Роден 1933 г. в Кьолн. През 1956 приема католицизма, през 1971 след тежко заболяване стига до истината. През 1999 става член на ЦАСД. Собственик на издателство, автор на редица книги, между които „Това наистина ли е така“ (Ist das wirklich so?), която предлагаме на Вашето внимание.
ИЗТОЧНИЦИ
Всеки може лесно да провери предложения тук материал.
Излагайки го, аз се позовах на няколко книги – Библията, Brockhaus-Lexikon, книги от нашето адвентно издадтелство Es war nicht immer so („Не винаги е било така“) и Was Adventisten glauben („Какво вярват адентистите“, бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват…“).
Веднъж съм ползвал списание Adventecho, излязло през април 1998 г.
Освен това, привеждам няколко цитата от трудовете на Елън Уайт.
ДОКОЛКО ИСТИНАТА ЗА БОГА Е ВАЖНА?
Когато ми стана ясна цялата дълбочина на въпроса, изведнъж осъзнах: Но тук се решава въпросът за вечността на нашия живот!
Тази сложна тема, отношението към която може да предизвика дълбоки последствия, бих искал да предизвестя със следните цитати:
„Най-голямата грешка на Реформацията е, че реформаторите твърде рано спряха да реформират. Ако бяха продължили работата си до тогава, докато и последният от папството би бил изтрит – например, учението за безсмъртието на душата, триединството, попръскването на бебета, празнуването на неделя, вместо събота – днес църквата би била свободна от антибиблейските лъжеучения на католицизма“
(Джеймс Уайт, един от тримата основатели на нашата църква, „Ривю & Хералд“, стр. 149, 7 февруари 1846).
„Мнозинството пионери на адвентното движение днес НЕ БИХА МОГЛИ да станат членове на Адвентната църква. Във всеки случай, поне не биха признали и приели 27-те точки на „Основни учения на християните адвентисти от седмия ден“. Те, като пример, биха отхвърлили т. 2 – „Триединството на Бога“ (Джордж Найт, Es war nicht immer so, Adventverlag, стр. 13, 2002).
„Нека никой не се отвърне и да подкопава основата на основата на нашата вяра – този фундамент, който беше заложен в началото на нашето дело по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровения. На този фундамент сме строили 50 години. Хората могат да предполагат, че са намерили нов път, че могат да положат по-добър фундамент от този, който вече е положен, но това е голяма измама“ (Е. Уайт, Diener des Evangeliums, стр. 272).
„Хиляди души имат невярна представа за Бога и Неговата природа. Така те служат на фалшив бог, както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, R&H, 3. 12.1908).
„Защото, това трябва да знаете, че никой (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
„А вие недейте се наричайте учители, защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя“ (Матей 23:8).
„Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9).
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха пред вас“ (1Йоан 4:1).
„В оня час се зарадва духом Исус и рече: Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение“ (Лука 10:21).
СЪМНЕНИЯ В ТЕЧЕНИЕ НА МНОГО ГОДИНИ
Както показват горепосочените цитати, пионерите на нашата вяра, в това число и сестра Елън Уайт, не вярвали в учението за триединството на Бога.
В книгата „Es war nicht immer so” научих повече за това и бях изненадан, че пионерите, основавайки се само на Библията, отхвърляли традицията като източник на учение, и че тези учения били потвърдени от Самия Бог посредством видения и откровения.
Учението за триединството предизвика у мен години съмнения, тъй като при четенето на Свещеното писание постоянно се натъквах на стихове, противоречащи на това твърдение.
Днес виждам, че учението за триединството изцяло руши библейската вест за любовта на Отец и Сина, и нашето спасение.
Сигурен съм, че това учение се опровергава и от самата Библия.
Разбира се, тук може да направите грешка, а възможно е някой да опита да опровергае и моето мнение.
Истината за Бога е открита просто и ясно в Свещеното писание.
Бог желае да Го познаваме толкова добре, за да можем да Го обичаме от цялото си сърце.
Христос ни учи:
„А вечен живот е да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога и пратеният от Тебе Исус Христос“ (Йоан 17:3).
Учението за Троица противоречи на тези думи.
В книгата „Was adventisten glauben” („В какво вярват адвентистите“, на бълг. „Адвентистите от седмия ден вярват…“, изд.1991 г.), – обяснение на 27-те основни библейски учения, издадена през 1988 г. от ГК, която през 1996 излезе и на немски език в адвентното издателство Adventverlag, в гл. 15, под название „Учението за Бога“ (в бълг. изд. 2, 4 и 5 глави) се съдържа учението за триединния Бог или т. нар. тринитарно учение.
Както и нашите пионери, аз също съм убеден, че това учение не е библейско.
Моята брошура е известна в Германия от 2003 г., но до сега на никого не се е удало да анулира опровержението за тринитарното учение.
Групата „Пророческо слово“ ще съобщи за изхода на тези опити. Доказателствата за тези опити ще бъдат приети в полза на тринитарното учение, ако се основата на следните три правила.
ДОКАЗАТЕЛСТВО С ТРИ ПРАВИЛА
1) Лесно разбираеми и недвусмислени библейски стихове за Отец, Сина и Светия Дух в Писанието.
2) Сложните и трудно разбираеми библейски стихове трябва да бъдат разглеждани в светлината на лесно разбираемите и недвусмислени библейски стихове.
Доказателството няма да бъде приемливо, ако сложните стихове са приведени така, че да противоречат на простите и лесно разбираеми стихове от Библията. Библията сама обяснява себе си.
3) Библейски стихове, недвусмислено доказващи обратното по отношение на т. 1, в Библията няма. Ако имаше такива, Библията сама би си противоречила. Някои невярно излагат стихове към т. 2. Безразборно, с езическите си представи за Бога, тези хора се опитват да опровергаят недвусмислените изказвания.
Библия.
Доказателство, противоречащо на ясните и недвусмислени изказвания на Библията, са фалшиви,
УЧЕНИЕТО ЗА БОГА – ВЪПРОС НА СПАСЕНИЕ НА ДУШИТЕ
Най-голямото доказателство за любов на Бога към нас, хората, е смъртта на Исус Христос на кръста, Който, колкото и странно да е, отрича учението за триединството. То твърди, че при разпятието на Христос умряла Неговата човешка природа, а не Неговото Божествено естество, защото, в същност, то не можело да умре. Невероятно, - си помислих, - докато не го прочетох лично в упоменатата книга „Was adventisten glauben”, стр. 70 („В какво вярват адвентистите“, стр.70).
Там се казва:
„При разпъването умря Неговата човешка природа, но не и Неговото Божествено естество, защото то не можеше да умре“.
(По-надолу цитирам „В начало бе Словото“, изд. „Източник жизни“, Заокский, 1993).
Но, ако Божественото естество на Христос не е умряло, тогава Христос е мъртъв само наполовина. А възкресение на полумъртъв не е възкресение.
По този повод апостол Павел казва:
„Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра. Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви; вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали“ (1 Кор. 15:14, 17, 18).
Учението за триединството учи, че божественото естество на Христос не могло да умре. По този начин, Неговата истинска смърт на кръста не се признава, Неговото възкресение става лъжа, а Сам Той е представен като лъжец. А лъжец, който не е възкръснал, не може да ни помогне.
Това е само един пример, как доктрината за триединството изопачава библейското учение за Бога.
По-нататък виждаме, как това учение руши спасителната вест на Бога отвътре.
Нашата Световна Адвентна църква, само през 1930 г., 15 години след смъртта на Елън Уайт, при твърде странни обстоятелства приела учението за триединството.
През април 1998 г. за тази лъжа писа списание Adventecho.
Пионерите на адвентното движение отхвърляха това учение като небиблейско (виж стр. 13 в книгата „Es war nicht immer so”).
ТЕМАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО Е РЕШАВАЩ ВЪПРОС ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ.
ВЯРА, ЛЮБОВ ИЛИ УЧЕНИЕ?
Любов и учение са свързани по-тясно, отколкото това изглежда на пръв поглед. Цялото нещастие на планетата се случи, защото Луцифер промени учението за Бога. На Сатана се удаде лъжеучението за Бога да отдели от Твореца ⅓ част от ангелите и да ги отведе в погибел. Той промени учението за Бога и у Ева.
Всеки от нас чувства ежедневно резултатите от това. Милиони хора са отделени от Своя Спасител и измамени за вечното си спасение. Това може да се случи с всеки от нас.
Затова, Сам Христос и апостолите, упорито са се борили с различните лъжеучения.
Хиляди мъченици изгубили живота си в борбата за библейската истина.
Апостол Павел ни предупреждава:
„Защото, нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против небесните духове на злобата“ (Ефес. 6:12).
Сатана изопачава не само Божия образ, но и се бори срещу Божията истина.
В тази борба за владетеля на този свят е преди всичко важна властта над човечеството и целия свят.
ВОДИ СЕ БОРБА ЗА НАШИЯ ВЕЧЕН ЖИВОТ ИЛИ ВЕЧНА СМЪРТ!
Лъжеучението за Бога е смъртоносно!
СЪВЪРШЕНО ДРУГО УЧЕНИЕ ЗА БОГА
15 години след смъртта на сестра Елън Уайт, благодарение на тайните действия само на четирима члена на нашата църква, Световната ЦАСД по неподозиран начин получи учението за триединството.
В гореспоменатата книга - Es war nicht immmer so - издадена от Джордж Найт, професор по църковна история, работещ в адвентния университет „Андрюс“, за нашата църква се споменават поразителни неща.
„В главата на повечето адвентисти вероятно никога още не идвала мисълта, че с течение на времето учението на нашата църква е променяно. Повечето адвентисти днес изхождат от факта, че основоположниците на нашата вяра са имали същата вяра, каквато имат адвентистите на XXI век“ (стр. 10).
За основатели на ЦАСД на стр. 15, Джордж Найт назовава Йосиф Бейтс (1792 – 1872 г.) , Елън Уайт (1827 – 1915 г.) и Джеймс Уайт (1821 – 1881 г.).
„Мнозинството пионери адвентисти не биха могли днес да станат членове на Адвентната църква; във всеки случай, поне не биха признали и приели всички 27 точки на „Основни учения на християните адвентисти от седмия ден“.
Те, например, биха отхвърлили т. 2 – „Триединството на Бога“ (в бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“ - раздел 1, т. 2, 4, 5).
За Йосиф Бейтс учението за триединството на Бога било небиблейско (виж „Автобиография“, стр. 204). Джеймс Уайт го нарича „древният триединен абсурд“ („Ривю & Хералд“, 5 август 1852, стр. 52), а Мерит Е. Корнел (1827 - 1893 г.) видял в това учение последствията на голямо отстъпление, наричайки го „такова лъжеучение, както лъжеучението за неделята и безсмъртието на душата“ (Facts for the Times, стр. 76).
Нашите основоположници биха имали трудности и с 4-та точка – „Бог-Син“. Там се казва, например, че Исус Христос също бил „вечен истинен Бог“.
Джон Н. Андрюс (1829 - 1883 г.) вярвал, че Бог бил Отец на Божия Син, Който започнал Своето съществуване от някакъв момент във вечността („Ривю & Хералд, стр. 84, 7 септември 1869).
Също и много от ръководещите братя не вярвали, че Светият Дух е личност - т. 5“ (стр. 13).
Такова е заявлението на адвентния богослов Джордж Найт.
ИДОЛОСЛУЖЕНИЕ
„Хиляди имат изопачена представа за Бога и Неговата същност. Те служат на лъжлив бог също както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, R&H, 3.12.1908).
„Защото трябва да знаете, че никой (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
Ако фалшивата представа за Бога, лишаваща ни от вечен живот, е идолопоклонството и, ако Бог се гнуси от тях, тогава истината за Него трябва да бъде за всеки леко и недвусмислено откривана в Неговото слово!
Другояче не може да бъде!
В първата заповед Бог изисква:
„Да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:3).
Любящият Бог не иска от Своите деца нищо, което те да не могат да изпълнят с лекота, ако Го помолят за помощ.
„Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“ (Матей 11:30).
„Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му се даде“ (Яков 1:5).
Кой е твоят Бог? На Кого се молиш? Отговорът на този въпрос определя на кой Бог принадлежиш! Принадлежиш ли на библейския Бог или на идол, измислен от хората?
Даже, ако той има същото име, както и името на единствения Бог (Йоан 17:3), и зад него може да се крие владетелят на този свят, способен да приеме облик на ангел на светлината (2 Кор. 11:14).
За църквите учението за Бога е най-важното – толкова важно и неприкосновено, както Конституцията за една държава.
Фундаменталното учение на нашата вяра, учението за Бога, беше изменено в нашата църква през 1930 г. по-такъв радикален начин, че нашите пионери, с тяхното тогавашно учение за Бога, днес не биха могли да бъдат членове на ЦАСД.
Следва въпрос: Кое учение за Бога било наистина от Бога – тяхното или нашето ново адвентно днес?
В КАКВО ВЯРВАХА НАШИТЕ ПИОНЕРИ?
1. Те отхвърляха учението за триединството, учението за три равни члена на Божеството.
2. Те вярваха, че Отец е Всевишния Бог.
3. Те вярваха на Словото Исус, че Отец е единния истинен Бог (Йоан 17:3).
4. Те вярваха, че Христос, още преди оприличаването Си с човека беше наистина роденият от Отец Син.
5. Те вярваха, че Светият Дух не е трета личност, а Духът на Бог-Отец.
6. Те знаеха, че учението за триединството на Бога ще изврати нашата любов към Него и тя ще се превърне в идолопоклонство.
7. Те знаеха, че истински вярващите църкви съблюдават първата Божия заповед, свидетелството на Исус и Духа на пророчеството (Откр. 12:17; 14:12; 19:10).
„С такава вяра, - потвърждава книгата „Es war nicht immer so”, - пионерите на адвентното движение не биха могли днес да станат членове на Адвентната църква“.
Възхищавам се на основателите на нашата църква, на тяхната непоколебима вяра, помогнала им да преминат през голямото разочарование на 1844 г., на тяхната жертвоготовност и мъдрост, с които преминаха през тази обширна работа в много области.
И Бог им се откри! Той потвърди техните учения с Духа на пророчеството, който не беше открит на другите църкви.
Но „днес те не биха могли да станат членове на Адвентната църква“.
Какво толкова се измени в нашата църква, че верните Божии деца трябва да останат извън нея? Бяха ли те идолопоклонници?
Тези въпроси не ми даваха покой и аз реших да намеря отговорите им.
Това, което открих, дълбоко ме потресе.
Резюме:
„Мнозина се държат за правдата само с крайчеца на палците си. Те са имали голяма светлина и много преимущества. В това отношение те са се възнесли до небесата като Капернаум. По време на проверките и изпитанията, които наближават, те ще станат отстъпници...” („Избрани вести“, т. 3, 415.4).
Оригинален документ:
http://www.dreieinigkeit.info/downloads/istdaswirklichsoscreenv1.0.pdf
Всеки може лесно да провери предложения тук материал.
Излагайки го, аз се позовах на няколко книги – Библията, Brockhaus-Lexikon, книги от нашето адвентно издадтелство Es war nicht immer so („Не винаги е било така“) и Was Adventisten glauben („Какво вярват адентистите“, бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват…“).
Веднъж съм ползвал списание Adventecho, излязло през април 1998 г.
Освен това, привеждам няколко цитата от трудовете на Елън Уайт.
ДОКОЛКО ИСТИНАТА ЗА БОГА Е ВАЖНА?
Когато ми стана ясна цялата дълбочина на въпроса, изведнъж осъзнах: Но тук се решава въпросът за вечността на нашия живот!
Тази сложна тема, отношението към която може да предизвика дълбоки последствия, бих искал да предизвестя със следните цитати:
„Най-голямата грешка на Реформацията е, че реформаторите твърде рано спряха да реформират. Ако бяха продължили работата си до тогава, докато и последният от папството би бил изтрит – например, учението за безсмъртието на душата, триединството, попръскването на бебета, празнуването на неделя, вместо събота – днес църквата би била свободна от антибиблейските лъжеучения на католицизма“
(Джеймс Уайт, един от тримата основатели на нашата църква, „Ривю & Хералд“, стр. 149, 7 февруари 1846).
„Мнозинството пионери на адвентното движение днес НЕ БИХА МОГЛИ да станат членове на Адвентната църква. Във всеки случай, поне не биха признали и приели 27-те точки на „Основни учения на християните адвентисти от седмия ден“. Те, като пример, биха отхвърлили т. 2 – „Триединството на Бога“ (Джордж Найт, Es war nicht immer so, Adventverlag, стр. 13, 2002).
„Нека никой не се отвърне и да подкопава основата на основата на нашата вяра – този фундамент, който беше заложен в началото на нашето дело по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровения. На този фундамент сме строили 50 години. Хората могат да предполагат, че са намерили нов път, че могат да положат по-добър фундамент от този, който вече е положен, но това е голяма измама“ (Е. Уайт, Diener des Evangeliums, стр. 272).
„Хиляди души имат невярна представа за Бога и Неговата природа. Така те служат на фалшив бог, както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, R&H, 3. 12.1908).
„Защото, това трябва да знаете, че никой (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
„А вие недейте се наричайте учители, защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя“ (Матей 23:8).
„Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9).
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха пред вас“ (1Йоан 4:1).
„В оня час се зарадва духом Исус и рече: Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение“ (Лука 10:21).
СЪМНЕНИЯ В ТЕЧЕНИЕ НА МНОГО ГОДИНИ
Както показват горепосочените цитати, пионерите на нашата вяра, в това число и сестра Елън Уайт, не вярвали в учението за триединството на Бога.
В книгата „Es war nicht immer so” научих повече за това и бях изненадан, че пионерите, основавайки се само на Библията, отхвърляли традицията като източник на учение, и че тези учения били потвърдени от Самия Бог посредством видения и откровения.
Учението за триединството предизвика у мен години съмнения, тъй като при четенето на Свещеното писание постоянно се натъквах на стихове, противоречащи на това твърдение.
Днес виждам, че учението за триединството изцяло руши библейската вест за любовта на Отец и Сина, и нашето спасение.
Сигурен съм, че това учение се опровергава и от самата Библия.
Разбира се, тук може да направите грешка, а възможно е някой да опита да опровергае и моето мнение.
Истината за Бога е открита просто и ясно в Свещеното писание.
Бог желае да Го познаваме толкова добре, за да можем да Го обичаме от цялото си сърце.
Христос ни учи:
„А вечен живот е да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога и пратеният от Тебе Исус Христос“ (Йоан 17:3).
Учението за Троица противоречи на тези думи.
В книгата „Was adventisten glauben” („В какво вярват адвентистите“, на бълг. „Адвентистите от седмия ден вярват…“, изд.1991 г.), – обяснение на 27-те основни библейски учения, издадена през 1988 г. от ГК, която през 1996 излезе и на немски език в адвентното издателство Adventverlag, в гл. 15, под название „Учението за Бога“ (в бълг. изд. 2, 4 и 5 глави) се съдържа учението за триединния Бог или т. нар. тринитарно учение.
Както и нашите пионери, аз също съм убеден, че това учение не е библейско.
Моята брошура е известна в Германия от 2003 г., но до сега на никого не се е удало да анулира опровержението за тринитарното учение.
Групата „Пророческо слово“ ще съобщи за изхода на тези опити. Доказателствата за тези опити ще бъдат приети в полза на тринитарното учение, ако се основата на следните три правила.
ДОКАЗАТЕЛСТВО С ТРИ ПРАВИЛА
1) Лесно разбираеми и недвусмислени библейски стихове за Отец, Сина и Светия Дух в Писанието.
2) Сложните и трудно разбираеми библейски стихове трябва да бъдат разглеждани в светлината на лесно разбираемите и недвусмислени библейски стихове.
Доказателството няма да бъде приемливо, ако сложните стихове са приведени така, че да противоречат на простите и лесно разбираеми стихове от Библията. Библията сама обяснява себе си.
3) Библейски стихове, недвусмислено доказващи обратното по отношение на т. 1, в Библията няма. Ако имаше такива, Библията сама би си противоречила. Някои невярно излагат стихове към т. 2. Безразборно, с езическите си представи за Бога, тези хора се опитват да опровергаят недвусмислените изказвания.
Библия.
Доказателство, противоречащо на ясните и недвусмислени изказвания на Библията, са фалшиви,
УЧЕНИЕТО ЗА БОГА – ВЪПРОС НА СПАСЕНИЕ НА ДУШИТЕ
Най-голямото доказателство за любов на Бога към нас, хората, е смъртта на Исус Христос на кръста, Който, колкото и странно да е, отрича учението за триединството. То твърди, че при разпятието на Христос умряла Неговата човешка природа, а не Неговото Божествено естество, защото, в същност, то не можело да умре. Невероятно, - си помислих, - докато не го прочетох лично в упоменатата книга „Was adventisten glauben”, стр. 70 („В какво вярват адвентистите“, стр.70).
Там се казва:
„При разпъването умря Неговата човешка природа, но не и Неговото Божествено естество, защото то не можеше да умре“.
(По-надолу цитирам „В начало бе Словото“, изд. „Източник жизни“, Заокский, 1993).
Но, ако Божественото естество на Христос не е умряло, тогава Христос е мъртъв само наполовина. А възкресение на полумъртъв не е възкресение.
По този повод апостол Павел казва:
„Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра. Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви; вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали“ (1 Кор. 15:14, 17, 18).
Учението за триединството учи, че божественото естество на Христос не могло да умре. По този начин, Неговата истинска смърт на кръста не се признава, Неговото възкресение става лъжа, а Сам Той е представен като лъжец. А лъжец, който не е възкръснал, не може да ни помогне.
Това е само един пример, как доктрината за триединството изопачава библейското учение за Бога.
По-нататък виждаме, как това учение руши спасителната вест на Бога отвътре.
Нашата Световна Адвентна църква, само през 1930 г., 15 години след смъртта на Елън Уайт, при твърде странни обстоятелства приела учението за триединството.
През април 1998 г. за тази лъжа писа списание Adventecho.
Пионерите на адвентното движение отхвърляха това учение като небиблейско (виж стр. 13 в книгата „Es war nicht immer so”).
ТЕМАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО Е РЕШАВАЩ ВЪПРОС ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ.
ВЯРА, ЛЮБОВ ИЛИ УЧЕНИЕ?
Любов и учение са свързани по-тясно, отколкото това изглежда на пръв поглед. Цялото нещастие на планетата се случи, защото Луцифер промени учението за Бога. На Сатана се удаде лъжеучението за Бога да отдели от Твореца ⅓ част от ангелите и да ги отведе в погибел. Той промени учението за Бога и у Ева.
Всеки от нас чувства ежедневно резултатите от това. Милиони хора са отделени от Своя Спасител и измамени за вечното си спасение. Това може да се случи с всеки от нас.
Затова, Сам Христос и апостолите, упорито са се борили с различните лъжеучения.
Хиляди мъченици изгубили живота си в борбата за библейската истина.
Апостол Павел ни предупреждава:
„Защото, нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против небесните духове на злобата“ (Ефес. 6:12).
Сатана изопачава не само Божия образ, но и се бори срещу Божията истина.
В тази борба за владетеля на този свят е преди всичко важна властта над човечеството и целия свят.
ВОДИ СЕ БОРБА ЗА НАШИЯ ВЕЧЕН ЖИВОТ ИЛИ ВЕЧНА СМЪРТ!
Лъжеучението за Бога е смъртоносно!
СЪВЪРШЕНО ДРУГО УЧЕНИЕ ЗА БОГА
15 години след смъртта на сестра Елън Уайт, благодарение на тайните действия само на четирима члена на нашата църква, Световната ЦАСД по неподозиран начин получи учението за триединството.
В гореспоменатата книга - Es war nicht immmer so - издадена от Джордж Найт, професор по църковна история, работещ в адвентния университет „Андрюс“, за нашата църква се споменават поразителни неща.
„В главата на повечето адвентисти вероятно никога още не идвала мисълта, че с течение на времето учението на нашата църква е променяно. Повечето адвентисти днес изхождат от факта, че основоположниците на нашата вяра са имали същата вяра, каквато имат адвентистите на XXI век“ (стр. 10).
За основатели на ЦАСД на стр. 15, Джордж Найт назовава Йосиф Бейтс (1792 – 1872 г.) , Елън Уайт (1827 – 1915 г.) и Джеймс Уайт (1821 – 1881 г.).
„Мнозинството пионери адвентисти не биха могли днес да станат членове на Адвентната църква; във всеки случай, поне не биха признали и приели всички 27 точки на „Основни учения на християните адвентисти от седмия ден“.
Те, например, биха отхвърлили т. 2 – „Триединството на Бога“ (в бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“ - раздел 1, т. 2, 4, 5).
За Йосиф Бейтс учението за триединството на Бога било небиблейско (виж „Автобиография“, стр. 204). Джеймс Уайт го нарича „древният триединен абсурд“ („Ривю & Хералд“, 5 август 1852, стр. 52), а Мерит Е. Корнел (1827 - 1893 г.) видял в това учение последствията на голямо отстъпление, наричайки го „такова лъжеучение, както лъжеучението за неделята и безсмъртието на душата“ (Facts for the Times, стр. 76).
Нашите основоположници биха имали трудности и с 4-та точка – „Бог-Син“. Там се казва, например, че Исус Христос също бил „вечен истинен Бог“.
Джон Н. Андрюс (1829 - 1883 г.) вярвал, че Бог бил Отец на Божия Син, Който започнал Своето съществуване от някакъв момент във вечността („Ривю & Хералд, стр. 84, 7 септември 1869).
Също и много от ръководещите братя не вярвали, че Светият Дух е личност - т. 5“ (стр. 13).
Такова е заявлението на адвентния богослов Джордж Найт.
ИДОЛОСЛУЖЕНИЕ
„Хиляди имат изопачена представа за Бога и Неговата същност. Те служат на лъжлив бог също както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, R&H, 3.12.1908).
„Защото трябва да знаете, че никой (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
Ако фалшивата представа за Бога, лишаваща ни от вечен живот, е идолопоклонството и, ако Бог се гнуси от тях, тогава истината за Него трябва да бъде за всеки леко и недвусмислено откривана в Неговото слово!
Другояче не може да бъде!
В първата заповед Бог изисква:
„Да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:3).
Любящият Бог не иска от Своите деца нищо, което те да не могат да изпълнят с лекота, ако Го помолят за помощ.
„Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“ (Матей 11:30).
„Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му се даде“ (Яков 1:5).
Кой е твоят Бог? На Кого се молиш? Отговорът на този въпрос определя на кой Бог принадлежиш! Принадлежиш ли на библейския Бог или на идол, измислен от хората?
Даже, ако той има същото име, както и името на единствения Бог (Йоан 17:3), и зад него може да се крие владетелят на този свят, способен да приеме облик на ангел на светлината (2 Кор. 11:14).
За църквите учението за Бога е най-важното – толкова важно и неприкосновено, както Конституцията за една държава.
Фундаменталното учение на нашата вяра, учението за Бога, беше изменено в нашата църква през 1930 г. по-такъв радикален начин, че нашите пионери, с тяхното тогавашно учение за Бога, днес не биха могли да бъдат членове на ЦАСД.
Следва въпрос: Кое учение за Бога било наистина от Бога – тяхното или нашето ново адвентно днес?
В КАКВО ВЯРВАХА НАШИТЕ ПИОНЕРИ?
1. Те отхвърляха учението за триединството, учението за три равни члена на Божеството.
2. Те вярваха, че Отец е Всевишния Бог.
3. Те вярваха на Словото Исус, че Отец е единния истинен Бог (Йоан 17:3).
4. Те вярваха, че Христос, още преди оприличаването Си с човека беше наистина роденият от Отец Син.
5. Те вярваха, че Светият Дух не е трета личност, а Духът на Бог-Отец.
6. Те знаеха, че учението за триединството на Бога ще изврати нашата любов към Него и тя ще се превърне в идолопоклонство.
7. Те знаеха, че истински вярващите църкви съблюдават първата Божия заповед, свидетелството на Исус и Духа на пророчеството (Откр. 12:17; 14:12; 19:10).
„С такава вяра, - потвърждава книгата „Es war nicht immer so”, - пионерите на адвентното движение не биха могли днес да станат членове на Адвентната църква“.
Възхищавам се на основателите на нашата църква, на тяхната непоколебима вяра, помогнала им да преминат през голямото разочарование на 1844 г., на тяхната жертвоготовност и мъдрост, с които преминаха през тази обширна работа в много области.
И Бог им се откри! Той потвърди техните учения с Духа на пророчеството, който не беше открит на другите църкви.
Но „днес те не биха могли да станат членове на Адвентната църква“.
Какво толкова се измени в нашата църква, че верните Божии деца трябва да останат извън нея? Бяха ли те идолопоклонници?
Тези въпроси не ми даваха покой и аз реших да намеря отговорите им.
Това, което открих, дълбоко ме потресе.
Резюме:
„Мнозина се държат за правдата само с крайчеца на палците си. Те са имали голяма светлина и много преимущества. В това отношение те са се възнесли до небесата като Капернаум. По време на проверките и изпитанията, които наближават, те ще станат отстъпници...” („Избрани вести“, т. 3, 415.4).
Оригинален документ:
http://www.dreieinigkeit.info/downloads/istdaswirklichsoscreenv1.0.pdf
Текстът на материала можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
