„Светлина, която свети в тъмно място“
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
Отговор на презентацията на църквата в Уaйтара относно Триединството
Част 1
И така, преди да започна бих желал само да направя едно пояснение по отношение на слайдовете. Много важно е да разберете ключа, за да можете да следите слайдовете и да разбирате случващото се, така че да не се обърквате... Пред себе си имаме пример за това как ще изглеждат слайдовете. И така, всичките слайдове, които имат бял или зелен фон (имат по-светъл фон), са слайдовете, представени от църквата в Уайтара. Ще обясня след минута какво се е случило. Примерът е в горната част. В долната част на примера, слайдовете със синия фон са тези, които се дават в отклик (или отговор) на възраженията, представе-ни от църквата в Уайтара. Това е отговорът, представен от Restitution Ministries; примерът е там, за да го видите. И така, помнете това докато се придвижваме през слайдовете. Помнете, че фонът на слайда ще посочва кой е говорителят (само за да не се обърквате). Ще се опитваме да поддържаме тук-там някои точки за пояснение, само за да могат всички да помнят, че нещата стоят така. Както и да е, ако все пак се объркате, моля, постарайте се да посетите уебсайта ни, посочен там – Acts321.org. Надявам се, че това ще облекчи всяко объркване. Добре, нека се придвижим нататък.
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
Отговор на презентацията на църквата в Уaйтара относно Триединството
Част 1
И така, преди да започна бих желал само да направя едно пояснение по отношение на слайдовете. Много важно е да разберете ключа, за да можете да следите слайдовете и да разбирате случващото се, така че да не се обърквате... Пред себе си имаме пример за това как ще изглеждат слайдовете. И така, всичките слайдове, които имат бял или зелен фон (имат по-светъл фон), са слайдовете, представени от църквата в Уайтара. Ще обясня след минута какво се е случило. Примерът е в горната част. В долната част на примера, слайдовете със синия фон са тези, които се дават в отклик (или отговор) на възраженията, представе-ни от църквата в Уайтара. Това е отговорът, представен от Restitution Ministries; примерът е там, за да го видите. И така, помнете това докато се придвижваме през слайдовете. Помнете, че фонът на слайда ще посочва кой е говорителят (само за да не се обърквате). Ще се опитваме да поддържаме тук-там някои точки за пояснение, само за да могат всички да помнят, че нещата стоят така. Както и да е, ако все пак се объркате, моля, постарайте се да посетите уебсайта ни, посочен там – Acts321.org. Надявам се, че това ще облекчи всяко объркване. Добре, нека се придвижим нататък.
Презентацията, която коментираме тук, носи заглавието
„Корабокрушение на вярата“
и беше представена в църквата в Уайтара като възражение към истината за Божеството. Презентацията беше изнесена с цел да поощри доктрината за Триединството. Именно това ще изследваме днес. Причината, поради която всъщност отговаряме на тази презентация, е просто защото Restitution Ministries всъщност са споменати поименно в презентацията, в презентацията на църквата в Уайтара, и Restitution Ministries всъщност бяха представени неправилно, когато бяха назовани по име, затова помислихме да последваме съвета на нашия небесен Баща при изясняването на това неправилно представяне. Това е причината, поради която предприехме усилието да отговорим на тези възражения и да поясним в умовете на хората истината за тези неща. Направихме това, като представихме не по неправилен начин становището на църквата в Уайтара, а именно като употребихме собствените им слайдове, за да не ги представим неправилно, а да предоставим справедливо разглеждане на всички коментари, правени от тях, и да предоставим отговора, с който разполагаме. Ето съвета от Духа на пророчеството, който ни съобщава какво трябва да правим, когато ситуацията е такава. Чета от „Избрани вести“, книга 2, стр. 152. Цитат:
„Когато хора поставят в опасност Божието дело и кауза чрез погрешния си начин на поведение, няма ли да чуят никакъв глас на укор? Ако се засягаше само виновният и неговата дейност не вредеше на другите, само той би получил предупредителните думи. Но когато поведението му нанася сигурна вреда на каузата на истината и са изложени на опасност души, Бог изисква предупреждението да бъде огласено дотолкова, доколкото е и причинената вреда.“
И така, точно това се стремим да направим с това усилие. Души наистина са изложени на опасност днес поради неправилно представяне на факти и Бог изисква да бъде дадено предупреждение, което да бъде огласено дотолкова, доколкото е и причинената вреда.
И така, докато разглеждахме заглавния екран, ни беше казано... в заглавието ни се казва:
„Трябва ли адвентистите от седмия ден да изоставят доктрината за Триединството?“
В този раздел предстои да погледнем Библията и Духа на пророчеството. Ако забелязвате, всъщност започваме с втората част, която разглежда Библията и Духа на пророчеството. След това ще преминем на първата част, която всъщност разглежда историята.
И така, казва ни се... имаме слайда пред себе си - корицата на книгата „Живият глас на Господните свидетели“. Ако успеете да си набавите тази книга (а ако я нямате можете да осъществите достъп до нея в интернет уебсайта ни), като начало е зададен въпросът:
„Трябваше ли адвентистите от седмия ден да приемат доктрината за Триединството?“
Исторически факт е, че адвентистите от седмия ден „бяха изоставили доктрината за Триединството“ в продължение на повече от 80 години. Тази книга документира фактическите изявления, подкрепящи това твърдение. Друг факт е, че това се случи докато църквата имаше сред себе си жив пророк. Т.е. те имаха пряка връзка с Небето, за да ги напътства то по пътя на истината към града на светлината.
Днес от църквата в Уайтара се изказва твърдението (както виждаме на слайда):
„Кой, тогава, напада отново Триединството в Църквата на адвентистите от седмия ден?“
Ето къде са споменати по име Restitution Ministries, и ето го твърдението, което изказват (цитат):
„Има редица такива, които заемат доста яростно това становище, включително няколко австралийски групи. Те изглежда се струпват около две асоциирани „служения“, наречени Remnant Messages в Арарат, Виктория и Restitution Ministries от Уетрил Парк в Нови Южен Уелс.“
И тъй като сме споменати по име, счетохме, че единственото разумно нещо ще бъде да изясним въпроса и всъщност да дадем отговор за онова, в което всъщност вярваме, вместо да бъдем представяни неправилно. Разбира се, говорителят показа няколко наши литературни издания, които отпечатваме, и заяви, че е прочел всяка една от книгите. И при все това, за съжаление, изглежда някои факти са убегнали на вниманието му и вероятно не е разбрал ясно какво се казва в книгите (което е разбираемо, има много книги). Затова просто намислихме да изясним въпроса и неправилно представените точки да представим по правилен начин, според както ги виждаме ние.
Продължаваме:
„Библията говори относно доктрината за Триединството и Светия Дух.“
Сега ще започнем с някои от възраженията, представени от църквата в Уайтара, и ще видим какви са някои от отговорите, които могат да бъдат дадени. Ето едно възражение. Изказано е твърдението, че Триединството няма библейска подкрепа. Църквата в Уайтара казва:
„Има много текстове, които потвърждават, че Бог Отец, Христос и Светият Дух са едно по намерение, по характер, по вечно съвместно съществуване, но са отделни личности.“
Изброени са и редица текстове, както можем да видим върху слайда – текстове, дадени в подкрепа на направеното току-що твърдение. Много интересно е, че ако вземете Библията си и всъщност отворите на тези текстове, ще откриете, че никой от текстовете не споменава каквото и да е нещо за това, че Отец, Синът и Духът са едно. Текстовете не споменават каквото и да е нещо за това, че Отец, Синът и Духът са в съвечно съвместно съществуване. И текстовете са в пълно мълчание за каквото и да е нещо от рода на „отделни личности“, по отношение на Отец, Сина и Светия Дух. Така че това възражение и този набор от текстове не поддържат заключението, извлечено от тях. Освен това ни се казва... Продължавам с възражението, там се казва:
„Отделни личности наистина могат да бъдат едно, когато са в съгласие във всеки аспект, и така могат да бъда един Бог.“
Казва ни се също, че „Христос съществуваше от вечността и при все това е наречен „единороден Божий Син“.
Разбира се, всеки, който изучава Библията, ще си спомни препратката в Михей 5:2, където ни се казва, че „произходът“ на Христос е от дните на вечността. Възможно е да погледнем текста малко по-нататък в презентацията.
Продължавам с възражението от Уайтара. Казва ни се:
„В това отношение, човешки термини за описване на връзката са неадекватни, но възможно най-близката, която можем да си представим, е връзката между земен баща и неговия син.“
Разбира се, това е твърдението, което се прави за оправдаване на употребата на термините „Отец“ и „Син“. Но единственият проблем е, че това твърдение се изказва без каквато и да е подкрепа. То е едно предположение. Казва ни се много ясно...
Всъщност изобщо не ни се казва, никъде няма какъвто и да е текст, който да ни казва или да ни загатва, че единият Бог е съставен от отделни личности, каквато претенция беше предявена в първия, въведителен абзац.
Въпросът относно езика на Библията - „възможно най-близката, която можем да си представим, е връзката...“ - ще разгледаме след минута като продължим.
Сестра Уайт следното във „Великата борба“, стр. 599 (цитат):
„Езикът на Библията трябва да се обяснява според явното му значение, освен ако е употребен символ или образ. Христос е дал обещанието: “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае... учението...” (Йоан 7:17).“
Това е много важно изявление. Тук ни се казва, че Библията трябва да се разбира според очевидното си значение. Изключението е, когато са употребени символ или образ. Би трябвало да се приема очевидното значение на определени думи в Библията, освен ако разглеждаме пророчество със символи или образи. Ако просто отворим на Притчи 8 гл. (ще прочетем стихове 22-30) и приложим даденото ни тук, в Духа на пророчеството, правило, за да разберем Библията според нейното очевидно значение... Сега ще отворим на Притчи 8 гл. и ще прочетем стихове 22-30. В Притчи 8:22 Библията казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полета, нито върхове от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там, когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона си на морето да не престъпят водите повелението му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при него и устроявах всичко; и аз му бях наслаждение всеки ден, и веселях се всякога пред него.“
Това е много ясен библейски пасаж, в който Христос, под названието „Мъдрост“, говори за събитие, състояло се преди създанието на всичко. Събитието е описано като това Господ да Го притежава. В продължение в описанието ни се казва, че начинът, по който бил притежаван от Господа e, че Той бил роден. Два пъти в този пасаж ни се казва, че Христос бил роден. Знам, че някой би възразил като би казал:
„В този пасаж не се говори за Христос.“
Ако проверите в Библията си и съпоставите Притчи 8 гл., в която се говори за Мъдростта... и я съпоставите с 1 Коринтяни 1:24, 30... Нека отворим там. 1 Коринтяни 1 гл. Просто ще видим за кого точно се отнася Мъдростта в Притчи 8 гл. Отваряме на 1 Коринтяни 1 гл. и там ще погледнем стихове 24 и 30. В 1 Коринтяни 1:24 се казва:
„...но за самите призвани - и юдеи, и гърци - Христос, Божия сила и Божия мъдрост.“
А в 30 ст. се казва:
„А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление...“
Библията ни казва много ясно, че Христос е Божията мъдрост. И Христос, под названието „Мъдрост“, ни казва в Притчи 8 гл. как Го имал Господ. Казва се, че това било чрез раждането Му.
Нека отворим на думите на Духа на пророчеството и видим дали можем да получим потвърждение. Дали Христос е Този, Който говори в Притчи 8 гл.? Чета от „Избрани вести“, кн. 1, стр. 247 (цитат):
„Господ Исус Христос, Божественият Син на Бога, съществуваше от вечността, отделна личност и все пак едно с Отец. „Господ ме имаше в началото на пътя си,“ заявява Той, „преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източни-ците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена““ („Избрани вести“, кн. 1, стр. 247, 248).
Много ясно тук от Духа на пророчеството е, че сестра Уайт цитира Притчи 8 гл. (точно този пасаж, който е поставен под въпрос) и го прилага към Христос. Тя го прилага към Него като към Божествения Син на Бога. Добре. Би трябвало това да облекчи всяко питане относно Притчи 8 гл.
Нека се придвижим на темата за Светия Дух, която е следващата ни точка на възражение. От църквата в Уайтара към една от брошурите, отпечатвани от Restitution Ministries, се прави следното възражение (възражението се движи в следните линии):
„Изследвания към брошури на Restitution подмамват читателя да повярва в „Свят Дух“, докато по-нататък твърдят, че Христос е Утешителят.“
Това е възражението. Отговорът е много прост. Това, че Христос е Утешителят, не е наше твърдение. Божият пророк изказва това твърдение, а не ние. Ето ги и препратките. Нека ги прочетем заедно. „Ръкописи“, том 8, стр. 49 (цитат):
„Спасителят е нашият Утешител. Уверила съм се, че е такъв.“
„Ръкописи“, том 19, стр. 297 (цитат):
„Когато чрез вяра гледаме към Исус, нашата вяра пронизва сянката и ние благоговеем пред Бога за Неговата чудна любов в даването на Исус, Утешителя“ („Ръкописи“, том 19, стр. 297, 298).
„Ривю енд Хералд“, 27 февруари 1903 г. (цитат):
„Нека изучават седемнадесета глава на Йоан и научат как да се молят и как да живеят молитвата на Христос. Той е Утешителят.“
Това е много ясно свидетелство от Духа на пророчеството, че Исус Христос е нашият Утешител, а не някой друг. Следователно, това не беше идея на Restitution Ministries, нито беше измислено от тях. Вместо това то беше боговдъхновено слово, дадено ни от Небето чрез Духа на пророчество.
Продължавам. В следващото възражение ни се казва, църквата в Уайтара прави следното изявление (в горната част):
„Йоан 14:16, 26; 15:26, [където] Духът е наречен „той“, това [„той“] е друг Утешител“ - както казва Библията – че Христос ще ни изпрати „друг Утешител“.
И така, това е възражението: че Духът е наречен „той“ и че Духът е споменат като „друг Утешител“. Нека видим дали Духът на пророчеството коментира тези стихове, защото тези стихове се употребяват за поучаване на това, че понеже Духът е наречен „той“ и „друг Утешител“, оттук следва, че Духът трябва да бъде друго, различно същество, друго, различно Божествено същество, спрямо Отец и Сина, с което той бива направен трето съравно и съвечно Божествено същество (за което ще видим дефиниция след минута).
И така, дали това е истинското разбиране на стиховете? Сестра Уайт коментира тези стихове, Духът на пророчеството ни казва следното в „Ръкописи“, том 14, стр. 179 (цитат), слушайте внимателно:
„Христос ни казва, че Светият Дух е Утешителят и Утешителят е Светият Дух, „Духа на истината, който Отец ще изпрати в Моето име“. „И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде“ (Йоан 14:16, 17). Това се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, наречено Утешителят“ (край на цитата).
Колко интересно!
Духът на пророчеството ни казва ясно, че тези препратки се отнасят за всеприсъствието на Христовия Дух – това е наречено „Утешителят“. Много ясно свидетелство.
Но това не е достатъчно, защото имаме още един, допълнителен коментар от Духа на пророчеството. Продължаваме - същата препратка и там стр. 23. Отново ни се казва (цитат):
„Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да си замине от тях, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята. Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Той щеше да представлява Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщия“ („Ръкописи“, том 14, стр. 23).
Колко ясно!
Тук ни се казва ясно, че Светият Дух е самият Той и че „Той [т.е. Христос] щеше да представлява Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщия“. По-рано ни беше казано, че „Утешителят“ се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, а тук ни се казва, че това е самият Христос, Който представя Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщият.
Това е разбирането, което ни дава Духът на пророчеството относно текстовете в Йоан 14 и Йоан 15 гл.
И така, продължаваме.
Църквата в Уайтара продължава да прави това възражение:
„И така, Утешителят е отделна личност („Той“), която е Светият Дух, той изхожда от Отец и представлява Христос.“
Нека видим дали това е вярно или не е.
Отново се обръщаме към боговдъхновените страници на Духа на пророчеството, за да получим едно разбиране, което ни се дава от Небето. Когато Небето ни казва за Духа, дали то ни учи, че Духът е различна, отделна личност, спрямо Отец и Сина, или казва нещо друго?
Нека погледнем в „Копнежът на вековете“, стр. 805 (цитат):
„Даряването на Духа е даряване на Христовия живот.“
Тук имаме въпрос: Дали Христовият живот е друго отделно същество, различно от Христос? Мисля, че отговорът ще бъде едно категорично „не“.
Продължавам.
„Ривю енд Хералд“, 5 януари 1911 г., пар. 6 (цитат):
„Христос им дава живота на Своя живот. Светият Дух влага най-големите си сили, за да работи в ума и сърцето.“
Тук виждаме, че Светият Дух е наречен „живота на [Неговия] живот“.
Дали животът от Неговия живот, живота на нашия Господ – дали това е същество, различно от Него?
Нека прочетем още едно изявление - „По стъпките на Великия Лекар“, стр. 159 (цитат):
„Христос им дава диханието на собствения Си Дух, живота на собствения Си живот.“
И, отново, „Ривю енд Хералд“, 26 октомври 1897 г., пар. 15 (цитат):
„Влиянието на Светия Дух е Христовият живот в душата.“
Много ясни свидетелства.
Но нека прочетем още, защото е необходимо да си набавим повече свидетели. Дали Светият Дух е различно самостоятелно същество? Нека видим още как коментира Духът на пророчеството делото на Светия Дух.
В „Ривю енд Хералд“, 29 ноември 1892 г. ни се казва (цитат):
„Делото на Светия Дух е неизмеримо голямо. Точно от този източник идват силата и ефикасността при работещия за Бога; и Светият Дух е Утешителят, като личното присъствие на Христос в душата.“
Колко красиво!
Светият Дух е личното присъствие на Христос (а не на някой друг) в душата. Това е истинска утеха за вас и за мен – личното присъствие на Христос.
Нека прочетем отново за това в „Ривю енд Хералд“, 19 май 1904 г. (цитат):
„Този Утешител е Светият Дух – душата на Неговия живот, ефикасността на Неговата църква, светлината и животът на света. Със Своя Дух Христос изпраща примирително влияние и сила, която отнема греха.“
Колко ясно! Силата, която отнема греха, ни се дава чрез собствения Дух на Христос, който е собственото Му лично присъствие в душата. Имате ли вие личното присъствие на Христос в душата си? Това е единствената сила, която отнема греха. Ако имате който и да било друг, вие нямате източника на сила, който може да отнеме греха.
Нека продължим. В последствие църквата в Уайтара изказва следното твърдение (възражение):
„Това означава, че Светият Дух върши делото на Христос на земята сред Своите вярващи, затова не е изненадващо, че е наречен „Христовият Дух“.“
Това е възражение, което звучи много добре. В основни линии възражението твърди, че Духът е наречен „Христов Дух“ понеже върши делото на Христос на земята. Изглежда има смисъл в това, докато си зададем въпроса:
Кой в действителност върши делото на Христос на земята?
Можем да прочетем отговора в „Копнежът на вековете“, стр. 166 (цитат):
„Докато Исус служи в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята. Той е отнет от плътските очи, но Неговото обещание, дадено на раздяла, се изпълнява: „И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20). Докато поверява Своята власт на по-долни свещеници, Неговото укрепващо присъствие е още с църквата Му.“
Тук ни се казва много ясно, че Христос, докато служи в горното светили-ще,
„Той [Христос] чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята“.
Едва преди малко открихме, че Неговият Дух е собственото Му лично присъствие, е собственият Му живот, че това е душата на Неговия живот, живота на Неговия живот. Това лично присъствие е начинът, по който Той продължава делото Си тук, на земята. Христос не кара някой друг, различен от Него да върши делото Му на земята, а собственото Му укреп-ващо присъствие е все още с църквата.
Това ни се казва много ясно и в Библията – че единственият Посредник между нас и Бога е „Човекът Христос Исус“ (това ни се казва много ясно в 1 Тимотей 2:5). Нямаме двама посредници – Христос и някой друг. Имаме един Посредник – Христос. И докато Христос се намира в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята. Нямаме двама свещеници. Имаме един Свещеник, Който действа на две нива – във физическа плът горе в небето и чрез собственото си лично присъствие, чрез собствения си Дух в нашите сърца на земята. Той е Свещеник на небесния храм и Свещеник на земния храм. Храмът на земята е Неговият народ, както ни казва Павел: вие сте „храм на Светия Дух“. Свещеникът и на двата храма е Христос. Нямаме двама различни свещеника – един в небето и един в храма на земята. Земния храм, тялото на Неговия народ, Неговата невеста, бива обслужван от нашия Първосвещеник. И Той прави това чрез собственото Си лично присъствие. Това се нарича Негов „Дух“. Много ясно е, ако можете да разберете концепцията, че нямаме повече от един Свещеник.
Продължавам.
Тук имаме едно възражение, направено от църквата в Уайтара. Казва ни се:
„С други думи, докато Христос беше на земята, Светият Дух беше в небето, а когато Христос отиде на небето, Светият Дух дойде при Христовите последователи на земята. Колко по-отделна личност би могла да съществува?“
Разбира се, това е още едно възражение – че понеже Христос бил на земята, а Светият Дух бил в небето, следователно трябва да са налице две различни и отделни личности.
Нека сега си зададем въпрос: Дали Духът е отделна личност или е Христовата слава? Защо Христос, когато беше на земята, се наложи да отиде на небето преди да може да изпрати на земята Духа? Нека проче-тем отговора в Божието слово, в Йоан 7:39. Защо се наложи Христос да отиде на небето, защо Духът не можеше да дойде докато Христос беше тук, на земята? Отговорът ни се дава в Йоан 7:39. Нека прочетем 38 ст., за да можем да си набавим известен контекст. От 38 ст. нататък, Христос казва:
„Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.“
39 ст.:
„А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Святият] Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше се прославил.“
Тук ни се дава много важна връзка между Исус и Неговото прославяне и даването на Светия Дух. Исус още не беше прославен и това е причината, поради която Духът още не беше даден.
Обърнете внимание на думите на Христос точно преди смъртта Му в Йоан 17:5. Забележете за какво моли Той. В Йоан 17:5 ни се казва, Христос казва:
„И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.“
Следователно, тук Христос моли за славата, с други думи моли за изливането на Неговия Дух над народа Му. Забележете какво коментира по този въпрос „Копнежът на вековете“, стр. 805 (цитат):
„Светият Дух не бе още напълно изявен, защото Христос не бе още прославен. Пълното изливане на Светия Дух стана едва след Христовото възнесение.“
Тук не ни се казва нищо за друго, различно същество. Всъщност ни се казва, че причината, поради която не бил излят Светият Дух, била понеже Христос още не бил прославен и трябвало да се възнесе и да бъде прославен преди да може да излее Духа Си. С други думи, трябваше Той да притежава одобрението и въвеждането в длъжност от страна на Неговия Отец, трябваше Той, а също и изживеният от него живот, да бъдат приети и когато това се случи, когато Той беше прославен на небето, беше излят този Дух, този живот, живян от Него на земята, този победоносен живот. Както ни беше казано по-рано, животът от Неговия живот, самата душа на Неговият живот, това е Светият Дух и то беше изляно над Неговия народ. След като Той отиде на небето и то беше прието – сега вече можеше да бъде излято над Неговия народ и беше донесено това благословение от Петдесетница.
Забележете как изразява това Христос в Йоан 17:22. Този живот, този прославен живот, е онова, което ни дава Той. Думите Му са:
„И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно...“
Следователно, когато Христос ни дава Духа, Той ни дава славата, която получи. Нека продължим и видим по още какъв начин ни се описва това в Духа на пророчеството.
„Копнежът на вековете“, отново стр. 805 (цитат):
„Святият Дух е диханието на духовния живот в душата. Даряването на Духа е даряване на Христовия живот [на този прославен Христов живот].“
Продължавам:
„То придава на получателя Христовите качества. Само онези, които така са научени от Бога, онези, които притежават действието на Духа вътре в себе си и в чийто живот се проявява Христовият живот, трябва да застанат като представители на Бога, за да служат от името на църквата.“
И така, тук Светият Дух е наречен животът на Христос, Христовия живот – диханието на духовния живот в душата. Това не можеше да се случи преди Христос да бъде прославен. Ето защо в молитвата Си Той поиска Неговият Отец да Го прослави, за да може да даде тази слава на учениците Си, на нас. Добре.
Продължавам.
Имаме още едно възражение от църквата в Уайтара:
„Духът или Неговият Дух?“
Това се отнася за формулировки и преводи, затова ще го разгледаме съвсем набързо, тъй като не вярвам в действителност, че това е някакво валидно възражение. Но нека погледнем. Тук ни се казва:
„Повечето антитринитаристи поучават, че Духът е просто качество на Бога, а не отделна същност. За доказването на това те използват текстове, споменаващи „Неговия Дух“ и „Божия Дух“.“
Разбира се, това е общо изявление. Но нека все пак погледнем направения в него коментар относно „Неговия Дух“ и „Божия Дух“. В продължение ни се казва:
„Показателно, няма нито едно споменаване на термина „Неговия Свят Дух“ в цялата Библия.“
Не съм сигурна какво се възнамерява да докаже това възражение, дори ако беше вярно, но ще го погледнем. Тук ни се казва, че никъде в Библията не се споменава терминът „Неговият Свят Дух“. Това, разбира се, е вярно. Думите „Неговият Свят Дух“ не се появяват последователно, но всеки, който изучава Библията и е извършвал каквото и да е библейско изследване с конкорданс, би трябвало да може да осъзнае, че в Библията има определени термини, които просто са синонимни – термини, които са точно същите като оригиналния език и само при преводачите е имало разлика в това как са превели една и съща дума. С други думи, те превеждат една и съща дума по различен начин на различни места. Нека просто погледнем няколко примера. Например, термините „Божият Дух“, „Духът“ и „Светият Дух“ са всичките синоними. Нека прочетем Матей 3:16. Там ни се казва:
„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб...“
Думата „Дух“ там е гръцката „Пнеума“ с число по Стронг 4151. Думата „Пнеума“ беше преведена там като „Дух“. В Марк 1:10 е приложено същото нещо, но то е преведено също и като „Духа“. Следователно, в Матей то е преведено като „Божия Дух“, а в Марк е преведено като „Духа“. На гръцки думата е една и съща. Нека сега погледнем Лука 3:22. В Лука 3:22 преводачите избраха различна дума за същата гръцка дума. В Лука 20:22 се казва:
„...и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб...“
И, разбира се, думата „Дух“ е същата гръцка дума, „Пнеума“, с число по Стронг 4151. Всеки, който има конкорданс, може да провери това у дома. Но се надявам, че разбирате какво се опитвам да кажа – че думата на гръцки е една във всеки един от случаите, „Пнеума“. Понякога тя ще бъде преведена като Spirit, понякога ще бъде преведена като Ghost [англ.: синонимни думи за „дух“], но и двете са една и съща дума. И така, сега се прави възражението:
„Показателно, няма нито едно споменаване на термина „Неговия Свят Дух“ в цялата Библия.“
И ако сме открили правилно, че думите Ghost и Spirit са синоними, тогава възражението се срива, защото във възражението се казва, че няма място в Библията, в което да ни се казва „Неговият Свят Дух“ [англ.: His Holy Ghost; His Holy Spirit].
В Библията има споменавания на това и съвсем набързо ще ги цитира-ме. В Исая 63:10 ни се казва:
„Но те... оскърбиха Святия Негов Дух...“
В Исая 63:11, едва следващия стих, в последното изявление се казва:
„Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?“
Това, разбира се, са препратки от Стария завет, но нека проверим една в Новия завет, в която е употребена думата „Пнеума“ – 1 Солунци 4:8:
„Затова който отхвърля това, отхвърля не човек, но Бога, Който ви дава Святия Си Дух [англ.: His Holy Spirit].“
Това спокойно можеше да се преведе като His Holy Ghost – става дума за точно същото нещо. Следователно, има случаи в Библията, в които се употребява „Неговият Свят Дух“. Така че това възражение не се оказва основателно пред който и да било човек, който има Библия под ръка. Нека си зададем следния въпрос, за всички онези, които се опитват да отделят Божия Дух от Бога или се опитват да отделят, да направят разграничение и разделение между Бога и Неговия Дух и да отделят Бога и Неговия Дух, и да превърнат Духа в друг Бог, сам по себе си. Нека си зададем въпроса: Дали Светият Дух е самият Бог или е някой друг? Нека получим отговор от Боговдъхновените писания. В Духа на пророчеството, във „Вярата, чрез която живея“, стр. 40 ни се казва (цитат):
„Бог е Дух и при все това е персонално същество, защото така се е открил.“
Следователно, тук ни се казва, че Бог е Дух, но докато е Дух при все това е персонално същество.
Нека преминем сега на „Възпитание“, стр. 132, където ни се казва точно същото нещо:
„Бог е Дух и при все това е персонално същество, защото човекът беше създаден по Неговия образ.“
Следователно, тук имаме едно по-задълбочено прозрение. Човекът беше създаден по образа на Бога, Който е и Дух и персонално същество.
Продължавам. Нека прочетем следващия цитат:
„Исус е Този, от Когото се нуждаем – Неговата светлина, Неговият живот, Неговият Дух трябва да бъдат наши непрестанно“ („Моят живот днес“, стр. 15).
Забележете колко красиво е това изявление, в което светлината, животът и Духът на Христос са всичките употребени заедно като синоними. Препратката ML е „Моят живот днес“, за всички, които не са запознати с абревиатурата - „Моят живот днес“, стр. 15, това беше цитатът, който тъкмо прочетохме. Там ни се казва, че светлината, животът и Духът на Христос трябва да бъдат наши непрестанно. Христовата светлина не е някой друг и Христовият живот не е някой друг. Дали Духът на Христос е някой друг? Разумът би повелил да бъдем последователни в своето тълкувание на думите на пророка.
В „Избрани вести“, книга 1, стр. 249 ни се казва много ясно (цитат):
„„Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са" (Йоан 14:57, 63). Тук Христос не говори за ученията Си, а за Своята личност, за Божествеността на характера Си.“
Следователно, когато Христос говореше за оживотворяването на Духа, Той не говореше за учението Си, нито говореше за някой друг. Но ни се казва много ясно, че Той говореше за Своята личност. Той не говореше за друга личност, а за собствената Си личност. И тя пояснява това допълнително като казва „Божествеността на характера Си“. Следователно, Духът не е някой друг, различен от Бога, а вместо това е Неговата личност, божествеността на Неговия характер.
Тогава следващият естествен въпрос, който би трябвало да си зададем, е следният:
Следователно, когато Бог ни дава Своя Дух, дали ни дава Себе Си или ни дава някой друг? Когато получаваме Божия Дух, кого получаваме? Дали получаваме самия Бог или някой друг? Библията ни дава отговора във 2 Коринтяни 3:17. Би трябвало вече да знаем отговора. Там се казва:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.“
Следователно, Господ е Духът, а не някой друг.
Следва едно много ясно изявление от „Свидетелства“, том 7, стр. 273 (цитат):
„Чрез даването на Своя Дух Бог ни дава Себе Си, като прави Себе Си извор на божествени влияния, за да дава здраве и живот на света.“
Колко красиво! Когато Бог ни дава Духа Си, Той не ни дава някой друг. Не! Той ни дава Себе Си. Защо? Защото открихме, че Духът е собственият Му живот, собствената Му личност, божествеността на Неговия характер. Ето това ни дава Бог, а не някой друг.
Продължаваме със следващия слайд от църквата в Уайтара. Тук са посочени възражения от Писанието по отношение на персоналността на Духа като се подчертава фактът, че Духът е повече от просто влияние, а вместо това е отделно Божествено същество, само по себе си, като той бива направен част от едно тройно съравно, съвечно Божество от личности, наречено „Триединство“. Дали Духът е повече от влияние? Ще ви кажа много просто и ясно:
Със сигурност, ако въобще сте слушали презентацията дотук, трябва да сте разпознали, че Духът е определено нещо повече от просто влияние. Той е самият живот, самата душа на нашия Господ, собственото Му лично присъствие. Това е един много личностен Дух, а не безлично влияние. Така че всички тези препратки, които наблягат на факта, че Духът е повече от просто влияние, са много ясни и сме съгласни с тях. Първата употребена препратка е 1 Йоаново 5:7 – вероятно опорния текст за доказване на доктрината за Триединството. Това е първият опорен текст, употребяван от хората в защита на доктрината за Трие-динството. А в този текст се казва просто:
„Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.“
Интересно е колко голямо значение биха вложили хората в един текст, което едва ли не посочва заключенията, извеждани от доктрината за Триединството. Думата „Триединство“, очевидно, дори не се намира в текста. Думите „три съвечни същества“ не се намират в текста. Никое от тези заключения, извеждани от пасажа, не може да бъде подкрепено от него. Всичко, което можем да научим от този текст, е че има Отец, има Син (наречен „Словото“) и има Свети Дух, и че тези трима са едно. Не ни се казва, че тримата са един Бог. Виждате ли, след думата „едно“ има точка. Няма празно място, при което да се казва „попълнете празните места“, защото хората са тълкували това като означаващо „тия тримата са един Бог“, но в текста не се казва „тия тримата са един Бог“. И ако прочетете контекста на този текст, ще забележите, че „едно“ не се отнася до естеството на тримата, а всъщност се отнася за тяхното свидетелс-тво. Тия тримата са едно по свидетелство, по това, че дават един и същи доклад. Те не са бог три в едно, както вярват мнозина. И така, това е само бърз коментар. Ако искате подходящ отговор на 1 Йоаново 5:7, всичко, което трябва да направите, е да се обърнете към Адвентния библейски коментар и да видите какво се казва в библейския коментар за текста. Би трябвало това да отговори адекватно и много добре на възражението.
Следващият текст е Матей 12:31, в който се говори за хулата против Светия Дух. Задава се въпросът:
„Можете ли да хулите някого, който не е Бог?“
Отговорът със сигурност е: не. Но с правилно разбиране на Духа ще разбирате, че когато хулите Светия Дух, вие всъщност хулите самия Бог. Не хулите другиго, защото открихме много ясно, че когато Бог ни дава Духа Си, Той всъщност ни дава Себе Си. Затова ако хулите Неговия Дух, или го похулвате, вие похулвате Него, похулвате самия Него, а не другиго. Но по-нататък ще разгледаме малко повече по тази точка.
Деяния 5:3 е едно от по-популярните възражения. В него се казва:
„А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?“
Естествено се задава въпросът:
„Можете ли да излъжете едно „влияние“?“
Отговорът определено е: Не. Не можете да излъжете влияние. Всеки, който изучава Библията и вярва в нея, ако просто прочете тези пасажи в контекста, няма да има проблем да разбере какво се казва в текстовете. Ако продължите да четете Деяния 5 гл. и слезете на 9 ст., ще видите, че те са се опитали да излъжат Господния Дух, са се опитали да изпитат Господния Дух. По-рано открихме, че когато Христос говори за Духа, Той говори за собственото Си лично присъствие в душата, за собствената Си Божествена личност, за божествеността на Своя характер. Затова като лъжеха Светия Дух те изпитваха Духа на Господа, те лъжеха самия Господ.
Нека сега погледнем някои възражения... повечето от цитираните възражения относно персоналността на Светия Дух, като тези текстове се употребяват за наблягане н факта, че Светият Дух трябва да бъде отделна и обособена личност, сама по себе си, различна от Христос и Отец. Много от тези текстове се намират в книгата Деяния. Случаи в книгата Деяния, в които Светият Дух казва неща, Светият Дух върши неща, Светият Дух заповядва определени неща, са препратки, употребявани нашироко за поддържане на представата, че Светият Дух трябва да бъде различна, самостоятелна личност сама по себе си. Много просто е: щом откриете основния принцип във всяко възражение, няма да имате проблем с това да разберете възражението. Въпросът, който си задаваме, е следният: Кой работеше с апостолите в хода на книгата Деяния? Книгата Деяния може с право да бъде наречена „Деяния на апостолите“, а по-правилно може да бъде наречена „Деяния на Светия Дух“, защото Светият Дух е главно действащо лице в книгата Деяния. Ако някой е чел книгата, много бързо ще узнае това. Кой работеше из цялата книга Деяния? Много ясно ни се казва, че това е Светият Дух, защото в началото на книгата Христос им каза, че трябва да чакат обещания Дух и тогава трябва да идат по целия Ерусалим, Юдея, Самария и краищата на земята.
В Марк 16:19, 20 се намира текст, в който ни се дава информация, незабелязвана от мнозина, и в този текст всъщност ни се казва кой работел с учениците в книгата Деяния. Нека го прочетем:
„И така, след като им говори, Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха. Амин.“
Колко ясно! Тук ни се казва, че когато излезли и проповядвали навсякъ-де, Този, Който работил с тях, бил Господ, като Той потвърждавал словото със знамения, които ги придружавали. Следователно, из цялата книга Деяния, според Марк, с тях работел именно Господ. И как работел Господ с тях? Чрез собствения Си Свят Дух, който е собственото Му лично присъствие.
Ето защо във 2 Коринтяни 3:17 ни се казва, че „Господ е Духът“. Ето кой е Господ. Той работеше с тях чрез Духа Си. Той не беше с тях физически, както беше на земята, а беше с тях по Дух. И точно това в Библията е наречено „Свети Дух“, това е собственият Му живот.
Друго много популярно възражение, вероятно едно от по-популярните, се намира в Ефесяни 4:30. Това е стихът, в който се говори за наскърбяването на Светия Дух. В него се казва:
„И не наскърбявайте Светия Божи Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението.“
Разбира се, естественият въпрос е: Можете ли да наскърбите някого, който не е личност? Заключението е, че щом Духът може да бъде наскърбяван, следователно той трябва да бъде отделно същество, също както Отец и Сина са отделни същества.
Нека сега проведем едно разумно библейско разсъждение заповед след заповед и правило след правило, за да разберем текста. Кой бива наскърбяван в действителност, когато бива наскърбяван Духът? Дали бива наскърбяван самият Бог или някой друг? По-рано вече си зададох-ме този въпрос и открихме, че Духът на пророчеството казва това много ясно с думите, че когато Бог ни дава Духа Си, Той всъщност ни дава самия Себе Си (а не някой друг). Следователно, ако наскърбим Божия Дух, кого наскърбяваме? Бога ли наскърбяваме или някой друг? Последователният отговор би трябвало да бъде, че всъщност наскърбяваме Бога, а не някой друг. Нека прочетем за един пример в Библията, в който Бог действително бил наскърбен в Духа Си. И забележете как се казва това в Битие 6:3, 6, като се говори за предпотопния свят:
„Тогава Господ каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години... И Господ се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.“
Кой е „Господ“? „Господ“, ако имате Библия в превод на крал Яков, написаното с главни букви „Господ“ в превода на крал Яков, разбира се, е преведено от оригиналното еврейско собствено име на Бога, което е „Яхве“. Тук ни се съобщава, че Яхве казал:
„Духът Ми няма да пребъде вечно в човека...“
Тогава Господ се разкаял и се казва, че Господ се огорчил в сърцето Си. И така, хората се противели на Духа Му, но кой бил огорчен – Духът или Господ? Не, Господ, самият Яхве беше огорчен в сърцето Си. Следователно, като огорчили Неговия Дух като му се противели, бил огорчен самият Бог, а не някой друг.
В Ефесяни Павел казва:
„И не наскърбявайте Светия Божи Дух.“
Същото значение би трябвало да се запазва. Като наскърбяваме Божия Дух, ние всъщност наскърбяваме самия Бог в сърцето Му, а не някой друг.
Нека прочетем нещо от Духа на пророчеството - „Свидетелства към проповедниците“, стр. 431 (цитат):
„Как можеш, о, как можеш да наскърбяваш своя Изкупител? Как можеш да Го обезславяш пред Неговите ангели и пред човеците? Как можеш да наскърбяваш Светия Божий Дух? Как можеш да разпъваш Господа на славата наново и да Го излагаш на явен позор?“
Колко ясно!
Когато наскърбяваме Светия Божий Дух, ние разпъваме наново Господа на славата, ние наскърбяваме своя Изкупител, а не някой друг. Би трябвало това да бъде ясно на всеки, който може сам да прочете изявлението.
Продължавам по следващия раздел. Следващият раздел от църквата в Уайтара разглежда
„Вечното съществуване и божествеността на Христос“.
В този раздел ще погледнем Христос като Божий Син и направените възражения спрямо факта, че Христос е Божият Син. Един от главните стихове, посочени като възражение, е Йоан 8:58, в който Христос казва:
„Истина, истина ви казвам - преди да се е родил Авраам, Аз съм.“
Възражението продължава, като цитира пасажа от „Копнежът на вековете“, в който се коментира този стих. В цитата се казва следното:
„Тишина обгърна голямото множество. Божието име, дадено на Мойсей, за да изрази идеята за вечното Му присъствие, този галилейски равин твърдеше, че е Негово собствено. Бе обявил, че е Самосъществуващият, Този, Който бе обещан на Израил, “чийто произход е отначало, от вечността”“ („Копнежът на вековете“, стр. 469, 470).
Край на цитата. В това изявление ни се казва, че когато Христос заявил, че е „Аз съм“, Той предявил Божието име, дадено на Мойсей.
Нека погледнем точно какво имаше предвид Христос, когато каза „Аз съм“. С други думи, защо Христос предяви Божието име, както ни се казваше в това изявление, употребено като възражение? Защо предяви Христос Божието име? Какво правеше Христос с Божието име? Ако прочетем Библията в Евреи 1:4, ще открием, че Христос придобил нещо. Там ни се казва:
„...и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.“
Следователно, в следствие на наследството Си Христос придоби по-превъзходно име. Чие би било името, придобито от Христос по наследство? Това със сигурност е името на Бога. Но за да не бъркаме нека потвърдим това с едно „Така казва Господ“. В Изход 23:20, 21 ни се казва:
„Ето, изпращам ангел пред тебе...“
Говори Бог на Мойсей. Бог Отец говори на Мойсей. Тук на Мойсей се казва:
„Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте спрямо него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.“
Разбира се, ангелът, за когото се говори тук, е не друг, а предводителят на всички ангели, Михаил, великият Княз, Синът на живия Бог. Той беше изпратеният пред израилтяните в облачен стълб през деня и огнен стълб през нощта . Знаем, че това е Божествено същество, а не просто ангел, защото в 21 ст. ни се казва, че ако бъде предизвикан Той няма прости престъпленията им. Прощението на греховете е дело на Божествено същество. Ето защо знаем, че това не е просто ангел, а самият Божий Син. Сега обърнете внимание, че Бог казва, че Неговото име е в този ангел. Неговото име е в Неговия Син. Защо? Защото Неговият Син придоби това име по наследство. Това, разбира се, се намира в Стария завет, като така ни учи, че Христос придобил това име по наследство много преди да дойде във Витлеем. Ето защо Христос предяви Божието име пред юдеите, когато каза „Аз съм“. Той предяви името на Бога понеже притежава това име по наследство, Божието име е в Него.
Нека потвърдим това от Духа на пророчеството. Чета от книгата „Да Го позная“, стр. 12 (цитат):
„„Исус им каза: Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (стихове 57, 58)... Христос използваше великото име на Бога, дадено на Мойсей, за да изрази идеята за вечното Му присъствие (виж Изход 3:14).“
Следователно, тук много ясно ни се казва, че когато Христос казал „Аз съм“, Той употребявал великото име на Бога. Нека сега прочетем от същата книга и там стр. 102 и получим по-нататъшно пояснение. Цитат:
„През всички страници на свещената история, в които са записани Божиите действия спрямо избрания Негов народ, има горящи следи от великия АЗ СЪМ... Във всички тези откровения на божественото присъствие, славата на Бога биваше изявявана чрез Христос... В изкупителния план Христос е Алфа и Омега – Първият и Последни-ят.“
Следователно, тук ни се казва много ясно, че великият АЗ СЪМ има горящи следи из цялата свещена история.
„Във всички тези откровения на божественото присъствие, именно славата на Бога бива изявявана чрез Христос...“
Следователно, великият АЗ СЪМ е Бог, изявен чрез Христос.
Нека продължим да четем Библията и си зададем въпроса: Дали когато каза „Аз съм“ Христос твърдеше, че е единственият истинен Бог? Дали това беше намерението на Христос, когато каза на юдеите „Аз съм“? Дали Той възнамеряваше да им каже
„Аз съм единственият истинен Бог“?
Беше ли това значението, което имаше предвид? За да установим какво е значението, което имаше предвид Христос, когато каза „Аз съм“, всичко, което трябва да направим, е да продължим да четем в Библията и да видим дали на друго място Христос пояснява какво се опитвал да каже. Забележете какво каза Христос малко преди това, в Йоан 5:43. Той каза:
„Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.“
Следователно, Христос много ясно казал по-рано на юдеите, че дошъл в името на Своя Отец. И когато Христос казал „Аз съм“, в Духа на пророчеството ни се казва, че Той предявил името на Бога, великото име на Бога, Който е великият АЗ СЪМ. Знаем защо го предяви – понеже е Негово по наследство, то е в Него. И Той каза ясно на юдеите, че е дошъл в името на Неговия Отец. И това е името, което предяви, когато каза „Аз съм“.
Малко по-нататък, в Йоан 10:36, Христос отново казва, при това много ясно:
„...то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Бого-хулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?“
Следователно, твърдението на Христос, че е Аз съм, е равностойно на твърдението, че е Божият Син. Той предявяваше името на Своя Отец. И тъй като Той е единственото същество във вселената, притежаващо това име по наследство, Той имаше предвид точно това, когато каза „Аз съм“. Имаше предвид, че Той е Този, Който предявява името на Отец. Именно Той го придоби по наследство. Именно Той вървеше пред Израил, именно Той е Божият Син. Юдеите разбираха това много ясно.
Нека прочетем (отново) от „Копнежът на вековете“, стр. 469 (цитат)... Този път ще прочетем цялото изявление и обърнете внимание на възнамеряваното значение.
„Тишина обгърна голямото множество. Божието име, дадено на Мойсей, за да изрази идеята за вечното Му присъствие, този галилейски равин твърдеше, че е Негово собствено. Бе обявил, че е Самосъществуващият, Този, Който бе обещан на Израил, “чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). Свещениците и равините отново викнаха против Исус, наричайки Го богохулник. Неговото твърдение, че е едно с Бога, ги бе подтикнало преди време да отнемат живота Му и няколко месеца по-късно заявиха ясно: „Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог” (Йоан 10:33). Затова, че Той беше и заяви, че е Божи Син, бяха склонни да Го погубят“ („Копнежът на вековете“, стр. 469, 470).
Колко ясно! Духът на пророчеството е чудесна светлина в тъмно място. Когато Христос предяви, че е „Аз съм“, Той предяви Божието име, Той предяви, че е самосъществуващ, защото това беше естеството Му, което наследи от Своя Отец, Той заяви, че е Този, Чийто произход е от начало, от дните на вечността, Обещаният на Израил. Всеки, който изучава Библията, ще узнае, че Обещаният на Израил не беше Бог Отец. След минута ще научим това. Но забележете думите й в края на изявлението:
„Затова, че Той беше и заяви, че е Божи Син, бяха склонни да Го погубят.“
Юдеите разбираха какво имаше предвид Христос, а Христос имаше предвид точно онова, което каза. Той каза „Аз съм“ и предяви името на Своя Отец, за да покаже, че именно Той притежава това име по наследство. Когато Христос каза „Аз съм“, дали Той предяви претенция-та, че е единственият истинен Бог – Отец?
Нека прочетем за самосъществуването на Христос в „Знамения на времето“, 29 август 1900 г. „Знамения на времето“, 29 август 1900 г. Цитат:
„„Преди да се е родил Авраам, Аз съм.“ Христос е предсъществуващият, самосъществуващ Божий Син. Вестта, която даде на Мойсей, за да я предаде на израилтяните, беше: „Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.“
Пророк Михей пише за Него:
„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало, от вечността.““
Тук ни се казва, че Христос е „Аз съм“. Той е „предсъществуващият, самосъществуващ...“
не Бог, а „Божий Син“. Като заявява, че е „Аз съм“, Христос набляга на факта, че е Божият Син. Тук е много ясно, че Той бил Божий Син в Своето предсъществуване, т.е. преди Витлеем. И бидейки Син на Бога, следователно по естество Той е самосъществуващ, защото Неговият Отец е самосъществуващ. И, отново, тя цитира Михей 5:2, където се говори за Неговия произход – че Неговият произход е от начало, от вечността.
„Корабокрушение на вярата“
и беше представена в църквата в Уайтара като възражение към истината за Божеството. Презентацията беше изнесена с цел да поощри доктрината за Триединството. Именно това ще изследваме днес. Причината, поради която всъщност отговаряме на тази презентация, е просто защото Restitution Ministries всъщност са споменати поименно в презентацията, в презентацията на църквата в Уайтара, и Restitution Ministries всъщност бяха представени неправилно, когато бяха назовани по име, затова помислихме да последваме съвета на нашия небесен Баща при изясняването на това неправилно представяне. Това е причината, поради която предприехме усилието да отговорим на тези възражения и да поясним в умовете на хората истината за тези неща. Направихме това, като представихме не по неправилен начин становището на църквата в Уайтара, а именно като употребихме собствените им слайдове, за да не ги представим неправилно, а да предоставим справедливо разглеждане на всички коментари, правени от тях, и да предоставим отговора, с който разполагаме. Ето съвета от Духа на пророчеството, който ни съобщава какво трябва да правим, когато ситуацията е такава. Чета от „Избрани вести“, книга 2, стр. 152. Цитат:
„Когато хора поставят в опасност Божието дело и кауза чрез погрешния си начин на поведение, няма ли да чуят никакъв глас на укор? Ако се засягаше само виновният и неговата дейност не вредеше на другите, само той би получил предупредителните думи. Но когато поведението му нанася сигурна вреда на каузата на истината и са изложени на опасност души, Бог изисква предупреждението да бъде огласено дотолкова, доколкото е и причинената вреда.“
И така, точно това се стремим да направим с това усилие. Души наистина са изложени на опасност днес поради неправилно представяне на факти и Бог изисква да бъде дадено предупреждение, което да бъде огласено дотолкова, доколкото е и причинената вреда.
И така, докато разглеждахме заглавния екран, ни беше казано... в заглавието ни се казва:
„Трябва ли адвентистите от седмия ден да изоставят доктрината за Триединството?“
В този раздел предстои да погледнем Библията и Духа на пророчеството. Ако забелязвате, всъщност започваме с втората част, която разглежда Библията и Духа на пророчеството. След това ще преминем на първата част, която всъщност разглежда историята.
И така, казва ни се... имаме слайда пред себе си - корицата на книгата „Живият глас на Господните свидетели“. Ако успеете да си набавите тази книга (а ако я нямате можете да осъществите достъп до нея в интернет уебсайта ни), като начало е зададен въпросът:
„Трябваше ли адвентистите от седмия ден да приемат доктрината за Триединството?“
Исторически факт е, че адвентистите от седмия ден „бяха изоставили доктрината за Триединството“ в продължение на повече от 80 години. Тази книга документира фактическите изявления, подкрепящи това твърдение. Друг факт е, че това се случи докато църквата имаше сред себе си жив пророк. Т.е. те имаха пряка връзка с Небето, за да ги напътства то по пътя на истината към града на светлината.
Днес от църквата в Уайтара се изказва твърдението (както виждаме на слайда):
„Кой, тогава, напада отново Триединството в Църквата на адвентистите от седмия ден?“
Ето къде са споменати по име Restitution Ministries, и ето го твърдението, което изказват (цитат):
„Има редица такива, които заемат доста яростно това становище, включително няколко австралийски групи. Те изглежда се струпват около две асоциирани „служения“, наречени Remnant Messages в Арарат, Виктория и Restitution Ministries от Уетрил Парк в Нови Южен Уелс.“
И тъй като сме споменати по име, счетохме, че единственото разумно нещо ще бъде да изясним въпроса и всъщност да дадем отговор за онова, в което всъщност вярваме, вместо да бъдем представяни неправилно. Разбира се, говорителят показа няколко наши литературни издания, които отпечатваме, и заяви, че е прочел всяка една от книгите. И при все това, за съжаление, изглежда някои факти са убегнали на вниманието му и вероятно не е разбрал ясно какво се казва в книгите (което е разбираемо, има много книги). Затова просто намислихме да изясним въпроса и неправилно представените точки да представим по правилен начин, според както ги виждаме ние.
Продължаваме:
„Библията говори относно доктрината за Триединството и Светия Дух.“
Сега ще започнем с някои от възраженията, представени от църквата в Уайтара, и ще видим какви са някои от отговорите, които могат да бъдат дадени. Ето едно възражение. Изказано е твърдението, че Триединството няма библейска подкрепа. Църквата в Уайтара казва:
„Има много текстове, които потвърждават, че Бог Отец, Христос и Светият Дух са едно по намерение, по характер, по вечно съвместно съществуване, но са отделни личности.“
Изброени са и редица текстове, както можем да видим върху слайда – текстове, дадени в подкрепа на направеното току-що твърдение. Много интересно е, че ако вземете Библията си и всъщност отворите на тези текстове, ще откриете, че никой от текстовете не споменава каквото и да е нещо за това, че Отец, Синът и Духът са едно. Текстовете не споменават каквото и да е нещо за това, че Отец, Синът и Духът са в съвечно съвместно съществуване. И текстовете са в пълно мълчание за каквото и да е нещо от рода на „отделни личности“, по отношение на Отец, Сина и Светия Дух. Така че това възражение и този набор от текстове не поддържат заключението, извлечено от тях. Освен това ни се казва... Продължавам с възражението, там се казва:
„Отделни личности наистина могат да бъдат едно, когато са в съгласие във всеки аспект, и така могат да бъда един Бог.“
Казва ни се също, че „Христос съществуваше от вечността и при все това е наречен „единороден Божий Син“.
Разбира се, всеки, който изучава Библията, ще си спомни препратката в Михей 5:2, където ни се казва, че „произходът“ на Христос е от дните на вечността. Възможно е да погледнем текста малко по-нататък в презентацията.
Продължавам с възражението от Уайтара. Казва ни се:
„В това отношение, човешки термини за описване на връзката са неадекватни, но възможно най-близката, която можем да си представим, е връзката между земен баща и неговия син.“
Разбира се, това е твърдението, което се прави за оправдаване на употребата на термините „Отец“ и „Син“. Но единственият проблем е, че това твърдение се изказва без каквато и да е подкрепа. То е едно предположение. Казва ни се много ясно...
Всъщност изобщо не ни се казва, никъде няма какъвто и да е текст, който да ни казва или да ни загатва, че единият Бог е съставен от отделни личности, каквато претенция беше предявена в първия, въведителен абзац.
Въпросът относно езика на Библията - „възможно най-близката, която можем да си представим, е връзката...“ - ще разгледаме след минута като продължим.
Сестра Уайт следното във „Великата борба“, стр. 599 (цитат):
„Езикът на Библията трябва да се обяснява според явното му значение, освен ако е употребен символ или образ. Христос е дал обещанието: “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае... учението...” (Йоан 7:17).“
Това е много важно изявление. Тук ни се казва, че Библията трябва да се разбира според очевидното си значение. Изключението е, когато са употребени символ или образ. Би трябвало да се приема очевидното значение на определени думи в Библията, освен ако разглеждаме пророчество със символи или образи. Ако просто отворим на Притчи 8 гл. (ще прочетем стихове 22-30) и приложим даденото ни тук, в Духа на пророчеството, правило, за да разберем Библията според нейното очевидно значение... Сега ще отворим на Притчи 8 гл. и ще прочетем стихове 22-30. В Притчи 8:22 Библията казва:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полета, нито върхове от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там, когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона си на морето да не престъпят водите повелението му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при него и устроявах всичко; и аз му бях наслаждение всеки ден, и веселях се всякога пред него.“
Това е много ясен библейски пасаж, в който Христос, под названието „Мъдрост“, говори за събитие, състояло се преди създанието на всичко. Събитието е описано като това Господ да Го притежава. В продължение в описанието ни се казва, че начинът, по който бил притежаван от Господа e, че Той бил роден. Два пъти в този пасаж ни се казва, че Христос бил роден. Знам, че някой би възразил като би казал:
„В този пасаж не се говори за Христос.“
Ако проверите в Библията си и съпоставите Притчи 8 гл., в която се говори за Мъдростта... и я съпоставите с 1 Коринтяни 1:24, 30... Нека отворим там. 1 Коринтяни 1 гл. Просто ще видим за кого точно се отнася Мъдростта в Притчи 8 гл. Отваряме на 1 Коринтяни 1 гл. и там ще погледнем стихове 24 и 30. В 1 Коринтяни 1:24 се казва:
„...но за самите призвани - и юдеи, и гърци - Христос, Божия сила и Божия мъдрост.“
А в 30 ст. се казва:
„А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление...“
Библията ни казва много ясно, че Христос е Божията мъдрост. И Христос, под названието „Мъдрост“, ни казва в Притчи 8 гл. как Го имал Господ. Казва се, че това било чрез раждането Му.
Нека отворим на думите на Духа на пророчеството и видим дали можем да получим потвърждение. Дали Христос е Този, Който говори в Притчи 8 гл.? Чета от „Избрани вести“, кн. 1, стр. 247 (цитат):
„Господ Исус Христос, Божественият Син на Бога, съществуваше от вечността, отделна личност и все пак едно с Отец. „Господ ме имаше в началото на пътя си,“ заявява Той, „преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, когато нямаше източни-ците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена““ („Избрани вести“, кн. 1, стр. 247, 248).
Много ясно тук от Духа на пророчеството е, че сестра Уайт цитира Притчи 8 гл. (точно този пасаж, който е поставен под въпрос) и го прилага към Христос. Тя го прилага към Него като към Божествения Син на Бога. Добре. Би трябвало това да облекчи всяко питане относно Притчи 8 гл.
Нека се придвижим на темата за Светия Дух, която е следващата ни точка на възражение. От църквата в Уайтара към една от брошурите, отпечатвани от Restitution Ministries, се прави следното възражение (възражението се движи в следните линии):
„Изследвания към брошури на Restitution подмамват читателя да повярва в „Свят Дух“, докато по-нататък твърдят, че Христос е Утешителят.“
Това е възражението. Отговорът е много прост. Това, че Христос е Утешителят, не е наше твърдение. Божият пророк изказва това твърдение, а не ние. Ето ги и препратките. Нека ги прочетем заедно. „Ръкописи“, том 8, стр. 49 (цитат):
„Спасителят е нашият Утешител. Уверила съм се, че е такъв.“
„Ръкописи“, том 19, стр. 297 (цитат):
„Когато чрез вяра гледаме към Исус, нашата вяра пронизва сянката и ние благоговеем пред Бога за Неговата чудна любов в даването на Исус, Утешителя“ („Ръкописи“, том 19, стр. 297, 298).
„Ривю енд Хералд“, 27 февруари 1903 г. (цитат):
„Нека изучават седемнадесета глава на Йоан и научат как да се молят и как да живеят молитвата на Христос. Той е Утешителят.“
Това е много ясно свидетелство от Духа на пророчеството, че Исус Христос е нашият Утешител, а не някой друг. Следователно, това не беше идея на Restitution Ministries, нито беше измислено от тях. Вместо това то беше боговдъхновено слово, дадено ни от Небето чрез Духа на пророчество.
Продължавам. В следващото възражение ни се казва, църквата в Уайтара прави следното изявление (в горната част):
„Йоан 14:16, 26; 15:26, [където] Духът е наречен „той“, това [„той“] е друг Утешител“ - както казва Библията – че Христос ще ни изпрати „друг Утешител“.
И така, това е възражението: че Духът е наречен „той“ и че Духът е споменат като „друг Утешител“. Нека видим дали Духът на пророчеството коментира тези стихове, защото тези стихове се употребяват за поучаване на това, че понеже Духът е наречен „той“ и „друг Утешител“, оттук следва, че Духът трябва да бъде друго, различно същество, друго, различно Божествено същество, спрямо Отец и Сина, с което той бива направен трето съравно и съвечно Божествено същество (за което ще видим дефиниция след минута).
И така, дали това е истинското разбиране на стиховете? Сестра Уайт коментира тези стихове, Духът на пророчеството ни казва следното в „Ръкописи“, том 14, стр. 179 (цитат), слушайте внимателно:
„Христос ни казва, че Светият Дух е Утешителят и Утешителят е Светият Дух, „Духа на истината, който Отец ще изпрати в Моето име“. „И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде“ (Йоан 14:16, 17). Това се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, наречено Утешителят“ (край на цитата).
Колко интересно!
Духът на пророчеството ни казва ясно, че тези препратки се отнасят за всеприсъствието на Христовия Дух – това е наречено „Утешителят“. Много ясно свидетелство.
Но това не е достатъчно, защото имаме още един, допълнителен коментар от Духа на пророчеството. Продължаваме - същата препратка и там стр. 23. Отново ни се казва (цитат):
„Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да си замине от тях, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята. Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Той щеше да представлява Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщия“ („Ръкописи“, том 14, стр. 23).
Колко ясно!
Тук ни се казва ясно, че Светият Дух е самият Той и че „Той [т.е. Христос] щеше да представлява Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщия“. По-рано ни беше казано, че „Утешителят“ се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, а тук ни се казва, че това е самият Христос, Който представя Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщият.
Това е разбирането, което ни дава Духът на пророчеството относно текстовете в Йоан 14 и Йоан 15 гл.
И така, продължаваме.
Църквата в Уайтара продължава да прави това възражение:
„И така, Утешителят е отделна личност („Той“), която е Светият Дух, той изхожда от Отец и представлява Христос.“
Нека видим дали това е вярно или не е.
Отново се обръщаме към боговдъхновените страници на Духа на пророчеството, за да получим едно разбиране, което ни се дава от Небето. Когато Небето ни казва за Духа, дали то ни учи, че Духът е различна, отделна личност, спрямо Отец и Сина, или казва нещо друго?
Нека погледнем в „Копнежът на вековете“, стр. 805 (цитат):
„Даряването на Духа е даряване на Христовия живот.“
Тук имаме въпрос: Дали Христовият живот е друго отделно същество, различно от Христос? Мисля, че отговорът ще бъде едно категорично „не“.
Продължавам.
„Ривю енд Хералд“, 5 януари 1911 г., пар. 6 (цитат):
„Христос им дава живота на Своя живот. Светият Дух влага най-големите си сили, за да работи в ума и сърцето.“
Тук виждаме, че Светият Дух е наречен „живота на [Неговия] живот“.
Дали животът от Неговия живот, живота на нашия Господ – дали това е същество, различно от Него?
Нека прочетем още едно изявление - „По стъпките на Великия Лекар“, стр. 159 (цитат):
„Христос им дава диханието на собствения Си Дух, живота на собствения Си живот.“
И, отново, „Ривю енд Хералд“, 26 октомври 1897 г., пар. 15 (цитат):
„Влиянието на Светия Дух е Христовият живот в душата.“
Много ясни свидетелства.
Но нека прочетем още, защото е необходимо да си набавим повече свидетели. Дали Светият Дух е различно самостоятелно същество? Нека видим още как коментира Духът на пророчеството делото на Светия Дух.
В „Ривю енд Хералд“, 29 ноември 1892 г. ни се казва (цитат):
„Делото на Светия Дух е неизмеримо голямо. Точно от този източник идват силата и ефикасността при работещия за Бога; и Светият Дух е Утешителят, като личното присъствие на Христос в душата.“
Колко красиво!
Светият Дух е личното присъствие на Христос (а не на някой друг) в душата. Това е истинска утеха за вас и за мен – личното присъствие на Христос.
Нека прочетем отново за това в „Ривю енд Хералд“, 19 май 1904 г. (цитат):
„Този Утешител е Светият Дух – душата на Неговия живот, ефикасността на Неговата църква, светлината и животът на света. Със Своя Дух Христос изпраща примирително влияние и сила, която отнема греха.“
Колко ясно! Силата, която отнема греха, ни се дава чрез собствения Дух на Христос, който е собственото Му лично присъствие в душата. Имате ли вие личното присъствие на Христос в душата си? Това е единствената сила, която отнема греха. Ако имате който и да било друг, вие нямате източника на сила, който може да отнеме греха.
Нека продължим. В последствие църквата в Уайтара изказва следното твърдение (възражение):
„Това означава, че Светият Дух върши делото на Христос на земята сред Своите вярващи, затова не е изненадващо, че е наречен „Христовият Дух“.“
Това е възражение, което звучи много добре. В основни линии възражението твърди, че Духът е наречен „Христов Дух“ понеже върши делото на Христос на земята. Изглежда има смисъл в това, докато си зададем въпроса:
Кой в действителност върши делото на Христос на земята?
Можем да прочетем отговора в „Копнежът на вековете“, стр. 166 (цитат):
„Докато Исус служи в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята. Той е отнет от плътските очи, но Неговото обещание, дадено на раздяла, се изпълнява: „И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20). Докато поверява Своята власт на по-долни свещеници, Неговото укрепващо присъствие е още с църквата Му.“
Тук ни се казва много ясно, че Христос, докато служи в горното светили-ще,
„Той [Христос] чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята“.
Едва преди малко открихме, че Неговият Дух е собственото Му лично присъствие, е собственият Му живот, че това е душата на Неговия живот, живота на Неговия живот. Това лично присъствие е начинът, по който Той продължава делото Си тук, на земята. Христос не кара някой друг, различен от Него да върши делото Му на земята, а собственото Му укреп-ващо присъствие е все още с църквата.
Това ни се казва много ясно и в Библията – че единственият Посредник между нас и Бога е „Човекът Христос Исус“ (това ни се казва много ясно в 1 Тимотей 2:5). Нямаме двама посредници – Христос и някой друг. Имаме един Посредник – Христос. И докато Христос се намира в горното светилище, Той чрез Своя Дух е още Свещеник на църквата на земята. Нямаме двама свещеници. Имаме един Свещеник, Който действа на две нива – във физическа плът горе в небето и чрез собственото си лично присъствие, чрез собствения си Дух в нашите сърца на земята. Той е Свещеник на небесния храм и Свещеник на земния храм. Храмът на земята е Неговият народ, както ни казва Павел: вие сте „храм на Светия Дух“. Свещеникът и на двата храма е Христос. Нямаме двама различни свещеника – един в небето и един в храма на земята. Земния храм, тялото на Неговия народ, Неговата невеста, бива обслужван от нашия Първосвещеник. И Той прави това чрез собственото Си лично присъствие. Това се нарича Негов „Дух“. Много ясно е, ако можете да разберете концепцията, че нямаме повече от един Свещеник.
Продължавам.
Тук имаме едно възражение, направено от църквата в Уайтара. Казва ни се:
„С други думи, докато Христос беше на земята, Светият Дух беше в небето, а когато Христос отиде на небето, Светият Дух дойде при Христовите последователи на земята. Колко по-отделна личност би могла да съществува?“
Разбира се, това е още едно възражение – че понеже Христос бил на земята, а Светият Дух бил в небето, следователно трябва да са налице две различни и отделни личности.
Нека сега си зададем въпрос: Дали Духът е отделна личност или е Христовата слава? Защо Христос, когато беше на земята, се наложи да отиде на небето преди да може да изпрати на земята Духа? Нека проче-тем отговора в Божието слово, в Йоан 7:39. Защо се наложи Христос да отиде на небето, защо Духът не можеше да дойде докато Христос беше тук, на земята? Отговорът ни се дава в Йоан 7:39. Нека прочетем 38 ст., за да можем да си набавим известен контекст. От 38 ст. нататък, Христос казва:
„Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.“
39 ст.:
„А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Святият] Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше се прославил.“
Тук ни се дава много важна връзка между Исус и Неговото прославяне и даването на Светия Дух. Исус още не беше прославен и това е причината, поради която Духът още не беше даден.
Обърнете внимание на думите на Христос точно преди смъртта Му в Йоан 17:5. Забележете за какво моли Той. В Йоан 17:5 ни се казва, Христос казва:
„И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.“
Следователно, тук Христос моли за славата, с други думи моли за изливането на Неговия Дух над народа Му. Забележете какво коментира по този въпрос „Копнежът на вековете“, стр. 805 (цитат):
„Светият Дух не бе още напълно изявен, защото Христос не бе още прославен. Пълното изливане на Светия Дух стана едва след Христовото възнесение.“
Тук не ни се казва нищо за друго, различно същество. Всъщност ни се казва, че причината, поради която не бил излят Светият Дух, била понеже Христос още не бил прославен и трябвало да се възнесе и да бъде прославен преди да може да излее Духа Си. С други думи, трябваше Той да притежава одобрението и въвеждането в длъжност от страна на Неговия Отец, трябваше Той, а също и изживеният от него живот, да бъдат приети и когато това се случи, когато Той беше прославен на небето, беше излят този Дух, този живот, живян от Него на земята, този победоносен живот. Както ни беше казано по-рано, животът от Неговия живот, самата душа на Неговият живот, това е Светият Дух и то беше изляно над Неговия народ. След като Той отиде на небето и то беше прието – сега вече можеше да бъде излято над Неговия народ и беше донесено това благословение от Петдесетница.
Забележете как изразява това Христос в Йоан 17:22. Този живот, този прославен живот, е онова, което ни дава Той. Думите Му са:
„И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно...“
Следователно, когато Христос ни дава Духа, Той ни дава славата, която получи. Нека продължим и видим по още какъв начин ни се описва това в Духа на пророчеството.
„Копнежът на вековете“, отново стр. 805 (цитат):
„Святият Дух е диханието на духовния живот в душата. Даряването на Духа е даряване на Христовия живот [на този прославен Христов живот].“
Продължавам:
„То придава на получателя Христовите качества. Само онези, които така са научени от Бога, онези, които притежават действието на Духа вътре в себе си и в чийто живот се проявява Христовият живот, трябва да застанат като представители на Бога, за да служат от името на църквата.“
И така, тук Светият Дух е наречен животът на Христос, Христовия живот – диханието на духовния живот в душата. Това не можеше да се случи преди Христос да бъде прославен. Ето защо в молитвата Си Той поиска Неговият Отец да Го прослави, за да може да даде тази слава на учениците Си, на нас. Добре.
Продължавам.
Имаме още едно възражение от църквата в Уайтара:
„Духът или Неговият Дух?“
Това се отнася за формулировки и преводи, затова ще го разгледаме съвсем набързо, тъй като не вярвам в действителност, че това е някакво валидно възражение. Но нека погледнем. Тук ни се казва:
„Повечето антитринитаристи поучават, че Духът е просто качество на Бога, а не отделна същност. За доказването на това те използват текстове, споменаващи „Неговия Дух“ и „Божия Дух“.“
Разбира се, това е общо изявление. Но нека все пак погледнем направения в него коментар относно „Неговия Дух“ и „Божия Дух“. В продължение ни се казва:
„Показателно, няма нито едно споменаване на термина „Неговия Свят Дух“ в цялата Библия.“
Не съм сигурна какво се възнамерява да докаже това възражение, дори ако беше вярно, но ще го погледнем. Тук ни се казва, че никъде в Библията не се споменава терминът „Неговият Свят Дух“. Това, разбира се, е вярно. Думите „Неговият Свят Дух“ не се появяват последователно, но всеки, който изучава Библията и е извършвал каквото и да е библейско изследване с конкорданс, би трябвало да може да осъзнае, че в Библията има определени термини, които просто са синонимни – термини, които са точно същите като оригиналния език и само при преводачите е имало разлика в това как са превели една и съща дума. С други думи, те превеждат една и съща дума по различен начин на различни места. Нека просто погледнем няколко примера. Например, термините „Божият Дух“, „Духът“ и „Светият Дух“ са всичките синоними. Нека прочетем Матей 3:16. Там ни се казва:
„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб...“
Думата „Дух“ там е гръцката „Пнеума“ с число по Стронг 4151. Думата „Пнеума“ беше преведена там като „Дух“. В Марк 1:10 е приложено същото нещо, но то е преведено също и като „Духа“. Следователно, в Матей то е преведено като „Божия Дух“, а в Марк е преведено като „Духа“. На гръцки думата е една и съща. Нека сега погледнем Лука 3:22. В Лука 3:22 преводачите избраха различна дума за същата гръцка дума. В Лука 20:22 се казва:
„...и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб...“
И, разбира се, думата „Дух“ е същата гръцка дума, „Пнеума“, с число по Стронг 4151. Всеки, който има конкорданс, може да провери това у дома. Но се надявам, че разбирате какво се опитвам да кажа – че думата на гръцки е една във всеки един от случаите, „Пнеума“. Понякога тя ще бъде преведена като Spirit, понякога ще бъде преведена като Ghost [англ.: синонимни думи за „дух“], но и двете са една и съща дума. И така, сега се прави възражението:
„Показателно, няма нито едно споменаване на термина „Неговия Свят Дух“ в цялата Библия.“
И ако сме открили правилно, че думите Ghost и Spirit са синоними, тогава възражението се срива, защото във възражението се казва, че няма място в Библията, в което да ни се казва „Неговият Свят Дух“ [англ.: His Holy Ghost; His Holy Spirit].
В Библията има споменавания на това и съвсем набързо ще ги цитира-ме. В Исая 63:10 ни се казва:
„Но те... оскърбиха Святия Негов Дух...“
В Исая 63:11, едва следващия стих, в последното изявление се казва:
„Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?“
Това, разбира се, са препратки от Стария завет, но нека проверим една в Новия завет, в която е употребена думата „Пнеума“ – 1 Солунци 4:8:
„Затова който отхвърля това, отхвърля не човек, но Бога, Който ви дава Святия Си Дух [англ.: His Holy Spirit].“
Това спокойно можеше да се преведе като His Holy Ghost – става дума за точно същото нещо. Следователно, има случаи в Библията, в които се употребява „Неговият Свят Дух“. Така че това възражение не се оказва основателно пред който и да било човек, който има Библия под ръка. Нека си зададем следния въпрос, за всички онези, които се опитват да отделят Божия Дух от Бога или се опитват да отделят, да направят разграничение и разделение между Бога и Неговия Дух и да отделят Бога и Неговия Дух, и да превърнат Духа в друг Бог, сам по себе си. Нека си зададем въпроса: Дали Светият Дух е самият Бог или е някой друг? Нека получим отговор от Боговдъхновените писания. В Духа на пророчеството, във „Вярата, чрез която живея“, стр. 40 ни се казва (цитат):
„Бог е Дух и при все това е персонално същество, защото така се е открил.“
Следователно, тук ни се казва, че Бог е Дух, но докато е Дух при все това е персонално същество.
Нека преминем сега на „Възпитание“, стр. 132, където ни се казва точно същото нещо:
„Бог е Дух и при все това е персонално същество, защото човекът беше създаден по Неговия образ.“
Следователно, тук имаме едно по-задълбочено прозрение. Човекът беше създаден по образа на Бога, Който е и Дух и персонално същество.
Продължавам. Нека прочетем следващия цитат:
„Исус е Този, от Когото се нуждаем – Неговата светлина, Неговият живот, Неговият Дух трябва да бъдат наши непрестанно“ („Моят живот днес“, стр. 15).
Забележете колко красиво е това изявление, в което светлината, животът и Духът на Христос са всичките употребени заедно като синоними. Препратката ML е „Моят живот днес“, за всички, които не са запознати с абревиатурата - „Моят живот днес“, стр. 15, това беше цитатът, който тъкмо прочетохме. Там ни се казва, че светлината, животът и Духът на Христос трябва да бъдат наши непрестанно. Христовата светлина не е някой друг и Христовият живот не е някой друг. Дали Духът на Христос е някой друг? Разумът би повелил да бъдем последователни в своето тълкувание на думите на пророка.
В „Избрани вести“, книга 1, стр. 249 ни се казва много ясно (цитат):
„„Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са" (Йоан 14:57, 63). Тук Христос не говори за ученията Си, а за Своята личност, за Божествеността на характера Си.“
Следователно, когато Христос говореше за оживотворяването на Духа, Той не говореше за учението Си, нито говореше за някой друг. Но ни се казва много ясно, че Той говореше за Своята личност. Той не говореше за друга личност, а за собствената Си личност. И тя пояснява това допълнително като казва „Божествеността на характера Си“. Следователно, Духът не е някой друг, различен от Бога, а вместо това е Неговата личност, божествеността на Неговия характер.
Тогава следващият естествен въпрос, който би трябвало да си зададем, е следният:
Следователно, когато Бог ни дава Своя Дух, дали ни дава Себе Си или ни дава някой друг? Когато получаваме Божия Дух, кого получаваме? Дали получаваме самия Бог или някой друг? Библията ни дава отговора във 2 Коринтяни 3:17. Би трябвало вече да знаем отговора. Там се казва:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.“
Следователно, Господ е Духът, а не някой друг.
Следва едно много ясно изявление от „Свидетелства“, том 7, стр. 273 (цитат):
„Чрез даването на Своя Дух Бог ни дава Себе Си, като прави Себе Си извор на божествени влияния, за да дава здраве и живот на света.“
Колко красиво! Когато Бог ни дава Духа Си, Той не ни дава някой друг. Не! Той ни дава Себе Си. Защо? Защото открихме, че Духът е собственият Му живот, собствената Му личност, божествеността на Неговия характер. Ето това ни дава Бог, а не някой друг.
Продължаваме със следващия слайд от църквата в Уайтара. Тук са посочени възражения от Писанието по отношение на персоналността на Духа като се подчертава фактът, че Духът е повече от просто влияние, а вместо това е отделно Божествено същество, само по себе си, като той бива направен част от едно тройно съравно, съвечно Божество от личности, наречено „Триединство“. Дали Духът е повече от влияние? Ще ви кажа много просто и ясно:
Със сигурност, ако въобще сте слушали презентацията дотук, трябва да сте разпознали, че Духът е определено нещо повече от просто влияние. Той е самият живот, самата душа на нашия Господ, собственото Му лично присъствие. Това е един много личностен Дух, а не безлично влияние. Така че всички тези препратки, които наблягат на факта, че Духът е повече от просто влияние, са много ясни и сме съгласни с тях. Първата употребена препратка е 1 Йоаново 5:7 – вероятно опорния текст за доказване на доктрината за Триединството. Това е първият опорен текст, употребяван от хората в защита на доктрината за Трие-динството. А в този текст се казва просто:
„Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.“
Интересно е колко голямо значение биха вложили хората в един текст, което едва ли не посочва заключенията, извеждани от доктрината за Триединството. Думата „Триединство“, очевидно, дори не се намира в текста. Думите „три съвечни същества“ не се намират в текста. Никое от тези заключения, извеждани от пасажа, не може да бъде подкрепено от него. Всичко, което можем да научим от този текст, е че има Отец, има Син (наречен „Словото“) и има Свети Дух, и че тези трима са едно. Не ни се казва, че тримата са един Бог. Виждате ли, след думата „едно“ има точка. Няма празно място, при което да се казва „попълнете празните места“, защото хората са тълкували това като означаващо „тия тримата са един Бог“, но в текста не се казва „тия тримата са един Бог“. И ако прочетете контекста на този текст, ще забележите, че „едно“ не се отнася до естеството на тримата, а всъщност се отнася за тяхното свидетелс-тво. Тия тримата са едно по свидетелство, по това, че дават един и същи доклад. Те не са бог три в едно, както вярват мнозина. И така, това е само бърз коментар. Ако искате подходящ отговор на 1 Йоаново 5:7, всичко, което трябва да направите, е да се обърнете към Адвентния библейски коментар и да видите какво се казва в библейския коментар за текста. Би трябвало това да отговори адекватно и много добре на възражението.
Следващият текст е Матей 12:31, в който се говори за хулата против Светия Дух. Задава се въпросът:
„Можете ли да хулите някого, който не е Бог?“
Отговорът със сигурност е: не. Но с правилно разбиране на Духа ще разбирате, че когато хулите Светия Дух, вие всъщност хулите самия Бог. Не хулите другиго, защото открихме много ясно, че когато Бог ни дава Духа Си, Той всъщност ни дава Себе Си. Затова ако хулите Неговия Дух, или го похулвате, вие похулвате Него, похулвате самия Него, а не другиго. Но по-нататък ще разгледаме малко повече по тази точка.
Деяния 5:3 е едно от по-популярните възражения. В него се казва:
„А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?“
Естествено се задава въпросът:
„Можете ли да излъжете едно „влияние“?“
Отговорът определено е: Не. Не можете да излъжете влияние. Всеки, който изучава Библията и вярва в нея, ако просто прочете тези пасажи в контекста, няма да има проблем да разбере какво се казва в текстовете. Ако продължите да четете Деяния 5 гл. и слезете на 9 ст., ще видите, че те са се опитали да излъжат Господния Дух, са се опитали да изпитат Господния Дух. По-рано открихме, че когато Христос говори за Духа, Той говори за собственото Си лично присъствие в душата, за собствената Си Божествена личност, за божествеността на Своя характер. Затова като лъжеха Светия Дух те изпитваха Духа на Господа, те лъжеха самия Господ.
Нека сега погледнем някои възражения... повечето от цитираните възражения относно персоналността на Светия Дух, като тези текстове се употребяват за наблягане н факта, че Светият Дух трябва да бъде отделна и обособена личност, сама по себе си, различна от Христос и Отец. Много от тези текстове се намират в книгата Деяния. Случаи в книгата Деяния, в които Светият Дух казва неща, Светият Дух върши неща, Светият Дух заповядва определени неща, са препратки, употребявани нашироко за поддържане на представата, че Светият Дух трябва да бъде различна, самостоятелна личност сама по себе си. Много просто е: щом откриете основния принцип във всяко възражение, няма да имате проблем с това да разберете възражението. Въпросът, който си задаваме, е следният: Кой работеше с апостолите в хода на книгата Деяния? Книгата Деяния може с право да бъде наречена „Деяния на апостолите“, а по-правилно може да бъде наречена „Деяния на Светия Дух“, защото Светият Дух е главно действащо лице в книгата Деяния. Ако някой е чел книгата, много бързо ще узнае това. Кой работеше из цялата книга Деяния? Много ясно ни се казва, че това е Светият Дух, защото в началото на книгата Христос им каза, че трябва да чакат обещания Дух и тогава трябва да идат по целия Ерусалим, Юдея, Самария и краищата на земята.
В Марк 16:19, 20 се намира текст, в който ни се дава информация, незабелязвана от мнозина, и в този текст всъщност ни се казва кой работел с учениците в книгата Деяния. Нека го прочетем:
„И така, след като им говори, Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха. Амин.“
Колко ясно! Тук ни се казва, че когато излезли и проповядвали навсякъ-де, Този, Който работил с тях, бил Господ, като Той потвърждавал словото със знамения, които ги придружавали. Следователно, из цялата книга Деяния, според Марк, с тях работел именно Господ. И как работел Господ с тях? Чрез собствения Си Свят Дух, който е собственото Му лично присъствие.
Ето защо във 2 Коринтяни 3:17 ни се казва, че „Господ е Духът“. Ето кой е Господ. Той работеше с тях чрез Духа Си. Той не беше с тях физически, както беше на земята, а беше с тях по Дух. И точно това в Библията е наречено „Свети Дух“, това е собственият Му живот.
Друго много популярно възражение, вероятно едно от по-популярните, се намира в Ефесяни 4:30. Това е стихът, в който се говори за наскърбяването на Светия Дух. В него се казва:
„И не наскърбявайте Светия Божи Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението.“
Разбира се, естественият въпрос е: Можете ли да наскърбите някого, който не е личност? Заключението е, че щом Духът може да бъде наскърбяван, следователно той трябва да бъде отделно същество, също както Отец и Сина са отделни същества.
Нека сега проведем едно разумно библейско разсъждение заповед след заповед и правило след правило, за да разберем текста. Кой бива наскърбяван в действителност, когато бива наскърбяван Духът? Дали бива наскърбяван самият Бог или някой друг? По-рано вече си зададох-ме този въпрос и открихме, че Духът на пророчеството казва това много ясно с думите, че когато Бог ни дава Духа Си, Той всъщност ни дава самия Себе Си (а не някой друг). Следователно, ако наскърбим Божия Дух, кого наскърбяваме? Бога ли наскърбяваме или някой друг? Последователният отговор би трябвало да бъде, че всъщност наскърбяваме Бога, а не някой друг. Нека прочетем за един пример в Библията, в който Бог действително бил наскърбен в Духа Си. И забележете как се казва това в Битие 6:3, 6, като се говори за предпотопния свят:
„Тогава Господ каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години... И Господ се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.“
Кой е „Господ“? „Господ“, ако имате Библия в превод на крал Яков, написаното с главни букви „Господ“ в превода на крал Яков, разбира се, е преведено от оригиналното еврейско собствено име на Бога, което е „Яхве“. Тук ни се съобщава, че Яхве казал:
„Духът Ми няма да пребъде вечно в човека...“
Тогава Господ се разкаял и се казва, че Господ се огорчил в сърцето Си. И така, хората се противели на Духа Му, но кой бил огорчен – Духът или Господ? Не, Господ, самият Яхве беше огорчен в сърцето Си. Следователно, като огорчили Неговия Дух като му се противели, бил огорчен самият Бог, а не някой друг.
В Ефесяни Павел казва:
„И не наскърбявайте Светия Божи Дух.“
Същото значение би трябвало да се запазва. Като наскърбяваме Божия Дух, ние всъщност наскърбяваме самия Бог в сърцето Му, а не някой друг.
Нека прочетем нещо от Духа на пророчеството - „Свидетелства към проповедниците“, стр. 431 (цитат):
„Как можеш, о, как можеш да наскърбяваш своя Изкупител? Как можеш да Го обезславяш пред Неговите ангели и пред човеците? Как можеш да наскърбяваш Светия Божий Дух? Как можеш да разпъваш Господа на славата наново и да Го излагаш на явен позор?“
Колко ясно!
Когато наскърбяваме Светия Божий Дух, ние разпъваме наново Господа на славата, ние наскърбяваме своя Изкупител, а не някой друг. Би трябвало това да бъде ясно на всеки, който може сам да прочете изявлението.
Продължавам по следващия раздел. Следващият раздел от църквата в Уайтара разглежда
„Вечното съществуване и божествеността на Христос“.
В този раздел ще погледнем Христос като Божий Син и направените възражения спрямо факта, че Христос е Божият Син. Един от главните стихове, посочени като възражение, е Йоан 8:58, в който Христос казва:
„Истина, истина ви казвам - преди да се е родил Авраам, Аз съм.“
Възражението продължава, като цитира пасажа от „Копнежът на вековете“, в който се коментира този стих. В цитата се казва следното:
„Тишина обгърна голямото множество. Божието име, дадено на Мойсей, за да изрази идеята за вечното Му присъствие, този галилейски равин твърдеше, че е Негово собствено. Бе обявил, че е Самосъществуващият, Този, Който бе обещан на Израил, “чийто произход е отначало, от вечността”“ („Копнежът на вековете“, стр. 469, 470).
Край на цитата. В това изявление ни се казва, че когато Христос заявил, че е „Аз съм“, Той предявил Божието име, дадено на Мойсей.
Нека погледнем точно какво имаше предвид Христос, когато каза „Аз съм“. С други думи, защо Христос предяви Божието име, както ни се казваше в това изявление, употребено като възражение? Защо предяви Христос Божието име? Какво правеше Христос с Божието име? Ако прочетем Библията в Евреи 1:4, ще открием, че Христос придобил нещо. Там ни се казва:
„...и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.“
Следователно, в следствие на наследството Си Христос придоби по-превъзходно име. Чие би било името, придобито от Христос по наследство? Това със сигурност е името на Бога. Но за да не бъркаме нека потвърдим това с едно „Така казва Господ“. В Изход 23:20, 21 ни се казва:
„Ето, изпращам ангел пред тебе...“
Говори Бог на Мойсей. Бог Отец говори на Мойсей. Тук на Мойсей се казва:
„Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте спрямо него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.“
Разбира се, ангелът, за когото се говори тук, е не друг, а предводителят на всички ангели, Михаил, великият Княз, Синът на живия Бог. Той беше изпратеният пред израилтяните в облачен стълб през деня и огнен стълб през нощта . Знаем, че това е Божествено същество, а не просто ангел, защото в 21 ст. ни се казва, че ако бъде предизвикан Той няма прости престъпленията им. Прощението на греховете е дело на Божествено същество. Ето защо знаем, че това не е просто ангел, а самият Божий Син. Сега обърнете внимание, че Бог казва, че Неговото име е в този ангел. Неговото име е в Неговия Син. Защо? Защото Неговият Син придоби това име по наследство. Това, разбира се, се намира в Стария завет, като така ни учи, че Христос придобил това име по наследство много преди да дойде във Витлеем. Ето защо Христос предяви Божието име пред юдеите, когато каза „Аз съм“. Той предяви името на Бога понеже притежава това име по наследство, Божието име е в Него.
Нека потвърдим това от Духа на пророчеството. Чета от книгата „Да Го позная“, стр. 12 (цитат):
„„Исус им каза: Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (стихове 57, 58)... Христос използваше великото име на Бога, дадено на Мойсей, за да изрази идеята за вечното Му присъствие (виж Изход 3:14).“
Следователно, тук много ясно ни се казва, че когато Христос казал „Аз съм“, Той употребявал великото име на Бога. Нека сега прочетем от същата книга и там стр. 102 и получим по-нататъшно пояснение. Цитат:
„През всички страници на свещената история, в които са записани Божиите действия спрямо избрания Негов народ, има горящи следи от великия АЗ СЪМ... Във всички тези откровения на божественото присъствие, славата на Бога биваше изявявана чрез Христос... В изкупителния план Христос е Алфа и Омега – Първият и Последни-ят.“
Следователно, тук ни се казва много ясно, че великият АЗ СЪМ има горящи следи из цялата свещена история.
„Във всички тези откровения на божественото присъствие, именно славата на Бога бива изявявана чрез Христос...“
Следователно, великият АЗ СЪМ е Бог, изявен чрез Христос.
Нека продължим да четем Библията и си зададем въпроса: Дали когато каза „Аз съм“ Христос твърдеше, че е единственият истинен Бог? Дали това беше намерението на Христос, когато каза на юдеите „Аз съм“? Дали Той възнамеряваше да им каже
„Аз съм единственият истинен Бог“?
Беше ли това значението, което имаше предвид? За да установим какво е значението, което имаше предвид Христос, когато каза „Аз съм“, всичко, което трябва да направим, е да продължим да четем в Библията и да видим дали на друго място Христос пояснява какво се опитвал да каже. Забележете какво каза Христос малко преди това, в Йоан 5:43. Той каза:
„Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.“
Следователно, Христос много ясно казал по-рано на юдеите, че дошъл в името на Своя Отец. И когато Христос казал „Аз съм“, в Духа на пророчеството ни се казва, че Той предявил името на Бога, великото име на Бога, Който е великият АЗ СЪМ. Знаем защо го предяви – понеже е Негово по наследство, то е в Него. И Той каза ясно на юдеите, че е дошъл в името на Неговия Отец. И това е името, което предяви, когато каза „Аз съм“.
Малко по-нататък, в Йоан 10:36, Христос отново казва, при това много ясно:
„...то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Бого-хулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?“
Следователно, твърдението на Христос, че е Аз съм, е равностойно на твърдението, че е Божият Син. Той предявяваше името на Своя Отец. И тъй като Той е единственото същество във вселената, притежаващо това име по наследство, Той имаше предвид точно това, когато каза „Аз съм“. Имаше предвид, че Той е Този, Който предявява името на Отец. Именно Той го придоби по наследство. Именно Той вървеше пред Израил, именно Той е Божият Син. Юдеите разбираха това много ясно.
Нека прочетем (отново) от „Копнежът на вековете“, стр. 469 (цитат)... Този път ще прочетем цялото изявление и обърнете внимание на възнамеряваното значение.
„Тишина обгърна голямото множество. Божието име, дадено на Мойсей, за да изрази идеята за вечното Му присъствие, този галилейски равин твърдеше, че е Негово собствено. Бе обявил, че е Самосъществуващият, Този, Който бе обещан на Израил, “чийто произход е отначало, от вечността” (Михей 5:2). Свещениците и равините отново викнаха против Исус, наричайки Го богохулник. Неговото твърдение, че е едно с Бога, ги бе подтикнало преди време да отнемат живота Му и няколко месеца по-късно заявиха ясно: „Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог” (Йоан 10:33). Затова, че Той беше и заяви, че е Божи Син, бяха склонни да Го погубят“ („Копнежът на вековете“, стр. 469, 470).
Колко ясно! Духът на пророчеството е чудесна светлина в тъмно място. Когато Христос предяви, че е „Аз съм“, Той предяви Божието име, Той предяви, че е самосъществуващ, защото това беше естеството Му, което наследи от Своя Отец, Той заяви, че е Този, Чийто произход е от начало, от дните на вечността, Обещаният на Израил. Всеки, който изучава Библията, ще узнае, че Обещаният на Израил не беше Бог Отец. След минута ще научим това. Но забележете думите й в края на изявлението:
„Затова, че Той беше и заяви, че е Божи Син, бяха склонни да Го погубят.“
Юдеите разбираха какво имаше предвид Христос, а Христос имаше предвид точно онова, което каза. Той каза „Аз съм“ и предяви името на Своя Отец, за да покаже, че именно Той притежава това име по наследство. Когато Христос каза „Аз съм“, дали Той предяви претенция-та, че е единственият истинен Бог – Отец?
Нека прочетем за самосъществуването на Христос в „Знамения на времето“, 29 август 1900 г. „Знамения на времето“, 29 август 1900 г. Цитат:
„„Преди да се е родил Авраам, Аз съм.“ Христос е предсъществуващият, самосъществуващ Божий Син. Вестта, която даде на Мойсей, за да я предаде на израилтяните, беше: „Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.“
Пророк Михей пише за Него:
„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало, от вечността.““
Тук ни се казва, че Христос е „Аз съм“. Той е „предсъществуващият, самосъществуващ...“
не Бог, а „Божий Син“. Като заявява, че е „Аз съм“, Христос набляга на факта, че е Божият Син. Тук е много ясно, че Той бил Божий Син в Своето предсъществуване, т.е. преди Витлеем. И бидейки Син на Бога, следователно по естество Той е самосъществуващ, защото Неговият Отец е самосъществуващ. И, отново, тя цитира Михей 5:2, където се говори за Неговия произход – че Неговият произход е от начало, от вечността.
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
