници, нито народ. Макар че се намираха под властта на Сатана и бяха разяждани от най-страшните и отвратителни страсти, те все още се считаха за избраници Божии.“
И така, ето ги и тях, намиращи се под контрола на Сатана, управлявани от най-ужасни и отвратителни страсти. И при все това те казват:
„Ние сме църквата. Ние сме Божията църква. Ние сме Неговият народ.“
Колко опасно може да бъде това! Да мислите, че все още сте църква на Бога, църква на живия Бог, да мислите, че все още сте Негов избран народ и при все това да се намирате под контрола на Сатана. Исус нарече това „синагогата на Сатана“. Възможно е да бъдете синагога на Сатана докато изповядвате, че сте Христова църква. Възможно е. Което е и причината, поради която трябва да осъзнаем, че сърцето ни не трябва да обича църква. Сърцето ни не трябва да обича църква, или „църквата“, сърцето ни трябва да обича Исус и Неговото тяло, което не е ограничено от деноминация, от деноминационни стени. Между другото, деноминациите могат да ви заведат в ада. Но истината ще ви направи свободни.
„Службата в храма продължаваше [по отношение на юдеите], жертви се принасяха на неговите осквернени олтари и всекидневно се призоваваше божественото благословение върху един народ, който се беше провинил в кръвта на скъпия Божий Син и се опитваше да погуби Неговите слуги и апостоли. Тъй и...“
Ето как ще бъде в края:
„Тъй и земните жители не ще знаят кога е изговорено неотменното решение в светилището и участта на света е определена завинаги.“
„...ще продължава да спазва формите на религията...“
Виждате ли, това е след края на благодатното време. Хората все още ще посещават църква, те все още ще се молят, те все още ще постят, те все още ще ходят насам-натам в търсене на Господното слово (но те няма да могат да намерят Господното слово, ще могат да намерят човешките предания и заповеди), те все още ще водят обичайния начин на живот.
„Народът, от когото Божият Дух е окончателно оттеглен, ще продължава да спазва формите на религията; и сатанинската ревност, с която князът на злото ще ги въодушевява за извършване лукавите му атаки, ще бъде уподобена на ревността за Бога.“
Говорите за сплашване. Ревността, която притежават те под контрола на Сатана, ще се уподобява на ревност за Бога. Те ще мислят, че Бог е с тях, че това е Божие действие, че това е действие на Светия Дух, че „Светият Дух е сред нас“, когато в действителност Бог не е с тях, Неговият Дух е окончателно и напълно оттеглен от тях. Колко измамно може да бъде това! Даже до степента, в която вие вярвате, че Бог е с вас, когато в действителност не е.
Между другото, ние не желаем да бъдем такива сега. Ние не желаем да мислим, че Бог е с нас, когато в действителност Бог не е с нас.
Небесни Татко, дори сега: не желаем това да бъде нашият случай. Молим се да бъдеш с нас. Молим се да не си отдръпнал Духа Си от нас, да не си оттеглил от нас Духа Си от нас без да знаем това. Възможно е нещата да стоят така, защото може въпреки всичко да сме като Юда. Той обичаше да е с Исус, обичаше да чува думите на Исус, обичаше да бъде с хора, които общуват с Исус, и при все това нямаше правилния дух. Той беше син на погибелта. А, святи Отче, ние не искаме нещата да стоят така при нас. Молим Те, бъди с нас. Ако има нещо в живота ни, в сърцето ни, което противоречи на Твоите пътища и на Твоето Слово, молим Те, покажи ни го и нека извършим своя дял, за да го изповядаме и изоставим. Защото не искаме да Те наскърбим, не искаме да Те изгубим. Ти си твърде скъп, твърде ценен и животът е нищо без Теб. Затова, скъпи Господи, Те молим да бъдеш с нас и да ни избавиш от всяко зло. В името на Исус, амин.
Сега искам да завърша със следното видео. Това не беше заключителната ми молитва. Почувствах се склонен да направя това, защото тези мисли просто са толкова обезпокоителни за мен – мислите за това какво ще се случи с хората в последните дни, и не желая това да се случи с нас. Ето едно кратко видео. За онези, които слушат по телефона, съжалявам, няма да можете да прочетете думите на видеото. По-голямата част от него ще се състои от думи вместо от глас, от аудио глас. Но действително ще чуете в началото старейшина Тед Уилсън да казва нещо по отношение на неделния закон. И искам да забележите какво казва той за него във връзка с факта, че всичко, което се случва в света около нас, показва колко близо до края се намираме. Сега не е време да бъдем приспивани по какъвто и да е начин! Или: Сега не е време усещането ни за неотложност някак си да бъде успокоено. Трябва да имаме усещане за неотложност както никога преди. Ето го видеото...
Да, национални неделни закони ще настъпят, преследване ще настъпи. Но нищо от този род не е в процес на изготвяне в настоящето, нищо, за което да сме разбрали.
И така, искам само да забележите съвсем набързо, че той каза, че нищо от този род не е в процес на изготвяне. Така. Никакъв неделен закон не е в процес на изготвяне ли?
„15. Тогава ще разгледам някои принципи, извлечени от юдео-християнската традиция, които могат да направят нашата ангажираност към околната среда по-съгласувана [единна]” (из Laudato Si’).
“237. В неделя участието ни в Евхаристията има специална значи-мост. Неделята, както юдейската събота, е предназначена да бъде ден, който изцелява взаимоотношенията ни с Бога, със самите нас, с другите и със света... Законът на седмичната почивка забранява работа в седмия ден... И така, денят за почивка, съсредоточен върху Евхаристията, хвърля светлината си върху цялата седмица и ни подтиква към по-голяма загриженост за природата и бедните.”
„Ортодоксалност: неделята като белег за християнско единство.“
„Нека направим неделята почивен ден, заради Бога.“
„Да се държат магазините отворени в неделя не е от полза за обществото – папа Франциск.“
„Никога в неделя: папа Франциск казва, че работата в неделя оказва отрицателно въздействие върху семействата.“
„Висше съдилище потвърждава повторно забраната върху неделното пазаруване.“
„Ватикана работи за прекратяване на неделното пазаруване в Италия.“
„Трябва ли федералното правителство да направи задължително посещението на църква?“
„Завръщайки се към Библията, Полша възстановява неделята като почивен ден.“
„Възможно е религиозен закон да приближава към Америка. Но той не е Шариат, а християнски.“
„Израел приема неработна неделя.“
„...Кнесет реши неделите сега да бъдат официален неработен ден. Но, както поддръжници на плана за неработни недели са ни казвали многократно, това ще ни направи просто като всички останали нации.“
„Ортодоксални законодатели се подготвят да се борят против съботното постановление на Върховния съд.“
„Върховният съд издаде в сряда постановление в полза на разрешаването на магазини, увеселителни центрове и аптеки в Тел Авив [да работят] в събота. В решението... се казваше, че местен закон от 2014 г., въведен от кметството на Тел Авив, е „балансиран, взема в съображение разнородните права, имиджа на града и статута на съботния ден“.
„Той [член на Кнесет] каза също, че „лошото“ решение би превърнало съботата в обикновен работен ден както в Тел Авив, така и в цялата страна.“
„Кратка история на неделята“, Хусто Л. Гонзалес.
„Адвентистите от седмия ден могат да научат много от това тълкувание на историята на освещаването на неделята, включително от сложността и разнородните оттенъци на значението, което е имал този ден в хода на християнската история.“
„Би трябвало това да бъде едно напомняне за необходимостта от актуална, добре подплатена с проучавания монография на седмия ден, събота, върху който в момента работи Библейският изследователски институт.“
„Духовност. Водете разговор с Бога. Бог чува всяка молитва. Нашият небесен Баща винаги иска да чува думи от Своите деца. Молитвата ви дава незабавна и пряка връзка с вашия Създател и Изкупител.“
„Духовност.“
Накъде води пътят? Неделно поклонение. И така, ето го това. Президен-тът казва, че нищо от този род не е в процес на изготвяне. С други думи, че не виждаме да се спуска нищо, което да посочва каквото и да е нещо, свързано с неделния закон.
„Мир. Бъдете спокойни. Всичко е наред.“
Но, приятели, виждаме как всички знамения около нас нарастват, как те се влошават все повече и повече. И знаем, че последните събития ще бъдат много бързи. Сега е времето да затвърдим своето призвание и избиране (2 Петрово 1:10).
Сега е времето да се уверим, че сме скрити в Христос както никога преди. Сега е времето да бъдем сериозно посветени и отдадени на Бога както никога преди. Някои от нас имат нужда да постят и да се молят, защото имаме работа с демони, имаме работа и със зли помисли, имаме работа с определени отношения и чувства, които не са от Бога, които са причина ние все още да бъдем нечисти и несвети. И ние сме отпуснали хватката си върху Бога в борбата с Исус за победата над тези неща. Намираме се твърде близо до края, за да се намираме в лаодикийско състояние, за да се намираме в лаодикийско положение. Трябва да бъдем усърдни и ревностни, правейки всичко по силите си, със средс-твата, които ни дава Бог. Да, трябва да се научим да действаме бързо, но внимателно.
Разбира се, има неща, които не сме способни да вършим сега, които, според Неговото слово, е възможно Бог да каже:
„Идете и ги извършете.“
И при все това ние се стремим да се идем, ние предприемаме необходимите стъпки. Не седете просто и не чакайте докато ръцете ви бъдат развързани или докато дойдат парите. Идете с вяра като предприемате стъпките една по една, и Бог ще отвори вратите докато се придвижвате нататък. Имаме нужда от Исусовата вяра. Припомнете си, че Божият народ не само пази Божиите заповеди... Виждате ли, това е нещо, в което хората, които наричат себе си адвентисти, са добри – пазенето на заповедите. Но когато стане въпрос за това да имаме вярата на Исус, това е нещо напълно различно. Това е ниво, до което те не са достигнали досега. Не всички, но досега. Те не са стигнали до това ниво. А това е нивото, до което Бог желае да достигнем – да имаме Исусовата вяра.
„...това е победата, която е победила света - нашата вяра“ (1 Йоано-во 5:4).
Време на скръб ще ни постигне. Нека Бог ни помогне да бъдем подгот-вени. Нека се помолим.
Любящи небесни Татко, отново изучавахме Словото Ти, пророчествата Ти, докато разглеждаме неща, които предстои да се състоят в нашия свят. Отче, искаме да бъдем подготвени за онова, което предстои. Засега, отново, моля само, Отче, Ти да бъдеш с нас, и да узнаем, че Ти си с нас като виждаме как ръката Ти действа в живота ни, като виждаме как Ти изпълняваш Словото Си в живота ни и като получаваме сила от Теб, Отче, която да ни укрепи и да ни даде смелост и сила да преминем през тази скръб, да издържим даже и скърбите, пред които сме изправени сега. Нека Ти бъдеш с нас, Отче, и нека не бъдем подведени да мислим, че Ти си с нас, когато в действителност не си. Павел нарече това „развратен ум“, поради нашата липса на себеконтрол, на въздържание – когато проповядваме на други, самите ние да бъдем отхвърлени. Не искаме това да се случи с нас. Молим Те, нека не бъдем отхвърлени от Теб, а да бъдем приети във Възлюбения. Благодарим Ти и за това време, с което разполагахме, за да изучаваме. Помогни ни да се уподобим повече на Исус. Моля се в Неговото име, амин.
Текстът на проповедта може да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
