Сн. adventistbookcenter.com Глава 11
УНИЩОЖАВАНЕ НА ВАШЕТО СВИДЕТЕЛСТВО
Да предположим, че някой гигантски компютър може да запише вярно всичките ни мисли, също и нашите думи. Ще ни бъде ли приятно да видим резултатите, разкрити пред нас? Вероятно ще бъде шокиращо преживяване да видим конкретните доказателства за това, кои неща в живота считаме за най-важни. За какво мислим най-много? Кой въпрос е толкова важен за нас, толкова скъп на нашите сърца, че говорим за него повече, отколкото по всяка друга тема?
Повечето от нас като християни биха искали да вярват, че компютърната разпечатка ще разкрие над всичко останало мисли и думи за Исус и Неговата славна истина. Със сигурност нашата духовна отдаденост трябва да има предимство пред всеки земен конкурент за времето и вниманието ни, включително семейството и работата. На личните отношения с Исус Христос трябва да бъде дадено абсолютно и безспорно признание като върховен приоритет в живота на всеки християнин. Исус ни учи, че трябва да Го обичаме повече, отколкото баща или майка, съпруг или съпруга, син или дъщеря. Той също каза:
„Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.“ Лука 14:33.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ВАШЕТО СВИДЕТЕЛСТВО
Да предположим, че някой гигантски компютър може да запише вярно всичките ни мисли, също и нашите думи. Ще ни бъде ли приятно да видим резултатите, разкрити пред нас? Вероятно ще бъде шокиращо преживяване да видим конкретните доказателства за това, кои неща в живота считаме за най-важни. За какво мислим най-много? Кой въпрос е толкова важен за нас, толкова скъп на нашите сърца, че говорим за него повече, отколкото по всяка друга тема?
Повечето от нас като християни биха искали да вярват, че компютърната разпечатка ще разкрие над всичко останало мисли и думи за Исус и Неговата славна истина. Със сигурност нашата духовна отдаденост трябва да има предимство пред всеки земен конкурент за времето и вниманието ни, включително семейството и работата. На личните отношения с Исус Христос трябва да бъде дадено абсолютно и безспорно признание като върховен приоритет в живота на всеки християнин. Исус ни учи, че трябва да Го обичаме повече, отколкото баща или майка, съпруг или съпруга, син или дъщеря. Той също каза:
„Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.“ Лука 14:33.
Разговор за приоритетите! Всяко нещо, което застава на пътя ни и ни пречи да служим на Христос, трябва да бъде незабавно премахнато. Всеки, който започва да се конкурира с Бога за най-първото място в нашата привързаност, трябва да бъде незабавно отстранен от тази позиция. Тогава очевидно фокусът на всеки християнин трябва да бъде върху духовните неща. Всеки аспект на неговия живот трябва да се върти около един велик център на служене на Бога и споделянето Му с другите.
Това не означава, че по-голямата част от нашето време ще бъде прекарано в църквата. Това не означава и да стоим на колене през по-голямата част от деня. Факт е, че семейството, професията и приятелите ще заемат по-голямата част от будните ни часове всяка седмица. Но поставянето на Христос в центъра на живота означава, че всички дейности, свързани с печелене на препитанието, почивка със семейството и общуване с приятелите ще бъде напоено от сладкия Дух на един вечно присъстващ Спасител, пребъдващ в сърцето.
Не много християни са в състояние да изнасят проповеди или библейски часове, но всички могат да проповядват мощни проповеди, като живеят според красивите принципи на библейската истина. Независимо от таланта, образованието или професията, всеки адвентист от седмия ден трябва да бъде свидетел, печелещ души за живот на послушание. Нашата вест не е обикновена. Нашите доктрини са вълнуващи, променящи живота принципи, взети направо от Библията. Ние можем да цитираме примера на Исус и апостолите за всеки един от стандартите, поддържани от тази църква. Ние сме „остатъкът“, или последната останала част от новозаветната църква. Ето защо пазим съботата точно както те я пазеха. Ядем и пием за слава на Бога, като се въздържаме от вредни храни. Така правеха и апостолите. Изпълнени с любов и с желание да не поемаме риска да наскърбим Спасителя, ние се подчиняваме на предписанията на Словото срещу светските украси и суетното облекло. Измиването на нозете е характерно за нашето поклонение, но ни е дадено чрез примера на самия Исус. Нашият отличителен стил на живот оказва влияние върху всяка фаза на ежедневното поведение. Всичко е свързано с нашата религия и с нашия духовен ангажимент.
Христос идва скоро. Тези последни моменти на себеизпитване и проверка ни подготвят да Го посрещнем. Други може да не вярват в това, но ние знаем, че е истина. Няма никакво време за губене в безразсъдството на телевизията, танците, театъра и светските удоволствия. Чрез силата на последователен свят живот ние трябва да отвърнем други от празнотата на материализма. Сатана е подчинил почти цялата тази осквернена планета. Дори популярната религия е била проникната и манипулирана от него.
Само една упорита група се съпротивлява на злия и това е църквата на остатъка. Няма друга, по-тежка отговорност, поставяна някога върху един народ, както тази, поставена върху отправящите последната предупредителна вест за истината в това поколение. Всяка душа ще бъде привлечена да се присъедини към нас в покорство на тази вест или ще получи белега на звяра чрез отхвърлянето ѝ. Всичко, което правим, ще окаже влияние върху хората, с които се срещаме, за да вземат решение – решение за или против истината. Какво казват нашите думи, действия, дрехи и диета на тези, чиято единствена проповед ще бъде това, което виждат в нас?
Много от тях ще бъдат убедени, но също така ще търсят вратички около непопулярните изисквания на истината. Независимо дали ни харесва идеята или не, животът ни ще бъде под светлината на прожекторите. Почти убедени да тръгнат напред с вяра, за да се подчинят на Божието слово, мнозина ще ни търсят за насърчение. Някои ще се борят по въпроса за съботата. Семейният им бизнес ще трябва да се затвори в събота, ако се решат да бъдат кръстени. Те трябва да узнаят, че най-важното е да почитат Господа на съботата, като пазят Неговия ден свято. Какво ще видят в нас? Дали вашето пазене на съботата точно сега ще им покаже радостта от поставянето на Христос на първо място? Или ще ви видят как хапвате в ресторанта в събота вечер, което ще ги накара да си зададат въпроса, дали е наистина толкова важно да затворят своя собствен бизнес в събота? Ако им се даде идеята, че съботата е само празник, а не свят ден, те ще вземат бързото решение да останат там, където са сега. Ако съботното пазене е точно като неделното, тогава може би те могат да оправдаят извикването на служителите си на работа в този ден. Някои съвестни души ще се борят с проблема да се откажат от нечистите храни. Чувствайки вина и убедени, че тялото е храм, те се оглеждат в църквата, за да получат сила за трудното отказване. Какво виждат те?
Ще ви кажа това, което е видял един човек. Знам случая, защото той стана само две седмици преди да напиша това, на една от моите евангелизации. Млада майка взе решение за кръщение. Няколко дни преди кръщението тя била поканена в дома на една адвентистка от седмия ден. Там ѝ била предложена чаша кафе. Само седмица по-рано тя, преминавайки през тежка травма, се отказала напълно от дългогодишния си обичай да пие кафе. Макар че обяснила това на новата си приятелка адвентистка, тя все още била подканяна да си вземе кафе. Тя отстояла своята позиция, но на другия ден се изправи пред мен с някои въпроси, на които ми беше трудно да отговоря. За съжаление тази жена не се кръсти тогава, нито до времето на написването на тази книга.
Пиенето на кафе не е дребно нещо, когато става причина една душа да вземе решение да не се покорява на истината. Християнските стандарти са обвързани с християнското свидетелство и хиляди са обезсилвали свидетелство си от изкривената представа, че малките неща нямат значение. Всяка жена, която влиза в църквата на остатъка, преминава през болезнени решения относно грима и бижутата. Не е лесно да се променят обичаите на времето и традицията, особено когато са вкоренени в женската суетност. Модата е робовладелец.
Понякога съпрузи се противопоставят на всичко, което новата религия причинява на техните съпруги, когато свалят сватбения пръстен и другите украшения. Това хвърля семейството в истинска криза. Убедени от Божието Слово, тези жени решават да поставят Бог на първо място и да приемат предизвикателството на Петър да спечелят своите невярващи съпрузи, като свалят украшенията си (1 Петрово 3:1-3). След това се оглеждат в църквата за подкрепа и одобрение. И какво виждат? Не само няколко сватбени пръстена, но лъскави брошки, игли за вратовръзки и други подобни украшения. Насърчени ли са те? Да, те са насърчени да продължат да носят сватбения си пръстен; и ако символичните пръстени са приемливи, тогава колежанските пръстени, пръстените с рождени камъни, годежни пръстени и пръстените в знак на приятелство са също наред. А може би дори сантименталните обици, носещи спомени за починалата баба.
За действителни неща ли говорим? Случва ли се наистина това? В същност се случва, и мнозина са отхвърлили истината, защото членовете не живеят това, което проповядват. Някои дами са поклонници на стила и трудно могат да се откажат от суетите на света. Те виждат напълно достатъчно боядисани коси, перуки и изкуствени украшения в църквата, за да се успокоят в своята собствена светска гордост. Техните въпроси за носенето на панталони също бързо се уталожват, когато ги виждат да крачат в светилището в събота сутрин и сряда вечер.
Проблемът е, че никой никога не може да спечели победа над враг, на когото тайно се възхищава. Много сестри в църквата имат тайна любов към света и следователно никога не са били способни да спечелят битката срещу греховната гордост и светското. Докато не се научат да обичат Исус най-горещо и не са готови да се отрекат от себе си, те ще продължават да бъдат препятствие пред другите. Какво е нужно, за да се пробуди и съживи църквата за тези важни въпроси на християнския живот? Как можем да развълнуваме църковните членове за истината, така че тя да изпълни живота им?
Когато се провеждат евангелски срещи, всеки член трябва да бъде там, нетърпелив и ентусиазиран от възможността да споделя истината. Трагично е, че само малцина верни членове подкрепят срещите вечер след вечер, докато се представя вестта. Виждал съм добри хора да вземат своето решение по време на евангелизацията и да се присъединяват към църквата. По-късно те са поканени в домовете на дяконите и старейшините, които дават само символична подкрепа на евангелските събрания. Но в тези домове новите членове са поканени да погледат футбол по телевизията следобед. Там най-накрая църковният лидер започва да се вълнува, но уви, това е заради фанатичните ексцесии на един отбор, опитващ се да победи и унижи друг отбор. С викове и неконтролируемо вълнение той седи в продължение на часове, напълно погълнат от една дейност, която е много противоположна на всичко, което Исус подкрепяше и поучаваше. Този дякон знае всички отбелязани голове и рекорди на лигата, но той ще седи следващата събота полузадрямал в църквата и няма да знае и един- единствен отговор на съботно училищния урок. Той вероятно ще даде своя дял в даренията и на думи ще се присъедини към плановете за литературен евангелизъм, но интересът на живота му не е Божието дело. Подобно на г-жа Лот, той е обвързан с нещата на света и всичките му стереотипни, показни религиозни дейности няма да отменят смъртната му присъда. Докато този човек не стане по-гласовит по отношение на печеленето на души, отколкото по отношение на футболната игра, няма да има никаква надежда за неговото спасение. Ето защо голямото мнозинство от църквата днес ще бъде отсято. Малко по малко те са позволили на света да ограби тяхната опитност, последвано от загуба на християнските стандарти. И накрая остава само една мъртва форма – форма, която ще се разпадне бързо под натиска на времето и бедите.
След края на футболния мач не е трудно да си представим, че нашият нов член може да постави на своя домакин адвентист въпроса за правилната процедура за десятъка. Като бизнесмен той има малко неясноти относно брутния доход и нетното възнаграждение. И така, какво ще му кажат за даренията извън десятъка? Могат ли хората наистина да си позволят да дадат повече от десет процента от дохода си? Представлявало е огромна стъпка на вярата за този човек да вземе решение за кръщение по време на финансова криза в бизнеса си и му изглежда безумно да започне да дава десятък. Сега той чувства необходимостта от лидер в църквата, който да може да потвърди обещанията на Библията. Възможно е дяконът да даде едно вълнуващо свидетелство за Божията чудна благодат в полза на тези, които са верни настойници. Като служител на църквата той би бил един от тези 51 процента, които дават вярно десятъка си. Невероятно е, че 49 процента от членовете ни по целия свят изобщо не дават десятък. Може би някои нямат доходи, но много от тях буквално крадат от Бога всяка седмица, като злоупотребяват с Неговия свят десятък.
С този факт пред нас е по-лесно да разберем как по-голямата част от Божия народ ще бъде отсята във времето на изпита. Може би повече адвентисти ще бъдат изгубени поради паричния въпрос, отколкото поради всеки друг фактор. Това може да обясни, защо Исус трябваше да говори толкова много за настойничеството. В тези дни на материално изобилие би било логично Сатана да се концентрира на това средство. В плътското сърце на човека има егоизъм, който Сатана успешно е експлоатирал днес.
Не е ли разумно и изключително благоприятно споразумение за един наемател да отглежда ферма, като задържа 90 процента от реколтата и дава 10 процента на собственика? Всичко, което минава през нашите ръце, принадлежи на Бога и Той просто ни позволява да го използваме. Колко добър и милостив е Той, да иска само десятъка, който е предназначен от Него за използване в проповядване на евангелието? Дали обещанията за вярното даване имат предвид това, което казват? Ще смъмри ли Бог поглъщателя? А какво ще стане, ако даваме повече от десятъка? Исус каза:
„Давайте и ще ви се дава, добра мярка, напълнена, стръскана, препълнена.“ Лука 6:38.
С други думи, ние не можем да дадем на Господ. Без значение колко драстично протягаме вярата си и се опитваме да дадем жертвена сума, тя винаги се връща към нас по някакъв начин. Обещанията на Бога не могат да се провалят.
Повечето хора страдат от синдрома „защита на портфейла“. Независимо дали имат малко или много, те имат склонност да го стиснат здраво и да се опитат да го напълнят повече и повече. Исус посочи, че малцина богати хора ще успеят да влязат в небето. И това е така, не защото е грях да имаш пари или собственост. Някои богати хора са посветени християни и ще бъдат спасени. В действителност има само два вида богати хора – тези, които сами са забогатели и тези, които Бог е направил богати. Чрез щедро даване някои са поискали преливащите благословения на библейските обещания. Те са продължили да ги раздават и Бог е продължил да ги излива в още по-голяма мярка. Някои могат да възразят и да кажат: „Това няма никакъв смисъл. Има само определена сума пари, в която да се вместим.“ Тези, които повдигат такива възражения, са искрено объркани, защото нямат опитност с обещанията и те им изглеждат глупави и неразумни. Ако можем да обясним, как хлябът и рибите са нахранили множествата, бихме могли да обясним, как получаваме повече, като даваме повече. Но тези, които са пристъпили с вяра и го правят, знаят че то се случва. Те не се опитват да го обяснят. На хартия няма да проработи, но колкото повече дават на Господа, толкова по-добре стават финансово.
Никога няма да забравя, как бях предизвикан от приятел преди години, да подложа Бог на изпит. Той даваше 25 процента от своя доход и беше страшно просперирал. Моята съпруга и аз решихме да се хванем за Божиите обещания. Тръгнахме с очевиден план за голяма жертва, но се оказа, че трябваше да се научим да жертваме. Даването ни постепенно нарасна от 25 на 30 процента, на 35 процента и почти на 40 процента за една година, но и нашите материални благословения се увеличаваха с нарастването на нашата вяра. Колко благодарни сме били, че някой ни призова да проверим обещанията на Бога. Сега чувстваме такова съжаление към тези, които са пропуснали тръпката да видят Бог да прави невъзможното чрез умножаването на хлябовете. В хиляди градове, градчета и села по целия свят Божието дело страда от липса на средства. Това трябва да бъде най-малкият проблем, пред който е изправена днес църквата на остатъка, защото Бог е дал средства на Своя народ да завърши делото.
Каква сметка ще трябва да представим някой ден, ако задържаме тези пари и имущество, докато станат безполезни. Сега може да бъде използвано за подготовка на души за Царството. Исус призова Своя народ да си събира съкровище на небето, като използва парите, а не като ги пази на скрито, та да хванат ръжда и мухъл. Милиони долари са били давани на безбожни деца от родители адвентисти, които би трябвало да знаят, че те ще бъдат използвани за напредъка на каузата на дявола, а не на истината. Тези пари биха ускорили идването на Исус и възстановяването на всичко. Исус говори за „примамката на богатството“ в Матей 13:22. Ще включва ли тази примамка и адвентисти от седмия ден, които планират някой ден да поставят имота си върху олтара на Бога? Мнозина именно сега виждат да преминава последната възможност, в която натрупаното им богатство би могло да бъде използвано за каузата. С един доклад за мизерните пари, които дават, те живеят в луксозно безгрижие. Колко истинни са Христовите думи:
„Защото там, където е твоето съкровище, там ще бъде и сърцето ти.“ Матей 6:21.
Когато парите са инвестирани в Божието дело, сърцето на дарителя е свързано също с делото. Това са изключителните хора, които няма да бъдат измамени от богатството, но ще имат съкровище на небесата.
Това не означава, че по-голямата част от нашето време ще бъде прекарано в църквата. Това не означава и да стоим на колене през по-голямата част от деня. Факт е, че семейството, професията и приятелите ще заемат по-голямата част от будните ни часове всяка седмица. Но поставянето на Христос в центъра на живота означава, че всички дейности, свързани с печелене на препитанието, почивка със семейството и общуване с приятелите ще бъде напоено от сладкия Дух на един вечно присъстващ Спасител, пребъдващ в сърцето.
Не много християни са в състояние да изнасят проповеди или библейски часове, но всички могат да проповядват мощни проповеди, като живеят според красивите принципи на библейската истина. Независимо от таланта, образованието или професията, всеки адвентист от седмия ден трябва да бъде свидетел, печелещ души за живот на послушание. Нашата вест не е обикновена. Нашите доктрини са вълнуващи, променящи живота принципи, взети направо от Библията. Ние можем да цитираме примера на Исус и апостолите за всеки един от стандартите, поддържани от тази църква. Ние сме „остатъкът“, или последната останала част от новозаветната църква. Ето защо пазим съботата точно както те я пазеха. Ядем и пием за слава на Бога, като се въздържаме от вредни храни. Така правеха и апостолите. Изпълнени с любов и с желание да не поемаме риска да наскърбим Спасителя, ние се подчиняваме на предписанията на Словото срещу светските украси и суетното облекло. Измиването на нозете е характерно за нашето поклонение, но ни е дадено чрез примера на самия Исус. Нашият отличителен стил на живот оказва влияние върху всяка фаза на ежедневното поведение. Всичко е свързано с нашата религия и с нашия духовен ангажимент.
Христос идва скоро. Тези последни моменти на себеизпитване и проверка ни подготвят да Го посрещнем. Други може да не вярват в това, но ние знаем, че е истина. Няма никакво време за губене в безразсъдството на телевизията, танците, театъра и светските удоволствия. Чрез силата на последователен свят живот ние трябва да отвърнем други от празнотата на материализма. Сатана е подчинил почти цялата тази осквернена планета. Дори популярната религия е била проникната и манипулирана от него.
Само една упорита група се съпротивлява на злия и това е църквата на остатъка. Няма друга, по-тежка отговорност, поставяна някога върху един народ, както тази, поставена върху отправящите последната предупредителна вест за истината в това поколение. Всяка душа ще бъде привлечена да се присъедини към нас в покорство на тази вест или ще получи белега на звяра чрез отхвърлянето ѝ. Всичко, което правим, ще окаже влияние върху хората, с които се срещаме, за да вземат решение – решение за или против истината. Какво казват нашите думи, действия, дрехи и диета на тези, чиято единствена проповед ще бъде това, което виждат в нас?
Много от тях ще бъдат убедени, но също така ще търсят вратички около непопулярните изисквания на истината. Независимо дали ни харесва идеята или не, животът ни ще бъде под светлината на прожекторите. Почти убедени да тръгнат напред с вяра, за да се подчинят на Божието слово, мнозина ще ни търсят за насърчение. Някои ще се борят по въпроса за съботата. Семейният им бизнес ще трябва да се затвори в събота, ако се решат да бъдат кръстени. Те трябва да узнаят, че най-важното е да почитат Господа на съботата, като пазят Неговия ден свято. Какво ще видят в нас? Дали вашето пазене на съботата точно сега ще им покаже радостта от поставянето на Христос на първо място? Или ще ви видят как хапвате в ресторанта в събота вечер, което ще ги накара да си зададат въпроса, дали е наистина толкова важно да затворят своя собствен бизнес в събота? Ако им се даде идеята, че съботата е само празник, а не свят ден, те ще вземат бързото решение да останат там, където са сега. Ако съботното пазене е точно като неделното, тогава може би те могат да оправдаят извикването на служителите си на работа в този ден. Някои съвестни души ще се борят с проблема да се откажат от нечистите храни. Чувствайки вина и убедени, че тялото е храм, те се оглеждат в църквата, за да получат сила за трудното отказване. Какво виждат те?
Ще ви кажа това, което е видял един човек. Знам случая, защото той стана само две седмици преди да напиша това, на една от моите евангелизации. Млада майка взе решение за кръщение. Няколко дни преди кръщението тя била поканена в дома на една адвентистка от седмия ден. Там ѝ била предложена чаша кафе. Само седмица по-рано тя, преминавайки през тежка травма, се отказала напълно от дългогодишния си обичай да пие кафе. Макар че обяснила това на новата си приятелка адвентистка, тя все още била подканяна да си вземе кафе. Тя отстояла своята позиция, но на другия ден се изправи пред мен с някои въпроси, на които ми беше трудно да отговоря. За съжаление тази жена не се кръсти тогава, нито до времето на написването на тази книга.
Пиенето на кафе не е дребно нещо, когато става причина една душа да вземе решение да не се покорява на истината. Християнските стандарти са обвързани с християнското свидетелство и хиляди са обезсилвали свидетелство си от изкривената представа, че малките неща нямат значение. Всяка жена, която влиза в църквата на остатъка, преминава през болезнени решения относно грима и бижутата. Не е лесно да се променят обичаите на времето и традицията, особено когато са вкоренени в женската суетност. Модата е робовладелец.
Понякога съпрузи се противопоставят на всичко, което новата религия причинява на техните съпруги, когато свалят сватбения пръстен и другите украшения. Това хвърля семейството в истинска криза. Убедени от Божието Слово, тези жени решават да поставят Бог на първо място и да приемат предизвикателството на Петър да спечелят своите невярващи съпрузи, като свалят украшенията си (1 Петрово 3:1-3). След това се оглеждат в църквата за подкрепа и одобрение. И какво виждат? Не само няколко сватбени пръстена, но лъскави брошки, игли за вратовръзки и други подобни украшения. Насърчени ли са те? Да, те са насърчени да продължат да носят сватбения си пръстен; и ако символичните пръстени са приемливи, тогава колежанските пръстени, пръстените с рождени камъни, годежни пръстени и пръстените в знак на приятелство са също наред. А може би дори сантименталните обици, носещи спомени за починалата баба.
За действителни неща ли говорим? Случва ли се наистина това? В същност се случва, и мнозина са отхвърлили истината, защото членовете не живеят това, което проповядват. Някои дами са поклонници на стила и трудно могат да се откажат от суетите на света. Те виждат напълно достатъчно боядисани коси, перуки и изкуствени украшения в църквата, за да се успокоят в своята собствена светска гордост. Техните въпроси за носенето на панталони също бързо се уталожват, когато ги виждат да крачат в светилището в събота сутрин и сряда вечер.
Проблемът е, че никой никога не може да спечели победа над враг, на когото тайно се възхищава. Много сестри в църквата имат тайна любов към света и следователно никога не са били способни да спечелят битката срещу греховната гордост и светското. Докато не се научат да обичат Исус най-горещо и не са готови да се отрекат от себе си, те ще продължават да бъдат препятствие пред другите. Какво е нужно, за да се пробуди и съживи църквата за тези важни въпроси на християнския живот? Как можем да развълнуваме църковните членове за истината, така че тя да изпълни живота им?
Когато се провеждат евангелски срещи, всеки член трябва да бъде там, нетърпелив и ентусиазиран от възможността да споделя истината. Трагично е, че само малцина верни членове подкрепят срещите вечер след вечер, докато се представя вестта. Виждал съм добри хора да вземат своето решение по време на евангелизацията и да се присъединяват към църквата. По-късно те са поканени в домовете на дяконите и старейшините, които дават само символична подкрепа на евангелските събрания. Но в тези домове новите членове са поканени да погледат футбол по телевизията следобед. Там най-накрая църковният лидер започва да се вълнува, но уви, това е заради фанатичните ексцесии на един отбор, опитващ се да победи и унижи друг отбор. С викове и неконтролируемо вълнение той седи в продължение на часове, напълно погълнат от една дейност, която е много противоположна на всичко, което Исус подкрепяше и поучаваше. Този дякон знае всички отбелязани голове и рекорди на лигата, но той ще седи следващата събота полузадрямал в църквата и няма да знае и един- единствен отговор на съботно училищния урок. Той вероятно ще даде своя дял в даренията и на думи ще се присъедини към плановете за литературен евангелизъм, но интересът на живота му не е Божието дело. Подобно на г-жа Лот, той е обвързан с нещата на света и всичките му стереотипни, показни религиозни дейности няма да отменят смъртната му присъда. Докато този човек не стане по-гласовит по отношение на печеленето на души, отколкото по отношение на футболната игра, няма да има никаква надежда за неговото спасение. Ето защо голямото мнозинство от църквата днес ще бъде отсято. Малко по малко те са позволили на света да ограби тяхната опитност, последвано от загуба на християнските стандарти. И накрая остава само една мъртва форма – форма, която ще се разпадне бързо под натиска на времето и бедите.
След края на футболния мач не е трудно да си представим, че нашият нов член може да постави на своя домакин адвентист въпроса за правилната процедура за десятъка. Като бизнесмен той има малко неясноти относно брутния доход и нетното възнаграждение. И така, какво ще му кажат за даренията извън десятъка? Могат ли хората наистина да си позволят да дадат повече от десет процента от дохода си? Представлявало е огромна стъпка на вярата за този човек да вземе решение за кръщение по време на финансова криза в бизнеса си и му изглежда безумно да започне да дава десятък. Сега той чувства необходимостта от лидер в църквата, който да може да потвърди обещанията на Библията. Възможно е дяконът да даде едно вълнуващо свидетелство за Божията чудна благодат в полза на тези, които са верни настойници. Като служител на църквата той би бил един от тези 51 процента, които дават вярно десятъка си. Невероятно е, че 49 процента от членовете ни по целия свят изобщо не дават десятък. Може би някои нямат доходи, но много от тях буквално крадат от Бога всяка седмица, като злоупотребяват с Неговия свят десятък.
С този факт пред нас е по-лесно да разберем как по-голямата част от Божия народ ще бъде отсята във времето на изпита. Може би повече адвентисти ще бъдат изгубени поради паричния въпрос, отколкото поради всеки друг фактор. Това може да обясни, защо Исус трябваше да говори толкова много за настойничеството. В тези дни на материално изобилие би било логично Сатана да се концентрира на това средство. В плътското сърце на човека има егоизъм, който Сатана успешно е експлоатирал днес.
Не е ли разумно и изключително благоприятно споразумение за един наемател да отглежда ферма, като задържа 90 процента от реколтата и дава 10 процента на собственика? Всичко, което минава през нашите ръце, принадлежи на Бога и Той просто ни позволява да го използваме. Колко добър и милостив е Той, да иска само десятъка, който е предназначен от Него за използване в проповядване на евангелието? Дали обещанията за вярното даване имат предвид това, което казват? Ще смъмри ли Бог поглъщателя? А какво ще стане, ако даваме повече от десятъка? Исус каза:
„Давайте и ще ви се дава, добра мярка, напълнена, стръскана, препълнена.“ Лука 6:38.
С други думи, ние не можем да дадем на Господ. Без значение колко драстично протягаме вярата си и се опитваме да дадем жертвена сума, тя винаги се връща към нас по някакъв начин. Обещанията на Бога не могат да се провалят.
Повечето хора страдат от синдрома „защита на портфейла“. Независимо дали имат малко или много, те имат склонност да го стиснат здраво и да се опитат да го напълнят повече и повече. Исус посочи, че малцина богати хора ще успеят да влязат в небето. И това е така, не защото е грях да имаш пари или собственост. Някои богати хора са посветени християни и ще бъдат спасени. В действителност има само два вида богати хора – тези, които сами са забогатели и тези, които Бог е направил богати. Чрез щедро даване някои са поискали преливащите благословения на библейските обещания. Те са продължили да ги раздават и Бог е продължил да ги излива в още по-голяма мярка. Някои могат да възразят и да кажат: „Това няма никакъв смисъл. Има само определена сума пари, в която да се вместим.“ Тези, които повдигат такива възражения, са искрено объркани, защото нямат опитност с обещанията и те им изглеждат глупави и неразумни. Ако можем да обясним, как хлябът и рибите са нахранили множествата, бихме могли да обясним, как получаваме повече, като даваме повече. Но тези, които са пристъпили с вяра и го правят, знаят че то се случва. Те не се опитват да го обяснят. На хартия няма да проработи, но колкото повече дават на Господа, толкова по-добре стават финансово.
Никога няма да забравя, как бях предизвикан от приятел преди години, да подложа Бог на изпит. Той даваше 25 процента от своя доход и беше страшно просперирал. Моята съпруга и аз решихме да се хванем за Божиите обещания. Тръгнахме с очевиден план за голяма жертва, но се оказа, че трябваше да се научим да жертваме. Даването ни постепенно нарасна от 25 на 30 процента, на 35 процента и почти на 40 процента за една година, но и нашите материални благословения се увеличаваха с нарастването на нашата вяра. Колко благодарни сме били, че някой ни призова да проверим обещанията на Бога. Сега чувстваме такова съжаление към тези, които са пропуснали тръпката да видят Бог да прави невъзможното чрез умножаването на хлябовете. В хиляди градове, градчета и села по целия свят Божието дело страда от липса на средства. Това трябва да бъде най-малкият проблем, пред който е изправена днес църквата на остатъка, защото Бог е дал средства на Своя народ да завърши делото.
Каква сметка ще трябва да представим някой ден, ако задържаме тези пари и имущество, докато станат безполезни. Сега може да бъде използвано за подготовка на души за Царството. Исус призова Своя народ да си събира съкровище на небето, като използва парите, а не като ги пази на скрито, та да хванат ръжда и мухъл. Милиони долари са били давани на безбожни деца от родители адвентисти, които би трябвало да знаят, че те ще бъдат използвани за напредъка на каузата на дявола, а не на истината. Тези пари биха ускорили идването на Исус и възстановяването на всичко. Исус говори за „примамката на богатството“ в Матей 13:22. Ще включва ли тази примамка и адвентисти от седмия ден, които планират някой ден да поставят имота си върху олтара на Бога? Мнозина именно сега виждат да преминава последната възможност, в която натрупаното им богатство би могло да бъде използвано за каузата. С един доклад за мизерните пари, които дават, те живеят в луксозно безгрижие. Колко истинни са Христовите думи:
„Защото там, където е твоето съкровище, там ще бъде и сърцето ти.“ Матей 6:21.
Когато парите са инвестирани в Божието дело, сърцето на дарителя е свързано също с делото. Това са изключителните хора, които няма да бъдат измамени от богатството, но ще имат съкровище на небесата.
RSS Feed
