Плоскоземният модел реабилитира Библията. Въртящото се кълбо се подиграва с нея. Време е Божият народ да се изправи в подкрепа на истината. И тази истина наистина отдава слава на Бога и наистина ще има свое място в последната вест, която ще бъде прогласена на света.
Космологичен конфликт – част 1/3:
Коперник срещу реформаторите
Крис Спаркс
Днес ще проучим историята на Космологичния конфликт, който в действителност се разпалва отново в съвремието. Предстои да разгледаме от историческа гледна точка, за да научим, че полемиката, в която сме въвлечени сега, определено не е нещо ново, а се води отдавна. Ще се опитаме да определим откъде произлизат тези модели – двата модела, които виждаме, произхода им, и се надявам, че ще можем да решим самостоятелно кой от тях е истината и кой е от Бога. И така, в Еклесиаст 1:9, 10 Мъдрецът ни казва:
„Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.“
Той казва:
„Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.“
Полемиката, в която сме въвлечени сега, относно естеството на Сътворението определено не е нещо ново. Преди петстотин години Божият народ се бореше с това ново учение за кълбо, навлизащо в християнския свят. Битката се развихри, имаше и прекъсване, но сега, в наше време, Бог я връща обратно и тя няма да отмине. Двата модела, които виждаме тук, са диаметрално противоположни един на друг. В единия модел слънцето се движи като ни дава деня, а в другия модел (кълбовидния модел) се движи земята като ни дава деня. В единия модел земята е с плоска, кръгла форма, а в другия – сфера. При плоскоземния модел има води, разположени над земята, а при кълбовидния модел извън земята има космически вакуум. При плоскоземния модел има води под земята, а при кълбото има разтопена скална маса под земната повърхност. Приемането на единия означава отхвърляне на другия. А за да отхвърлим другия трябва да го отхвърлим като измама от дявола.
Факт е, че този модел на стационарна, плоска земя може да бъде потвърден от Писанието. Всъщност той е най-простото учение (вярвам) в Библията. След като разбрах това, сега ми е доста мистериозно да видя как в продължение на толкова дълго време ние пропускаме стиха. Но когато го видите е толкова просто.
Друг факт е, че моделът на въртящото се кълбо не се намира никъде в Писанието. Писанието напълно мълчи за това. Той се поддържа само от „науката“. Единият модел, плоскоземният модел, реабилитира Библията. Въртящото се кълбо й се подиграва с нея. Онова, което представлява този модел на въртящо се кълбо в крайна сметка, онова, което представляваше, когато беше внесено в християнския свят преди 500 години, всичко, което представлява той, е нападение срещу валидността на Писанието. Никоя измама на Сатана не е била по-пагубна за вярата в Библията отколкото това въртящо се кълбо. Въртящото се кълбо е основата на Еволюцията – както на теистичната, така и на атеистичната еволюция. То е основата, на която е изградена теорията за Големия взрив. Без това въртящо се кълбо не бихте могли да имате която и да е от тези лъжливи измами, за които всички ние, като християни, признаваме, че са измами от дявола.
Това въртящо се кълбо беше самото острие на контрареформацията в 16 в. Както предстои да видим, този модел дошъл от Католическата църква, както и цялата останала контрареформация. Предстои да прочетем цитат от човек на име Диксън. Това е историк от 19 в., еволюционист (възможно е той да е теистичен еволюционист, но и в двата случая той отхвърля буквалното 6-дневно Сътворение и младата възраст на земята от 6 000 години). Припомнете си, че става дума за светски историк – ето какво казва той в книгата си „Историята на войната на науката с теологията и християнския свят“, издадена през 1897 г. – той казва:
„Във втората половина на шестнадесети век тези еволюционни теории [теории, отнасящи се скептично към буквално 6-дневно сътворение] изглежда придобиваха по-отчетлива форма...“
Следователно, получаваме времето, по което се появили тези теории.
„Понеже дойдоха, един след друг, петима от най-великите мъже, които расата ни е произвела някога – Коперник, Кеплер, Галилей, Декарт и Нютон – и когато работата им бе завършена старото теологично схващане за вселената вече го нямаше.“
А какво беше „старото теологично схващане за вселената“, съществуващо в християнския свят преди тези мъже?
„„Пространният свод във висините“- „кристалните сфери“ [това всъщност не е едно от старите теологични схващания, а всъщност е учение на Платон, „кристалните сфери“], Всемогъщият, възцарен над „кръга на небесата“ и със собствените Си ръце или с ангелите като посредници поддържащ слънцето, луната и планетите в движение в полза на земята, отварящ и затварящ „небесните прозорци“, пускащ на земята „водите над свода“, „поставящ дъгата Си в облака“, окачващ „знамения и чудеса“, запращащ със сила в движение комети, „хвърлящ светкавици“, за да уплаши нечестивите и „разтърсващ земята“ в гнева Си: всичко това беше изчезнало. Тези петима мъже бяха дали на света ново божествено откровение [според както го нарича той] и чрез последния, Нютон, беше дошло едно съвсем ново схващане, предопределено да бъде фатално за старата теология за сътворението... тези мъже предоставиха нова основа на теорията за еволюцията, за разлика от теорията за сътворението.“
Следователно, според този историк преди тези мъже било поддържано теологичното схващане за Сътворението (поне от християнския свят).
Преди да разкрием малко информация за тези петима мъже, ще установим вярването, поддържано за християнския свят преди тях. За да направим това, ще цитирам някои историци. Ще прочета коментар от християнския теолог и историк Албърт Барнс върху този стих – Исая 40:22:
„...Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене...“
Нещо, въз основа на което хората искат да изкарат от този стих кълбо (не знам как го правят)... но да видим какво има да каже Албърт Барнс. Имайте предвид, че самият Албърт Барнс вярвал в кълбото. Той не вярвал в плоска, невъртяща се земя, както вярваме ние, но оценявам честността му в онова, което казва тук. Това е коментарът му върху Исая 40:22 – той казва:
„Кръгът на земята, или по-скоро „над“ (...) кръга на земята... Фразата „кръг“ или „кръг на земята“ тук изглежда е употребена в същия смисъл, в който и фразата Orbis Terrarum от латинците, не като обозначаваща сфера, нито като загатваща, че земята е кълбо, а че това било пространна равнина, обкръжена от океани и мощни води.“
Това е интересно признание, което прави той.
„Кълбовидната форма на земята тогава била непозната и представата е, че Бог седял над този пространен кръг...“
Виждате ли, той разбира, че представата, която Исая се опитва да предаде, е че Бог седял над този пространен кръг, за който той казва, че е „пространна равнина, обкръжена от океани“, над този свод, в който той признава на други места, че те също се вярвало.
„...и че обширната земя била под нозете Му“ (Албърт Барнс, „Бележки върху цялата Библия“ - Исая 40:22)
И така, според Албърт Барнс концепцията за кълбото била тогава непозната. Следователно, според него Мойсей, Исая, Даниил, чак до Адам в Едемската градина, всички те вярвали, че земята била (според както казва той) каквато я описа тук Исая. Свидетелството на Барнс тук за това в какво вярвали юдеите и древните евреи се ползва със сътрудничеството на най-добрия исторически източник, който бихме могли да имаме за това в какво вярвали юдеите – човек, който сам е юдеин, живял в 1 век: не друг, а Йосиф Флавий. Известната му книга „Юдейски антики“, в която се говори за Сътворението, в първата глава - „Устройството на света и разположението на елементите“ пише следното... Само като странична бележка: Йосиф Флавий живял през 1 в. и всъщност присъствал на разрушаването на Ерусалим. Той пише:
„В началото Бог създаде небето и земята... След това, на втория ден, Той постави над целия свят небето и го отдели от другите части, и отреди то да стои самостоятелно. Той положи около него и кристален [свод] и го сглоби по начин, съответстващ на земята, и го пригоди да дава влага и дъжд и да отпуска предимството да има роса. На третия ден Той отреди да се появи сушата, като самото море беше навсякъде около нея [точно онова, в което видяхме, според както каза Барнс, че вярвали юдеите] и в точно същия ден направи от земята да поникнат растенията и семената. На четвъртия ден Той украси небето със слънцето, луната и другите звезди и определи движенията им...“
Забележете, че той казва, че се движат слънцето, луната и звездите.
„...и определи движенията и ходовете им, така че да бъдат ясно означени смените на сезоните.“
Виждаме, че Йосиф е в съгласие с Албърт Барнс, че юдеите не вярвали в кълбо, а вместо това в земна маса, заобиколена от океани, с кристален свод, в който правели обиколни движения слънцето, луната и звездите – до голяма степен като модела, който виждаме тук.
Братята имат дилема по отношение на тази информация. За разлика от Барнс, който вярвал в кълбото, но бил достатъчно честен, за да каже, че юдеите не вярвали в кълбото, на братята днес им се иска да кажат, че всички тези стихове (като например онези, които прочетохме в Исая 22 гл. относно разпростирането на небесата, свода и това, че земята е стабилна и не се поклаща), на братята днес им се иска да кажат, че тези стихове са поетични. Но дилемата им се състои в това, че според историците, които цитирахме току-що юдеите не ги приемали за поетични. Юдеите ги приемали буквално. Йосиф, който сам бил юдеин, вярвал в плоска земя със свод. Виждате ли дилемата? И така, по-рано видяхме, че въртящото се кълбо било нападение срещу Библията и току-що видяхме, че означавало отпадане на старото теологично схващане за вселената.
Първият изстрел в това нападение против Библията бе изстрелян през 1543 г., когато хелиоцентричната теория направи своя дебют в християнския свят. Тази теория дойде посредством католик – Коперник (той беше католически духовник) – и всъщност беше одобрена от папа Климент VII. Всъщност той поиска тя да бъде публикувана. Публикацията носеше заглавието „За въртенето на небесните сфери“. Доказателството, че това представлявало нападение срещу Писанието, освен факта, че всъщност папата го поискал и публикувал, се намира във времевото разположение. Така че доказателството е във времето. Хелиоцентричната теория навлезе в християнския свят в разгара на битката на Реформацията. Така че онова, на което искам да наблегна, е времето, в което беше издадена – 1543 г.
През 1455 г. човек на име Гутенберг изобрети механично задвижваната печатарска преса. Първата издадена книга беше Библията и Библиите поевтиняха много. Преди това Библията струваше заплатите за 10 години. Така че сега Библията достигаше до ръцете на хората. И не само това, но и реформаторите бяха придобили достъп до нея – хора като Мартин Лутер, Еразъм и Тиндейл.
През 1516 г. Еразъм публикува своя „Текстус Рецептус“ - чистите гръцки ръкописи, които бяха събрани.
През 1522 г. Мартин Лутер, след като получи тези текстове, ги преведе на немски (което придоби известност като „Лутеровата Библия“.
През 1534 г. Уилям Тиндейл, като употреби същите текстове, които беше публикувал Еразъм, създаде „Библията на Уилям Тиндейл“ и вкарваше екземпляри от нея незаконно в Англия. В следствие на това вярата в Божието слово нарастваше стремително докато Католическата църква изгубваше от хватката си умовете на хората. Както четем тук от Еразъм, той казва:
„Категорично несъгласен съм с онези, които не биха желали частни лица да четат Свещените Писания, нито те да бъдат превеждани на народните езици...“
А точно това се опитваше Католическата църква да възпрепятства.
„...сякаш или Христос е поучавал такива трудни доктрини, че могат да бъдат разбрани само от неколцина теолози, или безопасността на християнската религия се състои в невежество за тези Писания. Бих желал всички жени да прочетат Евангелието и Павловите послания. Бих желал да бъдат преведени на всички езици, така че не само шотландците и ирландците, но също и турците и сарацините да могат да ги четат и познават“ (Еразъм, Предговор към „Текстус Рецептус“ от 1516 г.).
Желанието му се изпълни, както знаем. И папството, след публикуването на всички тези Библии, които току-що видяхме, трябвало да отговори.
Както четем от Бенджамин Уилкинсън, в „Нашата оторизирана Библия, реабилитирана“ той казва:
„Средновековното папство се събуди от суеверната си летаргия, за да види, че за една трета от век [16 в.] Реформацията бе отнесла две трети от Европа. Германия, Англия, Скандинавските страни, Холандия и Швейцария бяха станали протестантски. Франция, Полша, Бавария, Австрия и Белгия се обръщаха натам“ (Бенджамин Уилкинсън, „Нашата оторизирана Библия, реабилитирана“, глава 4).
Следователно, Католическата църква, в отговор на това, че тези мъже получавали просвещение от Писанието, състави нов план с цел да върне хората към вярата, която придобивали. Тактиката, която избра тя, беше нещо, наречено „учене срещу учене“ - противопоставянето на изучаването и мъдростта на човеци срещу изучаването на Писанието. Това е описано в общ план от кардинал Уулси. Кардинал Уулси бил (според „Енциклопедия Британика“) човекът, който доминирал над правителството на Англия при управлението на крал Хенри VIII от 1515 до 1529 г. Той бил също така заклет враг на Уилям Тиндейл и правел всичко по силите си, за да се бори против печатните материали, които Уилям Тиндейл вкарвал нелегално в Англия. Кардиналът бил съветник на папа Климент VII, заедно с печално известния Макиавели – политическия стратег. И какъв бил съветът на кардинал Уулси по отношение на това как да се борят с Писанията, които отбивали хора от църквата? Кардинал Уулси казал:
„Тъй като печатането не може да бъде прекратено, е най-добре да се установи учене срещу учене и чрез вкарването на всички лица в диспут [което днес бихме могли да наречем висша критика] миряните да бъдат провесени между страх и борба.“
Можем да видим, че миряните днес са провесени между страх и борба по темата, която обсъждаме сега.
„Това, най-много, ще ги накара да обърнат внимание на по-висшестоящите от тях и на учителите им“ (кардинал Уулси) – из „Животът и владичеството на Хенри VIII” от Хърбърт и Чербъри (1583-1648).
Само да повторя: според кардинал Уулси, начинът да се преборят с Писанието (тук той говори за печатането, за печатането на Писанието) е да се отпечатат неща, които да създадат диспут – неща, които да се противопоставят на Писанието и биха отдръпнали хората от вярата в него.
Начинът, по който направиха това, е описан в общ план в книгата „Владетелите на злото“. Това е една много хубава книга. Тя се съсредоточава главно върху ролята, която изиграли йезуитите в контрареформацията. Неин автор е човек на име Тапър Соуси. Той пише:
„Огромна съкровищница от гностични учения беше донесена от източното Средиземноморие от агенти на прапрадядото на Климент VII, Козимо де Медичи [1389 – 1454 г.]… Тези възхвалявани мистични, научни и философски свитъци и ръкописи ласкаеха човечеството.“
Обърнете внимание на този Козимо де Медичи. Фамилията Медичи беше голям играч в хелиоцентричната теория, а всъщност и по отношение на езическите философи, от които дойде тази теория.
„Козимо беше складирал огромни количества от тези езически материали в библиотеката си във Флоренция. Библиотеката на Медичи, чийто окончателен архитект беше Микеланджело, приветстваше учени, ползващи се с благосклонноста на папството. Тези учени (което не е изненадващо) скоро започнаха да подражават на папството в съсредоточаването по-скоро върху човечеството, отколкото върху Стария и Новия завет. Така широко беше философското влияние на Библиотеката на Медичи, че дори учените днес я считат за люлката на Западната цивилизация“ (Тапър Соуси, „Владетелите на злото“ (1999), стр. 23, 24).
Забележете, че се намирала във Флоренция (ще видим допълнително, че по онова време това било независима държава). Библиотеката приветствала учени, ползващи се с благосклонността на папството.
Предстои да погледнем кои са някои от тези учени. И какво направиха те? Съсредоточили се повече върху човечеството отколкото върху Стария и Новия завет. Точно това, което се случва днес, когато хора пожелаят да оспорят библейската истина, която преподаваме – те привеждат човешки учения, които биха отдръпнали хората от Писанието.
И така, това беше планът на папството – да внесе „учене срещу учене“. Това имаше за цел да противостои на протестантската Реформация, която се беше състояла чрез публикуванията на Писанието.
Лутер видя случващото се по негово време и всички познаваме този цитат от Лутер... мнозина от нас го познават, но когато го видите в контекста на случващото се тогава това му придава още по-голям смисъл. В своя „Призив към управляващите класи“ през 1520 г. той казва:
„Много се боя, че университетите ще се окажат големите порти на ада, освен ако не положат старателен труд да обяснят Свещените Писания и да ги запечатат в сърцата на младите. Съветвам никой да не поставя детето си там, където Писанията не притежават върховна власт. Всяко учреждение, в което хората не са все по-ангажирани с Божието слово, трябва да се поквари“ (Мартин Лутер).
Мартин Лутер видя какво стоеше на хоризонта. Той видя учени, ползващи се с благосклонността на папството, с тяхната езическа философия (откъдето, както предстои да видим, дойде концепцията за въртящото се кълбо) и как университетите с тези учения се оказаха големите порти на ада. Това са някои от учените, ползвали се с благосклонността на папството, които предстои да проучим. С изключение на Декарт, ще ги разгледаме всичките в хода на тази поредица, състояща се от няколко части.
Първият се казва Николай Коперник. На Николай Коперник се приписва титлата „баща на съвременната астрономия“. Според „Енциклопедия Британика“, Николай Коперник бил „полски астроном, който предположил, че планетите имат Слънцето за фиксирана точка, спрямо която трябва да бъдат отнасяни движенията им, че Земята е планета, която, освен че прави за една година завъртане около Слънцето... Това представяне на небесата обикновено се нарича „хелиоцентрична“, или „съсредоточена върху Слънцето“, система.“ Неговото известно предположение се намира в книга със заглавие „За въртенето на небесните сфери“. На науката й харесва да обрисува този човек (както на християнската, така и на светската наука) като много обективен и разсъдлив, заедно с всички тези учени. Тя представя много „хигиенизиран“ възглед за тези мъже – за петимата мъже, за които говорихме. Но действителността е, че тези мъже (както виждаме в писанията им) били до голяма степен въвлечени в езотеричната и нематериална философия на езичеството. Както четете в книгата тук, в нея се казва:
„По средата на всичко обаче живее слънцето. Защото в този най-красив храм кой би поставил този фенер на друго или по-добро от това място, откъдето то може да осветява цялата вселена наведнъж? Не е несправедливо тогава, че някои наричат слънцето светилника на космоса, други – неговия ум, а пък други – неговия управител. Трисмегист го нарича видим бог.“
Откъдето и да идват тези концепции, това със сигурност не е от Библията. Тези схващания, тези мнения са езически и пантеистични. Той казва, че не е несправедливо някои да наричат слънцето „ума“, „управителя“ и „видим бог“. Това представлява езическо поклонение към слънцето, произлиза от езическото поклонение към слънцето. Можете да познаете, че той е изучавал книгите в Библиотеката на Медичи – езическата философия, която се намирала там. В пасажа той ни съобщава един от езическите философи, които всъщност изучавал. Казва „Трисмегист“.
Нека погледнем кой бил този Трисмегист. Това е от „Уикипедия“, в която се говори за Хермес Трисмегист. Там се казва:
„„Херметика“ са текстове на египетско-гръцката мъдрост... в които учител, идентифициран обикновено като Хермес Трисмегист (Хермес Триждивеликия) просвещава ученик.“
Следователно, това са текстове на египетско-гръцката мъдрост. Те всъщност идват от Египет, но са преведени от гърците.
Тогава Коперник превел от гръцките преводи.
„Текстовете образуват основата на херметизма. Те обсъждат божественото, космоса, ума и природата. Някои засягат алхимията, астрологията и други свързани концепции...“
В друга тема ще разгледаме Исак Нютон, откъде и той взел своята алхимия. Обърнете внимание и че се казва „Хермес Триждивеликия“. Звучи също като учението на Триединството, което представлява поклонение към слънцето. И така, Трисмегист бил египетски магьосник, египетски чародей. Продължаваме да четем за него:
„През Ренесанса за тези текстове [„Херметика“] се вярвало, че са с древноегипетски произход и дори днес някои читатели вярват, че те датират от фараонския Египет...“
Води се дебат за тези текстове. Някой казва, че са само гръцки, но тук четем:
„...неотдавнашно проучване, докато потвърждава късното датиране в период на синкретично културно ферментиране в римския Египет, предполага по-голяма приемственост спрямо културата на фараонския Египет отколкото се е вярвало преди.“
И така, какво държи този Хермес Трисмегист (обърнете внимание на рисунката) в ръката си? Кълбо. Това бил египетски мъдрец. А каква била религията на египтяните? Поклонението към слънцето, нали? Виждате бог Ра – богът слънце. И както прочетохме по-рано католиците били съхранили много от тези материали във Флоренция, в Библиотеката на Медичи. Това предизвика съживлението на херметизма от 15 в. Четем:
„Марсилио Фичино [от Флоренция, Италия] през 1463 г. преведе четиринадесет гръцки херметически текста на латински по искане на своя покровител – Казимо де Медичи... Херметичният текст събудил голям интерес, тъй като Хермес Трисмегист по онова време бил възприеман за езически съвременник на Мойсей, законодателя“ (www.ritmanlibrary.com/collection/hermetica/).
Споделям всичко това първо защото Коперник, бащата на хелиоцентризма, цитира от Хермес Трисмегист. Сега виждаме кой е този човек – че бил египетски магьосник и че по време на Ренесанса този херметизъм имал голяма популярност и бил изучаван от всички учени. Тези херметически текстове повлияли на Леонардо Давинчи, Уилям Шекспир, Микеланджело и всички фигури на Ренесанса, за които знаем, че до голяма степен били окултни и езотерични. Несъмнено същите тези текстове повлияли и на Коперник, с известното му предположение. Понеже известното предположение на Коперник – хелиоцентричната теория – се среща няколко пъти в „Корпус Херметикум“ („Херметика“), например в Трактат XVI...”
Ще прочета няколко неща, намиращи се в „Херметикум“, написан от този Хермес Трисмегист. Погледнете, за да видите колко наподобяват те на онова, което казваше Коперник. Трисмегист казва:
„Защото Слънцето е разположено в центъра на космоса, носейки го като корона.“
„Около Слънцето са шестте сфери, които зависят от него: сферата на фиксираните звезди, шестте планети и онази, която обкръжава земята“ (Хермес Трисмегист, „Херметика“).
Несъмнено Коперник бил запознат с тези неща и очевидно взел тези теории направо от писанията на този езически философ. Забележете, че там той говори за „небесните сфери“. Шестте сфери, за които говори Трисмегист, не са шестте планети, не говори за това. Коперник нямаше същото схващане за слънчевата система, което имат хората днес. Схващането на Коперник и Кеплер, което те взеха от „Херметика“, беше неговото схващане – небесните сфери.
„Небесните сфери, или небесни области, били основните единици на космологичните модели, разработени от Платон, Евдокс, Аристотел, Птолемей, Коперник и други [Хермес Трисмегист]. В тези небесни модели за очевидните движения на фиксираните звезди и планети отговаря третирането им като закрепени във въртящи се сфери, изработени от ефирен, прозрачен пети елемент (квинтесенция), подобно на скъпоценни камъни, поставени в кълбо („Уикипедия“ - „Небесни сфери“).
Следователно, схващането на Коперник за слънчевата система било, че тези сфери влизали една в друга и всички те се завъртали, и че небесните тела всъщност били закрепени в различни сфери. Което е взето направо от тази „Херметика“. И така, сега виждаме откъде Коперник взел голяма част от вдъхновението си.
Предстои да видим, че папството приемало този езически философ. Четем за някои отделения във Ватикана, наричани „апартаменти Борджия“ - „приспособени за лична употреба от папа Александър VI (Родриго де Борджия) през 15 в.“.
Погледнете графиката от Ватикана. Виждате ли там Хермес Трисмегист, а над него кълбото, тези сфери в сфери („небесните сфери“)? Виждаме това. Това изглежда по същия начин като нещото, което държи там Хермес Трисмегист. Заключението, до което трябва да достигнете, е че теорията на Коперник, хелиоцентричната теория, всъщност не е наука, а езическа философия. И не само това, но е езическа философия, донесена на света чрез католически духовник (какъвто ще покажем, че бил Коперник) и също така приета от Католическата църква. Дори били нарисувани картини във Ватикана, изобразяващи това. Коперник бил член на духовенството. Тук четем:
„Коперник бил посветен йезуит, който приемал незначителни поръчения като католически духовник и бил каноничен юрист в рамките на Католическата църква“ (Робърт Дж. Шпицер, „Доказателства за Бога от физиката и философията“ (2016), стр. 3).
Никой добър католически духовник не би влязъл в противоречие с църквата. Той не само че не влязъл в противоречие с църквата, но и издаването на известното му предположение всъщност било поискано от папата. Тук виждаме папа Климент VII (чието истинско име било Джулио Медичи) – той бил още един член на семейство Медичи. Знам, че съветник на този човек бил не друг, а кардинал Уулси, както и Макиавели. Така че можете да видите част от това „учене срещу учене“, което било дадено като съвет от Уулси при публикуването на тези теории като нападение срещу Библията. В „Енциклопедия Британика“ четем:
„Лекции относно принципите [на хелиоцентричната теория]… бяха изнесени в Рим през 1533 г. пред папа Климент VII, който ги одобряваше, и беше отправено формално искане за публикуване към Коперник през 1536 г.“ („Енциклопедия Британика“ (1985), том 16, стр. 815).
Не е ли интересно? Книгата не стигна до публикуване докато не изминаха около пет или шест години. Но именно папата поиска публикуването на тази теория. Именно папата изведе тази теория в общественото пространство – тази хелиоцентрична теория. А какъв по-добър начин да се започне нападението върху Библията от това да се нападне едва първата глава, която описва точно какво сътвори Бог, със свода, който е неподвижен и стабилен?
И така, тази хелиоцентрична теория, както видяхме по-рано, представляваше просто „учене срещу учене“, предложено от кардинал Уулси. Тя имаше за цел да създаде диспут, висша критика против Писанието, за да противостои на вярата в Словото.
Още доказателства, че въртящото се кълбо било хитро измислена басня, внесена в света от Католическата църква, се намира в някои католически преводи на Библията. Това всъщност е извадка от уебсайт, от Creation Ministries. Това е служение, което вярва в буквалното 6-дневно Сътворение, но всъщност пази неделята. Но това служение се бори срещу онова, което Бог създаде през тези 6 дни – плоска, невъртяща се земя. Служението представя следното като аргумент в полза на кълбото – че средновековните учени превеждали думата така. Което обаче всъщност работи в наша полза, защото ще видим някои от акредитивите на тези хора. Те казват:
„Различни латински Библии от 16 в. посочват, че средновековните учени разбирали „Кхуг“ в Исая 40:22 като отнасяща се за сферичността на земята. Например, Сантес Панино превел това като „Сфера“, а Бенедикт Арий Монтан и Франсоа Ватабле като „Глобус““ (Creation.com – Исая 40:22 и формата на земята). Те казват: „Ето! Ранни учени са я превели като „глобус“.“
Но предстои да видим кои били тези мъже. Ето го и стихът, познаваме стиха (Исая 40:22). Кой бил този Сантес Панино? Потърсих в католическата енциклопедия и в нея се казва, че той бил „доминиканец“. Всички знаят доста от историята на Инквизицията. Знаем, че доминиканците били тези, на които било дадено поръчение да извършват изтезание, за да ви принудят да се отречете при смъртни болки. И така, той бил:
„Доминиканец... един от водещите филолози и библицисти за времето си... При усвояване на ориенталските езици, тогава култивирани във Флоренция [знаем, че точно там се намирала Библиотеката на Медичи]... влиятелни приятели, сред които кардиналите де Медичи, в последствие Лъв X и Климент VII...“ (Т. Райли (1911); Сантес Панино в „Католическата енциклопедия“).
Той бил приятел с всички тези хора, навлезли дълбоко в езическата философия. В крайна сметка всичко това било модерно по онова време. Затова е ясно, че той взел идеята си за кълбо именно оттам. След това се казва:
„Тогава той прекара три години в Авиньон... и чрез ревността и красноречието си отби нашествие на валденсизъм и лутеранство от града...“
Чудя се по какъв начин те отбили нашествието на валденсизма и лутеризма – дали чрез обичайните си методи (изтезание, избиване и всякакви ужасни неща). Аз не бих употребил този човек като източник в подкрепа на хелиоцентричната теория.
Друг – Бенедикт Арий Монтан:
„Той стана член на духовенството на Военния орден на св. Яков и придружи епископа на Сеговия на Трентския събор (1562 г.), където си спечели голямо отличие.“
Следователно, другият е свързан с Трентския събор, на който именно бяха сформирани йезуитите и беше направена бойната подготовка за контрареформацията – още един източник, който определено не бих използвал в подкрепа на хелиоцентричната теория. Интересно е, че отсред всички английски преводи на Библията има само една Библия, която превежда Исая 40:22 като „кълбо“. Вижте в превода на крал Яков - „кръга на земята“. Международният стандартен превод (съвременен) - „диска на земята“. Единственият превод е католическата Библия на Дуей-Реймс. Тя беше публикувана през 1609 г. Тази Библия беше публикувана конкретно с цел да противостои на Новия завет на Уилям Тиндейл. Какво се казва в нея?
„Кълбото на земята.“
Не е ли интересно? Единственият превод, в който се казва „кълбо“, е йезуитската Библия от 1609 г. Оттук можем да познаем, че това „кълбо“ е просто още един пример за принципа „учене срещу учене“, който бе представен от католиците в отговор на протестантската Реформация. Би ли дръзнал някой да каже, че Бог употребил папството, за да представи истината за естеството на земята? Знаем кои бяха Божиите носители на светлина по онова време и това определено не бил папата. Божиите носители на светлина по онова време бяха реформаторите – хора като Мартин Лутер, Джон Калвин, Меланхтон, Цвингли, Уилям Тиндейл. Тези мъже бяха съвременници на Коперник. Тези мъже придобиха вярванията си не от езическа философия както Коперник, а от Божието слово. И предстои да видим как отговориха те на тези нови теории, които се появяваха в света им.
Реформаторите отхвърлиха Коперник с хелиоцентричната му теория. Това е от Джон Калвин, който казва:
„Християнинът не бива да прави компромис, за да замъгли разграничението между добро и зло и трябва да избягва заблудите на онези фантазьори, имащи дух на язвителност и противоречие, които укоряват всичко и спъват природния ред [там той говори за Коперник]. Ще видим някои, които са толкова умопомрачени, не само в религията, но които във всичко разкриват чудовищното си естество, че те ще казват, че слънцето не се движи, а земята е тази, която се отмества и завърта. Когато видим такива умове, трябва наистина да признаем, че дяволът ги е обладал и че Бог ги поставя пред нас като огледала, за да ни държи в страха от Себе Си“ (Джон Калвин, Calvini Opera Selecta, Corpus Reformatorum, том 49, стр. 677).
Напълно съм съгласен с Джон Калвин, че дяволът определено е обладал хората, преподаващи такива неща. Това потвърждава, че Джон Калвин със сигурност не вярвал в обло кълбо и показва също, че той познавал източника на това вярване. Той казва:
„Колко изобилно в това отношение е издала цялата философска колегия своите глупост и липса на разум! Да не казвам нищо за другите, чиито абсурди са с още по-грубо описание [там той говори за Коперник], колко цялостно се вглъбява Платон, най-трезвеният и най-религиозният от тях, в своето обло кълбо?“ (Джон Калвин, „Християнски институти“).
Следователно, Платон вярвал в обло кълбо. Калвин не предоставя доказателства за него, но е геоцентрик. Коперник и други философи отвели представата дори още по-надалеч като го нарекли „обло кълбо, въртящо се около слънцето“ (което е от хелиоцентрично естество). По тази причина абсурдите на Коперник са „с още по-грубо описание". И така, видяхме твърдото становище на Джон Калвин против хелиоцентризма.
Какво да кажем за другите? Това е от книгата на Андрю Диксън Уайт, от която вече цитирахме - той казва:
„Реформацията първоначално не се поддаде напълно на [онова, което той нарича] тази по-добра теория [въртящото се кълбо]. Лутер, Меланхтон и Калвин бяха много стриктни в придържането си към точната буква на Писанието [което Божият народ би правел в дори още по-голяма степен днес]. Дори Цвингли, колкото и общи да бяха възгледите му като цяло, беше тясно ограничен по този въпрос, и се придържаше към мнението на предците [ранните християни и юдеите], че голям свод, или настилка, отделял небесата от земята; че над него се намирали водите и ангелите, а под него - земята и човекът.“
Точно това казва Библията.
„Всички клонове на протестантската църква - лутерански, калвинистки, англикански – се състезаваха един с друг да отричат Коперниковото учение като противно на Писанието [също както правят мнозина от Божия народ днес], а в по-късен период пуританите изявиха същата тенденция“ (стр. 97).
„Мартин Лутер каза: „Хората се вслушват в един новомоден астролог [Коперник], който се стремеше да покаже, че се върти земята, а не небесата или сводът, слънцето и луната. Всеки, който желае да изглежда умен, трябва да измисли някаква нова система, която, разбира се, е най-добра от всички системи. Този глупец желае да преобърне цялата наука на астрономията; но свещеното Писание ни казва, че Исус Навин заповядал на слънцето да застане неподвижно, а не на земята.““
Това разсъждение е необоримо. Как можете да се аргументирате против написаното, когато Исус Навин каза слънцето да спре? Как можете да наречете това „поетично“? Исус Навин каза:
„Спри, слънце...“
Единственият начин, по който можете да заобиколите това, е да кажете:
„О, Исус Навин беше в грешка. Исус Навин не разбираше, че именно въртенето на земята е причина слънцето да се движи в небето.“
Което, разбира се, означава, че не можете да употребите същевременно аргумента за поезията.
Дали реформаторите знаели всичко за естеството на космологията и земята... не мога да кажа, че го знаели, но за най-очевидните неща (че се движи слънцето, а земята остава неподвижна) те със сигурност били прави. Това е нещо, което Библията повтаря отново и отново.
„Меланхтон, колкото и да беше благ, не изоставаше зад Лутер в осъждането на Коперник. В трактата си относно „Физичните елементи“, публикуван шест години след смъртта на Коперник, той казва: „Очите са свидетели, че небесата се завъртат в периода от 24 часа. Но определени мъже, или от любов към оригиналност или за да покажат находчивост, са заключили, че се движи земята...““
Виждате ли, собствените ви сетива са прави. Собствените ви сетива ви казват тези неща.
„Липса на честност и почтеност е да се утвърждават публично такива представи и примерът е гибелен. Ролята на един добър ум е да приеме истината, според както е разкрита от Бога, и да се съгласи с нея.“
Тогава Меланхтон цитира пасажите в Псалмите и Еклесиаст, за които заявява, че „утвърждават положително и ясно, че земята стои здраво закрепена и че слънцето се движи около нея“ (стр. 126-128).
А кои са някои от стиховете, които може би е цитирал? Можем да видим Псалм 93, където се казва:
„И светът е утвърден, не може да се поклати“ (Псалм 93:1).
Това е просто факт, заявен от Библията. Няма нищо поетично във връзка с него. В друг стих в Псалмите се казва, че се движи слънцето. В Псалм 19 в първите шест стиха се говори за небесата и за това как те разказват славата Божия. В 6 ст. пък се казва:
„То [слънцето] излиза от единия край на небето и обикаля до другия му край; от топлината му нищо не се укрива“ (Псалм 19:6).
И така, всеки, който приемал Библията както гласи и поглеждал навън, към небесата, стигал до едни и същи заключения. Както разумът, така и Писанията са в съгласие, че слънцето се движи, а земята не се движи. Трябва да навлезете в езическата философия, за да започне тя да ви обърква, така че да мислите иначе.
В обобщение, видяхме, че юдеите вярвали в това от самото начало. Вярвали, че земята е стационарна и небесата се въртели около земята.
Това било острието на контрареформацията, част от това „учене срещу учене“, за което прочетохме: противопоставяне на изучаването на езически философи срещу изучаването на Писанията. Реформаторите се изправиха против него. Днес същият този дух се завръща и Реформацията продължава.
Последна мисъл: ние вярваме, че корените на Триединството могат да се проследят до езичеството и когато го сведете до основната му същност то представлява поклонение към слънцето. В диаграмата видяхме, че утринното, обедното и залязващото слънце съставляват онзи символ – символа на Триединството. Светостта на неделята също произлиза от езичеството. Когато сведете нея до основната й същност, тя представлява поклонение към слънцето понеже вие се покланяте на слънцето в Деня на слънцето. И хелиоцентризмът – системата, съсредоточена върху слънцето – видяхме, че също произлиза от езичеството. Той беше възкресен от католицизма и когато го сведете до основната му същност не представлява нищо повече от поклонение към слънцето. Видяхме доказателствата за това. Може ли да има някакво съмнение?
Сега е настъпило времето Божият народ наистина да се бори честно за вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, както правеха реформаторите. Време е да прогласим истината за естеството на земята, полагащото й се място в делото, за да могат хората отново да придобият вяра в Библията. Както виждаме, че толкова много хора по света започват да вярват в истинското естество на земята посредством науката и тя ги води към Библията, защото Библията заявява това ясно. Моделът на стационарна, плоска земя е подкрепен от Писанията – това е факт. Моделът на въртящото се кълбо няма в своя подкрепа дори един-единствен стих – поддържа се само от науката. Плоскоземният модел реабилитира Библията. Въртящото се кълбо се подиграва с нея. Време е Божият народ да се изправи в подкрепа на истината. И тази истина наистина отдава слава на Бога и наистина ще има свое място в последната вест, която ще бъде прогласена на света.
Небесни Татко, благодарим Ти за Словото Ти. Благодарим Ти за опазената истина. Знаем, че дяволът се е стремил чрез толкова голямо количество т.нар. наука (лъжливо наречена така) да... изтръгне вярата от Словото Ти в човешките умове. Но се молим, Господи, Ти да върнеш тази истина относно естеството на Своето творение, което Ти създаде за шест дни и си почина на седмия. Молим се... Молим се онова, което Ти сътвори, да бъде възстановено, заедно със съботата, за да бъдеш Ти прославен, да бъде Твоето слово реабилитирано. Молим се и Твоят народ, Твоят верен народ, обичащ истината, да не се бои да заяви това, да не се бои да се изправи против заблудите на папството, против египетската тъмнина, която представлява този хелиоцентричен модел. Молим за всичко това и Ти благодарим в името на Исус.
Амин.
„Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.“
Той казва:
„Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.“
Полемиката, в която сме въвлечени сега, относно естеството на Сътворението определено не е нещо ново. Преди петстотин години Божият народ се бореше с това ново учение за кълбо, навлизащо в християнския свят. Битката се развихри, имаше и прекъсване, но сега, в наше време, Бог я връща обратно и тя няма да отмине. Двата модела, които виждаме тук, са диаметрално противоположни един на друг. В единия модел слънцето се движи като ни дава деня, а в другия модел (кълбовидния модел) се движи земята като ни дава деня. В единия модел земята е с плоска, кръгла форма, а в другия – сфера. При плоскоземния модел има води, разположени над земята, а при кълбовидния модел извън земята има космически вакуум. При плоскоземния модел има води под земята, а при кълбото има разтопена скална маса под земната повърхност. Приемането на единия означава отхвърляне на другия. А за да отхвърлим другия трябва да го отхвърлим като измама от дявола.
Факт е, че този модел на стационарна, плоска земя може да бъде потвърден от Писанието. Всъщност той е най-простото учение (вярвам) в Библията. След като разбрах това, сега ми е доста мистериозно да видя как в продължение на толкова дълго време ние пропускаме стиха. Но когато го видите е толкова просто.
Друг факт е, че моделът на въртящото се кълбо не се намира никъде в Писанието. Писанието напълно мълчи за това. Той се поддържа само от „науката“. Единият модел, плоскоземният модел, реабилитира Библията. Въртящото се кълбо й се подиграва с нея. Онова, което представлява този модел на въртящо се кълбо в крайна сметка, онова, което представляваше, когато беше внесено в християнския свят преди 500 години, всичко, което представлява той, е нападение срещу валидността на Писанието. Никоя измама на Сатана не е била по-пагубна за вярата в Библията отколкото това въртящо се кълбо. Въртящото се кълбо е основата на Еволюцията – както на теистичната, така и на атеистичната еволюция. То е основата, на която е изградена теорията за Големия взрив. Без това въртящо се кълбо не бихте могли да имате която и да е от тези лъжливи измами, за които всички ние, като християни, признаваме, че са измами от дявола.
Това въртящо се кълбо беше самото острие на контрареформацията в 16 в. Както предстои да видим, този модел дошъл от Католическата църква, както и цялата останала контрареформация. Предстои да прочетем цитат от човек на име Диксън. Това е историк от 19 в., еволюционист (възможно е той да е теистичен еволюционист, но и в двата случая той отхвърля буквалното 6-дневно Сътворение и младата възраст на земята от 6 000 години). Припомнете си, че става дума за светски историк – ето какво казва той в книгата си „Историята на войната на науката с теологията и християнския свят“, издадена през 1897 г. – той казва:
„Във втората половина на шестнадесети век тези еволюционни теории [теории, отнасящи се скептично към буквално 6-дневно сътворение] изглежда придобиваха по-отчетлива форма...“
Следователно, получаваме времето, по което се появили тези теории.
„Понеже дойдоха, един след друг, петима от най-великите мъже, които расата ни е произвела някога – Коперник, Кеплер, Галилей, Декарт и Нютон – и когато работата им бе завършена старото теологично схващане за вселената вече го нямаше.“
А какво беше „старото теологично схващане за вселената“, съществуващо в християнския свят преди тези мъже?
„„Пространният свод във висините“- „кристалните сфери“ [това всъщност не е едно от старите теологични схващания, а всъщност е учение на Платон, „кристалните сфери“], Всемогъщият, възцарен над „кръга на небесата“ и със собствените Си ръце или с ангелите като посредници поддържащ слънцето, луната и планетите в движение в полза на земята, отварящ и затварящ „небесните прозорци“, пускащ на земята „водите над свода“, „поставящ дъгата Си в облака“, окачващ „знамения и чудеса“, запращащ със сила в движение комети, „хвърлящ светкавици“, за да уплаши нечестивите и „разтърсващ земята“ в гнева Си: всичко това беше изчезнало. Тези петима мъже бяха дали на света ново божествено откровение [според както го нарича той] и чрез последния, Нютон, беше дошло едно съвсем ново схващане, предопределено да бъде фатално за старата теология за сътворението... тези мъже предоставиха нова основа на теорията за еволюцията, за разлика от теорията за сътворението.“
Следователно, според този историк преди тези мъже било поддържано теологичното схващане за Сътворението (поне от християнския свят).
Преди да разкрием малко информация за тези петима мъже, ще установим вярването, поддържано за християнския свят преди тях. За да направим това, ще цитирам някои историци. Ще прочета коментар от християнския теолог и историк Албърт Барнс върху този стих – Исая 40:22:
„...Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене...“
Нещо, въз основа на което хората искат да изкарат от този стих кълбо (не знам как го правят)... но да видим какво има да каже Албърт Барнс. Имайте предвид, че самият Албърт Барнс вярвал в кълбото. Той не вярвал в плоска, невъртяща се земя, както вярваме ние, но оценявам честността му в онова, което казва тук. Това е коментарът му върху Исая 40:22 – той казва:
„Кръгът на земята, или по-скоро „над“ (...) кръга на земята... Фразата „кръг“ или „кръг на земята“ тук изглежда е употребена в същия смисъл, в който и фразата Orbis Terrarum от латинците, не като обозначаваща сфера, нито като загатваща, че земята е кълбо, а че това било пространна равнина, обкръжена от океани и мощни води.“
Това е интересно признание, което прави той.
„Кълбовидната форма на земята тогава била непозната и представата е, че Бог седял над този пространен кръг...“
Виждате ли, той разбира, че представата, която Исая се опитва да предаде, е че Бог седял над този пространен кръг, за който той казва, че е „пространна равнина, обкръжена от океани“, над този свод, в който той признава на други места, че те също се вярвало.
„...и че обширната земя била под нозете Му“ (Албърт Барнс, „Бележки върху цялата Библия“ - Исая 40:22)
И така, според Албърт Барнс концепцията за кълбото била тогава непозната. Следователно, според него Мойсей, Исая, Даниил, чак до Адам в Едемската градина, всички те вярвали, че земята била (според както казва той) каквато я описа тук Исая. Свидетелството на Барнс тук за това в какво вярвали юдеите и древните евреи се ползва със сътрудничеството на най-добрия исторически източник, който бихме могли да имаме за това в какво вярвали юдеите – човек, който сам е юдеин, живял в 1 век: не друг, а Йосиф Флавий. Известната му книга „Юдейски антики“, в която се говори за Сътворението, в първата глава - „Устройството на света и разположението на елементите“ пише следното... Само като странична бележка: Йосиф Флавий живял през 1 в. и всъщност присъствал на разрушаването на Ерусалим. Той пише:
„В началото Бог създаде небето и земята... След това, на втория ден, Той постави над целия свят небето и го отдели от другите части, и отреди то да стои самостоятелно. Той положи около него и кристален [свод] и го сглоби по начин, съответстващ на земята, и го пригоди да дава влага и дъжд и да отпуска предимството да има роса. На третия ден Той отреди да се появи сушата, като самото море беше навсякъде около нея [точно онова, в което видяхме, според както каза Барнс, че вярвали юдеите] и в точно същия ден направи от земята да поникнат растенията и семената. На четвъртия ден Той украси небето със слънцето, луната и другите звезди и определи движенията им...“
Забележете, че той казва, че се движат слънцето, луната и звездите.
„...и определи движенията и ходовете им, така че да бъдат ясно означени смените на сезоните.“
Виждаме, че Йосиф е в съгласие с Албърт Барнс, че юдеите не вярвали в кълбо, а вместо това в земна маса, заобиколена от океани, с кристален свод, в който правели обиколни движения слънцето, луната и звездите – до голяма степен като модела, който виждаме тук.
Братята имат дилема по отношение на тази информация. За разлика от Барнс, който вярвал в кълбото, но бил достатъчно честен, за да каже, че юдеите не вярвали в кълбото, на братята днес им се иска да кажат, че всички тези стихове (като например онези, които прочетохме в Исая 22 гл. относно разпростирането на небесата, свода и това, че земята е стабилна и не се поклаща), на братята днес им се иска да кажат, че тези стихове са поетични. Но дилемата им се състои в това, че според историците, които цитирахме току-що юдеите не ги приемали за поетични. Юдеите ги приемали буквално. Йосиф, който сам бил юдеин, вярвал в плоска земя със свод. Виждате ли дилемата? И така, по-рано видяхме, че въртящото се кълбо било нападение срещу Библията и току-що видяхме, че означавало отпадане на старото теологично схващане за вселената.
Първият изстрел в това нападение против Библията бе изстрелян през 1543 г., когато хелиоцентричната теория направи своя дебют в християнския свят. Тази теория дойде посредством католик – Коперник (той беше католически духовник) – и всъщност беше одобрена от папа Климент VII. Всъщност той поиска тя да бъде публикувана. Публикацията носеше заглавието „За въртенето на небесните сфери“. Доказателството, че това представлявало нападение срещу Писанието, освен факта, че всъщност папата го поискал и публикувал, се намира във времевото разположение. Така че доказателството е във времето. Хелиоцентричната теория навлезе в християнския свят в разгара на битката на Реформацията. Така че онова, на което искам да наблегна, е времето, в което беше издадена – 1543 г.
През 1455 г. човек на име Гутенберг изобрети механично задвижваната печатарска преса. Първата издадена книга беше Библията и Библиите поевтиняха много. Преди това Библията струваше заплатите за 10 години. Така че сега Библията достигаше до ръцете на хората. И не само това, но и реформаторите бяха придобили достъп до нея – хора като Мартин Лутер, Еразъм и Тиндейл.
През 1516 г. Еразъм публикува своя „Текстус Рецептус“ - чистите гръцки ръкописи, които бяха събрани.
През 1522 г. Мартин Лутер, след като получи тези текстове, ги преведе на немски (което придоби известност като „Лутеровата Библия“.
През 1534 г. Уилям Тиндейл, като употреби същите текстове, които беше публикувал Еразъм, създаде „Библията на Уилям Тиндейл“ и вкарваше екземпляри от нея незаконно в Англия. В следствие на това вярата в Божието слово нарастваше стремително докато Католическата църква изгубваше от хватката си умовете на хората. Както четем тук от Еразъм, той казва:
„Категорично несъгласен съм с онези, които не биха желали частни лица да четат Свещените Писания, нито те да бъдат превеждани на народните езици...“
А точно това се опитваше Католическата църква да възпрепятства.
„...сякаш или Христос е поучавал такива трудни доктрини, че могат да бъдат разбрани само от неколцина теолози, или безопасността на християнската религия се състои в невежество за тези Писания. Бих желал всички жени да прочетат Евангелието и Павловите послания. Бих желал да бъдат преведени на всички езици, така че не само шотландците и ирландците, но също и турците и сарацините да могат да ги четат и познават“ (Еразъм, Предговор към „Текстус Рецептус“ от 1516 г.).
Желанието му се изпълни, както знаем. И папството, след публикуването на всички тези Библии, които току-що видяхме, трябвало да отговори.
Както четем от Бенджамин Уилкинсън, в „Нашата оторизирана Библия, реабилитирана“ той казва:
„Средновековното папство се събуди от суеверната си летаргия, за да види, че за една трета от век [16 в.] Реформацията бе отнесла две трети от Европа. Германия, Англия, Скандинавските страни, Холандия и Швейцария бяха станали протестантски. Франция, Полша, Бавария, Австрия и Белгия се обръщаха натам“ (Бенджамин Уилкинсън, „Нашата оторизирана Библия, реабилитирана“, глава 4).
Следователно, Католическата църква, в отговор на това, че тези мъже получавали просвещение от Писанието, състави нов план с цел да върне хората към вярата, която придобивали. Тактиката, която избра тя, беше нещо, наречено „учене срещу учене“ - противопоставянето на изучаването и мъдростта на човеци срещу изучаването на Писанието. Това е описано в общ план от кардинал Уулси. Кардинал Уулси бил (според „Енциклопедия Британика“) човекът, който доминирал над правителството на Англия при управлението на крал Хенри VIII от 1515 до 1529 г. Той бил също така заклет враг на Уилям Тиндейл и правел всичко по силите си, за да се бори против печатните материали, които Уилям Тиндейл вкарвал нелегално в Англия. Кардиналът бил съветник на папа Климент VII, заедно с печално известния Макиавели – политическия стратег. И какъв бил съветът на кардинал Уулси по отношение на това как да се борят с Писанията, които отбивали хора от църквата? Кардинал Уулси казал:
„Тъй като печатането не може да бъде прекратено, е най-добре да се установи учене срещу учене и чрез вкарването на всички лица в диспут [което днес бихме могли да наречем висша критика] миряните да бъдат провесени между страх и борба.“
Можем да видим, че миряните днес са провесени между страх и борба по темата, която обсъждаме сега.
„Това, най-много, ще ги накара да обърнат внимание на по-висшестоящите от тях и на учителите им“ (кардинал Уулси) – из „Животът и владичеството на Хенри VIII” от Хърбърт и Чербъри (1583-1648).
Само да повторя: според кардинал Уулси, начинът да се преборят с Писанието (тук той говори за печатането, за печатането на Писанието) е да се отпечатат неща, които да създадат диспут – неща, които да се противопоставят на Писанието и биха отдръпнали хората от вярата в него.
Начинът, по който направиха това, е описан в общ план в книгата „Владетелите на злото“. Това е една много хубава книга. Тя се съсредоточава главно върху ролята, която изиграли йезуитите в контрареформацията. Неин автор е човек на име Тапър Соуси. Той пише:
„Огромна съкровищница от гностични учения беше донесена от източното Средиземноморие от агенти на прапрадядото на Климент VII, Козимо де Медичи [1389 – 1454 г.]… Тези възхвалявани мистични, научни и философски свитъци и ръкописи ласкаеха човечеството.“
Обърнете внимание на този Козимо де Медичи. Фамилията Медичи беше голям играч в хелиоцентричната теория, а всъщност и по отношение на езическите философи, от които дойде тази теория.
„Козимо беше складирал огромни количества от тези езически материали в библиотеката си във Флоренция. Библиотеката на Медичи, чийто окончателен архитект беше Микеланджело, приветстваше учени, ползващи се с благосклонноста на папството. Тези учени (което не е изненадващо) скоро започнаха да подражават на папството в съсредоточаването по-скоро върху човечеството, отколкото върху Стария и Новия завет. Така широко беше философското влияние на Библиотеката на Медичи, че дори учените днес я считат за люлката на Западната цивилизация“ (Тапър Соуси, „Владетелите на злото“ (1999), стр. 23, 24).
Забележете, че се намирала във Флоренция (ще видим допълнително, че по онова време това било независима държава). Библиотеката приветствала учени, ползващи се с благосклонността на папството.
Предстои да погледнем кои са някои от тези учени. И какво направиха те? Съсредоточили се повече върху човечеството отколкото върху Стария и Новия завет. Точно това, което се случва днес, когато хора пожелаят да оспорят библейската истина, която преподаваме – те привеждат човешки учения, които биха отдръпнали хората от Писанието.
И така, това беше планът на папството – да внесе „учене срещу учене“. Това имаше за цел да противостои на протестантската Реформация, която се беше състояла чрез публикуванията на Писанието.
Лутер видя случващото се по негово време и всички познаваме този цитат от Лутер... мнозина от нас го познават, но когато го видите в контекста на случващото се тогава това му придава още по-голям смисъл. В своя „Призив към управляващите класи“ през 1520 г. той казва:
„Много се боя, че университетите ще се окажат големите порти на ада, освен ако не положат старателен труд да обяснят Свещените Писания и да ги запечатат в сърцата на младите. Съветвам никой да не поставя детето си там, където Писанията не притежават върховна власт. Всяко учреждение, в което хората не са все по-ангажирани с Божието слово, трябва да се поквари“ (Мартин Лутер).
Мартин Лутер видя какво стоеше на хоризонта. Той видя учени, ползващи се с благосклонността на папството, с тяхната езическа философия (откъдето, както предстои да видим, дойде концепцията за въртящото се кълбо) и как университетите с тези учения се оказаха големите порти на ада. Това са някои от учените, ползвали се с благосклонността на папството, които предстои да проучим. С изключение на Декарт, ще ги разгледаме всичките в хода на тази поредица, състояща се от няколко части.
Първият се казва Николай Коперник. На Николай Коперник се приписва титлата „баща на съвременната астрономия“. Според „Енциклопедия Британика“, Николай Коперник бил „полски астроном, който предположил, че планетите имат Слънцето за фиксирана точка, спрямо която трябва да бъдат отнасяни движенията им, че Земята е планета, която, освен че прави за една година завъртане около Слънцето... Това представяне на небесата обикновено се нарича „хелиоцентрична“, или „съсредоточена върху Слънцето“, система.“ Неговото известно предположение се намира в книга със заглавие „За въртенето на небесните сфери“. На науката й харесва да обрисува този човек (както на християнската, така и на светската наука) като много обективен и разсъдлив, заедно с всички тези учени. Тя представя много „хигиенизиран“ възглед за тези мъже – за петимата мъже, за които говорихме. Но действителността е, че тези мъже (както виждаме в писанията им) били до голяма степен въвлечени в езотеричната и нематериална философия на езичеството. Както четете в книгата тук, в нея се казва:
„По средата на всичко обаче живее слънцето. Защото в този най-красив храм кой би поставил този фенер на друго или по-добро от това място, откъдето то може да осветява цялата вселена наведнъж? Не е несправедливо тогава, че някои наричат слънцето светилника на космоса, други – неговия ум, а пък други – неговия управител. Трисмегист го нарича видим бог.“
Откъдето и да идват тези концепции, това със сигурност не е от Библията. Тези схващания, тези мнения са езически и пантеистични. Той казва, че не е несправедливо някои да наричат слънцето „ума“, „управителя“ и „видим бог“. Това представлява езическо поклонение към слънцето, произлиза от езическото поклонение към слънцето. Можете да познаете, че той е изучавал книгите в Библиотеката на Медичи – езическата философия, която се намирала там. В пасажа той ни съобщава един от езическите философи, които всъщност изучавал. Казва „Трисмегист“.
Нека погледнем кой бил този Трисмегист. Това е от „Уикипедия“, в която се говори за Хермес Трисмегист. Там се казва:
„„Херметика“ са текстове на египетско-гръцката мъдрост... в които учител, идентифициран обикновено като Хермес Трисмегист (Хермес Триждивеликия) просвещава ученик.“
Следователно, това са текстове на египетско-гръцката мъдрост. Те всъщност идват от Египет, но са преведени от гърците.
Тогава Коперник превел от гръцките преводи.
„Текстовете образуват основата на херметизма. Те обсъждат божественото, космоса, ума и природата. Някои засягат алхимията, астрологията и други свързани концепции...“
В друга тема ще разгледаме Исак Нютон, откъде и той взел своята алхимия. Обърнете внимание и че се казва „Хермес Триждивеликия“. Звучи също като учението на Триединството, което представлява поклонение към слънцето. И така, Трисмегист бил египетски магьосник, египетски чародей. Продължаваме да четем за него:
„През Ренесанса за тези текстове [„Херметика“] се вярвало, че са с древноегипетски произход и дори днес някои читатели вярват, че те датират от фараонския Египет...“
Води се дебат за тези текстове. Някой казва, че са само гръцки, но тук четем:
„...неотдавнашно проучване, докато потвърждава късното датиране в период на синкретично културно ферментиране в римския Египет, предполага по-голяма приемственост спрямо културата на фараонския Египет отколкото се е вярвало преди.“
И така, какво държи този Хермес Трисмегист (обърнете внимание на рисунката) в ръката си? Кълбо. Това бил египетски мъдрец. А каква била религията на египтяните? Поклонението към слънцето, нали? Виждате бог Ра – богът слънце. И както прочетохме по-рано католиците били съхранили много от тези материали във Флоренция, в Библиотеката на Медичи. Това предизвика съживлението на херметизма от 15 в. Четем:
„Марсилио Фичино [от Флоренция, Италия] през 1463 г. преведе четиринадесет гръцки херметически текста на латински по искане на своя покровител – Казимо де Медичи... Херметичният текст събудил голям интерес, тъй като Хермес Трисмегист по онова време бил възприеман за езически съвременник на Мойсей, законодателя“ (www.ritmanlibrary.com/collection/hermetica/).
Споделям всичко това първо защото Коперник, бащата на хелиоцентризма, цитира от Хермес Трисмегист. Сега виждаме кой е този човек – че бил египетски магьосник и че по време на Ренесанса този херметизъм имал голяма популярност и бил изучаван от всички учени. Тези херметически текстове повлияли на Леонардо Давинчи, Уилям Шекспир, Микеланджело и всички фигури на Ренесанса, за които знаем, че до голяма степен били окултни и езотерични. Несъмнено същите тези текстове повлияли и на Коперник, с известното му предположение. Понеже известното предположение на Коперник – хелиоцентричната теория – се среща няколко пъти в „Корпус Херметикум“ („Херметика“), например в Трактат XVI...”
Ще прочета няколко неща, намиращи се в „Херметикум“, написан от този Хермес Трисмегист. Погледнете, за да видите колко наподобяват те на онова, което казваше Коперник. Трисмегист казва:
„Защото Слънцето е разположено в центъра на космоса, носейки го като корона.“
„Около Слънцето са шестте сфери, които зависят от него: сферата на фиксираните звезди, шестте планети и онази, която обкръжава земята“ (Хермес Трисмегист, „Херметика“).
Несъмнено Коперник бил запознат с тези неща и очевидно взел тези теории направо от писанията на този езически философ. Забележете, че там той говори за „небесните сфери“. Шестте сфери, за които говори Трисмегист, не са шестте планети, не говори за това. Коперник нямаше същото схващане за слънчевата система, което имат хората днес. Схващането на Коперник и Кеплер, което те взеха от „Херметика“, беше неговото схващане – небесните сфери.
„Небесните сфери, или небесни области, били основните единици на космологичните модели, разработени от Платон, Евдокс, Аристотел, Птолемей, Коперник и други [Хермес Трисмегист]. В тези небесни модели за очевидните движения на фиксираните звезди и планети отговаря третирането им като закрепени във въртящи се сфери, изработени от ефирен, прозрачен пети елемент (квинтесенция), подобно на скъпоценни камъни, поставени в кълбо („Уикипедия“ - „Небесни сфери“).
Следователно, схващането на Коперник за слънчевата система било, че тези сфери влизали една в друга и всички те се завъртали, и че небесните тела всъщност били закрепени в различни сфери. Което е взето направо от тази „Херметика“. И така, сега виждаме откъде Коперник взел голяма част от вдъхновението си.
Предстои да видим, че папството приемало този езически философ. Четем за някои отделения във Ватикана, наричани „апартаменти Борджия“ - „приспособени за лична употреба от папа Александър VI (Родриго де Борджия) през 15 в.“.
Погледнете графиката от Ватикана. Виждате ли там Хермес Трисмегист, а над него кълбото, тези сфери в сфери („небесните сфери“)? Виждаме това. Това изглежда по същия начин като нещото, което държи там Хермес Трисмегист. Заключението, до което трябва да достигнете, е че теорията на Коперник, хелиоцентричната теория, всъщност не е наука, а езическа философия. И не само това, но е езическа философия, донесена на света чрез католически духовник (какъвто ще покажем, че бил Коперник) и също така приета от Католическата църква. Дори били нарисувани картини във Ватикана, изобразяващи това. Коперник бил член на духовенството. Тук четем:
„Коперник бил посветен йезуит, който приемал незначителни поръчения като католически духовник и бил каноничен юрист в рамките на Католическата църква“ (Робърт Дж. Шпицер, „Доказателства за Бога от физиката и философията“ (2016), стр. 3).
Никой добър католически духовник не би влязъл в противоречие с църквата. Той не само че не влязъл в противоречие с църквата, но и издаването на известното му предположение всъщност било поискано от папата. Тук виждаме папа Климент VII (чието истинско име било Джулио Медичи) – той бил още един член на семейство Медичи. Знам, че съветник на този човек бил не друг, а кардинал Уулси, както и Макиавели. Така че можете да видите част от това „учене срещу учене“, което било дадено като съвет от Уулси при публикуването на тези теории като нападение срещу Библията. В „Енциклопедия Британика“ четем:
„Лекции относно принципите [на хелиоцентричната теория]… бяха изнесени в Рим през 1533 г. пред папа Климент VII, който ги одобряваше, и беше отправено формално искане за публикуване към Коперник през 1536 г.“ („Енциклопедия Британика“ (1985), том 16, стр. 815).
Не е ли интересно? Книгата не стигна до публикуване докато не изминаха около пет или шест години. Но именно папата поиска публикуването на тази теория. Именно папата изведе тази теория в общественото пространство – тази хелиоцентрична теория. А какъв по-добър начин да се започне нападението върху Библията от това да се нападне едва първата глава, която описва точно какво сътвори Бог, със свода, който е неподвижен и стабилен?
И така, тази хелиоцентрична теория, както видяхме по-рано, представляваше просто „учене срещу учене“, предложено от кардинал Уулси. Тя имаше за цел да създаде диспут, висша критика против Писанието, за да противостои на вярата в Словото.
Още доказателства, че въртящото се кълбо било хитро измислена басня, внесена в света от Католическата църква, се намира в някои католически преводи на Библията. Това всъщност е извадка от уебсайт, от Creation Ministries. Това е служение, което вярва в буквалното 6-дневно Сътворение, но всъщност пази неделята. Но това служение се бори срещу онова, което Бог създаде през тези 6 дни – плоска, невъртяща се земя. Служението представя следното като аргумент в полза на кълбото – че средновековните учени превеждали думата така. Което обаче всъщност работи в наша полза, защото ще видим някои от акредитивите на тези хора. Те казват:
„Различни латински Библии от 16 в. посочват, че средновековните учени разбирали „Кхуг“ в Исая 40:22 като отнасяща се за сферичността на земята. Например, Сантес Панино превел това като „Сфера“, а Бенедикт Арий Монтан и Франсоа Ватабле като „Глобус““ (Creation.com – Исая 40:22 и формата на земята). Те казват: „Ето! Ранни учени са я превели като „глобус“.“
Но предстои да видим кои били тези мъже. Ето го и стихът, познаваме стиха (Исая 40:22). Кой бил този Сантес Панино? Потърсих в католическата енциклопедия и в нея се казва, че той бил „доминиканец“. Всички знаят доста от историята на Инквизицията. Знаем, че доминиканците били тези, на които било дадено поръчение да извършват изтезание, за да ви принудят да се отречете при смъртни болки. И така, той бил:
„Доминиканец... един от водещите филолози и библицисти за времето си... При усвояване на ориенталските езици, тогава култивирани във Флоренция [знаем, че точно там се намирала Библиотеката на Медичи]... влиятелни приятели, сред които кардиналите де Медичи, в последствие Лъв X и Климент VII...“ (Т. Райли (1911); Сантес Панино в „Католическата енциклопедия“).
Той бил приятел с всички тези хора, навлезли дълбоко в езическата философия. В крайна сметка всичко това било модерно по онова време. Затова е ясно, че той взел идеята си за кълбо именно оттам. След това се казва:
„Тогава той прекара три години в Авиньон... и чрез ревността и красноречието си отби нашествие на валденсизъм и лутеранство от града...“
Чудя се по какъв начин те отбили нашествието на валденсизма и лутеризма – дали чрез обичайните си методи (изтезание, избиване и всякакви ужасни неща). Аз не бих употребил този човек като източник в подкрепа на хелиоцентричната теория.
Друг – Бенедикт Арий Монтан:
„Той стана член на духовенството на Военния орден на св. Яков и придружи епископа на Сеговия на Трентския събор (1562 г.), където си спечели голямо отличие.“
Следователно, другият е свързан с Трентския събор, на който именно бяха сформирани йезуитите и беше направена бойната подготовка за контрареформацията – още един източник, който определено не бих използвал в подкрепа на хелиоцентричната теория. Интересно е, че отсред всички английски преводи на Библията има само една Библия, която превежда Исая 40:22 като „кълбо“. Вижте в превода на крал Яков - „кръга на земята“. Международният стандартен превод (съвременен) - „диска на земята“. Единственият превод е католическата Библия на Дуей-Реймс. Тя беше публикувана през 1609 г. Тази Библия беше публикувана конкретно с цел да противостои на Новия завет на Уилям Тиндейл. Какво се казва в нея?
„Кълбото на земята.“
Не е ли интересно? Единственият превод, в който се казва „кълбо“, е йезуитската Библия от 1609 г. Оттук можем да познаем, че това „кълбо“ е просто още един пример за принципа „учене срещу учене“, който бе представен от католиците в отговор на протестантската Реформация. Би ли дръзнал някой да каже, че Бог употребил папството, за да представи истината за естеството на земята? Знаем кои бяха Божиите носители на светлина по онова време и това определено не бил папата. Божиите носители на светлина по онова време бяха реформаторите – хора като Мартин Лутер, Джон Калвин, Меланхтон, Цвингли, Уилям Тиндейл. Тези мъже бяха съвременници на Коперник. Тези мъже придобиха вярванията си не от езическа философия както Коперник, а от Божието слово. И предстои да видим как отговориха те на тези нови теории, които се появяваха в света им.
Реформаторите отхвърлиха Коперник с хелиоцентричната му теория. Това е от Джон Калвин, който казва:
„Християнинът не бива да прави компромис, за да замъгли разграничението между добро и зло и трябва да избягва заблудите на онези фантазьори, имащи дух на язвителност и противоречие, които укоряват всичко и спъват природния ред [там той говори за Коперник]. Ще видим някои, които са толкова умопомрачени, не само в религията, но които във всичко разкриват чудовищното си естество, че те ще казват, че слънцето не се движи, а земята е тази, която се отмества и завърта. Когато видим такива умове, трябва наистина да признаем, че дяволът ги е обладал и че Бог ги поставя пред нас като огледала, за да ни държи в страха от Себе Си“ (Джон Калвин, Calvini Opera Selecta, Corpus Reformatorum, том 49, стр. 677).
Напълно съм съгласен с Джон Калвин, че дяволът определено е обладал хората, преподаващи такива неща. Това потвърждава, че Джон Калвин със сигурност не вярвал в обло кълбо и показва също, че той познавал източника на това вярване. Той казва:
„Колко изобилно в това отношение е издала цялата философска колегия своите глупост и липса на разум! Да не казвам нищо за другите, чиито абсурди са с още по-грубо описание [там той говори за Коперник], колко цялостно се вглъбява Платон, най-трезвеният и най-религиозният от тях, в своето обло кълбо?“ (Джон Калвин, „Християнски институти“).
Следователно, Платон вярвал в обло кълбо. Калвин не предоставя доказателства за него, но е геоцентрик. Коперник и други философи отвели представата дори още по-надалеч като го нарекли „обло кълбо, въртящо се около слънцето“ (което е от хелиоцентрично естество). По тази причина абсурдите на Коперник са „с още по-грубо описание". И така, видяхме твърдото становище на Джон Калвин против хелиоцентризма.
Какво да кажем за другите? Това е от книгата на Андрю Диксън Уайт, от която вече цитирахме - той казва:
„Реформацията първоначално не се поддаде напълно на [онова, което той нарича] тази по-добра теория [въртящото се кълбо]. Лутер, Меланхтон и Калвин бяха много стриктни в придържането си към точната буква на Писанието [което Божият народ би правел в дори още по-голяма степен днес]. Дори Цвингли, колкото и общи да бяха възгледите му като цяло, беше тясно ограничен по този въпрос, и се придържаше към мнението на предците [ранните християни и юдеите], че голям свод, или настилка, отделял небесата от земята; че над него се намирали водите и ангелите, а под него - земята и човекът.“
Точно това казва Библията.
„Всички клонове на протестантската църква - лутерански, калвинистки, англикански – се състезаваха един с друг да отричат Коперниковото учение като противно на Писанието [също както правят мнозина от Божия народ днес], а в по-късен период пуританите изявиха същата тенденция“ (стр. 97).
„Мартин Лутер каза: „Хората се вслушват в един новомоден астролог [Коперник], който се стремеше да покаже, че се върти земята, а не небесата или сводът, слънцето и луната. Всеки, който желае да изглежда умен, трябва да измисли някаква нова система, която, разбира се, е най-добра от всички системи. Този глупец желае да преобърне цялата наука на астрономията; но свещеното Писание ни казва, че Исус Навин заповядал на слънцето да застане неподвижно, а не на земята.““
Това разсъждение е необоримо. Как можете да се аргументирате против написаното, когато Исус Навин каза слънцето да спре? Как можете да наречете това „поетично“? Исус Навин каза:
„Спри, слънце...“
Единственият начин, по който можете да заобиколите това, е да кажете:
„О, Исус Навин беше в грешка. Исус Навин не разбираше, че именно въртенето на земята е причина слънцето да се движи в небето.“
Което, разбира се, означава, че не можете да употребите същевременно аргумента за поезията.
Дали реформаторите знаели всичко за естеството на космологията и земята... не мога да кажа, че го знаели, но за най-очевидните неща (че се движи слънцето, а земята остава неподвижна) те със сигурност били прави. Това е нещо, което Библията повтаря отново и отново.
„Меланхтон, колкото и да беше благ, не изоставаше зад Лутер в осъждането на Коперник. В трактата си относно „Физичните елементи“, публикуван шест години след смъртта на Коперник, той казва: „Очите са свидетели, че небесата се завъртат в периода от 24 часа. Но определени мъже, или от любов към оригиналност или за да покажат находчивост, са заключили, че се движи земята...““
Виждате ли, собствените ви сетива са прави. Собствените ви сетива ви казват тези неща.
„Липса на честност и почтеност е да се утвърждават публично такива представи и примерът е гибелен. Ролята на един добър ум е да приеме истината, според както е разкрита от Бога, и да се съгласи с нея.“
Тогава Меланхтон цитира пасажите в Псалмите и Еклесиаст, за които заявява, че „утвърждават положително и ясно, че земята стои здраво закрепена и че слънцето се движи около нея“ (стр. 126-128).
А кои са някои от стиховете, които може би е цитирал? Можем да видим Псалм 93, където се казва:
„И светът е утвърден, не може да се поклати“ (Псалм 93:1).
Това е просто факт, заявен от Библията. Няма нищо поетично във връзка с него. В друг стих в Псалмите се казва, че се движи слънцето. В Псалм 19 в първите шест стиха се говори за небесата и за това как те разказват славата Божия. В 6 ст. пък се казва:
„То [слънцето] излиза от единия край на небето и обикаля до другия му край; от топлината му нищо не се укрива“ (Псалм 19:6).
И така, всеки, който приемал Библията както гласи и поглеждал навън, към небесата, стигал до едни и същи заключения. Както разумът, така и Писанията са в съгласие, че слънцето се движи, а земята не се движи. Трябва да навлезете в езическата философия, за да започне тя да ви обърква, така че да мислите иначе.
В обобщение, видяхме, че юдеите вярвали в това от самото начало. Вярвали, че земята е стационарна и небесата се въртели около земята.
Това било острието на контрареформацията, част от това „учене срещу учене“, за което прочетохме: противопоставяне на изучаването на езически философи срещу изучаването на Писанията. Реформаторите се изправиха против него. Днес същият този дух се завръща и Реформацията продължава.
Последна мисъл: ние вярваме, че корените на Триединството могат да се проследят до езичеството и когато го сведете до основната му същност то представлява поклонение към слънцето. В диаграмата видяхме, че утринното, обедното и залязващото слънце съставляват онзи символ – символа на Триединството. Светостта на неделята също произлиза от езичеството. Когато сведете нея до основната й същност, тя представлява поклонение към слънцето понеже вие се покланяте на слънцето в Деня на слънцето. И хелиоцентризмът – системата, съсредоточена върху слънцето – видяхме, че също произлиза от езичеството. Той беше възкресен от католицизма и когато го сведете до основната му същност не представлява нищо повече от поклонение към слънцето. Видяхме доказателствата за това. Може ли да има някакво съмнение?
Сега е настъпило времето Божият народ наистина да се бори честно за вярата, предадена веднъж завинаги на светиите, както правеха реформаторите. Време е да прогласим истината за естеството на земята, полагащото й се място в делото, за да могат хората отново да придобият вяра в Библията. Както виждаме, че толкова много хора по света започват да вярват в истинското естество на земята посредством науката и тя ги води към Библията, защото Библията заявява това ясно. Моделът на стационарна, плоска земя е подкрепен от Писанията – това е факт. Моделът на въртящото се кълбо няма в своя подкрепа дори един-единствен стих – поддържа се само от науката. Плоскоземният модел реабилитира Библията. Въртящото се кълбо се подиграва с нея. Време е Божият народ да се изправи в подкрепа на истината. И тази истина наистина отдава слава на Бога и наистина ще има свое място в последната вест, която ще бъде прогласена на света.
Небесни Татко, благодарим Ти за Словото Ти. Благодарим Ти за опазената истина. Знаем, че дяволът се е стремил чрез толкова голямо количество т.нар. наука (лъжливо наречена така) да... изтръгне вярата от Словото Ти в човешките умове. Но се молим, Господи, Ти да върнеш тази истина относно естеството на Своето творение, което Ти създаде за шест дни и си почина на седмия. Молим се... Молим се онова, което Ти сътвори, да бъде възстановено, заедно със съботата, за да бъдеш Ти прославен, да бъде Твоето слово реабилитирано. Молим се и Твоят народ, Твоят верен народ, обичащ истината, да не се бои да заяви това, да не се бои да се изправи против заблудите на папството, против египетската тъмнина, която представлява този хелиоцентричен модел. Молим за всичко това и Ти благодарим в името на Исус.
Амин.
RSS Feed
