
ЦЪРКОВНИ ОБЕДИ И ПРИНЦИПИ
Църквата на адвентистите от седмия ден не е просто още една деноминация. Това е движение, издигнато в отговор на пророчеството, за да завърши реформацията. Но какво се е случило с неговата програма за „реформа“, която някога оказваше влияние върху почти всяка сфера на християнския живот? Реформата в диетата е била запазената марка на църквата на остатъка от нейното най-ранно начало, но тази дясна ръка е била бавно деформирана чрез постепенно приспособяване към плътския апетит. В твърде много случаи големите ръководни принципи, основаващи се на сътрудничество със законите на природата, са били бавно разводнени и отмити. Адвентните обеди са станали почти синоним на пиршества. С изключение на отсъствието на месо на препълнените маси, обядът след църковна служба се отличава със същите нездравословни планини от сладкиши и подправки, които подмамват света към лакомия.
Как първоначалната концепция на здравната реформа е станала толкова изкривена, че неадвентистите могат да си спомнят за нас само това, че не ядем месо? Какво се е случило с нашите принципи за физически упражнения, за правилно комбиниране на храните, нерафинирани храни, малко захар и сол, никакво ядене между две хранения, пълнозърнести храни, никакви стимуланти, изобилие от вода и никакво преяждане? Стотици хиляди вярват и пазят съботата, но всъщност копаят гробовете си със зъби.
Почти неусетно сред нашия народ е настанала промяна по отношение грижата за тялото. Не, ние не сме забравили текстовете за Божия храм. Все още се гордеем с въздържанието си от свинско и някои морски храни, и вероятно 50 процента от адвентистите от седмия ден са се отказали изцяло от месните храни. Но това не е здравната реформа в нейната пълнота. Никъде сатанинският аргумент за малките неща не е бил по-ефективен, както тук. Чрез търсене на благовидни оправдания на малките прегрешения, апетитът е засилвал своята власт над телата на адвентистите от седмия ден. Затлъстяването е почти толкова преобладаващо сред нас, както и в света.
Ще бъде интересно да направим проучване, което би ни дало истинската представа относно себеотричането. Колко члена на нашата църква казват наистина „Не“ на своя апетит? Ще бъде ли разкрито, че повечето от тях ядат точно по начина, по който апетитът им диктува, без да се въздържат и ограничават? Може би трябва да спрете да четете за момент и да отговорите на въпросите лично за себе си. Ограничавате ли и обуздавате ли умишлено своето желание да ядете повече, отколкото ви е необходимо? В състояние ли сте да минете край масите с десерт с техния опасен асортимент от захарни изделия? Колко често се предавате на изкушението да хапнете между храненията?
Мнозина подценяват тези въпроси като маловажни, но те представляват значителна част от вдъхновените предписания, които Бог е поверил на тази църква. Много книги със стотици страници са описали наложителността от подчиняване на законите за нашите тела също така внимателно, както на законите на Бога. Преднамереното нарушаване на тези основни закони на нашето здраве би могло да ни направи негодни за Божието царство. Това твърде силно изказване ли е? Нека го разгледаме малко по-отблизо.
Защо считаме употребата на алкохол и тютюн за грях? Тъй като това е вредно за тялото и може да съкрати живота. Библията казва, че Бог ще унищожи тези, които унищожават своите тела (1 Коринтяни 3:16, 17). Въпрос: Можете ли да съкратите живота си, като не правите достатъчно упражнения? Наистина е било доказано от научните данни, че хиляди са починали преждевременно от сърдечен удар, който е можел да бъде предотвратен. Пушенето на цигари не е единствената причина за сърдечен удар и преждевременна смърт. Означава ли това, че отказът да се правят достатъчно упражнения може да бъде също толкова нарушаващ принципа, както употребата на тютюн? Несъмнено е така. Докато адвентистите от седмия ден не спрат да намират благовидни предлози, за да избегнат тези ясно разкрити принципи, не можем да се надяваме да избегнем осакатяващите ефекти от нашите прегрешения.
Трябва да се разбере, че говорим за духовни неща, когато говорим за удължаване дара на живота. Склонни сме да се засмеем на вдъхновен съвет като този: „Никога не трябва и троха храна да минава през устните ни между храненията.“ Съвети върху здравето, стр.118, но това е жизненоважен принцип на доброто здраве. Освен ако не очертаем граници, за да запазим деликатните органи на храносмилането, ще продължим да имаме същото влошено здраве и разстройства, които тормозят останалата част от падналата раса.
Спорадични напъни за послушание не са достатъчни. Трябва да бъде приложена силата на решението. Без съмнение, ще преминем през сурови битки със себе си, но промяната на привичките в съгласие с божествения образец ще донесе своята награда.
В светлината на толкова много съвети по темата, как можем да обясним защо повече от половината от нашия народ все още се храни с мъртви тела на животни? Г-жа Уайт писа:
„Нито унция месо не трябва да влиза в нашите стомаси.“ Диета и храна, стр. 380.
„Онези, които употребяват месото, пренебрегват всички предупреждения, които Бог ни е дал по този въпрос. Те нямат никакво доказателство, че вървят по безопасен път.“ Пак там, стр. 383.
„Сред тези, които очакват идването на Господа, яденето на месо накрая трябва да бъде отхвърлено; месото ще престане да бъде част от тяхната диета.“ Пак там, стр. 380-381.
С бързото нарастване на замърсяванията и химичните отрови, ние едва ли се нуждаем от подобни страници със специфични инструкции, за да се откажем от месната диета. Някои от най-популярните меса са били тествани и отхвърлени, тъй като не отговарят на минималните здравни стандарти. Списанието „Потребителски отчети“ прави задълбочено проучване на хамбургерите и публикува резултатите през август 1971 г.:
„Шокиращо голям процент от хамбургерите, които купихме, бяха на път да се разложат.“
Ралф Надер, чиято организация направи продължително разследване на цеховете за опаковане, обобщи направените констатации за хамбургерите и хот-дозите в списание „Флорида“ от 7 ноември 1971 г.:
„Всички тези преработени меса представляват въображаеми иновации в храната; те често са използвани като удобно и печелившо сметище, което позволява на опаковчиците да се отърват от техните отпадъци, нестандартно или болно месо и по-малко желаните разфасовки. Всичко, което правят, е да накиснат всички тези остатъци с оцветяващи и овкусяващи агенти и да ги пуснат на нищо неподозиращото общество. Съдебните доказателства показаха, че замърсено месо, конско месо и месо от болни животни, които първоначално са били заклани за храна на кучета или котки, често се превръщат в хамбургер или наденица; белите дробове, очните ябълки, свинската кръв и нарязаните кожи се смесват в хот-дог и месни деликатеси /шунка, салам… - бел.прев./. За да се намали зловонието и неприятния вкус, такова месо често се импрегнира със сулфит – незаконна добавка, която дава на старото разлагащо се месо розовия цвят на здраво месо. Тъй като използваното месо често е мръсно, се използват перилни препарати за измиване на мръсотията и, за да се усилят печалбите, се добавят т.нар. свързващи вещества, които да държат парчетата месо заедно – обикновено зърнени култури, но понякога и дървени стърготини.“
Може би трябва да кажем нещо и за консумацията на захар при адвентистите. Последните медицински открития потвърдиха изявленията на Духа на пророчеството относно вредните последици от захарта върху човешкото тяло. Но дали ние като народ ядем по-малко от средните за страната 102 паунда за година? От сцените край трапезата за съботно-църковния обяд изглежда, че не го правим. Средната дневна консумация е 32 чаени лъжички. Едно парче ябълков пай съдържа 8 чаени лъжички, а бутилка безалкохолно – 10 лъжички. Това е повече от половината от средната дневна стойност. Един бананов сплит (бананов десерт със сладолед – бел. ред.) съдържа 25 чаени лъжички захар, колкото и да не е за вярване. Не, ние навярно задръстваме нашите тела също толкова ефективно и много по-съзнателно, отколкото повечето неадвентисти. Излишната захар в различни видове бонбони често се свързва със затлъстяване, диабет, хипогликемия, коронарна болест на сърцето и артрит.
Би трябвало да е абсолютно ненужно да се предупреждават адвентистите, че е неправилна употребата на кофеинови напитки, но ние живеем в епохата на промъкващ се компромис. Колкото и да изглежда странно, този първи братовчед на никотина бавно си прокара път до кухненските килери на много адвентисти. Старата философия на Лот „Не е ли малко това?“ е оправдала употребата на още малко и още малко. Започвайки с три процента за разнообразие, вкусът и пристрастяването към кофеина са били задоволявани, докато се е установил навик. Какъв е Божият съвет за това?
„Пиенето на чай и кафе е грях, вредно задоволяване, което, подобно на други злини, уврежда душата.“ Диета и храна, стр.425.
От това твърдение някой може да си направи извода, че безкофеиновото кафе е само три процента грях, но то може да бъде повече от това. Факт е, че целият кофеин може да бъде отстранен и напитката все още ще бъде много вредна. Освен кофеин, кафето съдържа летливо масло, което дава уникалния вкус и аромат. Това летливо масло причинява по-голямо увреждане на стомаха, отколкото кофеина. В едно интервю, публикувано в американските и световни новини, д-р Джоузеф Ф. Монтага, водещ авторитет в областта на чревните болести, направи следното изявление за кафеното масло:
„Ако вземете чаша кафе, преди да добавите мляко или захар и го оставите за минута, ще видите маслото да плува по повърхността и да се върти наоколо. Тези масла са много дразнещи стомаха и дванадесетопръстника и според мен произвеждат по-голямо дразнение, повече предязвени състояния, отколкото всичко останало, което ядат хората. Когато някой приема това кафе сутрин, той е тонизиран. Но в действителност, той просто затяга винта, който държи тетивата на нервното напрежение.“
Според законовите разпоредби, напитките кола могат да съдържат кофеин, но не повече от около 50 милиграма на бутилка от десет унции. „Кока-кола“ добива вкуса си от листата на кока, докато други напитки кола са направени от ядките на плода кола. Моля, имайте предвид, че листата кока са единственият източник на кокаин, един от най-мощните опиати, чиято медицинска употреба е силно ограничена и контролирана. Компанията твърди, че всичкият кокаин е бил отстранен, но многократните усилия да се разбере ефективността на подобен процес, са били напразни.
Много хора не разбират, че „Д-р Пепър“ също е кофеинова напитка, съдържаща малко повече кофеин, отколкото „Кока-Кола“. Не само Администрацията по хранителни и лекарствени източници потвърди това, но и сиропът „Д-р Пепър“, дозиран от производителя, е ясно обозначен като съдържащ кофеин. Голям брой адвентисти, някои съзнателно, други от невежество, продължават да консумират пристрастяващия „Д-р Пепър“, който е възможно по-вреден, отколкото и най-лошата напитка кола. Със сигурност е дошло времето да се отхвърли тази маска на компромиса и последователно да се следва великият образец на истината, който е бил поверен на тази църква. Съживлението и Късният дъжд са в очакване на тези, които ще застанат здраво на страната на непоколебимото послушание – послушание, което се корени в дълбок духовен, личен ангажимент към Исус Христос.