Вие адвентист от седмия ден, който желае да завърши делото ли сте? Исус Христос желае да се завърне на този зъл свят и да избави децата Си и при все това изповядващите се за Негов народ не забелязват знаменията на времето. Глад на разни места, хиляди хора, покосени от земетресения и от наводнения, от огън, от бедствия по море и суша, от войни и от кръвопролития. Исус отправя към тях призив за действие. Той чака те да се приготвят. Любовта към аз-а толкова е притъпила духовните сетива, че Господният ден ще постигне мнозина, изповядващи
се за вярващи, като крадец през нощта. Докато жителите на земята изпадат все по-дълбоко в духовна тъмнина, неподготвени за предстоящата криза, Бог работи мощно, за да приготви народ, който ще остане верен на Него, за да завърши делото и да засияе със светлината на простора, обръщайки други към праведност. Дошло е времето Божият народ да се завърне към едно първоначално благочестие, да преживее истински съживление и реформация и да се приготви за пресяването.
се за вярващи, като крадец през нощта. Докато жителите на земята изпадат все по-дълбоко в духовна тъмнина, неподготвени за предстоящата криза, Бог работи мощно, за да приготви народ, който ще остане верен на Него, за да завърши делото и да засияе със светлината на простора, обръщайки други към праведност. Дошло е времето Божият народ да се завърне към едно първоначално благочестие, да преживее истински съживление и реформация и да се приготви за пресяването.
„Божието пресяване отнася цели множества като сухи листа“ („Свидетелства“, том 4, стр. 89, пар. 2).
„Скоро Божият народ ще бъде проверен с огнени изпитания и тогава по-голямата част от изглеждащите сега истинни и верни, ще се окажат неблагороден метал“ („Свидетелства“, том 5, стр. 136, пар. 1).
Времето наближи и Бог отправя призив към ВАС.
„Пионерни здраве и мисии“
Добър вечер и добре дошли в „Пресяването“.
Бих желал да приветствам всички вас и да благодаря на всички ви за това, че сте тук с нас, в Бериън Спрингс, Мичиган. Бихме желали също така да приветстваме и всички вас, които гледате в Съединените щати и по света чрез предаване на живо. Вашето присъствие е удоволствие за нас. Също така очакваме с нетърпение и поредицата тази вечер и особено тазвечершната презентация, която носи заглавието
„Завръщането на първия ангел“.
В този момент бих желал да предам нещата на д-р Алън Дейвис, говорителя ни за тази вечер.
Добър вечер, приятели. Толкова хубаво е, че успяхте да стигнете до тук. Приветствия също и към световната и щатската ни зрителска аудитория по „Фейсбук“ и „Ютюб“, а също така и в уебсайта ни. В неотдавнашна интернет статия със заглавие „Предупреждение относно предстоящо събиране в Бериън Спрингс“ беше направен коментар, в който се заявяваше:
„По отношение на това събиране относно „Пресяването“, което въобще не се отнася за пресяването, разумните адвентисти или биха си тръгнали от него, или биха избягали тичешком. Между двете препоръчваме избягването тичешком.“
Тогава се цитира 1 Йоаново 2:19:
„От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.“
Според мен е интересно това, че в този цитат беше цитиран само 1 Йоаново 2:19. Затова бих желал да подхвана оттам, където спря коментаторът, и да представя (както имаше обичай да казва Пол Харви) останалата част от разказа. Подхващам от 20 ст. на 1 Йоаново 2 гл.:
„А вие сте помазани от Святия и знаете всичко. Пиша ви не защото не знаете истината, а защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината. Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. И обещанието, което Той ни даде, е това - вечен живот“ (1 Йоаново 2:20-25).
Още нещо, които бих желал да спомена, приятели, е че аз съм адвентист от седмия ден, а не просто адвентист, както посочи в статията коментаторът. Съществува значителна разлика между двете. В този момент ще ви приканя да се помолите заедно с мен като коленича отпред, за да поканим сред нас присъствието на Светия Дух, а също и на небесните ангели, за да ни напътстват, опазват и защитават, и да ни доведат до всяка мъдрост и знание, каквито са Христос Исус.
Небесни Татко, идваме пред Теб на колене, със смирени и каещи се сърца, в скъпоценното име на скъпия Ти Син Исус Христос, нашия Господ и Спасител. Благодарим Ти, Отче, за това, че доведе всички ни безопасно и без злополуки, и за това че ни даде привилегията и възможността да отворим Словото Ти, за да видим какво има да каже то за Теб и спасителния план, любящата ръка на милост, която си протегнал към нас, за да се хванем за нея и да бъдем привлечени към Теб, чрез Твоя Син, Исус Христос. Отче, благодарим Ти, че можахме да дойдем тук, притежавайки свобода, и че ще бъдем необезпокоявани по време това събрание. Отче, сега Те моля да ме дръпнеш настрана, така че Ти да растеш, а аз да се смалявам, Твоите слова да изпълнят устата ми и всички ние да имаме уши да чуем и очи да видим истините, които ще положиш пред нас във вестта на първия ангел от Откровение 14 гл. Това е молитвата ми в името на Исус, амин.
Бих желал да започна с въпрос: Докато ракът на отстъплението метастазира сред много християни, как можем вие или аз да имаме каквато и да е основателна надежда да бъдем преобразени или възкресени от гроба, когато Исус се завърне? Това е въпрос, който всички ние имаме нужда да си зададем поотделно, а също и в събирателен план, и той изисква отговор. Трябва да бъдем сигурни в отговора, който приемаме. Искам да погледнем един пасаж в Писанието, за който вярвам, че ще ни помогне да видим отвъд фасадата на постмодерното християнство, така че той да се превърне за нас в щит и защита и да ни помогне да разбере по-добре делото на вечното благовестие. В 1 Йоаново 4:1-6 четем следното:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света. Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили, защото Този, който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света. Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша. Ние сме от Бога. Който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това познаваме духа на истината и духа на заблудата.“
Вярвам, че пасажът в 1 Йоаново 4 гл. е предназначен точно за време като сегашното, в това, че ако пренебрегнем да го последваме в светлината на библейската истина можем да се окажем пресети от Божия остатък, когато ни постигне последният изпит.
Едно нещо, което искам да направя кристално ясно, е: нашият диспут, ако щете, не се води с човеци, а вместо със силите на тъмнината, както написа апостол Павел.
„Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Ефесяни 6:12).
Напоследък има мнозина, които са изявявали силна омраза не само към истината, която прогласяваме, но също и към нас. Това ме опечалява, защото тези хора, като изявяват липсата си на вежливост и любов към своите съчовеци, изявяват, че Божията любов не е в тях. Когато се оглеждам наоколо и виждам събитията, които се случват в света, узнавам, че пресяването предстои съвсем скоро. Ветровете на борбата наистина биват задържани, но малки частици биват пуснати, за да привлекат вниманието на хората. Сцената е приготвена, при условие, че Божият народ е наистина готов за съживление и реформация.
В тази връзка вярвам, че Бог е възложил на мен да предам на вас, приятели, прямото свидетелство. Словата, които възнамерявам да споделя с вас, са приготвени така, че да ви представят вестта на адвентизма от седмия ден, така че да бъдете утвърдени, както каза Петър, в настоящата истина, и да можете да различавате истината от заблудата. В най-общ план, нашето движение беше издигнато с цел да бъде част от завършителното дело на последното изкупление в службата на Христос в Светая Светих на небесното светилище.
Първо, разбирането на това кой е Бог и реабилитирането на Неговия характер.
Второ, възстановяването у човечеството на Божия образ чрез Исус Христос.
И трето, показването на света, че Исус Христос наистина е Божият Син и че Той може напълно да преобразява животи.
Псалмистът написа:
„Боже, Твоят път е в святост [англ.: в светилището]. Кой бог е велик като нашия Бог?“ (Псалми 77:13).
Според мен това е едно най-красиво обрисуване на нашия Господ и Спасител Исус Христос – Пътя към Бога, нашия Отец, и то прави възможно това да разберем истината на вечното благовестие.
Днес обаче се състои деконструиране на вярата ни, така че мнозина вече не разбират основата на стълбовете на адвентизма от седмия ден. Те разбират стълбовете, но основата е това, на което липсва твърдо разбиране. Говорим за стълбовете и при все това отказваме да изследваме основата. И според мен ще видим нещата по-ясно, когато отворим Библията и погледнем много по-внимателно, отколкото вероятно сме правили това в миналото.
През 1903 г. нашето движение беше изправено пред т.нар. Алфа на смъртоносните ереси. Днес по много различни начини виждаме Омега, но тя всъщност е следствие от една основна доктринална заблуда. Тази Алфа се отнасяше до изопачената теология на д-р Джон Харви Келог в началото на 20 в. Възгледите на д-р Келог относно присъствието и персоналността на Бога, заедно с неговите панентеистични представи, подготвиха сцената за сериозно отклоняване, което започна да се изявява през 1913 г., намери прикрито благоволение през 1919 г., се установи през 1946 г., стана полуофициално през 1957 г. и в крайна сметка промени изцяло теологията ни през 1980 г. Днес ученията на Келог почти са станали свидетели на пълно изкореняване на изрично заявената в Писанието вест, че Исус Христос наистина е Синът на живия Бог на небето и на земята. Сестра Уайт съобщи същността на Алфа в „Избрани вести“, книга 1, стр. 194.
„Битката е започнала. Сатана и неговите ангели работят с цялата измамност на неправдата. Те са неуморни в усилията си да отвлекат души от истината, от праведността, за да разпространят разруха сред цялата вселена. Те работят с чудно усърдие, за да изработят множество измами, чрез които да пленяват души. Усилията им са безспирни.“
Помислете за това само за миг. Те са неуморни в пътищата си. Но обратното на това е, че Божиите ангели пък са неуморни в своите пътища.
„Неприятелят всякога се стреми да доведе души до безверие и скептицизъм. Той желае да премахне Бога...“
Слушайте това много внимателно.
„Той желае да отстрани Бога и Христос, Който стана плът и пребиваваше между нас, за да ни научи, че с покорство към Божията воля можем да победим греха.“
Доловихте ли същественото в пасажа? Като употребяваше Келог, дяволът щеше да направи опит да
1) отстрани истинското разбиране и поклонение към Бога,
2) да отстрани библейските истини за това, че
I) Исус е единородният и действителен Син на Бога,
II) че Той стана плът, подобна на греховната,
и III) как можем да получим победа над греха чрез силата на Светия Дух, действаща в живота ни, за да усъвършенства характерите ни така, че да станат като този на самия Исус Христос.
А също така и в крайна сметка... това се съдържа в текста и е загатнато, но човек трябва да го прочете внимателно: да отклони хората от истинското пазене на съботата, докато през цялото време те мислят, че са в хармония с Божия закон.
Като прикрито премахва разбирането от страна на хората на тези критични въпроси, дяволът прави опит да осуети вестта за светилището и вечното благовестие, които в крайна сметка сочат към Исус Христос като Сина на живия Бог на небето и на земята. В „Ривю енд Хералд“, 25 май 1905 г., пар. 28 четем следното:
„В бъдеще, ще се повдигнат измами от всякакъв вид и ние желаем да имаме здрава почва за нозете си.“
Т.е. ние желаем основа. Точно това трябва да имаме. Никога няма да съградите дом или каквато и да е постройка върху плаващи пясъци. Имаме нужда от твърда почва.
„Желаем здрави стълбове за сградата.“
Виждате ли, стълбовете не биха могли да останат отвесни, ако основата е слаба. А, приятели, точно в този момент основата е слаба и стълбовете няма да държат дълго докато продължава деконструирането на основата.
Наскоро бях в Австралия и бяхме отседнали в някои приятели в провинцията, не твърде далеч от района на Мелбърн. Имаше много тел около основата на дома и попитах домакина ни:
„Защо има толкова много тел, това ограждане? Изглежда като плет за кокошки.“
Беше ми казано:
„За да възпираме уомбатите да влязат под дома и да копаят и правят тунели, така че основата да започне да се напуква и домът да пропадне надолу.“
А, приятели, в църквата в момента навлизат уомбати. Необходимо е те да бъдат изкоренени, необходимо е основата да бъде повторно издигната и е необходимо да бъде поставено предпазно покритие, някакво покривало, което да задържа тези уомбати вън.
„Не бива да се помръдне дори карфица от това, което Бог е установил. Врагът ще внесе погрешни теории, такива като доктрината, че няма светилище. Това е една от точките, в които ще настъпи отпадане от вярата. Къде ще намерим спасение освен ако това не е в истините, които Господ ни е дал през последните петдесет години?“
Във „Великата борба“, стр. 423 четем:
„Въпросът за светилището отключи...“
То беше не просто какъв да е ключ, а клочът, който
„...отключи тайната на разочарованието от 1844 година. Пред погледа се разкри една завършена система от истини...“
Не прогресивна система, не система, която с времето щеше да се променя, а система, която беше завършена докато пионерите изследваха и Бог разкриваше на Своя вестител областите, в които те често достигаха до безизходно положение. И когато това беше изяснявано, те имаха солидна почва, на която да поставят нозете си и да издигнат стълбовете на нашата вяра.
„Пред погледа се разкри една завършена система от истини, хармонично свързани една с друга. Те показаха, че Божията ръка бе ръководила великото адвентно движение и дълга за онова време. Темата за светилището изясни положението и делото на Божия народ.“
Приятели, лично за мен значението на тези думи е ясно. В светилището откриваме основата на завършителното Божие дело. Там научаваме състоянието на мъртвите, съботата, „Сола Скриптура“, Второто пришествие, разбирането на греха, Духа на пророчеството и личността на Бога и на Христос. В светилището откриваме спасителния план и доктрините за истинското освещение и пълната победа над всяка неправда. Това означава, че плътският ум може да бъде победен чрез следване на думите на Йоан Кръстител:
„Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30).
Въпреки това, изглежда сякаш онези, които приемат постмодерната теология, биха се опитали да ни убедят, че разбирането за Бога е разбиране за Триединство и че побеждаването на греха в нашето паднало естество е чуждо на благовестието. Това евангелско земетресение е раздрусало адвентизма от седмия ден. И днес ни се казва, че онези, които заемат нетринитарно становище и вярват в темата за усъвършенстване на характера, всъщност са отстъпили от истинското протестантско християнство.
Но, приятели, нека ви задам следния въпрос: Какво означава някой да бъде протестант? Това означава той да протестира срещу всичко, с което Рим би желал да ни храни, от доктринална гледна точка. Самият Рим твърди, че основата на всичките (а не на някои), на всичките му доктринални учения се базира на разбиране за Триединството. Приятели, ще откриете, че всеки стълб на адвентизма от седмия ден противоречи на поучаваното от Рим, включително... включително и основата. Ако имаме погрешната основа, стълбовете ни няма да устоят. И ако имаме основата на Рим, в крайна сметка стълбовете ни ще се срутят и вместо това ще бъдат издигнати стълбовете на Рим. Виждате докъде е възможно да стигне това. Това е отговорът на питането „И какво от това?“, което стои зад въпроса защо е толкова важно. Не мога да преувелича това. Не мога.
Но трябва да кажа следното: отстъплението се задълбочава дори още повече от това. За да разберем истински вечното благовестие, трябва да разберем кой е Бог и какво е направил Той за нас в лицето на Исус Христос. Настоящото объркване е в следствие от липсата на правилно разбиране на Първата ангелска вест, което е и причината, поради която е необходимо да се върнем и да изследваме наново тази красива вест от Откровение 14:6, 7. Необходимо е да се върнем на основните начала и да се научим да въздаваме слава на своя небесен Отец чрез Неговия Единороден Син, Исус Христос, и чрез истината, на която учи Неговото слово относно тази крайно важна вест. Затова питам:
Какво представлява вечното благовестие?
Запознати сме с термина и при все това мнозина не успяват да видят основата на онова, което наричаме Първа ангелска вест. Затова сега ще ви приканя да отворите Библиите си, ако ги носите, и ще погледнем Откровение 14:6, 7. Откровение 14:6, 7:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора.“
Нека спра съвсем за малко там.
И така, ако тя достига до всеки народ, племе, език и хора, дали пропуска някого? Дали тя пропуска култури? Ами етнически групи? Ясно е, нали? Така че едно нещо като странична бележка: че е необходимо да се уверим, че когато прогласяваме вечното благовестие в нас е утвърдена, в нас е втъкана културата на Библията. Всичките тези представи и предразсъдъци в зависимост от оттенъка на кожата, формата на очите на някого, ръста му, какъвто и да е случаят, това трябва да си отиде, приятели. Това няма никакво място в Божието царство. Всички ние сме от една кръв. Бог ни е направил така. Така че всичко противно на това няма място в християнството и още повече в протестантското християнство. Надявам се, че сме изяснили това добре.
„Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава...“ Защо? „...защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:7).
Чухме ли това? Разбрахме ли го?
Но знаете ли, че макар това да е вестта на адвентизма от седмия ден, то е по-скоро стълб или рамка, но не и основата. Искате ли да научите основата? Нека ви представя основата. Ще започна от Йоан 3:14-16 и тогава ще продължа с Йоан 17:3, 4.
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
„А това е вечен живот,“ каза Исус, „да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил. Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:3, 4).
И съм убеден, че никой от нас няма да оспори това, че трите ангелски вести наистина са завършителното дело на вечното благовестие. Но намираме основата му точно тук, в Евангелието на Йоан и в делото на Исус Христос. Самата основа на Първата ангелска вест се намира в двата пасажа, които проучих току-що. С други думи, основата на стълбовете на нашата вяра е да познаем своя Отец, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Неговия Син, чрез Когото Той създаде всичко.
Сега погледнете тази връзка... Ще направим само бегло изследване. Първата част от Първата ангелска вест е да се боим от Бога. А Исус каза:
„...да познаят Теб, единствения истинен Бог...“
И когато познаваме Отец, ние познаваме Сина. И когато познаваме Сина, познаваме Отец.
„...и Му въздайте слава“ е втората част от Първата ангелска вест.
„Аз Те прославих на земята,“ каза Исус.
Ще се задълбоча в това след малко.
Тогава четем „...и се поклонете на Този, Който е направил,“ което се отнася за съботата.
Исус каза: „...извърших делото...“
Това ни връща към Сътворението, когато Бог завърши Своето творческо дело. Сега Исус приготвя необходимото, за да завърши делото на пресътворяването.
На кръста, Той каза: „Свърши се!“
Тогава, в съботата, Той си почина в гробницата, за да изяви завършване на делото Си. И сега, след възкресението и възнесението Му, и след преминаването от Светая в Светая Светих в същинския ден на умилостивението, сега Той завършва делото, така че ние да можем да навлезем в новите си задължения, за които прочетохме във „Великата борба“. Трябва да навлезем в едно по-дълбоко дело, за да не бъдем в противен случай отсети.
Основата на самото благовестие се съдържа в молитвата на Исус към Неговия Отец: да познаем Отец чрез Сина и да разберем любовта на Отец към човека.
„В това се състои любовта - не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоаново 4:10).
Боговдъхновеното перо ни казва следното в „Избрани вести“, книга 1, стр. 359:
„Нуждаем се също и от много повече познание. Нуждаем се да бъдем просветени относно спасителния план.“
Слушайте внимателно, приятели:
„Няма дори един на сто, който да разбира библейската истина по този предмет, който е толкова необходим за нашето настоящо и вечно благополучие.“
Когато чуя „няма дори един на сто“, това не е дори един процент. А това беше написано преди доста повече от век. Какво е положението днес? Няма дори един на хиляда? Няма дори един на десет хиляди? Няма дори един на милион? Няма дори един на 21 милиона? Необходимо е да помислим за това.
Когато имаме познанието за Бога и научим делото, можем след това да завършим това дело. Делото е изяснено в светилището. Дяволът разбира, че ключът е светилището. Не мислете, че не разбира това. Това е причината да се състои тази деконструкция през последните 60 до 70 години и по-конкретно на вестта за светилището. Така че той се опитва я премахне или скрие. И познайте какво: той е спечелил отлична оценка. Справил се е чудесно. И не казвам това като отдаване на почит, а по отношение на способност, по отношение на умението му да изкорени един от основните стълбове на адвентизма от седмия ден.
Християнският свят почти изцяло е забравил светилището и това кой е Бог в действителност. И както ще споделя в темата си в събота, защо съботата по много начини е изхвърлена в сметището. И нещо повече: защо мнозина, изповядващи се за съботопазители, да не са съботопазители, а вместо това пазители на съботния ден. Затова не бихте желали да пропуснете тази тема, а да се върнете.
И така, нека проучим Първата ангелска вест и да я свържем със себе си. Първата част от първата вест е:
„Бойте се от Бога.“
Необходимо е да разберем какво се съдържа в това. Не е нужно да търсим твърде далеч, Писанието само тълкува себе си. То ни дава всичко, което имаме нужда да знаем. В Псалм 111:10 четем:
„Страхът от Господа е началото на мъдростта...“
Просто става така, че в 1 Коринтяни 1:24, 30 ни се казва, че Божията мъдрост е Исус Христос.
В Притчи 1:7 ни се казва:
„Страхът от Господа е началото на познанието...“
Кой ни дава познание? Исус Христос, чрез Духа.
В Притчи 8:13 ни се казва:
„Страхът от Господа е да се мрази злото.“
Исус нито веднъж не подхрани грях дори в мисъл. Той го отбягваше както мнозина от нас отбягват неща, които са непристойни или неуместни.
В Притчи 14:26, 27 се казва:
„В страха от Господа има силна увереност...“
В Еклесиаст 12:13 се казва:
„Бой се от Бога и пази заповедите Му...“ Защо? „...понеже това е всичко за човека.“
Мнозина днес искат да кажат, че пазенето на заповедите не е нужно. Мнозина искат да кажат, че това било старозаветна представа, че сега сме под благодат, а не под закона. Това видимо е едно неправилно разбиране за това какво представлява благодатта. Защото благодатта не е някаква карта за излизане от затвора. Благодатта е силата на Бога чрез Неговия Дух, работеща в и чрез нас, така че да изпълняваме всичките думи на този закон. Точно това представлява благодатта, приятели.
В Притчи 19:23 се казва:
„Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен...“
Думата „пребъдва“ [бълг.: „винаги ще бъде“] е от критична важност, защото я четем отново в Йоан 15:5. Исус каза:
„Който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод.“
За какво се сещаме, когато чуем думата „плод“? За плода на Духа.
Виждате ли как всичко това започва да се събира? Казано ни е, че плодът на Духа е Агапе, т.е. благотворителност, любов, която не произлиза или се излъчва от което и да било човешко същество, освен ако Божията любов действа в и чрез него/нея.
В Исая 2:10 ни се казва:
„Влез в скалата и се скрий в пръстта поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие.“
Какво означава да се боим от Бога? Означава да познаваме Бога, нашия Отец, като имаме тясна, постоянна връзка с Него чрез Исус Христос, Неговия Единороден Син. Моля, разберете: ако не схванем за кого се отнася този пасаж, ще се окажем объркани от останалата част от призивите на първия ангел. Един обобщителен на това „бойте се от Бога“ пасаж може да се прочете както следва:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили“ (Второзаконие 6:4, 5).
Нека сега погледнем втората част от Първата ангелска вест:
„...и Му въздайте слава...“
В Изход 33:18, 22 четем:
„Тогава Моисей каза [на Господа]: Покажи ми, моля, славата Си.“
В „Историята на изкуплението“, стр. 50, пар. 3 ни се казва, че след грехопадението всичките дела на Бога щяха да се извършват чрез Христос и ангелите. Много важно е да разберем това.
В 22 ст. се казва:
"...и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина...“
Кой, или какво, представлява Божията слава? Това е Исус Христос. Така че докато се състоеше това преминаване биваше разкриван Христос, Божията слава. Следователно, никога не можем да имаме Сина без Отец и Отец никога не изявява собственото Си присъствие без Сина. Те работят в съгласие един с друг.
В Изход 34:6, 7 се казва:
„Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност...“
Чухте ли тези качества, придадени току-що на Господа? Отново, на какво наподобяват те? На плода на Духа. Виждате връзката.
В Числа 14:21 четем:
„...но наистина се заклевам в живота Си, че целият свят ще се изпълни с Господнята слава.“
В 1 Летописи 16:10, 24, 28, 29 се казва:
„Хвалете се с Неговото свято име... Възвестете между народите славата Му... отдайте на Господа слава и сила. Отдайте на Господа славата, дължима на името Му...“
Славата се намира из цялата Библия. И как да отдаваме слава на Бога? Като вярваме в Единородния Син на самия Бог, т.е. в Исус Христос.
В Исая 40:5 се казва:
„...и славата Господня ще се яви [т.е. Христос] и всички твари заедно ще я видят...“
Матей 5:14, 16:
„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие... Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“
Но се поражда въпросът: дали това наистина са нашите добри дела или е действието на Божия Дух в и чрез нас, в изявяване на характера на Исус Христос? Мисля, че знаем отговора.
По-нататък, в Матей 5:48, Исус каза:
„И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“
Но съвършени в кого? В Исус Христос, Единородния Божий Син.
Приятели, призовани сме да отразяваме съвършено Божия характер във всичко, което мислим, във всичко, което казваме, и във всичко, което вършим. Необходимо е за момент да помислим върху това. Необходимо е да оставим настрана лекомислието на света и всичките примамки и изкушения, и съблазните, която той би желал да приемем, за да ни отведе настрана от една връзка с Исус Христос, чрез която можем да бъдем доведени до хармония с нашия небесен Бог. Трябва да бъдем изпълнени със Светия Дух, който е характерът, умът и личността на Исус Христос.
„Чрез изпитание и преследване славата и характерът на Бога се разкриват в Неговите избраници,“
четем в „Деяния на апостолите“, стр. 576.
По-нататък, в „Притчи Христови“, стр. 115, четем:
„Характерът Му носи великолепието на Божиите качества.“
Следователно, онова, което се казва, е: за да се боим от Бога, да познаваме единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото е изпратил, трябва наистина да Му въздаваме слава. Но единственият начин, по който можем да Му въздадем слава, е ако правим това в Христос, което означава, че трябва да изоставим света. Така че е ясно, че имаме проблем, нали? Защото в Римляни 3:23 ни се казва:
„...защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава...“
Така че е необходимо Бог да се справи с проблема с греха. А Той се справя с проблема с греха чрез Своя Дух, т.е. чрез Духа на Сина Си в нас и чрез нас, така че да имаме ума на Христос, Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му. Нуждаем се от пълно преобразяване. Защото ако не получим пълно преобразяване, забележете, няма да си тръгнем от тази планета живи, или няма да бъдем възкресени при първото възкресение. И изборът е наш. Намирал се е пред нас през цялото това време. Ще стигнем до това след малко, не искам да избързвам.
„Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“
И познайте какво:
„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие...“ Защо? „...защото грехът е беззаконие“ (1 Йоаново 3:4).
Това е единствената дефиниция на това какво в действителност представлява грехът, която имаме. Така е необходимо да бъдем преобразени. Необходимо е да бъдем програмирани наново, за да бъдем участници в божественото естество и да отразяваме съвършено Христовия характер. Няма друг начин. Не можем да стоим с единия крак в света, а с другия в небето. Това е като някой човек да е стъпил с единия крак върху пристанището, а с другия върху лодката, когато лодката не е акостирана и започва да се отдалечава. В крайна сметка той трябва да направи избор: да остане на пристанището, да се качи на лодката или да падне във водата. Честно казано има само една възможност за избор: качете се в лодката. И останете в лодката. Не допускайте светът да ви измокри целите. Бъдете сухи в Христос.
„...защото настана часът, когато Той ще съди...“
Знаете ли, че има фраза, паралелна на тази, която четем в Даниил 8:14:
„...тогава светилището ще се очисти.“
Именно за това се отнася съдът. Отнася се за това дали ние ще встъпим в завършителното дело.
В 1 Петрово 4:17 четем:
„Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?“
Четем това, но дали наистина отговаряме на въпроса? Разсъждаваме ли върху него? Размишляваме ли върху него и предъвкваме ли го, така че да си кажем:
„Хей, ако аз не позволявам да бъда съден от самия Бог като встъпя в завършителното дело, което Христос би желал да извърша, тогава каква ще бъде сетнината ми?“
Ще ви кажа каква ще бъде: пепел. Нищо друго.
В Езекил 9:4, 6 четем:
„Господ му каза: Мини през града, през Йерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него... и започнете от светилището Ми.“
Въздишаме ли ние, плачем ли ние за всички неща, които видяхте във въведението към тазвечершната тема? Природните бедствия, войната и кръвопролитието, всичко, което се случва в света. Намираме се тук, приятели, за да завършим делото, а не за да го увековечаваме. Аз съм готов да си отида у дома. Омръзнало ми е от това да ми бъде омръзнало. Тази планета се разпада и ние имаме един много малък прозорец на възможност да прогласим тази вест на един изгубен и умиращ свят. В Еклесиаст 12:14 се казва:
„Защото Бог ще докара на съд всяко дело...“
Коя част от „всяко“ не проумяваме?
„...ще докара на съд всяко дело и всичко скришно...“
Всичко скришно. Мислите, че те може би са тайни, но Господ знае. За Него няма нищо скришно.
„...или добро или зло.“
В Псалм 9:8 ни се казва:
„...и Той [Господ] ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.“
Виждате ли, ние желаем да имаме способността да устоим в съда. Ние желаем Господ да ни погледне и да каже:
„Ти си покрит с кръвта на Моя Син, Исус Христос.“
И следователно съдът да бъде в наша полза. Не желаем да се опитаме да направим това сами.
Псалм 94:15:
„...понеже съдът пак ще се съобразява с правдата и всички, които са с прави сърца, ще я последват.“
Следователно, ние желаем да навлезем в този съд, ние желаем Господ да ни изследва, ние желаем да бъдем очистени от всичко, което е нечестиво. така че да нямаме върху характерите си нито едно петно или бръчка, тъй като чрез участване в божественото естество той е напълно преобразен по подобие на Христос.
Изход 20:20:
„Не се бойте [това означава: не се страхувайте, бъдете спокойни]; Бог дойде, за да ви изпита и за да бъде страхът от Него [това означава да познавате кой е Той] пред лицето ви...” Защо? „...за да не съгрешавате.“
Не се налага да съгрешаваме. Съгрешаваме понеже желаем да правим това. Но не се налага да го правим. Съчиняваме оправдания за греха, рационализираме го. А, приятели, рационализирането се равнява на рационални лъжи. Без значение как разделяте думата.
Псалм 119:9, 11:
„Как ще очисти младежът пътя си? Като му отдава внимание според Твоето слово... В сърцето си опазих Твоето слово...“ Защо? „...за да не съгрешавам пред Тебе.“
А какво представлява Словото? Самият Божий закон, написан на сърцето (т.е. на ума) чрез пълно преобразяване.
В Псалм 129:23, 24 се казва:
„Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.“
Виждате ли, светът днес иска да каже:
„Изследвайте сърцата си.“
Но в Еремия 17 гл. ми се казва:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9).
И така, съществува решение на това.
„Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми... И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!“ (Псалм 129:23, 24).
Виждате ли, Той не желае да посочи греха ни с цел да покаже, че сме нещастни, окаяни, сиромаси, слепи и голи. Той желае да каже:
„Погледнете този проблем. Аз разполагам с решението му!“
Колко от вас, когато сте ходили на училище, са имали толкова много проблеми, които се е налагало да разрешите, независимо дали е ставало въпрос за математика или друго, какъвто и да е бил случаят, и вие просто сте напъвали мозъка си и не сте могли да намерите решението? Защото задачата е твърде сложна или може би не сте чели достатъчно, за да стигнете логически от точка А до точка Б. Но Бог чрез Христос ни казва:
„Ако греховете ви са като пурпур, ще станат бели като сняг... Ако слушате [съвета Ми]“ (Исая 1:18).
„Ако ходите по пътя, който Аз съм посочил.“
Въпросът е: желаем ли да бъдем направлявани? Знаете ли, мнозина от нас желаят Спасител, но ние не желаем Господ. Не ни харесва да ни бъде казвано какво да направим. Но, приятели, имате само една възможност за избор. Всъщност имате две: можете да изберете живота или да изберете смъртта. Но ако изберете живота, Бог казва:
„Този е пътят, вървете по него“ (Исая 30:21).
Недвусмислено. Трябва да вървим в него.
Йоан 3:3, 7 – Исус каза на Никодим:
„Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство... Трябва да се родите отново.“
Сега въпросът е: какво изобщо означава това? Означава да бъдем изпразнени от аз-а. Ако чуете думите „трябва да се родите отново“, какво се загатва с това? Че вие трябва да умрете. Трябва да не съществувате вече що се отнася до това кой сте били. Трябва да бъдете направени нови, ново създание, така че старото да е преминало и всичко да е направено ново – 2 Коринтяни 5:17. Много ясно е.
В Римляни 12:1, 2 се казва:
„И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си...“
Какъв е този ум?
Във Филипяни 2:5 се казва:
„Да бъде във вас същото мъдруване [англ.: същият ум] което беше и в Христа Исуса.“ Защо? „...за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено (Римляни 12:2).
Много ясно. Така че ако желаете да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна, това означава, че трябва да изоставите аз-а. Трябва да бъдете съразпнати с Христос и да живеете. Но не сте вие, които живеете, а Христос е Този, Който живее във вас. И това пълно преобразяване, тази опитност на новорождението ни дава ума, характера и личността на нашия Господ и Спасител.
В 1 Йоаново 2:1 се казва:
„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите...“
Какво означава това?
„Не съгрешавайте.“
„...но ако някой съгреши, имаме Застъпник [„Параклетос“] при Отца - Иисус Христос Праведния.“
В 1 Йоаново 3:3 се казва:
„И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.“
Продължавам със стихове 4-6:
„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие...“ Защо? „...и грехът е беззаконие. И вие знаете, че Той се яви, за да вземе нашите грехове, и в Него няма грях.“
Следователно, когато сме в Христос, ние няма да имаме никакъв грях.
Харесва ми начинът, по който изразява това старейшина Денис Прийби:
„Христос вътре, грехът вън. Грехът вътре, Христос вън.“
„Никой, който стои в Него, не съгрешава...“
Припомнете си, че Исус каза:
„Пребъдвайте в Мен и ще дадете много плод.“
Плодът на Духа е противоположен на похотта на плътта. Галатяни 5 гл. изяснява това недвусмислено в стихове 16-24. Така че ако пребъдваме в Христос ние даваме плода на Духа, който е любов (т.е. Агапе). И той бива изявяван чрез радост, мир, дълготърпение и т.н. А в това няма грях, защото то е самият характер на Бога. Сравнете това с 1 Коринтяни 13 гл. В тези две глави ще откриете връзка едно към едно.
„Никой, който стои в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, и не Го е познал“ (1 Йоаново 3:6).
Първият път, когато прочетох това и го разбрах наистина, приятели, това ме уплаши. Защото тук ето ме мен, който съгрешавам, и сега осъзнавам, че светилището се занимава само с непреднамерени грехове от незнание, а не с явно престъпление, което е бунт. Така че когато съгрешаваме толкова често, това става по причина на бунт, защото ние искаме да вършим каквото си пожелаем. Знаете ли какво ни казва това? Знаете ли какво казва на мен? Че аз не познавам своя Господ и Спасител, иначе не бих направил това. Защото всеки път, когато правя това, аз Го разпъвам наново. А в Евреи 10:26 ми се казва несъмнено, че ако продължа да съгрешавам след като съм получил знание за истината, не остава жертва за грях. Намирам се вън от лагера. Откъснат съм. А единствената ми сетнина на този етап ще бъде второто възкресение.
Римляни... Извинете ме. Галатяни 5:16:
„И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.“
Римляни 8:4:
„...за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.“
А в Галатяни 5:22 се казва:
„А плодът на Духа е: любов [Агапе]...“
В Софония 3:13 четем:
„Останалите от Израил...“
Обърнете особено внимание на това и го разберете:
„Останалите от Израил няма да вършат беззаконие...“
Чухте ли този термин - „останалите“?
„...няма да вършат беззаконие и няма да говорят лъжа и няма да се намери в устата им измамен език...“
Между другото, точно същото нещо се казва в Откровение 14:1-5.
Псалм 32:2:
„Блажен човекът, на когото Господ не счита беззаконие, и в чийто дух няма измама.“
Псалм 34:13:
„Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене.“
1 Петрово 2:1, 21, 22:
„И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване... Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му...“
2 Петрово 1:4:
„...чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света...“
И онова, което искаме да чуем, приятели, е точно онова, което Исус каза на Натанаил при първата им среща:
„Ето истински израелтянин, у когото няма лукавство“ (Йоан 1:47).
„...у когото няма нищо лъжливо.“
Чрез Своя Дух, който живее в нас, Бог ще ни даде сила да победим изкушението и да живеем един живот, който да е свободен от грях. Духът ще посочи не само със съзнателни грехове, но също и с несъзнателни или подхранвани грехове, така че да се покаем, да се изповядаме и да се посветим на святост. Това е от критична важност, защото ни се казва, че Христовата праведност няма да покрие дори един подхранван грях. Необходимо е да разберем, че това по никакъв начин няма да бъде разходка в парка. Дяволът ще се старае да ни пресее като жито, но знаем, че Господ Исус Христос е наш Застъпник (т.е. наш „Параклетос“, наш Утешител) и е там, за да ни укрепи чрез благодатта Си, така че да бъдем представени непорочни пред Бога.
В „Ранни писания“, стр. 55, 56 четем един доклад, в който пророкът получава видение за Отец, Който става от престола, влиза в Светая Светих и сяда там. Тогава Исус става от престола и коленичилите заедно с Него стават заедно с Него и влизат. Но има едно безгрижно множество, оставено назад, при което тя не вижда дори лъч светлина да премине от Исус към него, защото то е оставено в съвършена тъмнина. Четем:
„Изправените гледаха към Исус, когато Той напусна престола и ги поведе надалеч навън... Облачна колесница с колела като огнен пламък, заобиколена от ангели, дойде на мястото, където бе Исус. Той влезе в нея и бе отведен в Светая Светих при Отец. Там видях Исус великия Първосвещеник да стои пред Отец.“
Припомнете си, че имаме един Посредник между Бога и човека – Човекът Христос Исус.
„Станалите заедно с Исус Го бяха проследили с вярата си в Светая Светих и се молеха: „Отче, дай ни Твоя Дух.” Тогава Исус им вдъхна Светия Дух [също както направи с учениците Си в Йоан 20:22], в който имаше светлина, сила и много любов, радост и мир.“ Но тогава настана нещо противоположно на това. Онези, които бяха останали преклонени пред Светая и не видяха как техния Господ преминава към по- дълбокото дело на Светая Светих, се изправят. А на мястото на Христос се намира противникът. „Като че ли Сатана стоеше до престола, опитвайки се да води Божието дело. Видях ги да гледат към престола и да се молят: „Отче, дай ни Твоя Дух.” Тогава Сатана им вдъхна несвято влияние; в него имаше светлина и много сила, но нямаше сладка любов, радост и мир. Целта на Сатана бе да ги излъже и отклони, да измами Божиите деца.“
Малко по-нататък в „Ранни писания“, на стр. 270, четем:
„Те изглеждаха равнодушни и безгрижни. Не се съпротивяваха на тъмнината наоколо и тя ги обгърна като гъст облак. Божиите ангели ги напускаха и отиваха да помогнат на сериозно молещите се... Запитах за значението на това пресяване. Показано ми бе, че то е предизвикано от прямото свидетелство на верния свидетел до църквата в Лаодикия... Някои няма да могат да понесат прямото свидетелство и ще се надигнат против него. Това ще предизвика пресяване сред Божия народ. Това свидетелство трябва да издейства дълбоко разкаяние; всички, които го приемат истински, ще го послушат и ще бъдат очистени.“
Ето за това се отнася изследователният съд – една изява на приемане от страна на Отец чрез застъпничеството на Сина. Като приемаме Христовия Дух, ние позволяваме да се състои делото на освещение и следователно може да се утвърди оправданието. Приятели, двете неща са тясно свързани.
Накрая нека погледнем фразата
„и се поклонете на Този, Който е направил“.
Тази последна фраза ни връща към Сътворението и по-конкретно към съботата, концепцията за вярата и навлизането в Божията почивка.
В Евреи 4:9 в превод на Ламса [който е превод от арамейски] четем:
„Следователно, дълг на Божия народ е да пази съботата.“
Това е наистина ясно. Защо?
В Евреи 4:11 се казва:
„Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка [т.е. Божията почивка в Христос], той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тази почивка...“ Защо? „...за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие“ (Евреи 4:10, 11).
Виждате ли, приятели, без да навлезем в Христовата почивка, нямаме никаква надежда. Именно Христос в и чрез нас ни придвижва към нашия небесен Отец, така че да бъдем пресътворени по Божия образ. Тогава виждаме ли връзката в това, че да познаваме Бога и да бъдем очистени, при което да Му въздаваме слава правилно, води до истинско пазене на съботата? Това означава пресътворяване и изкупление – пълно възстановяване за онези, които влязат в нея. Представата, че само Бог може да извърши делото в нас чрез Исус Христос, е особено важна. Ние трябва да извършим своя дял. Ние трябва да сътрудничим и тогава да позволим чрез вяра, като уповаваме на това, че Божието слово ще постигне точно това, което Той каза, че ще направи – пълно, цялостно преобразяване. Като разбираме, че живеем в същинския ден на умилостивението, всичко, което има да каже Писанието, може да се превърне в действителност за сериозния търсач на истина. И при все това ние трябва да се придържаме към принципа и предписанието, дадено в Левит 16 гл. относно символичния ден на умилостивението. Левит 16:29-31:
„...да смирите душите си... за да се очистите от всичките си грехове, за да сте чисти пред Господа. Това да ви бъде събота за тържествена почивка и да смирите душите си; това е постоянна наредба.“
С други думи, ние се намираме в едно постоянно постене, смиряване, молене и отбягване на света като молим Господа чрез Духа Си да ни открие греховността ни, деформираността на характера ни, така че всичко да бъде преобразено, така че да бъдем пресътворени по Христовия образ.
Във „Великата борба“, стр. 490 ни се казва:
„В момента живеем във времето на великия умилостивителен ден. В символичната служба, докато първосвещеникът измолваше милост за Израил, от всички се изискваше да съкрушат душите си чрез покаяние за греховете си, чрез смиряване пред Господа, да не би да бъдат отлъчени от народа Божи. По същия начин и онези, които искат имената им да са в Книгата на живота...“
Виждате ли, няма гаранция, че то ще остане там, ако не останем посветени. То може да бъде поставено там, но също толкова лесно може да бъде и извадено. Но Бог не прави това без наше решение. Трябва ние да вземем това решение.
„...онези, които искат имената им да са в Книгата на живота, „трябва сега, в малкото останали дни на тяхното благодатно време“, да съкрушат душите си пред Бога, съжалявайки за греха и истински каещи се...“
Приятели, вие не знаете дали разполагате с пет минути от момента на говоренето ми. Нямате и представа дали когато излезете през тази врата довечера ще се приберете у дома или не. Сега в моментът.
„Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си" (Евреи 3:15).
Вземете решението да бъдете новородени сега.
„Трябва да се извърши дълбоко, внимателно изследване на сърцето. Повърхностният дух, на който се отдават толкова много изповядващи се за християни, трябва да се отхвърли. Сериозна битка предстои пред желаещите да победят лошите наклонности, готови да завладеят душата им. Приготовлението е лично. Ние няма да се спасим групово. Чистотата и верността на един няма да компенсира липсата на тези качества у друг. Макар че всички народи трябва да се явят на съд пред Бога, Той ще изследва живота на всеки един поотделно отблизо, основно и точно - все едно че освен него няма никакво друго същество на земята.“
Милиарди хора в продължение на последните 6 000 и при все това в този едничък миг вие сте единственият, който ще е от значение. Ще бъдете ли намерени на страната на правото?
„Всеки ще бъде изпитан и трябва да бъде намерен „без петно или бръчка, или друго такова нещо”“ („Великата борба“, стр. 490).
Какво означава това? Помните ли, когато Яков се бореше с Божия Син в Битие 32 гл.? Това беше умишлено усилие на Бога, символизиращо представата за предаване, водещо до побеждаване на греха. Божият Син, като виждаше, че не надвива... направи какво? Привлече вниманието на Яков като причини сериозно неразположение докато Яков се предаде. И единственото нещо, което можеше да направи той от този момент нататък, беше да се хване така здраво, като че от това зависи животът му. И Господ му зададе въпрос: „Как ти е името?“ Той каза: „Името ми е Измамник.“ И Господ каза: „Не. Името ти сега е Победител.“ И мястото беше наречено Фануил, защото той беше видял Бога лице с лице, в лицето на Неговия Син.
Както Яков, ние също имаме нужда да се предадем на Божия Син като Го признаваме като такъв всекидневно, за да бъдем осветени и в крайна сметка оправдани. Трябва да бъдем новородени. Трябва да бъдем обърнати. Когато приемем тази вест и я приложим в живота си като всекидневно молим Бога да прости съзнателните ни грехове и да ни покаже несъзнателните ни грехове, ще видим, че всичко, което противоречи на това благовестие, е от Вавилон. Нещо повече, никога няма да преживеем истинско очистване, ако не разбираме основата на нашата вяра, т.е. да знаем, че Бог, нашия Отец, великият Йехова, изпрати Своя Единороден Син, Онзи, Когото притежаваше в началото на пътя Си,
за да 1) живее един съвършен живот;
2) да се покори на Божията воля;
3) да бъде умилостивението за греха на човечеството
и 4) сега да се застъпва като единствения Посредник между Бога и човека.
Също така чрез Неговия Дух, т.е. чрез живота Му, чрез Словото Му в нас, като действа в нас и ни преобразява, така че да имаме Неговия ум, ние също можем да участваме в божественото естество и да бъдем освободени от оковите на греха. Вече не е нужно да бъдем поробвани от греха. Само този Исус, който е наистина Божий Син от вечността, а не метафора, може да направи така, че това да се случи. Този Исус, Когото мнозина желаят да вкарат в едно тристранен членски състав, при което Той е съравен и съвечен (довеждайки тази догма до нейното логическо заключение), и всъщност не е пострадал и не е умрял като Божествения Син на Бога и не е бил възкресен от самия Отец, ще намерят, че усилията им са напразни. Няма нито библейска, нито логическа основа за един Исус, който сам по себе си е равен на всемогъщия Бог, Когото самият Исус нарича „Господ на небето и на земята“. Бог Го направи равен.
Когато Божият народ се смири и позволи на Господа да извърши мощното дело, което желае да извърши откакто съдът (слушайте това) е започнал преди повече от 174 години... Не беше възнамерено да бъдем тук. Но чрез непокорството си ние сме се върнали в пустинята и отново сме се върнали. Кога ще извършим това по правилния начин? Според мен част от неизвършването му по правилния начин е понеже ние вече не знаем кой е Бог. Когато се смирим, когато позволим на Господа да извърши мощното дело, което е желал да извърши, ще видим изливането на късния дъжд. Но не и преди това. Молете се за това колкото пожелаете. Ако не е налице преобразяване на характера, няма да го видите. Когато Христовият характер бъде съвършено възпроизведен в Неговия народ, тогава Той ще дойде, за да ги обяви за Свои – това ни се казва. И силата на Третата ангелска вест ще окаже въздействието си, защото тя наистина е праведност чрез вяра. Казано ни е следното:
„Никой освен онези, които побеждават с кръвта на Агнето и словото на своето свидетелство, няма да се озове заедно с верните и истинните, без порок или петно на грях, без лукавство в устата си. От нас трябва да бъде съблечена нашата себеправедност и трябва да бъдем облечени в Христовата праведност“ („Избрани вести“, книга 2, стр. 380).
Онези, които отказват да познаят единствения истинен Бог и да навлязат в това по-дълбоко дело, честно казано, ще бъдат пресети. Плявата ще бъде отделена от скъпоценното жито. И те ще приемат белега на звяра. Праведните обаче по необходимост и желание ще се покланят на Бога и на Неговия образ. Те ще са се приготвили преди последния изпит. Те ще бъдат разумни девици, които имат масло в съдовете си и са решили в сърцата си да не се осквернят, осветлени от славата на Божия Син. Тогава те ще прогласят вестта на четвъртия ангел от Откровение 18 гл. със силен глас.
Братя и сестри, всички ние имаме приятели или любими за нас хора, които са измамени от софистиките на противника. Или вероятно те не са чули основоположната вест на адвентизма от седмия ден. Необходимо е това да се промени сега. Пресяването трябва да започне. Бог желае да приготви една група от специални войски, за да поведе една контраатака под формата на спасителна мисия за изгубените овце от Израилевия дом. „Пионерни здраве и мисии“ са призовани да се заемат с това предизвикателство с простите думи: „Посрещнете го!“ Трябва да се върнем на основните начала и да протегнем ръка към тези скъпи, искрени приятели и да им помогнем да се завърнат към Бога на предците си, Който възкреси Исус – този Исус, Който оттогава насам бива разпъван наново от намиращите се в ръководството и висшето образование в това, че е обявяван за нищо повече от една метафора. И те са отказали да Го признаят като истинския Единороден Син на Бога. Като Божий Син, ние вярваме, че на Исус трябва да се отдава поклонение. Ние вярваме, че Той е равен на Отец, защото беше направен равен от самия Отец.
Първата ангелска вест се отнася за това да се покланяме на Бога, нашия Отец. Не е нужно някой да е ядрен физик, за да осъзнае, че Богът, за Когото се говори в Откровение 14 гл., е Отец, защото в контекста й е налице разграничение между Бога и Исус, в 12 ст. от същата глава. В този смисъл, когато вестта прогласява призива
„...и се поклонете на Този, Който е направил...“,
тя говори за Отец и при все това трябва да включва Исус, защото Отец създаде всичко чрез Него.
„...и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3).
Исус е Пътят към Отец и като Му се покланяме с дух и истина ние отдаваме правилно слава на Бога, нашия небесен Отец.
Така завършвам с въпроса, с който започнах: Докато ракът на отстъплението метастазира сред мнозина, изповядващи се за християни, как можем вие или аз да имаме каквато и да е основателна надежда да бъдем преобразени или възкресени от гроба, когато Исус се завърне? Мисля, че отговорът е ясен. Нуждаем се да видим разликата между истинския Бог и фалшивите богове, истинското благовестие и фалшификата, който се поставя пред нас. Нужно е да приемем истинското, библейско християнство на Първата ангелска вест. Единственият начин, по който ще придобием проницателния дух, който се изисква за побеждаване на измамата, е да бъдем напълно предадени на Бога чрез Христос. Трябва да позволим на вестта на първия ангел да се завърне и да ни преобрази както никога преди.
„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот. Дечица, пазете себе си от идоли“ (1 Йоаново 5:20, 21).
Амин.
Да се помолим ли?
Благодарим ви, че се присъединихте към нас тази вечер. Надяваме се да ви видим отново и утре докато продължим да се учим относно трите ангелски вести и пресяването. За повече информация, моля, посетете PHM.org.
„Пионерни здраве и мисии“
Научете повече на PHM.org.
„Скоро Божият народ ще бъде проверен с огнени изпитания и тогава по-голямата част от изглеждащите сега истинни и верни, ще се окажат неблагороден метал“ („Свидетелства“, том 5, стр. 136, пар. 1).
Времето наближи и Бог отправя призив към ВАС.
„Пионерни здраве и мисии“
Добър вечер и добре дошли в „Пресяването“.
Бих желал да приветствам всички вас и да благодаря на всички ви за това, че сте тук с нас, в Бериън Спрингс, Мичиган. Бихме желали също така да приветстваме и всички вас, които гледате в Съединените щати и по света чрез предаване на живо. Вашето присъствие е удоволствие за нас. Също така очакваме с нетърпение и поредицата тази вечер и особено тазвечершната презентация, която носи заглавието
„Завръщането на първия ангел“.
В този момент бих желал да предам нещата на д-р Алън Дейвис, говорителя ни за тази вечер.
Добър вечер, приятели. Толкова хубаво е, че успяхте да стигнете до тук. Приветствия също и към световната и щатската ни зрителска аудитория по „Фейсбук“ и „Ютюб“, а също така и в уебсайта ни. В неотдавнашна интернет статия със заглавие „Предупреждение относно предстоящо събиране в Бериън Спрингс“ беше направен коментар, в който се заявяваше:
„По отношение на това събиране относно „Пресяването“, което въобще не се отнася за пресяването, разумните адвентисти или биха си тръгнали от него, или биха избягали тичешком. Между двете препоръчваме избягването тичешком.“
Тогава се цитира 1 Йоаново 2:19:
„От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.“
Според мен е интересно това, че в този цитат беше цитиран само 1 Йоаново 2:19. Затова бих желал да подхвана оттам, където спря коментаторът, и да представя (както имаше обичай да казва Пол Харви) останалата част от разказа. Подхващам от 20 ст. на 1 Йоаново 2 гл.:
„А вие сте помазани от Святия и знаете всичко. Пиша ви не защото не знаете истината, а защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината. Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. И обещанието, което Той ни даде, е това - вечен живот“ (1 Йоаново 2:20-25).
Още нещо, които бих желал да спомена, приятели, е че аз съм адвентист от седмия ден, а не просто адвентист, както посочи в статията коментаторът. Съществува значителна разлика между двете. В този момент ще ви приканя да се помолите заедно с мен като коленича отпред, за да поканим сред нас присъствието на Светия Дух, а също и на небесните ангели, за да ни напътстват, опазват и защитават, и да ни доведат до всяка мъдрост и знание, каквито са Христос Исус.
Небесни Татко, идваме пред Теб на колене, със смирени и каещи се сърца, в скъпоценното име на скъпия Ти Син Исус Христос, нашия Господ и Спасител. Благодарим Ти, Отче, за това, че доведе всички ни безопасно и без злополуки, и за това че ни даде привилегията и възможността да отворим Словото Ти, за да видим какво има да каже то за Теб и спасителния план, любящата ръка на милост, която си протегнал към нас, за да се хванем за нея и да бъдем привлечени към Теб, чрез Твоя Син, Исус Христос. Отче, благодарим Ти, че можахме да дойдем тук, притежавайки свобода, и че ще бъдем необезпокоявани по време това събрание. Отче, сега Те моля да ме дръпнеш настрана, така че Ти да растеш, а аз да се смалявам, Твоите слова да изпълнят устата ми и всички ние да имаме уши да чуем и очи да видим истините, които ще положиш пред нас във вестта на първия ангел от Откровение 14 гл. Това е молитвата ми в името на Исус, амин.
Бих желал да започна с въпрос: Докато ракът на отстъплението метастазира сред много християни, как можем вие или аз да имаме каквато и да е основателна надежда да бъдем преобразени или възкресени от гроба, когато Исус се завърне? Това е въпрос, който всички ние имаме нужда да си зададем поотделно, а също и в събирателен план, и той изисква отговор. Трябва да бъдем сигурни в отговора, който приемаме. Искам да погледнем един пасаж в Писанието, за който вярвам, че ще ни помогне да видим отвъд фасадата на постмодерното християнство, така че той да се превърне за нас в щит и защита и да ни помогне да разбере по-добре делото на вечното благовестие. В 1 Йоаново 4:1-6 четем следното:
„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповяда, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света. Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили, защото Този, който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света. Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша. Ние сме от Бога. Който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това познаваме духа на истината и духа на заблудата.“
Вярвам, че пасажът в 1 Йоаново 4 гл. е предназначен точно за време като сегашното, в това, че ако пренебрегнем да го последваме в светлината на библейската истина можем да се окажем пресети от Божия остатък, когато ни постигне последният изпит.
Едно нещо, което искам да направя кристално ясно, е: нашият диспут, ако щете, не се води с човеци, а вместо със силите на тъмнината, както написа апостол Павел.
„Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Ефесяни 6:12).
Напоследък има мнозина, които са изявявали силна омраза не само към истината, която прогласяваме, но също и към нас. Това ме опечалява, защото тези хора, като изявяват липсата си на вежливост и любов към своите съчовеци, изявяват, че Божията любов не е в тях. Когато се оглеждам наоколо и виждам събитията, които се случват в света, узнавам, че пресяването предстои съвсем скоро. Ветровете на борбата наистина биват задържани, но малки частици биват пуснати, за да привлекат вниманието на хората. Сцената е приготвена, при условие, че Божият народ е наистина готов за съживление и реформация.
В тази връзка вярвам, че Бог е възложил на мен да предам на вас, приятели, прямото свидетелство. Словата, които възнамерявам да споделя с вас, са приготвени така, че да ви представят вестта на адвентизма от седмия ден, така че да бъдете утвърдени, както каза Петър, в настоящата истина, и да можете да различавате истината от заблудата. В най-общ план, нашето движение беше издигнато с цел да бъде част от завършителното дело на последното изкупление в службата на Христос в Светая Светих на небесното светилище.
Първо, разбирането на това кой е Бог и реабилитирането на Неговия характер.
Второ, възстановяването у човечеството на Божия образ чрез Исус Христос.
И трето, показването на света, че Исус Христос наистина е Божият Син и че Той може напълно да преобразява животи.
Псалмистът написа:
„Боже, Твоят път е в святост [англ.: в светилището]. Кой бог е велик като нашия Бог?“ (Псалми 77:13).
Според мен това е едно най-красиво обрисуване на нашия Господ и Спасител Исус Христос – Пътя към Бога, нашия Отец, и то прави възможно това да разберем истината на вечното благовестие.
Днес обаче се състои деконструиране на вярата ни, така че мнозина вече не разбират основата на стълбовете на адвентизма от седмия ден. Те разбират стълбовете, но основата е това, на което липсва твърдо разбиране. Говорим за стълбовете и при все това отказваме да изследваме основата. И според мен ще видим нещата по-ясно, когато отворим Библията и погледнем много по-внимателно, отколкото вероятно сме правили това в миналото.
През 1903 г. нашето движение беше изправено пред т.нар. Алфа на смъртоносните ереси. Днес по много различни начини виждаме Омега, но тя всъщност е следствие от една основна доктринална заблуда. Тази Алфа се отнасяше до изопачената теология на д-р Джон Харви Келог в началото на 20 в. Възгледите на д-р Келог относно присъствието и персоналността на Бога, заедно с неговите панентеистични представи, подготвиха сцената за сериозно отклоняване, което започна да се изявява през 1913 г., намери прикрито благоволение през 1919 г., се установи през 1946 г., стана полуофициално през 1957 г. и в крайна сметка промени изцяло теологията ни през 1980 г. Днес ученията на Келог почти са станали свидетели на пълно изкореняване на изрично заявената в Писанието вест, че Исус Христос наистина е Синът на живия Бог на небето и на земята. Сестра Уайт съобщи същността на Алфа в „Избрани вести“, книга 1, стр. 194.
„Битката е започнала. Сатана и неговите ангели работят с цялата измамност на неправдата. Те са неуморни в усилията си да отвлекат души от истината, от праведността, за да разпространят разруха сред цялата вселена. Те работят с чудно усърдие, за да изработят множество измами, чрез които да пленяват души. Усилията им са безспирни.“
Помислете за това само за миг. Те са неуморни в пътищата си. Но обратното на това е, че Божиите ангели пък са неуморни в своите пътища.
„Неприятелят всякога се стреми да доведе души до безверие и скептицизъм. Той желае да премахне Бога...“
Слушайте това много внимателно.
„Той желае да отстрани Бога и Христос, Който стана плът и пребиваваше между нас, за да ни научи, че с покорство към Божията воля можем да победим греха.“
Доловихте ли същественото в пасажа? Като употребяваше Келог, дяволът щеше да направи опит да
1) отстрани истинското разбиране и поклонение към Бога,
2) да отстрани библейските истини за това, че
I) Исус е единородният и действителен Син на Бога,
II) че Той стана плът, подобна на греховната,
и III) как можем да получим победа над греха чрез силата на Светия Дух, действаща в живота ни, за да усъвършенства характерите ни така, че да станат като този на самия Исус Христос.
А също така и в крайна сметка... това се съдържа в текста и е загатнато, но човек трябва да го прочете внимателно: да отклони хората от истинското пазене на съботата, докато през цялото време те мислят, че са в хармония с Божия закон.
Като прикрито премахва разбирането от страна на хората на тези критични въпроси, дяволът прави опит да осуети вестта за светилището и вечното благовестие, които в крайна сметка сочат към Исус Христос като Сина на живия Бог на небето и на земята. В „Ривю енд Хералд“, 25 май 1905 г., пар. 28 четем следното:
„В бъдеще, ще се повдигнат измами от всякакъв вид и ние желаем да имаме здрава почва за нозете си.“
Т.е. ние желаем основа. Точно това трябва да имаме. Никога няма да съградите дом или каквато и да е постройка върху плаващи пясъци. Имаме нужда от твърда почва.
„Желаем здрави стълбове за сградата.“
Виждате ли, стълбовете не биха могли да останат отвесни, ако основата е слаба. А, приятели, точно в този момент основата е слаба и стълбовете няма да държат дълго докато продължава деконструирането на основата.
Наскоро бях в Австралия и бяхме отседнали в някои приятели в провинцията, не твърде далеч от района на Мелбърн. Имаше много тел около основата на дома и попитах домакина ни:
„Защо има толкова много тел, това ограждане? Изглежда като плет за кокошки.“
Беше ми казано:
„За да възпираме уомбатите да влязат под дома и да копаят и правят тунели, така че основата да започне да се напуква и домът да пропадне надолу.“
А, приятели, в църквата в момента навлизат уомбати. Необходимо е те да бъдат изкоренени, необходимо е основата да бъде повторно издигната и е необходимо да бъде поставено предпазно покритие, някакво покривало, което да задържа тези уомбати вън.
„Не бива да се помръдне дори карфица от това, което Бог е установил. Врагът ще внесе погрешни теории, такива като доктрината, че няма светилище. Това е една от точките, в които ще настъпи отпадане от вярата. Къде ще намерим спасение освен ако това не е в истините, които Господ ни е дал през последните петдесет години?“
Във „Великата борба“, стр. 423 четем:
„Въпросът за светилището отключи...“
То беше не просто какъв да е ключ, а клочът, който
„...отключи тайната на разочарованието от 1844 година. Пред погледа се разкри една завършена система от истини...“
Не прогресивна система, не система, която с времето щеше да се променя, а система, която беше завършена докато пионерите изследваха и Бог разкриваше на Своя вестител областите, в които те често достигаха до безизходно положение. И когато това беше изяснявано, те имаха солидна почва, на която да поставят нозете си и да издигнат стълбовете на нашата вяра.
„Пред погледа се разкри една завършена система от истини, хармонично свързани една с друга. Те показаха, че Божията ръка бе ръководила великото адвентно движение и дълга за онова време. Темата за светилището изясни положението и делото на Божия народ.“
Приятели, лично за мен значението на тези думи е ясно. В светилището откриваме основата на завършителното Божие дело. Там научаваме състоянието на мъртвите, съботата, „Сола Скриптура“, Второто пришествие, разбирането на греха, Духа на пророчеството и личността на Бога и на Христос. В светилището откриваме спасителния план и доктрините за истинското освещение и пълната победа над всяка неправда. Това означава, че плътският ум може да бъде победен чрез следване на думите на Йоан Кръстител:
„Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30).
Въпреки това, изглежда сякаш онези, които приемат постмодерната теология, биха се опитали да ни убедят, че разбирането за Бога е разбиране за Триединство и че побеждаването на греха в нашето паднало естество е чуждо на благовестието. Това евангелско земетресение е раздрусало адвентизма от седмия ден. И днес ни се казва, че онези, които заемат нетринитарно становище и вярват в темата за усъвършенстване на характера, всъщност са отстъпили от истинското протестантско християнство.
Но, приятели, нека ви задам следния въпрос: Какво означава някой да бъде протестант? Това означава той да протестира срещу всичко, с което Рим би желал да ни храни, от доктринална гледна точка. Самият Рим твърди, че основата на всичките (а не на някои), на всичките му доктринални учения се базира на разбиране за Триединството. Приятели, ще откриете, че всеки стълб на адвентизма от седмия ден противоречи на поучаваното от Рим, включително... включително и основата. Ако имаме погрешната основа, стълбовете ни няма да устоят. И ако имаме основата на Рим, в крайна сметка стълбовете ни ще се срутят и вместо това ще бъдат издигнати стълбовете на Рим. Виждате докъде е възможно да стигне това. Това е отговорът на питането „И какво от това?“, което стои зад въпроса защо е толкова важно. Не мога да преувелича това. Не мога.
Но трябва да кажа следното: отстъплението се задълбочава дори още повече от това. За да разберем истински вечното благовестие, трябва да разберем кой е Бог и какво е направил Той за нас в лицето на Исус Христос. Настоящото объркване е в следствие от липсата на правилно разбиране на Първата ангелска вест, което е и причината, поради която е необходимо да се върнем и да изследваме наново тази красива вест от Откровение 14:6, 7. Необходимо е да се върнем на основните начала и да се научим да въздаваме слава на своя небесен Отец чрез Неговия Единороден Син, Исус Христос, и чрез истината, на която учи Неговото слово относно тази крайно важна вест. Затова питам:
Какво представлява вечното благовестие?
Запознати сме с термина и при все това мнозина не успяват да видят основата на онова, което наричаме Първа ангелска вест. Затова сега ще ви приканя да отворите Библиите си, ако ги носите, и ще погледнем Откровение 14:6, 7. Откровение 14:6, 7:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора.“
Нека спра съвсем за малко там.
И така, ако тя достига до всеки народ, племе, език и хора, дали пропуска някого? Дали тя пропуска култури? Ами етнически групи? Ясно е, нали? Така че едно нещо като странична бележка: че е необходимо да се уверим, че когато прогласяваме вечното благовестие в нас е утвърдена, в нас е втъкана културата на Библията. Всичките тези представи и предразсъдъци в зависимост от оттенъка на кожата, формата на очите на някого, ръста му, какъвто и да е случаят, това трябва да си отиде, приятели. Това няма никакво място в Божието царство. Всички ние сме от една кръв. Бог ни е направил така. Така че всичко противно на това няма място в християнството и още повече в протестантското християнство. Надявам се, че сме изяснили това добре.
„Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава...“ Защо? „...защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:7).
Чухме ли това? Разбрахме ли го?
Но знаете ли, че макар това да е вестта на адвентизма от седмия ден, то е по-скоро стълб или рамка, но не и основата. Искате ли да научите основата? Нека ви представя основата. Ще започна от Йоан 3:14-16 и тогава ще продължа с Йоан 17:3, 4.
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
„А това е вечен живот,“ каза Исус, „да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил. Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:3, 4).
И съм убеден, че никой от нас няма да оспори това, че трите ангелски вести наистина са завършителното дело на вечното благовестие. Но намираме основата му точно тук, в Евангелието на Йоан и в делото на Исус Христос. Самата основа на Първата ангелска вест се намира в двата пасажа, които проучих току-що. С други думи, основата на стълбовете на нашата вяра е да познаем своя Отец, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Неговия Син, чрез Когото Той създаде всичко.
Сега погледнете тази връзка... Ще направим само бегло изследване. Първата част от Първата ангелска вест е да се боим от Бога. А Исус каза:
„...да познаят Теб, единствения истинен Бог...“
И когато познаваме Отец, ние познаваме Сина. И когато познаваме Сина, познаваме Отец.
„...и Му въздайте слава“ е втората част от Първата ангелска вест.
„Аз Те прославих на земята,“ каза Исус.
Ще се задълбоча в това след малко.
Тогава четем „...и се поклонете на Този, Който е направил,“ което се отнася за съботата.
Исус каза: „...извърших делото...“
Това ни връща към Сътворението, когато Бог завърши Своето творческо дело. Сега Исус приготвя необходимото, за да завърши делото на пресътворяването.
На кръста, Той каза: „Свърши се!“
Тогава, в съботата, Той си почина в гробницата, за да изяви завършване на делото Си. И сега, след възкресението и възнесението Му, и след преминаването от Светая в Светая Светих в същинския ден на умилостивението, сега Той завършва делото, така че ние да можем да навлезем в новите си задължения, за които прочетохме във „Великата борба“. Трябва да навлезем в едно по-дълбоко дело, за да не бъдем в противен случай отсети.
Основата на самото благовестие се съдържа в молитвата на Исус към Неговия Отец: да познаем Отец чрез Сина и да разберем любовта на Отец към човека.
„В това се състои любовта - не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоаново 4:10).
Боговдъхновеното перо ни казва следното в „Избрани вести“, книга 1, стр. 359:
„Нуждаем се също и от много повече познание. Нуждаем се да бъдем просветени относно спасителния план.“
Слушайте внимателно, приятели:
„Няма дори един на сто, който да разбира библейската истина по този предмет, който е толкова необходим за нашето настоящо и вечно благополучие.“
Когато чуя „няма дори един на сто“, това не е дори един процент. А това беше написано преди доста повече от век. Какво е положението днес? Няма дори един на хиляда? Няма дори един на десет хиляди? Няма дори един на милион? Няма дори един на 21 милиона? Необходимо е да помислим за това.
Когато имаме познанието за Бога и научим делото, можем след това да завършим това дело. Делото е изяснено в светилището. Дяволът разбира, че ключът е светилището. Не мислете, че не разбира това. Това е причината да се състои тази деконструкция през последните 60 до 70 години и по-конкретно на вестта за светилището. Така че той се опитва я премахне или скрие. И познайте какво: той е спечелил отлична оценка. Справил се е чудесно. И не казвам това като отдаване на почит, а по отношение на способност, по отношение на умението му да изкорени един от основните стълбове на адвентизма от седмия ден.
Християнският свят почти изцяло е забравил светилището и това кой е Бог в действителност. И както ще споделя в темата си в събота, защо съботата по много начини е изхвърлена в сметището. И нещо повече: защо мнозина, изповядващи се за съботопазители, да не са съботопазители, а вместо това пазители на съботния ден. Затова не бихте желали да пропуснете тази тема, а да се върнете.
И така, нека проучим Първата ангелска вест и да я свържем със себе си. Първата част от първата вест е:
„Бойте се от Бога.“
Необходимо е да разберем какво се съдържа в това. Не е нужно да търсим твърде далеч, Писанието само тълкува себе си. То ни дава всичко, което имаме нужда да знаем. В Псалм 111:10 четем:
„Страхът от Господа е началото на мъдростта...“
Просто става така, че в 1 Коринтяни 1:24, 30 ни се казва, че Божията мъдрост е Исус Христос.
В Притчи 1:7 ни се казва:
„Страхът от Господа е началото на познанието...“
Кой ни дава познание? Исус Христос, чрез Духа.
В Притчи 8:13 ни се казва:
„Страхът от Господа е да се мрази злото.“
Исус нито веднъж не подхрани грях дори в мисъл. Той го отбягваше както мнозина от нас отбягват неща, които са непристойни или неуместни.
В Притчи 14:26, 27 се казва:
„В страха от Господа има силна увереност...“
В Еклесиаст 12:13 се казва:
„Бой се от Бога и пази заповедите Му...“ Защо? „...понеже това е всичко за човека.“
Мнозина днес искат да кажат, че пазенето на заповедите не е нужно. Мнозина искат да кажат, че това било старозаветна представа, че сега сме под благодат, а не под закона. Това видимо е едно неправилно разбиране за това какво представлява благодатта. Защото благодатта не е някаква карта за излизане от затвора. Благодатта е силата на Бога чрез Неговия Дух, работеща в и чрез нас, така че да изпълняваме всичките думи на този закон. Точно това представлява благодатта, приятели.
В Притчи 19:23 се казва:
„Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен...“
Думата „пребъдва“ [бълг.: „винаги ще бъде“] е от критична важност, защото я четем отново в Йоан 15:5. Исус каза:
„Който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод.“
За какво се сещаме, когато чуем думата „плод“? За плода на Духа.
Виждате ли как всичко това започва да се събира? Казано ни е, че плодът на Духа е Агапе, т.е. благотворителност, любов, която не произлиза или се излъчва от което и да било човешко същество, освен ако Божията любов действа в и чрез него/нея.
В Исая 2:10 ни се казва:
„Влез в скалата и се скрий в пръстта поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие.“
Какво означава да се боим от Бога? Означава да познаваме Бога, нашия Отец, като имаме тясна, постоянна връзка с Него чрез Исус Христос, Неговия Единороден Син. Моля, разберете: ако не схванем за кого се отнася този пасаж, ще се окажем объркани от останалата част от призивите на първия ангел. Един обобщителен на това „бойте се от Бога“ пасаж може да се прочете както следва:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили“ (Второзаконие 6:4, 5).
Нека сега погледнем втората част от Първата ангелска вест:
„...и Му въздайте слава...“
В Изход 33:18, 22 четем:
„Тогава Моисей каза [на Господа]: Покажи ми, моля, славата Си.“
В „Историята на изкуплението“, стр. 50, пар. 3 ни се казва, че след грехопадението всичките дела на Бога щяха да се извършват чрез Христос и ангелите. Много важно е да разберем това.
В 22 ст. се казва:
"...и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина...“
Кой, или какво, представлява Божията слава? Това е Исус Христос. Така че докато се състоеше това преминаване биваше разкриван Христос, Божията слава. Следователно, никога не можем да имаме Сина без Отец и Отец никога не изявява собственото Си присъствие без Сина. Те работят в съгласие един с друг.
В Изход 34:6, 7 се казва:
„Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност...“
Чухте ли тези качества, придадени току-що на Господа? Отново, на какво наподобяват те? На плода на Духа. Виждате връзката.
В Числа 14:21 четем:
„...но наистина се заклевам в живота Си, че целият свят ще се изпълни с Господнята слава.“
В 1 Летописи 16:10, 24, 28, 29 се казва:
„Хвалете се с Неговото свято име... Възвестете между народите славата Му... отдайте на Господа слава и сила. Отдайте на Господа славата, дължима на името Му...“
Славата се намира из цялата Библия. И как да отдаваме слава на Бога? Като вярваме в Единородния Син на самия Бог, т.е. в Исус Христос.
В Исая 40:5 се казва:
„...и славата Господня ще се яви [т.е. Христос] и всички твари заедно ще я видят...“
Матей 5:14, 16:
„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие... Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“
Но се поражда въпросът: дали това наистина са нашите добри дела или е действието на Божия Дух в и чрез нас, в изявяване на характера на Исус Христос? Мисля, че знаем отговора.
По-нататък, в Матей 5:48, Исус каза:
„И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“
Но съвършени в кого? В Исус Христос, Единородния Божий Син.
Приятели, призовани сме да отразяваме съвършено Божия характер във всичко, което мислим, във всичко, което казваме, и във всичко, което вършим. Необходимо е за момент да помислим върху това. Необходимо е да оставим настрана лекомислието на света и всичките примамки и изкушения, и съблазните, която той би желал да приемем, за да ни отведе настрана от една връзка с Исус Христос, чрез която можем да бъдем доведени до хармония с нашия небесен Бог. Трябва да бъдем изпълнени със Светия Дух, който е характерът, умът и личността на Исус Христос.
„Чрез изпитание и преследване славата и характерът на Бога се разкриват в Неговите избраници,“
четем в „Деяния на апостолите“, стр. 576.
По-нататък, в „Притчи Христови“, стр. 115, четем:
„Характерът Му носи великолепието на Божиите качества.“
Следователно, онова, което се казва, е: за да се боим от Бога, да познаваме единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото е изпратил, трябва наистина да Му въздаваме слава. Но единственият начин, по който можем да Му въздадем слава, е ако правим това в Христос, което означава, че трябва да изоставим света. Така че е ясно, че имаме проблем, нали? Защото в Римляни 3:23 ни се казва:
„...защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава...“
Така че е необходимо Бог да се справи с проблема с греха. А Той се справя с проблема с греха чрез Своя Дух, т.е. чрез Духа на Сина Си в нас и чрез нас, така че да имаме ума на Христос, Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му. Нуждаем се от пълно преобразяване. Защото ако не получим пълно преобразяване, забележете, няма да си тръгнем от тази планета живи, или няма да бъдем възкресени при първото възкресение. И изборът е наш. Намирал се е пред нас през цялото това време. Ще стигнем до това след малко, не искам да избързвам.
„Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“
И познайте какво:
„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие...“ Защо? „...защото грехът е беззаконие“ (1 Йоаново 3:4).
Това е единствената дефиниция на това какво в действителност представлява грехът, която имаме. Така е необходимо да бъдем преобразени. Необходимо е да бъдем програмирани наново, за да бъдем участници в божественото естество и да отразяваме съвършено Христовия характер. Няма друг начин. Не можем да стоим с единия крак в света, а с другия в небето. Това е като някой човек да е стъпил с единия крак върху пристанището, а с другия върху лодката, когато лодката не е акостирана и започва да се отдалечава. В крайна сметка той трябва да направи избор: да остане на пристанището, да се качи на лодката или да падне във водата. Честно казано има само една възможност за избор: качете се в лодката. И останете в лодката. Не допускайте светът да ви измокри целите. Бъдете сухи в Христос.
„...защото настана часът, когато Той ще съди...“
Знаете ли, че има фраза, паралелна на тази, която четем в Даниил 8:14:
„...тогава светилището ще се очисти.“
Именно за това се отнася съдът. Отнася се за това дали ние ще встъпим в завършителното дело.
В 1 Петрово 4:17 четем:
„Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?“
Четем това, но дали наистина отговаряме на въпроса? Разсъждаваме ли върху него? Размишляваме ли върху него и предъвкваме ли го, така че да си кажем:
„Хей, ако аз не позволявам да бъда съден от самия Бог като встъпя в завършителното дело, което Христос би желал да извърша, тогава каква ще бъде сетнината ми?“
Ще ви кажа каква ще бъде: пепел. Нищо друго.
В Езекил 9:4, 6 четем:
„Господ му каза: Мини през града, през Йерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него... и започнете от светилището Ми.“
Въздишаме ли ние, плачем ли ние за всички неща, които видяхте във въведението към тазвечершната тема? Природните бедствия, войната и кръвопролитието, всичко, което се случва в света. Намираме се тук, приятели, за да завършим делото, а не за да го увековечаваме. Аз съм готов да си отида у дома. Омръзнало ми е от това да ми бъде омръзнало. Тази планета се разпада и ние имаме един много малък прозорец на възможност да прогласим тази вест на един изгубен и умиращ свят. В Еклесиаст 12:14 се казва:
„Защото Бог ще докара на съд всяко дело...“
Коя част от „всяко“ не проумяваме?
„...ще докара на съд всяко дело и всичко скришно...“
Всичко скришно. Мислите, че те може би са тайни, но Господ знае. За Него няма нищо скришно.
„...или добро или зло.“
В Псалм 9:8 ни се казва:
„...и Той [Господ] ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.“
Виждате ли, ние желаем да имаме способността да устоим в съда. Ние желаем Господ да ни погледне и да каже:
„Ти си покрит с кръвта на Моя Син, Исус Христос.“
И следователно съдът да бъде в наша полза. Не желаем да се опитаме да направим това сами.
Псалм 94:15:
„...понеже съдът пак ще се съобразява с правдата и всички, които са с прави сърца, ще я последват.“
Следователно, ние желаем да навлезем в този съд, ние желаем Господ да ни изследва, ние желаем да бъдем очистени от всичко, което е нечестиво. така че да нямаме върху характерите си нито едно петно или бръчка, тъй като чрез участване в божественото естество той е напълно преобразен по подобие на Христос.
Изход 20:20:
„Не се бойте [това означава: не се страхувайте, бъдете спокойни]; Бог дойде, за да ви изпита и за да бъде страхът от Него [това означава да познавате кой е Той] пред лицето ви...” Защо? „...за да не съгрешавате.“
Не се налага да съгрешаваме. Съгрешаваме понеже желаем да правим това. Но не се налага да го правим. Съчиняваме оправдания за греха, рационализираме го. А, приятели, рационализирането се равнява на рационални лъжи. Без значение как разделяте думата.
Псалм 119:9, 11:
„Как ще очисти младежът пътя си? Като му отдава внимание според Твоето слово... В сърцето си опазих Твоето слово...“ Защо? „...за да не съгрешавам пред Тебе.“
А какво представлява Словото? Самият Божий закон, написан на сърцето (т.е. на ума) чрез пълно преобразяване.
В Псалм 129:23, 24 се казва:
„Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.“
Виждате ли, светът днес иска да каже:
„Изследвайте сърцата си.“
Но в Еремия 17 гл. ми се казва:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9).
И така, съществува решение на това.
„Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми... И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!“ (Псалм 129:23, 24).
Виждате ли, Той не желае да посочи греха ни с цел да покаже, че сме нещастни, окаяни, сиромаси, слепи и голи. Той желае да каже:
„Погледнете този проблем. Аз разполагам с решението му!“
Колко от вас, когато сте ходили на училище, са имали толкова много проблеми, които се е налагало да разрешите, независимо дали е ставало въпрос за математика или друго, какъвто и да е бил случаят, и вие просто сте напъвали мозъка си и не сте могли да намерите решението? Защото задачата е твърде сложна или може би не сте чели достатъчно, за да стигнете логически от точка А до точка Б. Но Бог чрез Христос ни казва:
„Ако греховете ви са като пурпур, ще станат бели като сняг... Ако слушате [съвета Ми]“ (Исая 1:18).
„Ако ходите по пътя, който Аз съм посочил.“
Въпросът е: желаем ли да бъдем направлявани? Знаете ли, мнозина от нас желаят Спасител, но ние не желаем Господ. Не ни харесва да ни бъде казвано какво да направим. Но, приятели, имате само една възможност за избор. Всъщност имате две: можете да изберете живота или да изберете смъртта. Но ако изберете живота, Бог казва:
„Този е пътят, вървете по него“ (Исая 30:21).
Недвусмислено. Трябва да вървим в него.
Йоан 3:3, 7 – Исус каза на Никодим:
„Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство... Трябва да се родите отново.“
Сега въпросът е: какво изобщо означава това? Означава да бъдем изпразнени от аз-а. Ако чуете думите „трябва да се родите отново“, какво се загатва с това? Че вие трябва да умрете. Трябва да не съществувате вече що се отнася до това кой сте били. Трябва да бъдете направени нови, ново създание, така че старото да е преминало и всичко да е направено ново – 2 Коринтяни 5:17. Много ясно е.
В Римляни 12:1, 2 се казва:
„И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си...“
Какъв е този ум?
Във Филипяни 2:5 се казва:
„Да бъде във вас същото мъдруване [англ.: същият ум] което беше и в Христа Исуса.“ Защо? „...за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено (Римляни 12:2).
Много ясно. Така че ако желаете да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна, това означава, че трябва да изоставите аз-а. Трябва да бъдете съразпнати с Христос и да живеете. Но не сте вие, които живеете, а Христос е Този, Който живее във вас. И това пълно преобразяване, тази опитност на новорождението ни дава ума, характера и личността на нашия Господ и Спасител.
В 1 Йоаново 2:1 се казва:
„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите...“
Какво означава това?
„Не съгрешавайте.“
„...но ако някой съгреши, имаме Застъпник [„Параклетос“] при Отца - Иисус Христос Праведния.“
В 1 Йоаново 3:3 се казва:
„И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.“
Продължавам със стихове 4-6:
„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие...“ Защо? „...и грехът е беззаконие. И вие знаете, че Той се яви, за да вземе нашите грехове, и в Него няма грях.“
Следователно, когато сме в Христос, ние няма да имаме никакъв грях.
Харесва ми начинът, по който изразява това старейшина Денис Прийби:
„Христос вътре, грехът вън. Грехът вътре, Христос вън.“
„Никой, който стои в Него, не съгрешава...“
Припомнете си, че Исус каза:
„Пребъдвайте в Мен и ще дадете много плод.“
Плодът на Духа е противоположен на похотта на плътта. Галатяни 5 гл. изяснява това недвусмислено в стихове 16-24. Така че ако пребъдваме в Христос ние даваме плода на Духа, който е любов (т.е. Агапе). И той бива изявяван чрез радост, мир, дълготърпение и т.н. А в това няма грях, защото то е самият характер на Бога. Сравнете това с 1 Коринтяни 13 гл. В тези две глави ще откриете връзка едно към едно.
„Никой, който стои в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, и не Го е познал“ (1 Йоаново 3:6).
Първият път, когато прочетох това и го разбрах наистина, приятели, това ме уплаши. Защото тук ето ме мен, който съгрешавам, и сега осъзнавам, че светилището се занимава само с непреднамерени грехове от незнание, а не с явно престъпление, което е бунт. Така че когато съгрешаваме толкова често, това става по причина на бунт, защото ние искаме да вършим каквото си пожелаем. Знаете ли какво ни казва това? Знаете ли какво казва на мен? Че аз не познавам своя Господ и Спасител, иначе не бих направил това. Защото всеки път, когато правя това, аз Го разпъвам наново. А в Евреи 10:26 ми се казва несъмнено, че ако продължа да съгрешавам след като съм получил знание за истината, не остава жертва за грях. Намирам се вън от лагера. Откъснат съм. А единствената ми сетнина на този етап ще бъде второто възкресение.
Римляни... Извинете ме. Галатяни 5:16:
„И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.“
Римляни 8:4:
„...за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.“
А в Галатяни 5:22 се казва:
„А плодът на Духа е: любов [Агапе]...“
В Софония 3:13 четем:
„Останалите от Израил...“
Обърнете особено внимание на това и го разберете:
„Останалите от Израил няма да вършат беззаконие...“
Чухте ли този термин - „останалите“?
„...няма да вършат беззаконие и няма да говорят лъжа и няма да се намери в устата им измамен език...“
Между другото, точно същото нещо се казва в Откровение 14:1-5.
Псалм 32:2:
„Блажен човекът, на когото Господ не счита беззаконие, и в чийто дух няма измама.“
Псалм 34:13:
„Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене.“
1 Петрово 2:1, 21, 22:
„И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване... Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му...“
2 Петрово 1:4:
„...чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света...“
И онова, което искаме да чуем, приятели, е точно онова, което Исус каза на Натанаил при първата им среща:
„Ето истински израелтянин, у когото няма лукавство“ (Йоан 1:47).
„...у когото няма нищо лъжливо.“
Чрез Своя Дух, който живее в нас, Бог ще ни даде сила да победим изкушението и да живеем един живот, който да е свободен от грях. Духът ще посочи не само със съзнателни грехове, но също и с несъзнателни или подхранвани грехове, така че да се покаем, да се изповядаме и да се посветим на святост. Това е от критична важност, защото ни се казва, че Христовата праведност няма да покрие дори един подхранван грях. Необходимо е да разберем, че това по никакъв начин няма да бъде разходка в парка. Дяволът ще се старае да ни пресее като жито, но знаем, че Господ Исус Христос е наш Застъпник (т.е. наш „Параклетос“, наш Утешител) и е там, за да ни укрепи чрез благодатта Си, така че да бъдем представени непорочни пред Бога.
В „Ранни писания“, стр. 55, 56 четем един доклад, в който пророкът получава видение за Отец, Който става от престола, влиза в Светая Светих и сяда там. Тогава Исус става от престола и коленичилите заедно с Него стават заедно с Него и влизат. Но има едно безгрижно множество, оставено назад, при което тя не вижда дори лъч светлина да премине от Исус към него, защото то е оставено в съвършена тъмнина. Четем:
„Изправените гледаха към Исус, когато Той напусна престола и ги поведе надалеч навън... Облачна колесница с колела като огнен пламък, заобиколена от ангели, дойде на мястото, където бе Исус. Той влезе в нея и бе отведен в Светая Светих при Отец. Там видях Исус великия Първосвещеник да стои пред Отец.“
Припомнете си, че имаме един Посредник между Бога и човека – Човекът Христос Исус.
„Станалите заедно с Исус Го бяха проследили с вярата си в Светая Светих и се молеха: „Отче, дай ни Твоя Дух.” Тогава Исус им вдъхна Светия Дух [също както направи с учениците Си в Йоан 20:22], в който имаше светлина, сила и много любов, радост и мир.“ Но тогава настана нещо противоположно на това. Онези, които бяха останали преклонени пред Светая и не видяха как техния Господ преминава към по- дълбокото дело на Светая Светих, се изправят. А на мястото на Христос се намира противникът. „Като че ли Сатана стоеше до престола, опитвайки се да води Божието дело. Видях ги да гледат към престола и да се молят: „Отче, дай ни Твоя Дух.” Тогава Сатана им вдъхна несвято влияние; в него имаше светлина и много сила, но нямаше сладка любов, радост и мир. Целта на Сатана бе да ги излъже и отклони, да измами Божиите деца.“
Малко по-нататък в „Ранни писания“, на стр. 270, четем:
„Те изглеждаха равнодушни и безгрижни. Не се съпротивяваха на тъмнината наоколо и тя ги обгърна като гъст облак. Божиите ангели ги напускаха и отиваха да помогнат на сериозно молещите се... Запитах за значението на това пресяване. Показано ми бе, че то е предизвикано от прямото свидетелство на верния свидетел до църквата в Лаодикия... Някои няма да могат да понесат прямото свидетелство и ще се надигнат против него. Това ще предизвика пресяване сред Божия народ. Това свидетелство трябва да издейства дълбоко разкаяние; всички, които го приемат истински, ще го послушат и ще бъдат очистени.“
Ето за това се отнася изследователният съд – една изява на приемане от страна на Отец чрез застъпничеството на Сина. Като приемаме Христовия Дух, ние позволяваме да се състои делото на освещение и следователно може да се утвърди оправданието. Приятели, двете неща са тясно свързани.
Накрая нека погледнем фразата
„и се поклонете на Този, Който е направил“.
Тази последна фраза ни връща към Сътворението и по-конкретно към съботата, концепцията за вярата и навлизането в Божията почивка.
В Евреи 4:9 в превод на Ламса [който е превод от арамейски] четем:
„Следователно, дълг на Божия народ е да пази съботата.“
Това е наистина ясно. Защо?
В Евреи 4:11 се казва:
„Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка [т.е. Божията почивка в Христос], той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тази почивка...“ Защо? „...за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие“ (Евреи 4:10, 11).
Виждате ли, приятели, без да навлезем в Христовата почивка, нямаме никаква надежда. Именно Христос в и чрез нас ни придвижва към нашия небесен Отец, така че да бъдем пресътворени по Божия образ. Тогава виждаме ли връзката в това, че да познаваме Бога и да бъдем очистени, при което да Му въздаваме слава правилно, води до истинско пазене на съботата? Това означава пресътворяване и изкупление – пълно възстановяване за онези, които влязат в нея. Представата, че само Бог може да извърши делото в нас чрез Исус Христос, е особено важна. Ние трябва да извършим своя дял. Ние трябва да сътрудничим и тогава да позволим чрез вяра, като уповаваме на това, че Божието слово ще постигне точно това, което Той каза, че ще направи – пълно, цялостно преобразяване. Като разбираме, че живеем в същинския ден на умилостивението, всичко, което има да каже Писанието, може да се превърне в действителност за сериозния търсач на истина. И при все това ние трябва да се придържаме към принципа и предписанието, дадено в Левит 16 гл. относно символичния ден на умилостивението. Левит 16:29-31:
„...да смирите душите си... за да се очистите от всичките си грехове, за да сте чисти пред Господа. Това да ви бъде събота за тържествена почивка и да смирите душите си; това е постоянна наредба.“
С други думи, ние се намираме в едно постоянно постене, смиряване, молене и отбягване на света като молим Господа чрез Духа Си да ни открие греховността ни, деформираността на характера ни, така че всичко да бъде преобразено, така че да бъдем пресътворени по Христовия образ.
Във „Великата борба“, стр. 490 ни се казва:
„В момента живеем във времето на великия умилостивителен ден. В символичната служба, докато първосвещеникът измолваше милост за Израил, от всички се изискваше да съкрушат душите си чрез покаяние за греховете си, чрез смиряване пред Господа, да не би да бъдат отлъчени от народа Божи. По същия начин и онези, които искат имената им да са в Книгата на живота...“
Виждате ли, няма гаранция, че то ще остане там, ако не останем посветени. То може да бъде поставено там, но също толкова лесно може да бъде и извадено. Но Бог не прави това без наше решение. Трябва ние да вземем това решение.
„...онези, които искат имената им да са в Книгата на живота, „трябва сега, в малкото останали дни на тяхното благодатно време“, да съкрушат душите си пред Бога, съжалявайки за греха и истински каещи се...“
Приятели, вие не знаете дали разполагате с пет минути от момента на говоренето ми. Нямате и представа дали когато излезете през тази врата довечера ще се приберете у дома или не. Сега в моментът.
„Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си" (Евреи 3:15).
Вземете решението да бъдете новородени сега.
„Трябва да се извърши дълбоко, внимателно изследване на сърцето. Повърхностният дух, на който се отдават толкова много изповядващи се за християни, трябва да се отхвърли. Сериозна битка предстои пред желаещите да победят лошите наклонности, готови да завладеят душата им. Приготовлението е лично. Ние няма да се спасим групово. Чистотата и верността на един няма да компенсира липсата на тези качества у друг. Макар че всички народи трябва да се явят на съд пред Бога, Той ще изследва живота на всеки един поотделно отблизо, основно и точно - все едно че освен него няма никакво друго същество на земята.“
Милиарди хора в продължение на последните 6 000 и при все това в този едничък миг вие сте единственият, който ще е от значение. Ще бъдете ли намерени на страната на правото?
„Всеки ще бъде изпитан и трябва да бъде намерен „без петно или бръчка, или друго такова нещо”“ („Великата борба“, стр. 490).
Какво означава това? Помните ли, когато Яков се бореше с Божия Син в Битие 32 гл.? Това беше умишлено усилие на Бога, символизиращо представата за предаване, водещо до побеждаване на греха. Божият Син, като виждаше, че не надвива... направи какво? Привлече вниманието на Яков като причини сериозно неразположение докато Яков се предаде. И единственото нещо, което можеше да направи той от този момент нататък, беше да се хване така здраво, като че от това зависи животът му. И Господ му зададе въпрос: „Как ти е името?“ Той каза: „Името ми е Измамник.“ И Господ каза: „Не. Името ти сега е Победител.“ И мястото беше наречено Фануил, защото той беше видял Бога лице с лице, в лицето на Неговия Син.
Както Яков, ние също имаме нужда да се предадем на Божия Син като Го признаваме като такъв всекидневно, за да бъдем осветени и в крайна сметка оправдани. Трябва да бъдем новородени. Трябва да бъдем обърнати. Когато приемем тази вест и я приложим в живота си като всекидневно молим Бога да прости съзнателните ни грехове и да ни покаже несъзнателните ни грехове, ще видим, че всичко, което противоречи на това благовестие, е от Вавилон. Нещо повече, никога няма да преживеем истинско очистване, ако не разбираме основата на нашата вяра, т.е. да знаем, че Бог, нашия Отец, великият Йехова, изпрати Своя Единороден Син, Онзи, Когото притежаваше в началото на пътя Си,
за да 1) живее един съвършен живот;
2) да се покори на Божията воля;
3) да бъде умилостивението за греха на човечеството
и 4) сега да се застъпва като единствения Посредник между Бога и човека.
Също така чрез Неговия Дух, т.е. чрез живота Му, чрез Словото Му в нас, като действа в нас и ни преобразява, така че да имаме Неговия ум, ние също можем да участваме в божественото естество и да бъдем освободени от оковите на греха. Вече не е нужно да бъдем поробвани от греха. Само този Исус, който е наистина Божий Син от вечността, а не метафора, може да направи така, че това да се случи. Този Исус, Когото мнозина желаят да вкарат в едно тристранен членски състав, при което Той е съравен и съвечен (довеждайки тази догма до нейното логическо заключение), и всъщност не е пострадал и не е умрял като Божествения Син на Бога и не е бил възкресен от самия Отец, ще намерят, че усилията им са напразни. Няма нито библейска, нито логическа основа за един Исус, който сам по себе си е равен на всемогъщия Бог, Когото самият Исус нарича „Господ на небето и на земята“. Бог Го направи равен.
Когато Божият народ се смири и позволи на Господа да извърши мощното дело, което желае да извърши откакто съдът (слушайте това) е започнал преди повече от 174 години... Не беше възнамерено да бъдем тук. Но чрез непокорството си ние сме се върнали в пустинята и отново сме се върнали. Кога ще извършим това по правилния начин? Според мен част от неизвършването му по правилния начин е понеже ние вече не знаем кой е Бог. Когато се смирим, когато позволим на Господа да извърши мощното дело, което е желал да извърши, ще видим изливането на късния дъжд. Но не и преди това. Молете се за това колкото пожелаете. Ако не е налице преобразяване на характера, няма да го видите. Когато Христовият характер бъде съвършено възпроизведен в Неговия народ, тогава Той ще дойде, за да ги обяви за Свои – това ни се казва. И силата на Третата ангелска вест ще окаже въздействието си, защото тя наистина е праведност чрез вяра. Казано ни е следното:
„Никой освен онези, които побеждават с кръвта на Агнето и словото на своето свидетелство, няма да се озове заедно с верните и истинните, без порок или петно на грях, без лукавство в устата си. От нас трябва да бъде съблечена нашата себеправедност и трябва да бъдем облечени в Христовата праведност“ („Избрани вести“, книга 2, стр. 380).
Онези, които отказват да познаят единствения истинен Бог и да навлязат в това по-дълбоко дело, честно казано, ще бъдат пресети. Плявата ще бъде отделена от скъпоценното жито. И те ще приемат белега на звяра. Праведните обаче по необходимост и желание ще се покланят на Бога и на Неговия образ. Те ще са се приготвили преди последния изпит. Те ще бъдат разумни девици, които имат масло в съдовете си и са решили в сърцата си да не се осквернят, осветлени от славата на Божия Син. Тогава те ще прогласят вестта на четвъртия ангел от Откровение 18 гл. със силен глас.
Братя и сестри, всички ние имаме приятели или любими за нас хора, които са измамени от софистиките на противника. Или вероятно те не са чули основоположната вест на адвентизма от седмия ден. Необходимо е това да се промени сега. Пресяването трябва да започне. Бог желае да приготви една група от специални войски, за да поведе една контраатака под формата на спасителна мисия за изгубените овце от Израилевия дом. „Пионерни здраве и мисии“ са призовани да се заемат с това предизвикателство с простите думи: „Посрещнете го!“ Трябва да се върнем на основните начала и да протегнем ръка към тези скъпи, искрени приятели и да им помогнем да се завърнат към Бога на предците си, Който възкреси Исус – този Исус, Който оттогава насам бива разпъван наново от намиращите се в ръководството и висшето образование в това, че е обявяван за нищо повече от една метафора. И те са отказали да Го признаят като истинския Единороден Син на Бога. Като Божий Син, ние вярваме, че на Исус трябва да се отдава поклонение. Ние вярваме, че Той е равен на Отец, защото беше направен равен от самия Отец.
Първата ангелска вест се отнася за това да се покланяме на Бога, нашия Отец. Не е нужно някой да е ядрен физик, за да осъзнае, че Богът, за Когото се говори в Откровение 14 гл., е Отец, защото в контекста й е налице разграничение между Бога и Исус, в 12 ст. от същата глава. В този смисъл, когато вестта прогласява призива
„...и се поклонете на Този, Който е направил...“,
тя говори за Отец и при все това трябва да включва Исус, защото Отец създаде всичко чрез Него.
„...и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3).
Исус е Пътят към Отец и като Му се покланяме с дух и истина ние отдаваме правилно слава на Бога, нашия небесен Отец.
Така завършвам с въпроса, с който започнах: Докато ракът на отстъплението метастазира сред мнозина, изповядващи се за християни, как можем вие или аз да имаме каквато и да е основателна надежда да бъдем преобразени или възкресени от гроба, когато Исус се завърне? Мисля, че отговорът е ясен. Нуждаем се да видим разликата между истинския Бог и фалшивите богове, истинското благовестие и фалшификата, който се поставя пред нас. Нужно е да приемем истинското, библейско християнство на Първата ангелска вест. Единственият начин, по който ще придобием проницателния дух, който се изисква за побеждаване на измамата, е да бъдем напълно предадени на Бога чрез Христос. Трябва да позволим на вестта на първия ангел да се завърне и да ни преобрази както никога преди.
„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот. Дечица, пазете себе си от идоли“ (1 Йоаново 5:20, 21).
Амин.
Да се помолим ли?
Благодарим ви, че се присъединихте към нас тази вечер. Надяваме се да ви видим отново и утре докато продължим да се учим относно трите ангелски вести и пресяването. За повече информация, моля, посетете PHM.org.
„Пионерни здраве и мисии“
Научете повече на PHM.org.
RSS Feed
