Надер Мансур - Библейският 11-и септември (ТЕКСТ)

“Светлина, която свети в тъмно място”
           ОТКРОВЕНИЕ 14:12
                     Представя

                              “БИБЛЕЙСКИЯТ 11 СЕПТЕМВРИ”
                                          НАДЕР МАНСУР
                                                 Спокейн, септември 2016 г.

---

Днешният ден е един много специален, но също така и много печален ден. И не само защото е последният ден от лагера. Днешният ден е много специална годишнина.

Знае ли някой каква е днешната специална годишнина? Единадесети септември. Интересно. Единадесети септември. Всички знаят. И така, днес искам да говорим за библейския 11 септември, тъй като обсъждаме това, и счетох, че ще бъде много подходящо и уместно да разискваме нещо, което е свързано с това много важно и печално събитие.

Това беше преди петнадесет години, нали? Изминаха бързо. Все още си спомням много ясно в ума си къде се намирах и какво правех, когато гледах новините и те бяха прекъснати от тази извънредна новина. Случилото се беше, разбира се, ужасна трагедия. Но днес няма да обсъждаме тази конкретна трагедия сама по себе си, а искам да изведем някои паралели – някои паралели, които ни помагат да разберем нещо, което всъщност виждаме в Библията, в Писанието. Ето защо говорим за това така и съм поставил това заглавие -

                                                       “Библейският 11 септември”.

И, разбира се, когато се състоя 11 септември, той промени света – не само Съединените щати, но въздействията, следствията и резултатът породиха множество промени по света – водени са войни, приемани са закони, въвеждани и създавани за неща, които не могат да бъдат отменени, и дните преди 11 септември са само един спомен. Никога не можем да се върнем на тях.

По същия начин в Библията имаме много подобно на на 11 септември събитие – което означава, че това е събитие, което щеше да промени всичко, за постоянно, при което човек нямаше да може да се върне към ситуацията преди случването на това събитие. И това събитие е записано за нас в книгата Откровение и там 7 гл., в първите три стиха:
“След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, в когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.”

Това запечатване, което трябва да се състои преди тези ветрове да бъдат пуснати, тези ветрове, които носят погубление, това събитие е познато обикновено като приключване на благодатното време. Това е моментът, в който всички, които са Божии служители, биват запечатвани, и тогава благодатното време приключва и тези ветрове на погублението биват пуснати. И ние разбираме, че това е споменато на други места в книгата Откровение като “седемте последни язви”. Много важно, много тържествено и много сериозно събитие.

И когато се случи това, това ще е всичко, няма да можете да се върнете назад. Който е запечатан, е запечатан. Който не е запечатан, не е запечатан. Много сериозно и много тържествено събитие, и събитие, което е много близо до нас. Живеем много близо до времето, в което това ще се състои. Това събитие е толкова важно, че всъщност е съобщено и в друга част на Библията, в книгата Езекиил.

В Езекиил 9:4 се казва:

“Господ му каза: Мини през града, през Йерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него.”

Този белег е същият като печата в книгата Откровение. Поставя се на същото място – на челото.

За какво се отнася всичко това и какво можем да научим от него?

Времевото разположение на това конкретно пророчество е от голямо значение, защото то е свързано със събитията, които се състоят точно преди това запечатване, или около времето на запечатването, което е точно преди приключването на благодатното време – една много актуална и много важна за разглеждане тема, защото всички ние вярваме, че точно в този момент ние живеем в последните дни, в които предстои да се изпълни това.

Искам да прочета изявление от Духа на пророчеството, което коментира Езекиил и по-конкретно тази глава, от която прочетохме стиха. В него се казва:

“Изучавайте деветата глава на Езекиил. Тези думи ще бъдат изпълнени буквално; и все пак времето минава, а хората спят. Те отказват да смирят душите си и да бъдат обърнати” (“Ръкописи”, том 18, стр. 236).

Когато се казва “изпълнени буквално”, това означава, че те наистина ще се изпълнят – не буквално по отношение на подробностите, които в това конкретно пророчество са символични. Някои хора са разбрали това погрешно, защото в пророчеството се съдържат ангели с бойни оръжия и с оръжия за погубление, и някои хора са си помислили:

“О, точно така ще се стане буквално, точно по този начин.”

Това са символи.

Когато се казва “буквално”, това означава, че споменатото наистина ще се изпълни, без сянка на съмнение.

И така, казва се, че трябва да изучаваме това, защото то е много сериозно предупреждение. И пророчеството от Езекиил 9 гл. не започва там - то всъщност започва в 8 гл.

Затова ето какво искам да направим днес – искам да погледнем това конкретно пророчество в Езекиил 8 и 9 гл., като имаме предвид контекста на онова, за което говорим – че това е свързано със запечатването. Така че 8 гл. ни представя предшестващите събития и някои от събитията, които се случват точно преди времето на запечатването, което се състои (за което говореше също и Откровение 7 гл.). Затова ще преглеждаме тази глава и ще видим какво можем да научим. И ако носите Библията си, можете да следите. Стиховете ще бъдат показани на екрана.

Но това ще бъде центъра на вниманието ни – Езекиил 8 и 9 гл. И ще навлезем направо в главата – 1 и 2 ст. от Езекиил 8 гл.:

“А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Йехова се спусна там върху мене. Погледнах и видях - подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.”
Езекиил седеше в къщата си в изгнание във Вавилон, и старейшините бяха при него, и той навлезе във видение. Това описва той. И като навлиза във видение, той вижда някого и прави това описание на него. Кого вижда той?

Разбира се, това не е друг, а Христос.

Описанието много наподобява на начина, по който виждаме да се описва Христос в книгата Откровение от страна на Йоан – наглед като огън. В книгата Откровение Той е облечен със слънцето, и т.н.

И така, Езекиил навлиза във видение и ето какво се случва. Сега Езекиил 8:3:

“И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косата на главата ми. И Духът ме издигна между земята и небесата и ме пренесе чрез Божии видения в Ерусалим, при входа на вътрешната порта, която е обърната на север, където беше поставен идолът на ревността, който възбужда ревност.”

И така, ето го него. Той навлиза във видение и се казва, че във видението той пътува… И това е във видение. Ясно е, нали? Искам само да имаме това предвид. Не е буквално. Христос му показва някои неща. И в това видение Той го отвежда в Ерусалим. Но доста интересно е... Забележете, че тук се казва… Кой го издигна между земята и небето? Казва се “Духът”. А кого описа той като появил се пред него? Това беше Христос. Христос е Духът на…? Пророчеството, нали така? И именно това се случваше там – Христос беше Този, Който му се яви; Христос беше Този, Който го взе. И това се описва като Духа. Това е само странична бележка.

Искам да се съсредоточим върху пророчеството.

Той е отведен в Ерусалим и стига до портата, и вижда този идол – нещо, което възбужда ревност, поставено на портата, или на входа, на светилището. Всъщност ще видим малко по-големи подробности по-нататък, но какво е онова, което предизвиква у Бога ревност? Какво кара Бога да ревнува? Той ни казва това, във Второзаконие 32:16, 17. Там се казва:

“С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.”

Следователно, фалшиви богове и фалшиво поклонение предизвикват Божията ревност, или предизвикват у Бога ревност.

И именно това се показва тук на Езекиил, случващо се в Ерусалим – изображение, идол на фалшив бог, и това предизвиква у Бога ревност.

Сега ще се върнем на Езекиил – 8 гл. и там 4 и 5 ст.:

“И ето, славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях на полето. И ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си към север. И аз вдигнах очите си към север, и ето, на север от портата, която води към олтара, стоеше този идол на ревността, на входа.”

Сега той повтаря тази подробност, но ни дава малко повече информация. На портата, която води към олтара стоеше този идол на ревността. Следователно, това е на входа, и се казва, че е на портата, която води към олтара. Какво се случва при олтара, или върху олтара? Това е мястото, където се принасят жертви, нали? Кой отговаря за принасянето на тази жертва? Свещениците. А жертвите, разбира се, представляват и сочат напред във времето към…? Христос. Важно е да имаме предвид тези символи, защото на местоположението, над което свещениците притежават юрисдикция и отговорност, върху олтара, който се очаква да сочи напред във времето към Христос, Божия Син, точно там, на входа, имате идол на фалшив бог. И очевидно с този фалшив бог е свързано фалшиво поклонение. И Бог показва това на Езекиил и то възбужда у него…? Ревност. Не искам да пропускаме нещо много важно, което трябва да помним докато разглеждаме това пророчество. Тези неща не се случваха буквално в Ерусалим по онова време. Това беше показано на Езекиил във видение.

Времевото разположение на това видение е… кога? Точно преди приключването на благодатното време, в края на времето. Така че това всъщност е картина, изобразяваща хората, изповядващи, че са Божий народ, на Божията църква и случващото се в Божията църква точно преди приключването на благодатното време. Следите ли?

Понякога по начина, по който четем това, ние си мислим:

“О, това е нещо, което се случваше в Ерусалим по онова време.”

Не, нещата не стоят така. Очевидно е, че то е написано в езика на онова време, в този символен език, като се използва езикът на Стария завет, но то представя този конкретен времеви период. Затова искам да помним това, тъй като всички тези неща имат свои съответствия днес и са приложими днес. Това е центърът на вниманието в пророчеството. То не е просто едно древно пророчество, на хиляди години, при което се опитваме да видим какво можем да научим от него за днешното време. То беше дадено конкретно за да разкрие какво се случва днес. Това е неговото първостепенно приложение. И така, важно е да помним това. Божията заръка в Библията беше много ясна, що се отнася до фалшивите богове и фалшивото поклонение. Псалм 81:9:

“Да няма сред теб чужд бог, да не се покланяш на някой чужд бог.”

Доста ясно и доста очевидно, и при все това Бог трябваше да го обяснява многократно, защото това беше нещо, към което Израил беше склонен. И не само Израил. Това се дължи на делото на неприятеля – да мами Божия народ да изостави Бога и да се покланя на някой или нещо друго. Постоянно. Такъв беше проблемът им. Такъв е и нашият проблем. Това не е нещо, което да е само древен проблем. Ето как Бог изразява това отново, в Еремия 2:11:

“Сменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? А Моят народ е разменил славата си за безполезното!”

Какво печално, печално изявление!

Какво казва Бог тук? Той казва:

“Знаете ли, всички тези езически народи – Вавилон, Асирия и всички тези хора – дали те сменят боговете си? Не, те са последователни. Те се покланят на своите фалшиви богове по-последователно, отколкото Моя народ, който се покланя на Мен, истинския Бог, и той е разменил славата си за безполезното.”

Това е оплакването от страна на Бога.

“Езичниците са по-последователни в своето фалшиво поклонение, отколкото Моя народ, който се покланя на Мен.”

Същото нещо, или същата опасност, се отнася и за нас. Разбира се, причината е, че съществува неприятел, че съществува дявол, който мами, и Бог ни разкрива това.

Нека се върнем на Езекиил, стихове 6 и 7:

“И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости. И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената“.

Следователно, първото нещо, което Езекиил вижда, е този идол на ревността при портата. И Бог го нарича…?

“Мерзост.”

И Той казва на Езекиил: “Езекииле, забеляза ли това? Видя ли тази мерзост и онова, което се случва тук?”

Каква е целта на тази мерзост? Да се отдалечи Бог от Своето…? Светилище. Точно това прави фалшивото поклонение или фалшивите богове. Те оттеглят Божието присъствие и… Да, оттеглят присъствието Му от светилището. Той нарича това “мерзост”. И тогава Той казва на Езекиил:

“Езекииле, има още по-големи мерзости. Още не сме приключили. Да отидем и да видим какво още има.”

И тогава Той го довежда при входа на двора, и Езекиил забелязва тази дупка в стената. Входът на двора е мястото, през което хората влизали в двора. Колко входа към двора имало? Ако погледнете древната еврейска постройка, скинията, имаше само един вход. Този вход представляваше… какво? Или кого? Христос. Йоан 10:9 съобщава това. Исус казва:

“Аз съм вратата: ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и ще намира паша.”

Следователно, вратата, входът, представлява Христос.

Езекиил забелязва пролом в стената. Той вижда дупка в стената. И тогава започва да се случва нещо интересно. Бог му казва да направи нещо с тази дупка. Езекиил 8:8-10:

“Тогава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход. И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука. Влязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.”

Той започва да копае в тази дупка, в този пролом в стената, и докато тя се уголемява той открива, че всъщност има…? Вход. Не пропускайте същността. Това е скрита врата, друг вход, друго място, откъдето да се влезе. И така, той влиза през този вход и вижда всички тези нечестиви мерзости. И ако трябваше да онагледим това, ето как вероятно е изглеждало то. Той вижда всички тези изрисувани образи и картини на тези фалшиви идоли, които са по целите стени. През този скрит, таен вход. Не искам да пропускаме значимостта тук, и ето защо казвам, че това е видение и пророчество за предстоящите неща.

И тук Езекиил започва да взема участие…

Това е едно интерактивно видение, така да се каже, и той копае в стената. Езекиил тук представлява откриването на нещо от страна на Божия народ – нещо, свързано с фалшиво поклонение, което се извършва при затворени врати, така да се каже. Нали така? В тъмнината, се казва там. Тайно. И това се научава, това се разкрива.

Какво означава това за нас днес?

Някой може би ще каже:

“При нас няма идоли в църквата. При нас няма изображения в църквата.”

Къде започва наистина това идолопоклонничество? Какво се обозначава с това? Това ни се казва в същата книга, в 14 гл. Езекиил 14:3:

“Сине човешки, тези мъже поставиха идолите си в сърцата си и сложиха препънката на беззаконието си пред лицата си; бива ли да се оставя да се допитват до Мен?”

Идолопоклонничеството започва в сърцето, в ума. Фалшиво поклонение не е просто когато направите идол от дърво или камък, а е когато се отклоните от поклонението на истинния Бог в ума си и се поклоните на някого или нещо друго. Ето това представлява идолопоклонничеството.

И така, ето какво се показва на Езекиил в това видение, под всички тези символи.

И ето едно интересно изявление, в което се говори за съвременното идолопоклонничество, и то е доста показателно. Тук, в “Свидетелства”, том 5, се казва:

“Дали ние сме поклонници на Йехова или сме поклонници на Ваал, на живия Бог или на идоли? Възможно е да не бъдат видими никакви външни капища, възможно е да няма изображение, на което да се спре погледът, и все пак е възможно да практикуваме идолопоклонничество. Също толкова лесно е да се направи идол от подхранвани идеали или цели, колкото е лесно да се оформят богове от дърво или камък. Хиляди имат фалшива представа за Бога и за Неговите качества. Те също толкова истинно служат на един фалшив бог, както бяха и служителите на Ваал. Дали ние се покланяме на истинния Бог, такъв, както е разкрит в Словото Си, в Христос, в природата, или обожаваме някакъв философски идол, поставен на Неговото място?” (“Свидетелства”, том 5, стр. 173, 174).

Добър въпрос.

Именно това разкрива пророчеството – че в последните дни сред Божия народ, сред онези, които изповядват, че са Божий народ, не само изповядващите, че са Божия народ, но онези, които твърдят, че са народа на Божията църква на остатъка (искам да бъда конкретен), такъв беше Израил, онези, които изповядват, че са Божий избран народ, сред тях ще има фалшиво поклонение. И това фалшиво поклонение не означава, че ще видите идол при вратата на църквата, когато влезете за богослужение. Това означава, че предстои да настъпи отстъпване от истинния Бог и ще има фалшиво поклонение, свързано с фалшиви представи за Бога и за Неговите качества, и философски идоли на мястото на Бога. Т.е. това ще бъде тук горе, нали? В ума.

По време на този лагер говорихме по темата за Триединството. Искам да споделя с вас мнението, че Триединството е философски идол, който живее в ума на много хора. То е един неразбираем философски идол. Неправилно разбиране на Бога и на Неговите качества.

Едно фундаментално качество на Бога е, че Той е Отец. Така ли е? Един истински Отец, а не престорен Отец. Ето как е разкрит Той в Словото, в Христос и в примерите в природата.

И така, искам да имаме това предвид, защото това се показва на Езекиил в символи, така се обяснява то за нас днес. Дали това наистина се случва днес или не? И фактът, че то се случва, показва, че пророчеството е истинно.

Знаете ли, много пъти, когато говорим за тези неща, за Триединството… Триединството се превръща донякъде в тема на дебати и разисквания, и понякога хора ми казват:

“Знаеш ли, ако онова, което казваш е толкова вярно, тогава защо г-жа Уайт не каза нищо за него?”

Чували ли сте това? Знаете:

“Г-жа Уайт писа за събитията на последното време, писа за неделния закон, за безсмъртието на душата и всички фалшиви учения, защо не каза нищо за Триединството? Очевидно вие грешите. Тя не каза нищо за него.”

Тя не го обясни по този начин, но какво да кажем за Езекиил? Езекиил го обясни. Той също е пророк, нали? От не по-малък калибър. Така ли е? С не по-малък статут. И той говори за събитията от края на времето и тук той обяснява това. Той казва, че сред онези, които изповядват, че са Божията църква на остатъка, в последните дни, точно преди приключването на благодатното време, ще има фалшиво поклонение, при затворени врати (що се отнася до частта от пророчеството, която разгледахме дотук).

И така, нека подхванем описанието отново. Той влиза през този вход и вижда всички тези неща на стената, нали така? Ето какво още вижда той (11 ст.):

“Пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син - всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше. Тогава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.”

Следователно, той влиза и вижда всички тези символи, всички тези изображения, всички тези идоли, изобразени по стените. И тогава той вижда водачите, духовните водачи на Израил по онова време, участващи в това фалшиво поклонение. Те принасят гъст облак…? Тамян. Тамянът представлява молитвата, нали така? Следователно, това е поклонение, това е сцена на поклонение, в която участват водачите, духовните водачи, и всичко това се случва при затворени врати и Бог го разкрива на Езекиил.

Езекиил го открива и го вижда през тази този таен вход през малката дупка, намираща се в стената на светилището, нали така?

Не забравяйте картината.

Имаме предвид всичко това. И тогава е интересно по какъв начин Христос говори с Езекиил. Той му показва всичко това и тогава му казва:

“Езекииле, виждаш ли това, което ти показвам? Не го пропускай, Езекииле.

Виждаш ли какво става със старейшините на Израилевия дом и какво правят те в...”? “...в тъмнината?”

Ето как фалшивото поклонение навлиза в църквата в последните дни.

То не влиза открито и нагло през входната врата, първоначално. То влиза в тъмнината, тайно, чрез религиозни духовни водачи. Това разкрива пророчеството. Това казваме.

Да продължим.

Стихове 13 и 14:

“Каза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат.”

Т.е. става по-лошо. Досега сме стигнали до втората мерзост. Първата беше…? Идолът при входа. Сега имаме тайното поклонение при затворени врати от страна на духовните водачи. И всяко едно от тези неща е наречено…?

“Мерзост.”

И докато напредваме в разглеждането на тези мерзости, всяка е по-лоша от предишната. 14 ст.:

“Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.”

Следователно, той отново излиза и сега отвън към сцената, към картината, е прибавено нещо – нещо, за което Христос му казва, че е по-голяма мерзост. Той вижда тези жени, оплакващи Тамуз. Когато погледнем фразата “оплакващи Тамуз”, ние получаваме погрешната представа. Необходимо е да погледнем бележката в полето, за да разберем какво означава оплакването на Тамуз. Това не е просто плачене. В полето всъщност се казва:

“По похотлив и идолопоклоннически начин.”

Това беше част от обичаите на езическото поклонение, при което в това поклонение бяха включени блудство и прелюбодейство. Това е значението, когато се говори за оплакване на Тамуз. Това не е само седене и плачене. Това е символ. Това се състои вън, при входа. И кой участва в него? Тези жени, нали? Те оплакват Тамуз. Тази картина – похотливият и идолопоклоннически начин – описва начина, по който според думите на Бога многократно Неговият народ се е отклонявал от Него. Пример за това се намира в Съдии 2:17. Там се казва:

“Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха.”

Следователно, когато Израил изостави Бога и тръгне след други богове, това се нарича “блудство” или “извършване на прелюбодейство” - на духовно прелюбодейство, а не на физическо. Ясно е, нали? Духовно прелюбодейство. Това се представя тук, в тази картина. И, разбира се, жените… На какво е картина (или символ) жената? На църква. Следователно, сега имаме църквата по един по-публичен, по-открит начин - тези членове в църквата са отвън и те участват в това оттегляне с блудство от истинния Бог и отиване след друг бог, или фалшив бог, който в стиха е идентифициран като…? Тамуз. Ще стигнем и до това след минута.

И всичко това се случва при северната порта.

Притежава ли северната порта някаква значимост? Защо това се споменава няколко пъти в главата? Ако си спомняте историята на падението на Луцифер, има нещо по отношение на тази посока, север, което е интересно. То е записано в Исая 14 гл., стихове 12-14:

“Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда [лат.: Луцифер], сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който тъпчеше народите! А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!”

Луцифер искаше да седне и заеме Божието място, което беше… къде? В крайния север. В планината на събранието в крайния север. Там искаше той да постави своя престол, над Божиите звезди, както казва той.

И така, Бог ни дава тук това прозрение и когато Бог заръча на Мойсей да построи скинията, светилището на земята, има интересен предмет, който искам да изследваме накратко тук, защото се развива една интересна връзка. Този предмет е масата с присъствените хлябове. Ако си спомняте указанието за масата с присъствените хлябове [Изход 25:23-25; Левит 24:5, 6] (няма да се впускам в подробностите, но са показани препратките), в Изход 25 Бог каза на Мойсей, че той трябва да направи тази маса с присъствени хлябове така, че да има двоен венец, на ръба, в края й. И в Левит 24 гл. Той му каза също така, че трябваше да направят дванадесет хляба (които са присъствените хлябове), и те трябваше да ги сложат върху масата, не в някаква поредност, а на два купа. Разбира се, 12 хляба, разпределени в два купа, биха били по 6 хляба във всеки. И така трябваше да се направи това. И то трябваше да се постави също така… В Изход 40:22 ни се казва, че тази маса щеше да бъде поставена в светилището, от…? Северната страна.

Какво представлява (или обозначава) тази маса? Тя представлява… Има няколко интересни отговора. Тя представлява Божия престол. Интересно е, че това е маса, която има двоен венец. Очевидно венецът обозначава царственост или царски сан. И върху масата се намират тези два купа с присъствените хлябове. Присъствените хлябове бяха познати също като “хлябът на присъствието”, или на еврейски “хлябът на лицето”. Божието присъствие беше символизирано от този хляб върху масата с присъствените хлябове. Исус всъщност каза това – Йоан 6:51:

“Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века.”

Следователно, тази маса с присъствените хлябове всъщност символизира Божия престол, в тази конкретна част от светилището. Тя беше поставена от северната страна и на нея има двоен венец, и на нея има два купа хляб. Защо два? Защо двоен венец и защо два купа хляб? Забележете какво казва Исус – Откровение 3:21:

“На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия...”? “...престол.”

Следователно, Исус е живият Хляб. Той слезе от небето. Той е по образа и подобието на Отец, Той е отпечатък на съществото на Отец и Той седи заедно с Отец на Неговия престол. Това са двама, които заемат Божествения престол, където Луцифер искаше да постави своя престол, и става така, че тази маса е разположена от…? Северната страна, точно както беше Божият престол. Следователно, това е символът, споменат тук. Масата с присъствените хлябове представлява това и върху нея са разположени тези два купа – един за Отец и един за…? Сина.

Ще ви задам въпрос:

Беше ли възможно 12-те хляба да бъдат сложени всичките на един куп?

(Не разполагам с картина.) Беше ли възможно? Много лесно, добре. Бог не им каза да направят това. Той всъщност им даде конкретна заръка. Защото Божията заръка има значение, тя има предназначение, стоящо зад нея. Беше ли възможно хлябовете да бъдат разположени в три купа с равен брой, или дори на четири? Можете. Можете да разделите 12 на 3, на 4, на 2. Но не беше нищо от тези. Бог им каза да ги сложат на два купа, а на на 3, не на 4, не на 1. Защо? Защото това представляваше действителността на намиращото се в небето. Масата има двоен венец и трябваше върху нея да бъдат сложени два купа от тези хлябове, от присъствените хлябове.

Ето още едно изявление от Духа на пророчеството (от “Патриарси и пророци”) по отношение на заемащите Божествения престол:

“Царят на всемира събра при Себе Си небесните множества и им изложи истинското положение на Своя Син; показа им връзката, която Той поддържа с всички сътворени същества. Божият Син споделяше трона на Отца и славата на вечния Самосъществуващ обкръжаваше и двамата” (“Патриарси и пророци”, стр. 36).

Това е преди падането на Луцифер от небето (това е времевото разположение или контекстът на това конкретно изявление). И затова, когато Исус казва, че Той седнал на престола със Своя Отец, Той не говори просто за нещо, което се случва след като Той се върне на небето като Човек. Той се връща на положението, което е заемал преди да слезе от небето, и споменатото тук е илюстрация на това. Следователно, Синът споделя престола на Отец и славата на Бог Отец окръжава и двамата.

И на ангелите се напомня за това, защото един от онези ангели се разбунтува срещу тази установеност. Той искаше да реформира Божието управление. Той искаше всъщност да постави своя престол на същото…? Място.

Ако трябваше да онагледим това в светилището (това е едно интересно малко упражнение), ето още една илюстрация. Според мен това е една малко по-приближаваща се до действителния размер маса, както и купове хляб. Ако трябваше да онагледим това и онова, което Сатана искаше да направи, Сатана искаше да постави своя престол там, където се намираше Божият престол. Затова, ако трябваше тук да добавим теоретичен куп, за да онагледим онова, което Сатана искаше да направи, това щяха да бъдат три…? Купа, или три престола. И (което е доста интересно) при това положение би имало по шест хляба във всеки куп, което би било 6, 6…? 6. Уау! Изведнъж това става интересно. Защо е така? Защото това число би било напълно безсмислено за нас, ако не се намираше в книгата Откровение, нали? И то е свързано с една система, зад която стои Сатана и чрез която той се стреми да получи поклонение.

Следователно, ето така би изглеждал символът, ако Сатана беше успял в онова, което искаше да направи на небето. Той не успя, беше изгонен, но Сатана все още се стреми към същото, да постигне същото в умовете на Божия народ – да постави своя престол, своето положение, на същото място, на което трябва да седи Бог в умовете на хората (мястото, на което се състои поклонението). Не можем да пренебрегнем това.

И така, както казахме, тези жени оплакваха Тамуз, нали? Кой е Тамуз? Ако си спомняте за Тамуз от историята, от древната история, от вавилонската история, Тамуз беше син на Семирамида, която беше съпруга на…? Нимрод, който беше строител на…? Вавилон. Нимрод е споменат в Библията, а не съпругата му. А Тамуз е споменат само в този случай в Езекиил. Но историята и археологията ни разкриват, че Нимрод, който построил Вавилон, се оженил за тази жена, Семирамида, и системата във Вавилон била система на фалшиво поклонение. Нимрод бил обожествен и на него се отдавало поклонение, заедно със съпругата му, като на бог. Това било една система на бунт против Бога. Ето за какво се отнасял целият Вавилон.

И, разбира се, знаем, че Бог не се радваше и не беше доволен за това, защото докато строителите на вавилонската кула работеха, Бог трябваше да прекрати проекта им. И всичките различни езици, които се говорят от хората днес, бяха резултат от прекъсването на онзи проект от страна на Бога (ако си спомняте).

Но когато Нимрод умря, Семирамида забременя. Тя изяви претенцията, че когато Нимрод умрял, той се възнесъл на небето и се слял със слънцето. И вавилонското поклонение се отнасяло изцяло за поклонение на слънцето – че това бил богът слънце. И тя твърдяла, че един слънчев лъч я забременил и тя всъщност била бременна с превъплъщението на Нимрод. И когато той се родил, му дали името…? Тамуз. Това е Тамуз. На коя дата бил роден той? Знае ли някой? На 25 декември. Всички знаят. Прекрасно. Това е рожденият ден на Тамуз. А не на Христос. Ясно е, нали? Нещата са се променили с времето. Както и да е, това беше синът на бога-слънце, Тамуз, или Нимрод, който се завръща в друга форма. И така, тези трима – Нимрод, Семирамида и Тамуз – получаваха поклонение като бога слънце три в едно. И това поело многообразни форми в хода на историята, както ще видим. Но това било едва първото начало в историята на поклонение от тринитарен тип, или на поклонение на бог, който е три в едно и едно в три – поклонението на слънцето или богът слънце. Това идва чак от Вавилон.

И когато хората се разпръснали, с различни езици и различни култури, била пренесена същата представа. Така че във Вавилон това били Нимрод, Тамуз и Семирамида. В Египет били Озирис, Хор и Изида (или Ра). В Гърция – Зевс, Аполон и Атина. В Индия – Брама, Вишу и Шива. В Рим – Юпитер, Марс и Венера. Това е едва частичен списък. Има много по-дълъг списък. Но налице е този неизменен модел, тази неизменна тема. Защо винаги са трима? Защото всичко това произлезе от едно и също място. Всички тези хора във всички тези култури в един момент (поне техните предци) били заедно във Вавилон в тази система на поклонение. Затова, когато тя се наруши и бяха въведени езиците, същата представа пое различни имена в различните езици и култури, но остана същата представа (или нейни вариации, защото знам, че има някои различия), остана същата, неизменна основна тема на трима в един, получаващи поклонение в самия връх на тези езически култури.

Не искам да пропускаме това, защото то е важен момент – фалшивата представа, макар че има различни имена, това не я прави добра или правилна. Представа е това, в което се състои проблемът, независимо как може би я наричате.

И така, ето към какво ни насочва оплакването на Тамуз – към Вавилон и случилото се във Вавилон. И сега тези хора, или тези жени, църквата, са въвлечени в това поклонение, което е свързано или има нещо общо с Тамуз, който е богът слънце, или синът на бога слънце, фалшификат на истинския Син на Бога. Защото истинският Бог има истински Син. Това беше фалшификатът.

Връщаме се сега на Езекиил, 8 гл. и там 15 и 16 ст.:

“Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези.”

Това е едно трагично пророчество, братя и сестри. Става само все по-лошо.

И така, досега сме стигнали до третата мерзост. Престои Той да му покаже четвърта, която е дори по-лоша от онова, което той е видял досега. Колко по-лошо може да стане? 16 ст.:

“После ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.”

Интересно развитие на нещата. Открито, публично поклонение към слънцето, извършвано от водачите, като те са обърнали гърба си към Господния храм. А Господ, Който е споменат там, е истинският Бог, това е Йехова. И те се покланят на слънцето към изток.

Ето как се е развил проблемът. Докато първоначално това било в тъмнината – църквата започнала да взема участие, и в последствие това става толкова обичайно, толкова често срещано, толкова приемливо, че сега водачи нямат колебание открито да обърнат гръб на истинския Бог и да се покланят на слънцето към изток. Те вече не се крият при затворени врати. Едно много трагично и опасно развитие на нещата.

Когато се казва, че те обърнали гръб на Бога и се покланяли на изток, това означава, че те обърнали гърбовете си към… коя посока? Към запад, нали? Какво общо има това с каквото и да е? Нека просто погледнем отново светилището. Когато Бог каза на израилтяните да построят светилището, Той винаги им казваше разположението да бъде в тази посока. При това портата винаги щеше да бъде от източната страна. Очевидно това щеше да означава, че Светая Светих винаги ще бъде в…? Западния край. Разбира се, там щяха да бъдат северната и южната посока, и целият план на стана, всичките племена и всъщност всички, намиращи се в стана, имаха конкретни местоположения. Затова всеки път, когато те се преместваха и се придвижваха нататък, те не пръскаха просто ей така, както им се харесваше в конкретната ситуация. Не. Те поставяха светилището и тогава всички се установяваха на обозначеното за тях място около светилището.

Това беше отражение на…? Небесните неща. Но е интересно, че Божието присъствие, което щеше да бъде в Светая Светих, върху Умилостивилището, беше на…? Запад, в западна посока. Защо Бог им заръча да го поставят така? Защото най-често срещаното езическо фалшиво поклонение в онези дни беше…? Поклонението на слънцето, в различните форми и различните начин. И поклонението на слънцето се състоеше… Първото нещо… Или първият път, в който се състои поклонение на слънцето, е при изгрев, когато слънцето изгрява. Хората се обръщат с лице към изток, към изгряващото слънце, и се покланят по този начин на бога слънце. И така, Бог каза на последователите Си:

“Когато се покланяте на Мен, не искам да правите това. Искам когато идвате да се покланяте на Мен, да се обръщате с гръб към изток и да влизате и да се обръщате с лице към Мен, истинския Бог, и да се покланяте на Мен.”

А сега виждаме как тези водачи в двора обръщат гръб на истинския Бог и отправят лице към изток и се покланят на слънцето докато изгрява, покланят се на слънцето към изток.

За какво ни говори това? За много неща: че Божията църква в последните дни ще достигне до момент, в който ще има открито поклонение на слънцето, публично поклонение на слънцето. И фактът, че те обръщат гръб на Господа означава, че в един момент църквата е знаела кой е Господ, кой е истинският Бог. Те са отхвърлили това, обърнали са гръб на това и са приели нещо или някой друг, споменат тук като бога слънце, като поклонение на слънцето към изток.

Какво можем да научим за поклонението на слънцето? Ако погледнем за малко историята (след което ще погледнем настоящи събития), ако погледнем за малко историята, поклонението на слънцето беше много древна форма на поклонение. Ето какво ни се казва:
“Три...”

Това е числото три.

“Три стана най- универсалният брой божества… Поклонението на слънцето е една от най- примитивните форми на религия и ранният човек понякога правел разграничение между изгряващо, обедно и залязващо слънце. Египтяните например разделяли бога слънце на три божества: Хор, Ра и Озирис [това са изгряващото, обедното и залязващото слънце]” (“Нова международна енциклопедия” (New York: Dodd), 1917 г., том 7, стр. 529).

И изображението (или символът) на бога слънце, разбира се, беше…? Очевидното: кръг. Защото слънцето е кръг, нали? На нас ни изглежда така.

Затова в древния Египет, например, виждате всички тези разнородни богове, или всички тези водачи и фараони, на които се отдавало поклонение като на богове, и на главите им виждате този малък кръг, този кръгъл диск.

Какво представлява той? Представлява бога слънце.

Понякога днес в църквите ние всъщност имаме изображения на хора, които имат диск около главата си, и това означава, че те са…? Свети. Това ни се казва, нали? Това не се намира в Библията. Библията не казва:

“Нарисувайте около главата на някого окръжност и това ще означава, че той е свят.”

Това произлиза от древното поклонение на слънцето. Така в миналото отдавали почит на боговете. Там било изобразявано слънцето.

И така, когато разглеждаме поклонението на слънцето, тези три фази на слънцето, изгрев, зенит и залез, имаше три етапа, но това беше същото...? Слънце. Ето защо това беше три в едно. И, разбира се, трите са едно и затова символът би се съчетал по този начин, и това бил още един от начините да се символизира поклонението на слънцето, или това езическо поклонение, или тази представа за поклонение на този друг бог.

Според мен не е нужно да се казва, но кой стои зад поклонението към слънцето? Сатана, нали? Той е този, който получава поклонение. Това не е поклонение към истинския Бог. Той е този, който получава поклонението под тази форма. И ето как той скри това в тази мистична система на поклонение, която идва още от Вавилон. И, разбира се, във връзка с това, очевидно, е и триъгълникът. Равностранният триъгълник се превръща в много подходящ начин да се представи три в едно, и отново има три страни в един триъгълник… Уау! Това действа.

Затова езичниците използвали всички тези символи, за да представят тези неща. И много пъти тези неща всъщност били скривани от всички. Това било начин всъщност да се скрият тези вярвания, тази система на поклонение. И така, равностранният триъгълник има три ъгъла, като всеки един от тях е от 60 градуса. Така че сега отново можете да преобразувате изображението в число. Следователно, 666 е числото на…? Същата система на поклонение, и т.н. Това е много сложно, много комплексно. Към него има още много. Поглеждаме само някои примери.

Затова ето един от примерите. Това е археологическа находка от Вавилон и тя съдържа в себе си всички тези неща. Ето един поклонник, ето един триъгълник, а ето всъщност и някои изображения на слънцето. Това е луната, а тук е…? Слънцето. Поклонение на слънцето. И така, ето как беше скривано то. И това изображение, тази рисунка, трите преплитащи се окръжности, които там съставляват едно изображение, се нарича “Трикветра”. И има различни начини, по които можете да я представите. Можете да вземете пресичащите се части и да ги използвате, за да съкратите цялото, и тогава да сложите и окръжност. Три, съставляващи едно, или три в едно. Ето откъде произлиза символът; ето какво представлява символът – бога слънце или поклонението на слънцето, бога три в едно, вавилонската форма на поклонение.

Тези жени плачеха за…? Тамуз, както се казваше в пророчеството. Интересно. Когато Бог каза на израилевия народ да отиде в Обетованата земя, Той му заръча да направи нещо. В Числа 33:52 се казва:

“Да изгоните от пред себе си всичките жители на земята, да унищожите всичките им изображения и да унищожите всичките им леяни образи, и да съборите всичките им високи места.”

Бог не беше доволен. Той знаеше всичко за това и не беше доволен от него. И Той каза на израилтяните, Неговите последователи:

“Да не Ми се покланяте така, да се отървете от цялата тази безсмислица. Когато отидете в Обетованата земя, не пазете тези неща като сувенири от предишни култури, и т.н. Унищожете всичко това.”

Защото Той много добре познаваше склонността на…? Хората - да се отклоняват. И това отново е представителен пример, защото тези изображения, братя и сестри, не са мъртви. Не всичките са унищожени от Израил. Те все още са живи и здрави, защото днес все още е налице фалшиво поклонение, днес все още е налице поклонение на слънцето, понастоящем – хора, които открито са вещици или магьосници, които са на страната на тъмнината, или на страната на Сатана.

Те използват същите изображения и символи в поклонението си и в практиките си днес. Няма да се впускам във всички тези подробности. Разглеждаме случващото се в църквата. Някой ще каже:

“Тук се отклоняваш – залисваш се в говорене за вещици, магьосници и всички тези неща.”

Не, не. Разглеждаме църквата. Дали това е проблем в църквата? Бог показва на Езекиил, че то е такъв – че ще има поклонение на слънцето в Божията последна църква на остатъка, точно преди приключването на благодатното време. Това е едно едно много страшно и сериозно пророчество. И така, този символ, 666, ако съберете всичко това, имате това интересно развитие на нещата – как всичко може да си пасне на мястото. И това е…? Трикветрата. Тази трикветра се появява на най-удивителни места.
Например, тук се намира книга със заглавие “Триединството”.

Нека се отърва от това. Съгласни ли сте?

Ето. Това е корицата на книгата. Не съм поправял това с “Фотошоп” или нещо такова.

Това е корицата на книгата, книга, озаглавена “Триединството”, и тя е свързана с…? Това кой е Бог и как да Му се покланяме. Изображението върху книгата е…? Изображение на бога слънце. И то дори е оцветено, нали? Три огнени окръжности.

Колко човека според вас разбират какво означава (или какво представлява) този символ? Ако сте въведени, ако сте посветени в значението на тази вавилонска система, това незабавно ще се открои. И заглавието е “Триединството”. И днес именно на Триединството се отдава поклонение в повечето църкви. “Триединство” днес е съвременното название на древния…? Бог слънце.

И Бог показваше това на Езекиил и казваше:

“Езекииле, ето какво ще се случва в църквата. Ще се покланят на бога слънце. Ще се върнат към онази форма на поклонение.”

Но, разбира се, това ще поеме…? Християнски имена, за да бъде прието, точно както то прие имената на всяка различна култура и на всеки език, където беше пренесено и където се разпространи.

Ще се върнем… Тази книга всъщност… Ще се върнем на тази книга. Нека първо прочета нещо друго.

Това е от “Адвентен преглед и съботен вестител” през 1854 г.:

“Католически основания за пазене на неделята.”

И се цитира римокатолически източник като се казва:

“Защото това е ден, посвещаван от апостолите в чест на пресветата...?” “...Троица.”

Защо Рим (който е главната църква, покланяща се на Триединството), защо Рим се покланя на Триединството?

Според думите му тук… Извинете ме.

Защо се покланят в неделя? Според думите им това е защото тя е ден, посветен на…? Триединството.

Тук ни се дава връзка, важна връзка.

“Неделя” [букв.: денят на слънцето] идва от…? Поклонението на слънцето. Те се покланят на…? Триединството. Следователно, те са отхвърлили съботата и са приели неделята – деня на слънцето, деня на бога слънце. Така че това ви казва нещо за този бог, който днес се нарича…? Триединство. Интересно е, че това беше цитирано в адвентно периодично издание, в списание, в “Адвентен преглед и съботен вестител”, още през 1854 г. Това не се цитира толкова много в днешно време. Защо? Защото нещо се е променило. Тази книга, която съдържа този символ… Не намираме този символ само в тази книга, например. Намираме го и на друго място.

Това е снимка на предишния папа – папа Бенедикт. И той носи своята тиара, или своята митра. Виждате ли какво е изобразено на нея? Нека я увеличим малко. Това е същият символ – три преплитащи се…? Окръжности. Това е “Трикветра”. Това очевидно е папата, римокатолик. Тази книга е…? Адвентна книга, издадена от църквата, написана от трима теолози от университета “Андрюс”.

Това, братя и сестри, е изпълнение на пророчествата. Сега е публично. Не е скрито, не е просто нещо, за което се говори при затворени врати. Това е богът, на когото понастоящем се отдава поклонение в църквата, който се насърчава в църквата. Това е обезпокоително! Това е трагично! И то се върши...? Открито и публично, и никой не счита, че има проблем. Въпрос на факт е, че ако вие считате, че има проблем, вие сте проблемът и би трябвало да напуснете. Ето какво се случва. Ето колко обширен е станал проблемът. Ето колко сериозен и обезпокоителен е станал той.

Не винаги е било така в църквата ни. Имало е период в църквата ни, в който ние наистина сме се покланяли на живия и истинен Бог, както е разкрит в Словото.

На масата са поставени много материали, някои ресурси в тази връзка.

Ето една интересна илюстрация на промяната, която настъпва, когато смените Бога, когато смените този, на когото се покланяте – че това засяга начина, по който се покланяте.

Интересната история на църковните песнарки. Някои от вас знаят това, но искам да го спомена в случай, че не знаете.

Има интересен химн в песнарката, чието заглавие е “Свят, свят, свят”. В ранната песнарка, песнарката “Христос в песен”, която беше употребявана от пионерите и беше издадена повторно, и след това в старата песнарка... И за щастие разполагаме с тях тук, така че това е старата песнарка, нали така? Това е песнарката от 1941 г. Имаме “Свят, свят, свят” в… Преди да отидем там, има един ред… Не знам дали можете да го видите, но ще го видите след минута, защото ще го покажа. Това била тринитарна песен. Според начина, по който тази песен била първоначално написана и преведена, това е една тринитарна песен. Но когато [пионерите] адаптирали песента, за да бъде пята в нашата църква, те не вярвали в това и затова я преформулирали, за да пасне на тяхното разбиране за Бога. Затова в края се казва:

“Бог над всички, Който владее вечно.”

През 1985 г., когато пристигнала новата песнарка… която също се намира тук, така че ето го и следващият ни пример... Можете да дойдете и да го проверите в последствие, защото понякога, когато споделяме тези неща, хората се чудят дали си ги измисляме. Честно казано, те считат, че ние фалшифицираме доказателствата. Това е действително, братя и сестри. Можете да го проверите сами.

Същият химн тук… Нека покажа това, за да можете всъщност да го видите. Била възвърната първоначалната формулировка:

“Бог в три лица, блажено Триединство.”

И така, когато пеете, това е част от поклонението, нали? Това е много добра илюстрация на начина, по който поклонението се е променило. Думите, които пеете, са отражение на онова, в което вярвате, а също и на това към кого отправяте това.

В един момент църквата всъщност усещала, че съставителите на химна… Църквата усещала, че това не е подходящо и не е добро отражение на онова, в което вярвала, затова тя променила това и всъщност написала нещо, което би отразявало вярата й. Това всъщност е хубав химн. Мелодията е хубава и всъщност ми харесва. Но ето как искали да го съчетаят те. Те си помислили:

“О, това е хубав химн, това е хубава за пеене песен, но тази част тук не е в съответствие. Ние не вярваме, че това е библейско. Ще го променим.”

През годините нещо се е променило и с настъпването на 1985 г. била издадена новата песнарка. Новата песнарка всъщност се връща към начина, по който първоначално е написана песента. Това действително е песен, написана за Триединството. Оттам идва тя първоначално - “Свят, свят, свят”. Музиката към нея всъщност… О, показано е – Никея. Никейският събор е този, в който всъщност обсъждали Триединството. Така че ето откъде идва това в действителност. Интересно развитие на нещата. Както и да е. За щастие тук се намират и двете песнарки. Можете да дойдете в последствие и да ги проверите сами, ако желаете.

Но какво означава това? Дали това е единственото ни доказателство? Не, това е илюстрация на начина, по който нещата са се променили – една илюстрация сред много, много такива.

Но е интересно, че това е свързано с поклонението – с начина, по който се покланяме. Пеенето е важна и, разбира се, неделима част от поклонението.

Ето още един пример. Някой ми показа това вчера. Не знаех за него, затова влязох в Интернет, за да го набавя, така че да всички да можем да го видим. Това е сп. “Адвентен свят” от този месец, нали така? И се оказва, че това е молитвената седмица. Не знаех и това. И така, в него се намира статия от президента, Тед Уилсън, в която се говори за Божията мисия. Говори се за мисията, но във въведението на статията се намира следното интересно изявление, в което се казва:

“Дори и преди грехът...”

Намира се точно там, но само за да можете да го видите.

“Дори и преди грехът да навлезе в света, Триединството състави план, за да спаси човечеството, в случай, че Сатана успее да го накара да падне в грях” (“Адвентен свят”, септември 2016 г., пар. 3).

Уау! И тогава останалата част от статията се отнася за мисията и т.н. Но това наистина кара човека да се замисли. Нямам нищо лично против старейшина Тед Уилсън. Той е президент на църквата. Затова ние не критикуваме хората. Когато включвам такива примери, това не е с цел да критикувам някого като отделен човек. Просто онагледяваме присъствието на проблем – на най-високото ниво. Той, разбира се, говори като президент на църквата. Това представлява вярването на цялата църква – че Триединство, три лица, се срещнало и съставило този спасителен план.

Това не се намира в Библията, братя и сестри. Това не е библейско. Библията ни казва, че съветът на мир е между Отец и Сина, “между двамата” (Захария 6:13) – това са две отделни същества. Изпълнението на спасителния план е този съвет на мир между Отец и Сина. Двама бяха тези, които го проектираха, които го съставиха. Никога няма да намерите това и в Духа на пророчеството (за онези, които оценяват писанията на Духа на пророчеството).

Това е богът, на когото се отдава поклонение днес. Не това беше Богът, на Когото се отдаваше поклонение от нашите предци, пионерите на Адвентната църква. В хода на нещата нещо се е променило. И тази промяна, братя и сестри, беше пророкувана в Езекиил 8 и 9 гл. - това, което изучаваме. Това е поклонение на слънцето, поемащо християнска терминология. Разбира се, ако попитате някого какво има предвид под това “Триединство”, той ще каже:

“Ами, това са Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.”

Той няма да каже:

“Нимрод и Тамуз.”

Ще използва християнски собствени имена. Следователно, същата представа е навлязла и е поела имената според езика, който използваме. Ето защо това просто преминава незабелязано през радара на много хора – защото:

“Оу, това го има в Библията – Отец го има в Библията. Синът и Духът – разбира се.”

Да, тях ги има в Библията. Но не по този начин. Няма такова нещо в Библията като “Бог Син” или като “Бог Дух”. Тази представа идва от друго място. Тя е чужда на Библията и на Боговдъхновените писания. И, разбира се, в тази книга… Видяхме това завчера, няма да навлизам в него - книгата със символите, която погледнахме преди малко. Тя всъщност препоръчва поклонение към Светия Дух, което напълно противоречи на онова, което има да каже Писанието. Това е същото нещо, което прави и Рим. И ето какво има да каже за това Рим, в “Наръчник на съвременния католик”. Там се казва:

“Тайнството на Троицата е централната доктрина на католическата вяра. На него са основани всички останали учения на Църквата” (“Наръчник на съвременния католик”, стр. 16).

Ако наистина искате да проверите това за себе си, нашият брат тук носи със себе си този наръчник. И той ми показваше – това наистина се намира там. Така че ако искате да погледнете източника, песнарките са тук, а също и наръчника. Можете да проверите всичко. Рим твърди, че това е неговият централен стълб. Всяко друго учение, поддържано от него, се основава на бога, на когото той се покланя. Триединството е по-голямо от неделното поклонение. Осъзнавате ли това? Според Рим. Ние си мислим, че най-големият проблем в последните дни ще бъде… какво? Неделното поклонение: неделя или събота. Богът на неделята е по-важен от самата неделя. Точно както Богът на съботата, разбира се, е по-важен от…? Съботата. Исус каза това, нали?

“Човешкият Син е Господар и на...”? “...съботата” (Лука 6:5).

Това ви казва кой е по-висш.

Понякога цялото ни внимание е съсредоточено върху деня. Ако имате правилния ден, ще преминете гладко... може би с няколко раздрусвания, но ще преминете безопасно през последните дни. Така че всичко, за което трябва да се безпокоите, е дали имате правилния ден.

Това е толкова повърхностно, братя и сестри.

Но това е друга тема.

И така, същият бог, на когото се покланя Рим (а за Рим ние знаем, че той е система, зад която стои Сатана и която не е нищо друго освен една преработка на древното езичество, облечена като християнство, което всъщност е поклонение на слънцето), същия бог сме приели ние в църквата, която изповядва, че се покланя на истинния Бог на Библията.

Бог показваше това на Езекиил.

Това означава, че се намираме много близо до приключването на…? Благодатното време. Това е значението.

Да се върнем на Езекиил. Стихове 17 и 18:

“Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си.”

Бог казва, че това е мерзост, братя и сестри. И точно както Той казва на Езекил,

“видя ли това, сине човешки,”
чувате ли това, което споделяме, братя и сестри? Виждате ли това? Всички в църквата имат нужда да им бъде казано, имат нужда да бъдат уведомени за това.

Ето какво продължава да казва Христос на Езекиил.

“Видя ли това? Постарай се да го отбележиш. Постарай се да го запишеш.”

Случващото се не е нещо маловажно, казва Той на Езекиил. И тогава тази глава завършва с 18 ст., един много сериозен и тържествен стих – Божият отговор на всички тези мерзости:

“Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.”

Това е странен, странен начин за говорене от страна на Бога, нали? Но ето колко сериозни са тези мерзости. Онова, което казва Бог, е следното:

“Тези мерзости могат да застанат между Мен и Моя народ, до такова ниво, че макар и да викат в ушите Ми с висок глас, няма да мога да ги послушам.”

Знаете ли защо? Защото тяхното поклонение и тяхното разбиране за това кой е богът, в чиито уши викат, са напълно изкривени и изопачени. Следите ли? Всичко това беше предназначено да Го накара да се оттегли от светилището. Така че богът, когото призовават те, не е Богът на Библията, а е някой…? Друг. Ето защо Бог не може да чуе и да отговори, Той няма да направи това. Защото в Библията Той казва:

“Не искам да дам славата Си на друг, нито хвалението Си - на изваяните идоли” (Исая 42:8).

Когато Израил се покланяше на фалшиви богове в дните на съдиите, много пъти Бог им казваше:

“Идете викайте към своите богове. Нека те ви спасят. Защо идвате и викате към Мен?”

Какво прави Бог? Той не е суров или жесток. Бог казва:

“Вижте, няма да отдавам почит на фалшиво поклонение като отговарям на молитвите ви и придавам достоверност и подкрепа на това фалшиво поклонение. Покланяте се на идоли, нека те ви помогнат. Аз съм истинният Бог, Аз съм ето тук. Ето как да се покланяте на Мен. Ето кой съм Аз.”

Това казва Той на Езекиил. И тогава стигаме до 9 гл. И това е обстановката. Случващото се в 8 гл. ни помага да оценим случващото се в 9 гл. Девета глава става много лесна, но също така и много трагична докато я четем. Затова нека преминем през нея заедно; не е дълга. Стихове 1 и 2:

“Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и каза: Нека се приближат онези, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка. И, ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, която гледа към север, всеки с разрушително оръжие в ръка, и сред тях един човек, облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му; и като влязоха, застанаха при медния жертвеник.”

Предстои да настъпи погубление. Това е същото погубление, за което се говори в книгата Откровение. По-рано прочетохме това – четирите…? Ангела. Но преди да настъпи погублението е необходимо да се състои нещо. Стихове 3 и 4:

““А славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които беше, и застана над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница. Господ му каза: Мини през града, през Йерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него.”

Слава на Бога! Не всички са въвлечени в мерзостите, които се състоят. Има група хора, които Бог познава – група хора, които въздишат и плачат. Те знаят, че случващото се е мерзост и те въздишат и плачат, и се молят за това, те умоляват Бога. И Бог казва:

“Иди и отбележи тези хора.”

Това ни казва нещо много важно: за да получите Божия печат, или белега, за който се говори тук, е необходимо да бъдете сред онези, които… какво? Въздишат и плачат заради мерзостите. С други думи, необходимо е да разпознавате, че тези неща са…? Мерзост, нали така? Това е много сериозно нещо, което да обмислим.

Тогава Той продължава – стихове 5 и 6:

“А на другите чух да казва: Минете след него през града и поразявайте; окото ви да не пощади и да не пожалите! Старци, младежи и девици, деца и жени - убивайте до изтребване! Но не се доближавайте до никого от тези, върху които е белегът. И започнете от светилището Ми. И те започнаха от старейшините, които бяха пред дома.”

Колко сериозна, сериозна картина представлява това за нас, братя и сестри. Приближава се погубление, към Божието светилище, в следствие от тези мерзости. Разбира се, когато тук настъпва погублението, то се случва на всички онези, които не са…? Отбелязани, или…? Запечатани. Казва се:

“Започни от светилището Ми.”

Там се намираха тези старейшини. Това е една много сериозна и тържествена картина. Всъщност това е трагедия. Ето защо ние носим много тържествена и сериозна отговорност.

Да видим какво се случва в продължение:

“И им каза: Осквернете дома и напълнете дворовете с убити. Излезте! И те излязоха и поразяваха в града. А когато те поразяваха и аз останах, паднах на лицето си и виках, и казах: О, Господи Боже! Ще изтребиш ли целия остатък на Израил, като изливаш гнева Си върху Ерусалим?” (Езекил 9:7. 8).

Ето как откликва Езекиил. Ето как реагира Езекиил… извинете ме… на онова, което вижда, на онова, което се случва пред очите му. Той започва да плаче и казва:

“Господи...”

Това е неговият народ, нали? Това е Израил, неговият народ. Той казва:

“Всички ли ще погубиш, Господи?”

На Езекиил това изглеждаше като…? Като че всички ще бъдат погубени. Само малцина…? Въздишаха и плачеха. Това изглеждаше невероятно за Езекиил. Не е ли така? И изглежда твърде невероятно за нас, за да го вземем под внимание. Знаете ли, когато научих някои неща, това беше едно от най-големите неща, което продължаваше да се връща в ума ми.

“Не мога да повярвам, че това е вярно. Не мога да повярвам, че това е вярно. Всички ли са въвлечени в това?”
И това е нещо, с което много хора се борят. Те казват:

“Знаеш ли, ако онова, което казваш, е вярно, тогава как така всичките водачи, пастори и теолози, как така никой от тях не идва на срещите ви или не казва онова, което казвате вие? Вие сте едва малцина ей там, следователно това не може да бъде вярно.”

Тук, братя и сестри, виждаме една картина, в която мнозинството всъщност ще се окаже в крайна сметка въвлечено в тези мерзости. А онези, които биват отбелязани, всъщност са малцинство. Ето какво разкрива пророчеството на Езекиил.

Тези мерзости, братя и сестри, не престават. Те не спират в един момент. Те продължават докато настане запечатването, докато благодатното време приключи и дойде погублението. Това е последователността, която виждаме в пророчеството. Много страшно е. Не се намираме на мерзост първа или втора. Четвъртата е настъпила и е тук.

И както казах, ако говорите против нея, за вас се мисли, че сте мерзост и хората считат, че трябва да се отърват от вас.

Ето колко сериозно и обширно е това.

И така, сърцето на Езекиил е съкрушено за неговия народ. И онова, което представлява тук Езекиил, братя и сестри, сме вие и аз, и нашето отношение и начина, по който би трябвало да ни въздействат тези неща. Не споделяме тези неща с цел да осъдим някого и да кажем:

“Вижте, те грешат, а ние сме прави.”

Не това е причината Бог да даде това пророчество. Целта на пророчеството е да събуди Неговия народ като му каже:

“Слушайте, ето какво е приготвил за вас Сатана. Не се хващайте на това. Кой ще се вслуша?”
Ето това е планирал Сатана. Защото Сатана е този, който стои зад всичко това. И църквата бива измамена и уловена в това.

Как отговаря Бог на Езекиил? Стихове 9 и 10:

“А Той ми каза: Беззаконието на израилевия и юдовия дом е твърде голямо и земята е пълна с кръв, и градът - пълен с извращения, защото казват: Господ е изоставил земята и Господ не вижда. Затова и Аз, окото Ми няма да пощади няма да пожаля. Ще въздам пътя им върху главите им.”

Ето какво се случва, когато приключи благодатното време, братя и сестри. Твърде късно е да се осъществи промяна. Твърде късно е да се измени каквото и да е. И тогава се казва:

“И ето, облеченият в лен мъж, който имаше на кръста си мастилницата, донесе отговор и каза: Направих, както Ти ми заповяда” (Езекиил 9:11).

Това е човекът, който отиде, за да постави белег на челата на онези, които въздишат и плачат. Делото по запечатване е…? Приключило. Настава погубление. И това е последният стих в главата – Езекиил 9:11. Така че вече никога няма да забравите този стих. Това е приключването на…? Благодатното време. Това е моментът, в който нещата се променят за постоянно и не можете да ги отмените, никога.

Как стоят нещата при вас и как стоят при мен? Понякога може би казвате:
“Слава на Господа, че знаем някои от тези неща и че знаем, че тези неща са мерзост!”

И това е вярно. Хубаво е. Слава на Господа за това! Но какво да кажем за всички останали, които не знаят? Какво да кажем за всички онези, които познаваме – независимо дали това са семейство, приятели, братя, сестри, които са…? Въвлечени в тези неща, в тази мерзост. И така, важно е да помним…

В историята се случи нещо, което наподобява картината, която имаме налице днес. Когато Исус дойде в Ерусалим, ни се казва, че преди Той да влезе, когато все още беше вероятно на хълмовете и гледаше отгоре към Ерусалим, се случи нещо много интересно. Исус погледна Ерусалим и…? И заплака. Знаете ли защо? Защото Той видя какво се случваше там долу, в Ерусалим. Той знаеше, че те Го бяха отхвърлили, че по същество като бяха отхвърлили Него те бяха отхвърлили истинния Бог. И Той плака и каза:

“Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” (Лука 13:33).

И същият Исус, братя и сестри, наблюдава настоящия Ерусалим, Своя избран народ, и се случва същото нещо. Осъзнавате ли това? И ето как вие и аз…

Това е картина, представяща това какви трябва да бъдем вие и аз. За това се отнасят въздишането и плаченето. Въздишането и плаченето не означават да отиваме и да казваме на хората “вижте, вие грешите” и да осъждаме хора, и да ги удряме с песнарката и да казваме:

“Виж, променена е.”

Или да ги удряме с Библията и всичко това. Не за това се отнася. Не това е причината да споделяме тези неща – за да осъждаме хора. Намираме се в сериозна беда. Бог ни предоставя информация и ни разкрива нещата в пророчества, за да ни спаси, а не за да ни осъди. Затова ние носим отговорност и дълг да достигнем до своите братя и сестри – не за осъждане, а за спасение. Предстои благодатното време да приключи. Това, което се случва в момента, е точно изпълнение на пророчеството на Езекиил. Езекиил 9:11. Ето защо са интересни паралелите със случилото се на…? 11 септември.

Предстои нещата да се променят за постоянно. Все още не сме стигнали до този момент, но сме толкова близо. Как се отнасяме ние към това? Как отговаряме на него?

Знаете ли, иска ми се да имаше още толкова много хора на тези срещи, за да изслушат някои от нещата, които споделяме. Но поради каквато и да е причина хората не идват. Каквото и да им е казано, каквото и подозрение да е налице… Те казват:

“О, не ходи там. Тези хора са просто враждебни към църквата” и т.н.

Исус не изпитваше враждебност към Ерусалим, когато укоряваше фарисеите. Той не ги нападаше понеже не ги харесваше или понеже се опитваше да ги осъди. Но те заставаха между Него и Неговия народ. Той се опитваше да ги събуди за това, че се намираха в измама и че губеха не само самите себе си, но и причиняваха загубата и на други.

Същото се случва днес, братя и сестри.

Затова как ще стоят нещата при вас, как ще стоят при мен? Само се моля наистина да потърсим Господа, за да можем да въздишаме и да плачем по начина, по който Бог желае да правим това – това въздишане и плачене. Какво е отношението ни към нашите братя и сестри? Необходимо е да потърсим и спасим изгубеното. Това не става като осъждаме другите. Само се моля да вземем това насериозно. Знам, че това е една много сериозна и тържествена вест. Моля се да я вземем присърце и се моля Бог да даде на всеки един от нас мъдрост.

Знам, че мога да помоля всеки един от вас да дойде тук, отпред. Знам, че можете да кажете:

“Имам този приятел, имам този брат, имам тази сестра.”

Всички ние познаваме хора. Молете се за мъдрост, за да може Бог да ви даде този Христов Дух, това Христово сърце, как по всякакъв начин да потърсите и спасите изгубените.

Разбира се, не всички в Ерусалим приеха Исус. И за съжаление не всички ще приемат истината в последните дни. Но има честни души, които, ако чуят истината в Христовия Дух, ще я приемат. Именно за това е необходимо да се молим.

На Бога да бъде славата!

“Даром сте приели, даром давайте.”

Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.

Revelation1412.org

Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!