Глава първа - "Падането на Сатана"
„Преди своя бунт в небето, Сатана беше високопоставен и издигнат ангел, следващият по почит до Божия скъп Син. Неговото изражение, подобно натова на другите ангели, бе миловидно и изразяваше щастие. Челото му беше високо и широко, показващо мощен интелект. Формата му беше съвършена; осанката му благородна и величествена. От лицето му се излъчваше специална светлина и блестеше около него по-ярко и по-красиво, отколкото тази около другите ангели; но Исус, Божият скъп Син, имаше превъзходство над цялото ангелско множество. Той беше едно с Отец преди да бъдат сътворени ангелите. Сатана завидя на Христос и постепенно започна да си приписва властта, която се падаше единствено на Христос.
„Преди своя бунт в небето, Сатана беше високопоставен и издигнат ангел, следващият по почит до Божия скъп Син. Неговото изражение, подобно натова на другите ангели, бе миловидно и изразяваше щастие. Челото му беше високо и широко, показващо мощен интелект. Формата му беше съвършена; осанката му благородна и величествена. От лицето му се излъчваше специална светлина и блестеше около него по-ярко и по-красиво, отколкото тази около другите ангели; но Исус, Божият скъп Син, имаше превъзходство над цялото ангелско множество. Той беше едно с Отец преди да бъдат сътворени ангелите. Сатана завидя на Христос и постепенно започна да си приписва властта, която се падаше единствено на Христос.
Великият Създател събра небесното множество, за да може в присъствието на всички ангели да удостои Своя Син със специална почит. Синът седеше на трона с Отец и множеството на небесните святи ангели беше събрано около тях. Тогава Отец оповести, че бе заповядано от самия Него: Христос, Неговият Син, да бъде равен на Него; така че, където и да бъде присъствието на Неговия Син, то бе като Неговото собствено присъствие. Думата на Сина трябваше да бъде слушана с такава готовност, като думата на Отец. Той бе облякъл Своя Син с власт да заповядва на небесното множество. Синът му щеше да работи особено в единство с Него при предстоящото сътворяване на земята и на всичко живо, което ще съществува по земята. Неговият Син щеше да изпълни волята и целите Му, но нямаше да направи нищо от Себе Си. Волята на Отец щеше да бъде изпълнена в Него.
Сатана завиждаше и ревнуваше Исус Христос. Все пак, когато всички ангели се поклониха на Христос, признавайки Неговото върховенство, висша власт и законно управление, Сатана се поклони заедно с тях; но сърцето му беше изпълнено със завист и омраза. Христос е бил приет в специалния съвет на Бога във връзка с Неговите планове, докато Сатана не беше запознат с тях. Той не разбираше целите на Бога, нито му беше позволено да ги знае. Но Христос беше признат за суверен на Небето,
Неговата сила и власт да бъдат същите като тези на самия Бог. Сатана смяташе, че той самият е любимец на ангелите в небето. Той е бил поставен на високо положение; но това не предизвика в него благодарност и прослава към неговия Създател. Той се стремеше към височината на самия Бог. Той се хвалеше със своята величественост. Знаеше, че е почитан от ангелите. Той имаше да изпълнява специална мисия. Бил е до великия Създател и непрестанните лъчи на славната светлина, обгръщаща вечния Бог, бе сияла особено над него. Сатана мислеше върху това как ангелите бяха изпълнявали заповедта пъргаво и с наслада. Не бяха ли дрехите му светли и красиви? Защо Христос трябваше да бъде така почитан преди него? Той напусна с недоволство непосредственото присъствието на Отец, изпълнен със завист към Исус Христос. Скривайки истинските си цели, той събра ангелското множество. Представи предмета си, който беше самият той. Като обиден, представи предпочитанието на Бога към Исус като пренебрежение към него самия. Каза им, че отсега нататък, сладката свобода, на която се радваха ангелите, била приключила. Понеже, не бил ли назначен над тях управител, на когото от тук нататък трябвало да се отдава почитта на роби? Заяви им, че ги е събрал, за да ги увери, че той повече няма да се подчинява на това нашествие над неговите и техните права; че никога повече няма да се поклони на Христос; че щял да вземе за себе си онази почит, която трябвало да бъде дадена на него и щял да бъде водач на всички, които биха се подчинили да го следват и да слушат неговия глас. Настъпи раздор между ангелите. Сатана и неговите симпатизанти се бореха да реформират управлението на Бога. Те бяха недоволни и нещастни, понеже не можеха да погледнат в Неговата неизследима мъдрост и да определят целите Му във възвишаването на Неговия Син Исус, предоставяйки Му такава неограничена сила и власт . Те се разбунтуваха срещу авторитета на Сина.
Верните и истинни ангели се опитаха да помирят този могъщ, разбунтувал се ангел с волята на неговия Създател. Те оправдаха акта на Бога в предоставянето на почит върху Исус Христос и със силни аргументи се опитваха да убедят Сатана, че той не притежаваше по-малка почит сега, отколкото преди Отец да обяви почитта, която бе предоставил на Своя Син. Те ясно му представиха, че Исус бе Синът на Бога, съществувал с Него преди сътворението на ангелите; и че Той винаги бе стоял от дясната страна на Бога и миловидната Му, любяща власт никога дотогава не е била поставяна под въпрос; и че Той не е давал никакви други заповеди, освен това, което небесното множество е изпълнявало с радост. Те настояха, че приемането от Христос на специална почит от Отец в присъствието на ангелите, не намалява почитта, която той е получавал до този момент. Ангелите плакаха. Разтревожено се опитваха да накарат Сатана да се отрече от нечестивия си план и да отдаде подчинение на техния Създател; защото всички бяха в мир и хармония до този момент и какво би могло да предизвика този глас на недоволство и бунт?
Сатана отказа да слуша. След това обърна гръб на верните и истинни ангели като ги обяви за роби. Тези ангели, верни на Бога, стояха смаяни, виждайки успеха на Сатана в усилието му да повдигне бунт. Той им обеща ново, по-добро управление от това, което имаха, в което всичко щяло да бъде свобода. Голям брой изразиха своята цел да приемат Сатана за техен водач и главнокомандващ. Когато видя, че напредъкът му бе приет успешно, той се ласкаеше, че трябва да спечели всички ангели на своя страна и че би станал равен на самия Бог, и властният му глас щял да бъде чут да заповядва на цялото небесно множество. Верните ангели отново предупредиха Сатана и го увериха в това, каква трябваше да бъде последицата, ако той продължи; че Този, Който можеше да създаде ангелите, можеше чрез силата Си да събори всичката им власт и по един забележителен начин да накаже тяхната дързост и ужасен бунт. Да мисли, че един ангел може да се противопостави на Божия закон, който бе така свят, както самия Него! Те предупредиха бунтовниците да затворят ушите си за измамните разсъждения на Сатана и посъветваха Сатана и всички, на които той бе повлиял, да отидат при Бога и да изповядат тяхната грешка за това, че въобще са допуснали такава мисъл да поставят под въпрос Неговата власт.
Много от симпатизиращите на Сатана бяха склонни да послушат съвета на верните ангели и да се покаят от своето недоволство, и да бъдат отново приети с доверие от Отец и Неговия скъп Син. Тогава могъщият бунтовник заяви, че той познавал Божия закон, и че ако трябвало да се подчини на робско послушание, неговата почит щяла да му бъде отнета.
Повече на него нямала да бъде поверена възвишената му мисия. Каза им, че сега той, а също и те са отишли твърде далече, за да се върнат, и че щял да се изправи срещу последиците; защото не желаел никога да почита с робско поклонение Сина на Бога; че Бог не би простил и сега те трябвало да отстояват свободата си и чрез сила да спечелят позицията и властта, която не им била предоставена чрез доброволно споразумение.
Верните ангели бързо се отправиха към Сина на Бога, за да Го запознаят с това, което се случваше между ангелите. Те намериха Отец в съвещание с Неговия възлюбен Син да решават средствата чрез които, за най-доброто на верните ангели, да бъде съборена завинаги присвоената власт на Сатана. Великият Бог би могъл от веднъж да изхвърли този архиизмамник от Небето; но това не беше Неговата цел. Той щеше да даде равен шанс на бунтовния да премери сила и мощ с Неговия собствен Син и Неговите верни ангели. В тази битка всеки ангел щеше да избере своя страна и да бъде изявен на всички. Не би било безопасно да бъде търпян някой, който е в съюз със Сатана в неговия бунт да продължи да пребивава в Небето. Те бяха научили урока на истинския бунт срещу непроменимия закон на Бога; че това е нелечимо. Ако Бог беше упражнил силата Си да накаже този главен бунтовник, недоволните ангели не биха се изявили; затова Бог предприе друг подход; защото Той щеше да изяви ясно на цялото небесно множество Своята справедливост и съд. Бунтът срещу управлението на Бога беше най-голямото престъпление. Изглежда цялото Небе беше в суматоха. Ангелите се подреждаха на групи, всяко подразделение с по един високопоставен ангел над тях. Сатана воюваше срещу закона на Бога, защото имаше амбицията да възвиши себе си и не желаеше да се подчини на властта на Божия Син, великият водач на Небето.
Цялото небесно множество бе привикано да се яви пред Отец, за да се реши случаят на всеки. Сатана безсрамно изяви своето недоволство, че Христос трябва да бъде предпочетен пред него. Той стоеше гордо и настояваше, че трябва да бъде равен с Бога и да бъде приет в съвещание с Отец и да разбира целите Му. Бог информира Сатана, че единствено на своя Син ще разкрие тайните Си цел и че изисква от цялото семейство в Небето, дори от Сатана, да му отдаде подразбиращо се, неоспоримо послушание; но че той (Сатана) се е показал недостоен за място в Небето. Тогава Сатана, ликуващ посочи към своите симпатизанти, обхващащи почти половината от всички ангели и възкликна: Тези са с мен! Ще изгониш ли и тях, създавайки такава пустош в Небето? Тогава заяви, че бил подготвен да се противопостави на властта на Христос и да защити своето място в Небето с въздействието на силата, сила срещу сила.
Добрите ангели плакаха, когато чуха думите на Сатана и ликуващите му хвалби. Бог заяви, че бунтовният не трябва да остане повече в Небето.
Тяхното възвишено и щастливо състояние е било поддържано при условие на послушание на закона, който Бог бил дал, за да управлява висшия ред на интелигентните същества. Но никаква сигурност не е била предоставена за спасението на онези, които ще дръзнат да нарушат Неговия закон. Сатана ставаше все по-дързък в своя бунт и изрази презрението си към закона на Създателя. Сатана не можеше да понесе това. Той твърдеше, че ангелите нямали нужда от закон; но че трябвало да бъдат оставени свободни да следват своята собствена воля, която винаги щяла да ги ръководи правилно; този закон бил ограничение за тяхната свобода и събарянето на закона била една голяма цел на неговата настояща позиция. Той смяташе, че състоянието на ангелите има нужда от подобрение. За разлика от това, Божият ум бе създал закони и ги възвишаваше като равни на Него самия. Щастието на ангелското множество се състоеше в тяхното съвършено послушание на закона. За всеки от тях беше определено специално дело; и преди Сатана да се разбунтува, е имало съвършен ред и хармонично действие в Небето. И тогава стана война в Небето. Синът на Бога, Принцът на Небето и Неговите верни ангели влязоха в битка с архибунтовника и онези, които се присъединиха към него. Синът на Бога и истинните, верни ангели надделяха; и Сатана и неговите симпатизанти бяха изгонени от Небето. Цялото небесно множество призна и почете Бога на справедливостта. Никаква сянка на бунт не остана в Небето. Всичко отново беше мирно и хармонично както преди.
Небесните ангели скърбяха за съдбата на онези, които бяха тяхна компания в щастие и блаженство. Загубата им беше почувствана в Небето.
Отец се съветва с Исус във връзка със скорошното провеждане на техните цели да направят човек да населява земята. Той щеше да постави човека на изпит, за да изпита неговата лоялност, преди да може да му се осигури вечна безопасност. Ако той издържеше изпита, докъдето Бог намереше за добре да го изпита, щеше накрая да стане равен на ангелите. Щеше да има благоволението на Бога и да общува с ангели, и те с него. Бог не смяташе, че е подходящо да ги постави отвъд силата на непослушанието.
RSS Feed
