Бих желал да ви предложа своето вярване, че най-основната доктрина, най-основоположната доктрина в цялото Писание е доктрината за Бога, е разбирането на това кой е самият Бог. И всички останали доктрини и всички останали учения в Библията всъщност са резултат от тази едничка велика истина и ни помагат да разберем какъв е Бог. Когато изучаваме доктрини като например съботата, Божия закон, естеството на човека, какво се случва, когато човек умре, всички тези неща в действителност са резултати от едничката велика доктрина – доктрината за Бога, неща, които ни помагат да разберем характера на Бога и естеството Му, и това какъв е Той. И когато получим правилно разбиране за тези неща, то ни помага по-добре да разберем Бога. Има изявление, с което някои от вас може би са запознати, написано от сестра Елън Г. Уайт, което се намира в книгата „Скици от живота на Елън Уайт“, стр. 196. В това изявление се казва:
„Няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забравим начина, по който Бог ни е водил и Неговото учение в нашата минала история.“
Ще взема това донякъде за даденост и ако съм пропуснал това, някой от присъстващите може да ми помогне, но вероятно повечето от тези, които са тук, имат някакъв опит в адвентизма от седмия ден. И разбираме, че през 1844 г. се случиха някои много специални в пророчески план съби-тия и че Бог започна да издига народ, който да прогласи вест, наречена Тройна ангелска вест, и че тази вест трябваше да достигне до всеки народ и племе, език и хора. И това беше вест, която щеше да подготви един народ да застане в положение, в което не е заставал никой дотогава в историята на тази земя, и да бъде готов за пришествието на Исус Христос. И ние сме посъветвани, че няма от какво да се страхува-ме за бъдещето, освен ако забравим Божието водителство и Неговите поучения в миналата ни история. Затова е важно да видим Божието водителство в това движение и е важно да разберем ученията на Бога в това движение, в миналата история. И когато правим това то ни поставя на сигурна основа, на сигурна опора, и тогава можем да посрещнем бъдещето с увереност в това, че Бог има план за всеки един от нас и че ние можем да се вместим в плана на Бога за себе си.
Добро утро, сестро. Добре дошла. Радваме се, че си тук! Слава на Господа!
И така, бих желал да кажа, че наистина няма основна доктрина, която да е по-важна или по-основна за християнството от доктрината за Бога. Както своя Спасител, възлюбени, ние сме тук, на тази земя, не просто за да живеем за себе си, а за да извършваме служба за други. Ние трябва да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. Но за да станем съработници на Бога, за да се уподобим повече на Него, ние трябва да Го познаем така, както Той разкрива Себе Си – така, както Той разкрива Себе Си в Библията. Така че е необходимо да Го познаваме правилно, така, както Той разбира Себе Си. Вярвам, че едно познаване на Бога е основата на всяко истинско служене и също така на всяко истинско възпитание. Това е единствената истинска защита против изкушението и само това може да ни уподоби на Бога по характер. Така че това е знанието, от което се нуждаем – за всички, които работят за въздигането на своите съчовеци. Преобразяването на характера, чистотата на живота, ефикасността в служенето, придържането към правилни принципи – всички тези неща зависят от едно правилно познание за Бога, и това познание е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия.
Днес живеем в свят, който е изпълнен с идолопоклонство. Вярвате ли в това? Днес живеем в свят, който е изпълнен с идолопоклонство. Но знаете ли, докато шофирахме насам не видях твърде много идоли, не съзрях видими светилища, не видях поставени стълбове, не видях хора да се покланят пред тях, а вие? Но, приятели, възможно е да няма видими светилища, възможно е да няма изображения, върху които да се спре погледът, и все пак е възможно да практикуваме идолопоклонство. Също толкова лесно е да се направи идол от любими идеи или цели, колкото и да се оформи фалшив бог от дърво или камък. Хиляди имат погрешна представа за Бога и Неговите качества и те също толкова истински служат на фалшив бог, колкото слугите на Ваал. Това се основава на „Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 173, 174, ако бихте желали да разполагате с препратката. С други думи, ако имаме погрешна представа за Бога и Неговите качества, за това какъв е Той (а именно на това се покланяме), тогава ние толкова наистина служим на идол и фалшив бог, колкото и слугите на Ваал. Нека обясня това по начин, по който, според мен, всички можем да го разберем.
В света днес, при мнозинството от хората в света, съществуват три монотеистични религии. Ще се опитам да конкретизирам това твърдение. Има три монотеистични религии – юдаизъм, ислям и християнство. Християнството е наречено „монотеистична религия“. Аз определено бих изразил несъгласие с това обичайно християнство, каквото е разбирането. Но юдеите казват, че се покланят на Бога на Авраам. Вие на Бога на Авраам ли се покланяте? Разбира се, че да. Ако попитате един мюсюлманин:
„Ти на Бога на Авраам ли се покланяш?“,
знаете ли какво би казал той?
„Покланям се, Той се казва Аллах. И Мохамед е неговият пророк.“
И по същество те казват, че всички ние се покланяме на един и същи Бог. Но Богът на юдеите няма Син, Исус Христос, приятели. Богът на исляма няма Син, Исус Христос. Аллах е погрешна представа за Бога. И ислямът не е основна, издържана, истинска религия, той е част от Вавилон. Не е политически коректно да се каже това днес, но това е истината. И фактът, приятели, е че независимо дали се покланяме на Аллах или даже се покланяме на Бог, Когото наричаме „Йехова“ или „Яхве“, или „Яхуа“, ако имаме погрешна представа за Него и Неговите качества ние все още се покланяме на фалшив бог, въпреки че изговаряме името „Йехова“ (или „Яхве“).
Знаете ли какво означава името „Ваал“? Името „Ваал“, названието „Ваал“ означава просто „Господар“ или „Баща“. „Господар“ или „Баща“. Така че на планината Кармил, когато Вааловите пророци казваха „О, Ваале, чуй ни!“, това беше еквивалентния израз на това да се каже: „О, Господи, Господи! Отче, чуй ни!“
И днес влизаме в църкви из цяла Канада, из Съединените щати и целия свят, и хората там викат:
„Господи! Господи!“
Но дали викат към правилния Господ, имайки разбиране? Исус ни казва да внимаваме положението да не бъде такова. Сега отворете Библиите си с мен на Матей 7 гл. Надявам се, че носите със себе си Библия днес и се надявам, че ще я използвате, както аз използвам своята, и че ще излагаме право Словото на истината (2 Тимотей 2:15). Матей 7 гл. Исус говори в Планинската проповед и в 21 ст. казва...
Не знам как става така, че задните седалки винаги се заемат първи, но искаме да приветстваме тези, които влязоха току-що, и искаме да знаете, че предните седалки са най-добрите. По-хладно е отпред, по някакъв начин, според мен, и се радваме, че сте тук. Бог е благ!
Днес разговаряме за доктрината за Бога и за това, че най-основния и важен въпрос в евангелията е това да познаваме Бога – да Го познаваме лично, да Го познаваме правилно, да Го познаваме като личен Приятел, а не като някого, от когото трябва да се страхуваме или да бягаме. Но това просто да призоваваме Бога или даже да знаем името Му и да го изговаряме правилно няма да гарантира на никого от нас спасение. В Матей 7:21 Исус каза:
„Не всеки, който Ми казва: [какво?] Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.“
„В онзи ден едва малцина ще Ми кажат...“
„В онзи ден малцина ще Ми кажат...“
В текста не се казва това, нали? В текста се казва:
„В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?“ (Матей 7:22).
Виждате ли, приятели, ще се появят лъжеучители. Апостол Павел беше категоричен:
„...между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат... гибелни ереси“ (2 Петрово 2:1).
И Исус казва, че изпитът не е дали викаме „Господи! Господи!“, изпитът не е дали вършим чудеса, изпитът даже не е дали можем да изгоним демони, защото Исус казва:
„Ще кажа на тези хора: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мен, вие, които вършите беззаконие“ (виж Матей 7:23).
Апостол Павел казва:
„И не е чудно, защото сам Сатана се преобразява на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преобразяват на служители на правдата“ (2 Коринтяни 11:14).
И така, възлюбени, тук сме само малцина, досега дойдоха може би 40 или 50 човека, може би ще дойдат още някои. Но очевидно в тази църква днес бихме могли да поберем още много хора. Или бихме могли да наемем по-голяма аудитория и да проведем по-голямо събрание и да дойдат още хора. Но ще ви кажа нещо: ако търсите да намерите Бога там, където отиват тълпите, търсите на погрешното място. Пътят на истината няма да бъде популярният път, никога не е бил и никога няма да бъде. В 13 ст. Исус казва за Божия път:
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“
14 ст.:
„Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“
В Лука 12:32 Исус каза:
„Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.“
Божият народ няма да бъде мнозинство и даже в рамките на този кръг, както се казва, този кръг на адвентизма, всички ние сме тук днес като знаем, че бихме могли да бъдем днес на църковната скамейка на някое друго място. Но ние сме избрали да дойдем тук днес, за да проучим или чуем повече за тази истина, и се намираме някак си извън този кръг, намираме се в един по-малък кръг, в едно подразделение. Но можем да открием, че тези кръгове стават все по-малки и по-малки докато се приближаваме към края на времето, възлюбени. Пътят е тесен, портата е тясна, но ви казвам: благата вест е, че тя е достатъчно широка за всеки, който иска да влезе. Тя е достатъчно широка за вас, достатъчно широка е за децата ви, достатъчно широка е за майка ви и баща ви, достатъчно широка е за всеки ваш съсед, би трябвало да ги поканите да влязат.
И така, само да погледнем още няколко стиха. Нека отворим първо на Притчи 9 гл., разглеждайки значимостта на въпроса. Искам да разберем, че това е важен въпрос – да знаем кой е Бог, че това е основоположно. Не изучаваме това само за да разгледаме днес конкретен основен принцип, докато утре бихме могли да разгледаме друг. Днес не правим просто преглед на списък с учения, при което това се оказва номер Х в поредицата. Това наистина е фундаментално, от голяма важност е. В Притчи 9 гл., Притчи 9:10, четем следните думи:
„Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.“
2 Петрово 1 гл. Ако се придвижвам твърде бързо, вдигнете ръка и ми дайте знак да забавя или помахайте към мен, за да забавя ход. Понякога мога да забързвам малко. Ще се опитам да не го правя. Но ако не чуете нещо правилно или кажа нещо, което е много тайнствено за вас, не се страхувайте да вдигнете ръка, да ме спрете и да кажете:
„Извини ме, брат Алън, не чух този стих“
или:
„Не схванах какво каза.“
Защото искам да разберете. Ако имате подробен въпрос, всъщност ще бъде по-добре да бъде разгледан по-късно. Ще се занимаем с въпросите по-късно, но ако има нещо, което е необходимо да поясним на момента, ще се опитаме да го направим. И така, чувствайте се свободни да го направите.
2 Петрово 1:3. Нека прочетем и 2 ст. като начало. Той казва:
„Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус [Христос], нашия Господ.“
Как ни се умножават благодатта и мирът? Казва се:
„...чрез познаването на Бога и на Исус [Христос], нашия Господ.“
Казва се:
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е необходимо за живота и за благочестието, [как идва това?] чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила...“
И така, отново, ние научаваме и приемаме тези неща чрез познаване на Бога, като имаме познание за Бога и за Христос. Има едно много смело изявление на Исус в Йоан 17 гл. Йоан 17 гл. Ще започнем да четем от 1 ст., за да няма съмнение за контекста и за това кой говори и кой на кого говори тук... кой на кого говори. Йоан 17 гл., от 1 ст. нататък:
„Като каза това Исус, вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти...“
Кой говори? Исус Христос. На кого говори Той? На Отец. Доста ясно е, нали? Не ни е нужен теологичен курс, за да ни разтълкува това, толкова е ясно, прямо.
Втори стих:
„...както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му поверил.“
Звучи сякаш някой е дал на Исус нещо – дал Му е сила, дал Му е власт (благодаря, братко) и тогава в 3 ст. Исус прави едно фантастично изявление – Той казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Това са думите на Исус Христос и Той казва:
„Вечен живот е да познават единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото единственият истинен Бог е изпратил.“
Някои от нас (вероятно всички ние) са чували за група хора, наречени „Свидетели на Йехова“. Чували ли сте някога за Свидетелите на Йехова? Има ли някои Свидетели на Йехова сред нас днес? Ами, аз съм свидетел за Йехова, но не съм част от тази организация. Но ще ви кажа, приятели: Това е част от Вавилон. На тях не им харесва достатъчно Библията такава, каквато е, затова те преведоха и направиха своя собствена Библия. Но е интересно да се прочете техният превод (Превод на новия свят) на Йоан 17:3. Не донесох тяхната версия със себе си, но мога да я парафразирам много близко. Те казват:
„А това е вечен живот: да можем да приемем знание за Теб, единствения истинен Бог...“
Има ли разлика между това да приемем знание и да познаваме някого? Ще бъда честен: Не знам кой е министър-председателят на Канада, тъй като съм много неосведомен. Кой е министър-председателят на Канада?
[Стивън Харпър.]
Харпър ли? Не го познавам. Някой тук познава ли го? Познаваш го лично ли? Знаете за него. Можете да знаете за него. Аз не познавам президента Обама. Знам, че сте чували името му. Аз не го познавам, но знам някои неща за него.
Възлюбени, Писанието не ни призовава просто да знаем за Бога. Ние трябва да познаваме Бога. Трябва да Го познаваме лично, така, както Той ни се открива в Писанието. И това е основоположно, фундаментал-но. И Исус казва, че е вечен живот да познаваме единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото е изпратил.
В Еремия 9 гл., Еремия 9 гл. и там 23 ст., Еремия 9:23 (надявам се, че всички сте донесли Библиите си):
„Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали [с богатството си] и богатият да не се хвали с богатството си...“
Извинете ме.
„...силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си; а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ“ (Еремия 9:23, 24).
Следователно, онова, което трябва да разберем като най-важно, е познаването на Бога и това да Го познаваме и да познаваме Неговия характер, това, че Той изявява милост и праведност, и справедливост, и че това е нашият Бог и какъв е Той за нас.
Нека отворим на Йов 22 гл. Йов 22 гл. Книгата Йов се намира точно преди книгата Псалми. Йов 22:21. Казва
„Сприятели се сега с Него и бъди в мир; от това ще дойде добро за теб.“
Знаете ли, хората на тази земя днес търсят мир. Хората тичат насам-натам в опит да намерят утеха за отрудените си души. Библията казва, че има мир, има мир в познаването на Бога. Апостол Павел, в Римляни 5:1, казва:
„И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос...“
Именно познаването на Христос и познаването на Бога донасят мир и утеха в живота ни. Но ако наистина не Ги познаваме или ако имаме погрешни схващания... Преди съм срещал хора... а съм сигурен, че и вие сте срещали такива, за които просто сте чували някои неща и вероятно сте чували, че даденият човек не е хубав човек, и сте били малко неспокойни спрямо този човек и не сте се сближили достатъчно с него, защото сте чули, че не е хубав човек, понеже това е било схващането ви за този човек. Но тогава, може би като ви се предостави време, вие си казвате:
„Знаеш ли какво, чул съм нещо погрешно. Този човек всъщност е хубав човек! Много е приятно да си край него.“
И започвате да изграждате дружба и приятелство с този човек, защото усещате свобода да изградите това приятелство. Необходимо е да разберем Божия характер, за да имаме свободата да изградим приятелство, връзка с Него.
Още един текст по отношение на това – Римляни 1 гл. Римляни 1 гл. За онези, които ще изгледат този видеозапис по-късно или ще чуят негов аудиозапис, те няма да могат да оценят колко горещо е тук днес, нали? И знам, че тук наистина е горещо и на мен също ми е топло. Така че, повярвайте ми, ако имате нужда да използвате ветрилото си или да се изправите и малко да се разтегнете, разбирам. Намираме се в една хубава топла малка сграда. Вярно е, че има климатик, но не изглежда да има голямо удобство. Но в Римляни 1:20 се казва:
„Понеже от създаването на това, което е невидимо в Него, т.е. вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията...“
Нещата, които можем да научим за Бога, са в Словото и се намират също и в творенията. И Бог желае да узнаем всичко за Него, което е възможно да узнаем. Нека само направя малък преход и отворя на още два текста. Единият се намира в Йоан 4 гл. Йоан 4 гл. Исус говори на самарянката при Якововия кладенец и й казва нещо – Йоан 4:24. Той казва:
„Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“
Това е т.нар. емфатично изявление. Това не е изявление по избор. И Исус каза, че ако ще се покланяме на Бога ние трябва да Му се покланяме с дух и истина. Защото тази жена... припомнете си, самаряните имаха на име същия Бог, Когото имаха и юдеите, нали? Те твърдяха, че служат на същия Бог. Но спомняте ли си какво беше казал преди това Исус на тази жена? Той каза:
„Вие се покланяте на онова, което не знаете“ (Йоан 4:22).
„Вие се покланяте на онова, което не знаете...“
И Той казва: „Трябва да се покланяте на Бога с дух и истина.“
Като народ, който притежава уникална, особена вест, ние твърдим, че имаме любов към тази истина. Чували ли сте някога изразите „Обичайте истината“ или „Любов към истината“, или „Обичам истината“? Просто самата концепция за истина има в себе си въплъщение на любов и това, че трябва да обичаме истината.
Сега обаче отворете с мен на 2 Солунци 2 гл. 2 Солунци 2 гл., от 7 ст. нататък – там се казва:
„Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива, само докато се махне от онзи, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действането на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса...“
Това е доста лоша ситуация, нали? Колко от вас искат в онзи ден да бъдат заварени в този лагер? Никой, нали? Забележете какво се казва в следващия стих - 10 ст.:
„...и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват, защото...“
Те ще погинат. Защо?
„...защото не приеха да обичат истината, за да се спасят“ (2 Солунци 2:7-10).
Не са приели да обичат истината. Знаете ли, приятели, има хора, които научават истината и знаят тази истина, но не я обичат. Тя не е променила живота им, не е осъществила промяна, те не обичат тази истина. Библията казва, че те ще бъдат изгубени. Ще бъдат изгубени.
Ако сте тук днес... Възлюбени, обръщам се към вас: Ако сте тук днес понеже е събота и защото в случай че не дойдете тук един ден ще се пържите, тогава имате една напълно погрешна представа за Бога и получавате погрешното отношение и всичко погрешно. И ако нямате любов към истината, вие така или иначе ще се „пържите“. Ако нямаме любов към истината... Миналата вечер разисквахме за един частен случай и нямам време да се впусна в подробности, но беше изказано предположение и аз казах:
„Това не се казва в този конкретен стих.“
Казах:
„Но ако можете да ми намерите нещо в Боговдъхновените писания, в което да се казва това, тогава ще повярвам в него.“
Защото не съм тук да защитя своето становище, а съм тук просто за да намеря истина и искам истината, тъй като ние обичаме истината. И тази сутрин намерихме изявлението. И наистина имаше такова. Затова бяхме щастливи. Бяхме щастливи, защото намерихме истина. И, приятели, ако днес чуете истина, която не сте чували никога преди, или ако я чуете по-задълбочено или по-добре или по-ясно представено, отколкото сте я чували някога преди, искам да се възрадвате в тази истина, искам да бъдете като беряните в Деяния 17:11. Искам да бъдете „по-благородни“ от намиращите се в Хамилтън или на някое друго място. Искам да изследвате Писанията самостоятелно, за да научите дали казаните неща са така или не са. Затова, приятели, щом видите ясно какво казва Библията, вие трябва да обичате тази истина и да я следвате. И ако обичате Бога на Библията, вие ще обичате Неговата истина, ще обичате Неговата истина.
Днес разговаряме за доктрината за Бога. В адвентизма от седмия ден сме дефинирали доктрината за Бога по различни начини през тези повече от 160 години съществуване, които сме имали. Много от консервативните адвентисти от седмия ден желаят да се обявят в подкрепа на движението, което се нарича „исторически адвентизъм“. Някой от вас чувал ли е някога за „исторически адвентизъм“, за този термин? Проведе се среща в този град миналата седмица от един от главните лидери на т.нар. исторически адвентизъм. И така, какво представлява този „исторически адвентизъм“? Нека само ви прочета... (Има ли нещо тук?) „Исторически адвентизъм“ се отнася за истините, поддържани от практически всички адвентисти преди да се появи книгата „Въпроси върху доктрините“ през 1957 г. И това е начинът, по който повечето хора, които употребяват термина „исторически адвентисти“, желаят да бъдат разбирани. Те искат да се върнат на определено място (или референтна точка) във времето – 1957 г., точно преди да бъде издадена книгата „Въпроси върху доктрините“.
Може би е необходимо да спра за минута. Колко от вас са чували някога за книга със заглавие „Въпроси върху доктрините“? Вдигнете ръка. Ако никога не сте чували за книгата „Въпроси върху доктрините“, е необходимо да ви представя малко история, защото историята е важна. И ако не успеем да разберем историята си, имаме много, от което да се страхуваме, за бъдещето. Припомнете си, че по-рано говорихме за това. Само преди малко повече от 50 години, през 1955 и 1956 г., църквата, която днес наричаме „Църква на адвентистите от седмия ден“, беше считана от повечето християни в света за култ. Тя не беше приемана като християнска църква или евангелска общност. Ако не сте запознати с това, би трябвало да бъдете. И имаше някои основания за това. Едно от главните основания, поради които не бяхме приемани като евангелска общност, е защото ранните адвентисти от седмия ден не вярваха в доктрината за Триединството. Колко от вас бяха запознати с това, че ранните адвентисти от седмия ден не са вярвали в доктрината за Триединството? Може би някои от вас са знаели това, а някои – не. Понеже вярвахме, че делото на Исус на кръста беше съвършена жертва, но не цялостният спасителен план, бивахме считани за култ. Понеже ранните адвентисти вярваха, че Исус взел на Себе Си, поел върху Своето безгрешно естество греховното естество на Адам при Въплъщението, бивахме считани за култ, а не за християнска църква.
Около 20 години след смъртта на Елън Уайт, църквата започна едно силно движение за това да стане тринитарна. Преди това тя не беше тринитарна. Имаше някои адвентисти от седмия ден, които искаха да бъдат приети от евангелския християнски свят, и те започнаха да водят диалози с някои от водещите евангелисти в Америка. Това се вършеше с пълното одобрение на Генералната конференция и на президента на Генералната конференция, чието име по онова време е Рубен Фигюр. И така, там бяха нашият църковен историк и апологет Лерой Фрум, Рой Алън Андерсън (който по онова време беше ръководител на Пасторската асоциация на църквата), Уилям Рийд (който беше полеви секретар към Генералната конференция) и някои други, но тези бяха главните трима от адвентната група, които се срещнаха с Уолтър Мартин, Доналд Барнхаус и някои други мъже... също и Джордж Кенън, които бяха водещи евангелисти в Америка, за да обсъдят в какво вярваше адвентизмът. Те проведоха тези диалози и Фрум и Андерсън започнаха да обрисуват адвентизма в светлина, в която не беше обрисуван никога преди това (само минута, да видя къде се вмества това... вероятно ще го спомена сега), защото искаха да бъдат приети от другите църкви. Затова те започнаха да променят изявленията и онова, в какво вярвахме, и „продадоха“ този пакет на евангелистите. И тогава евангелистите ни приеха, поне повечето от тях, като истинска християнска църква.
И така, беше издадена книга със заглавие „Въпроси върху доктрините“, при която евангелистите зададоха въпроси на адвентистите и тези хора написаха отговори (отговорите бяха съставени главно от Лерой Фрум) и ги издадоха отговорите в книга със заглавие „Адвентистите от седмия ден отговарят на въпроси относно доктрините“. Тази книга беше издадена преди малко повече от 50 години, през 1957 г. Наскоро тя беше издадена наново като анотирано издание от университета „Андвюс“. Тази книга е считана за стандартната книга по теология в университета „Андрюс“ - основната семинария на адвентизма от седмия ден.
Бях в университета „Андрюс“ през 2007 г., на конференция по случай 50-тата годишнина от издаването на „Въпроси върху доктрините“. Денис Фортин, деканът на семинарията, се изправи на амвона в църквата... в семинарията, университета „Андрюс“, и каза:
„Тази семинария застава зад теологията във „Въпроси върху доктрините“.“
Ето това поучаваме ние.
А, отново, тази книга поучава доктрини, които не бяха част от нашата първоначална платформа, дадена ни от Бога като народ. И те са изменили някои неща много радикално. Намирам за иронично... искам да разберете добре този момент: намирам за иронично, че като адвентисти от седмия ден ние бяхме проповядвали Втората ангелска вест в продължение на много години, а също и Четвъртата ангелска вест, както и първата и третата. Но Втората ангелска вест и Четвъртата ангелска вест употребяват термин, който в евангелския свят, ако се опитате да го насочите към християнин, е някак си лоша дума. И тази дума е... коя?
„Вавилон.“
Бяхме разглеждали католицизма, бяхме разглеждали отстъпилия протестантизъм в продължение на сто години и бяхме казвали:
„Това е Вавилон.“
И все пак ние изведнъж се разстройваме от това, че те ни наричат „култ“. Не искаме да бъдем наречени „култ“ от Вавилон! Но, приятели, има ли това някакъв смисъл за вас? Мислите ли, че ако Вавилон е с ума си, той ще погледне Божия народ и ще каже „това е правилно, това е нещо действително“? Разбира се, че не. Но когато започнаха да казват, това е част от действителността, бъдете нащрек! Когато Вавилон казва, че това е част от действителността, бъдете нащрек! Бъдете силно нащрек! Но има група хора, които наричат себе си „исторически адвентисти“, и те искат да се върнат до времето точно преди „Въпроси върху доктрините“, защото вярват, че в този момент църквата била доведена до точност, всичко при нея било чисто и правилно, и това е моментът, до който се връщат. И като правят това те отричат като истина каквото и да е желание или каквато и да е връзка с онова, в което вярваха ранните адвентисти по отношение на Бога преди 1957 г. (всъщност преди 1931 г.). Ако погледнете историята, публикуването на първите Основни принципи от Адвентната църква се състоя през 1872 г. И в тези Основни принципи се говореше за това, че Отец е единственият истинен Бог, Исус Христос е Неговият Единороден Син и Божият Дух е Духът на Отец и това е начинът, по който Отец е всеприсъстващ. Но в това изложение не се поучаваше доктрината за Триединството. Всъщност то беше отчетливо нетринитарно в подхода си.
Беше издадена книга преди няколко години със заглавие „Проблеми“. „Проблеми.“ Тази книга беше издадена от Северноамериканската дивизия към Генералната конференция. Тази книга разглеждаше определени независими служения, твърдящи, че са „исторически адвентисти“. На някои места тази книга ги предизвикваше:
„Вие твърдите, че сте „исторически“ по самата дефиниция на думата „исторически“ (от самата дума „исторически“ получавате думата „история“ - онова, което се връща в миналото)...“
Те казват:
„Дали тези т.нар. защитници на „историческия адвентизъм“ наистина желаят да се върнат към цялата история на движението ни, включително едно нетринитарно становище за Бога?“
Разбира се, това беше предизвикателство, което всички тези останали служения (ако спомена названията им, ще ги познаете) не пожелаха да се заемат и никога не се заеха, и те никога не са приели това предизвикателство, защото не желаят да направят това. Това предизвикателство на църквата чрез книгата „Проблеми“, на стр. 39 от книгата (ако бихте желали да погледнете препратката към книгата), беше споменато от д-р Уилям Джонсън, който по онова време беше редактор на „Адвентист Ривю“. Всъщност нека само ви прочета... Би трябвало първо да прочета (за да протокола) от книгата „Проблеми“ и там стр. 39. Там се казва:
„За онези, които биха пожелали да дефинират „историческия адвентизъм“ по отношение на конкретно доктринално съдържание, датата 1872 г. [или изявлението от 1872 г.] представя истинска дилема. Да се приеме онова, което адвентистите са считали за задължително по онова време, би изключило каквото и да е споменаване на естеството на Христос или конкретен вид покорство. Ако човек желае обаче да изиска допълнително съдържание от тази епоха и да направи това съдържание задължително в наши дни (въпреки че адвентистите от тази по-раншна епоха отказваха да бъдат задължавани от допълнително съдържание), въпросът е: Ще бъде ли човекът готов да приеме цялото съдържание от тази по-раншна епоха? Дали съвременните защитници на т.нар. исторически адвентизъм наистина са подготвени да се завърнат към едно нетринитарно становище? По-конкретно, вероятно изложението не е утвърдило категорично пълното арианско учение, че Христос е сътворено същество, въпреки че няколко водещи адвентисти по онова време изповядваха открито адвентно становище.“
Необходимо е да изясня нещо много добре. В това се съдържа дезинформиращо твърдение. Твърдението прави така, че да звучи сякаш всички ранни адвентисти вярвали, че Исус е сътворено същество – не това поучаваха те. Ще погледнем това по-нататък. Но се казва:
„Според Енциклопедията на адвентистите от седмия ден, Джеймс Уайт и Урия Смит били двамата водещи антитиринитаристи, „макар че Джоузеф Бейтес, Дж. Х. Уагонър, Е. Дж. Уагонър и У. У. Прескот също имаха такава наклонност...“
Фактът е, че всички те имаха такава наклонност. Ако изследвате историята (а историята е изследвана и проучвана, и документирана много внимателно), всеки ранен адвентист от седмия ден беше нетринитарист. Някои от тях дойдоха от тринитарна среда, някои от тях излязоха от Католическата църква. Много от тях дойдоха от Баптистката църква, дойдоха от Методистката църква и много различни християнски общности. И въпреки че мнозинството от тях дойдоха от църкви, чиито среди бяха тринитарни, никой от тях не остана тринитарист щом стана част от адвентното движение. Историята е много ясна и неопровержима по този въпрос.
И така, какво означава това днес? Ще поговорим малко за това. В изданието на „Адвентист Ривю“ от 8 юли 1993 г. Уилям Джонсън написа следното:
„На ранната църква отне два века, за да се увери в абсолютната Му, вечна божественост [това се отнася за Христос]. На адвентните пионери беше нужно малко по-малко. Някои от нашите стълбове, като Джеймс Уайт, Урия Смит и Дж. Х. Уагонър, имаха ариански възглед, т.е. вярваха, че докато Синът съществувал преди Сътворението, имало време, в което самият Той не е съществувал. Тази дефектна христология си е проправяла път до адвентните ни издания чак до нашия век, но постепенно е намаляла...“
Тогава се казва:
„Според мен призивите днешната църква да се завърне към „исторически адвентизъм“ звучат странно. Ще се върнем ли към ариански възглед за Исус? Никога! Господ ни е отвел отвъд тези представи и ние не трябва да се връщаме назад.“
Лерой Фрум заяви в книгата „Движение на съдбата“, стр. 75, че след 1931 г. деноминацията била посветена безвъзвратно на основните християнски истини. И с това той има предвид доктрината за Триединс-твото, защото през 1931 г. църквата публикува изложение на ученията, което за първи път се включваше доктрината за Триединството. Така че доктрината за Триединството никога не е била публикувано изложение или учение в адвентизма, до 1931 г. Но (което е интересно) това изложение никога не беше ратифицирано и утвърдено от Генерална конференция. Първото изложение на ученията, което беше официално обсъдено и подложено на гласуване от Генерална конференция, не дойде до 1980 г. в Далас, на сесията на Генералната конференция в Далас, и точно тогава то се превърна в официално учение на църквата.
И така, въпросът, който искам да ви задам тази сутрин, е: Дали ние желаем да се върнем на 1957 г. или желаем да се върнем на 1844 г.? До коя от двете дати според вас е по-добре да се върнем?
Какво да кажем за Притчи 4:18? Ще разгледаме това. Знаете Притчи 4:18, нали?
„А пътят на праведните е като светлината на разсъмване, която се
развиделява, докато стане съвършен ден.“
Дали истината трябва да бъде прогресивна? Истината трябва да бъде прогресивна, нали? Но ви задавам въпрос: Ако имам истина и получа още истина, дали новата истина променя старата истина? Не я променя. Възможно е да я направи по-ярка, по-ясна, по-лесна за разбиране, но не я променя. Не я променя. Фактът е, че когато погледнете изложенията на ученията, има една доктрина, която е претърпяла радикална промяна – само една доктрина, която е толкова радикално променена, че всеки наблюдател ще види радикална промяна откакто ранните адвентисти публикуваха за първи път изложение на ученията през 1872 г., от тогава до днес, и това е доктрината за Бога. Църквата е преминала от отчетливо нетринитарно становище към ясно, отчетливо тринитарно становище.
И така, как отношението и мисленето на Елън Уайт се вместват във всичко това? Нека само ви прочета нещо, което според мен ще намерите за интересно. Това е писмо, написано от нея (част от писмо) през 1906 г. Това е преди повече от сто години, но помнете датата.
„Истините, които ни бяха дадени след отминаването на времето през 1844 г., са също толкова сигурни и непроменими както когато Господ ни ги даде в отговор на настойчивите ни молитви. Виденията, които Господ ми е дал, са толкова забележителни, че ние знаем, че онова, което сме приели, е истината. Това беше изявено от Светия Дух. Светлина, скъпоценна светлина от Бога установи основните точки на нашата вяра, както ги поддържаме днес.“
Основните точки на вярата бяха установени... През 1906 г. тя каза, че те били утвърдени 50 години преди това, и казва:
„Това са същите точки на вярата, които поддържаме днес и до които Бог ни доведе и установи.“
И ми покажете който и да е човек, изучавал Библията отвъд най-повърхностното ниво, който ще ви каже, че доктрината за Бога не е основна точка. Понякога хората казват,
„Разбира се, че това е основна точка,“
но когато тогава се опитате да я споменете те стават много развълнува-ни, защото изведнъж осъзнават, че тя наистина е основна точка.
Тя написа това... Между другото, можете да намерите препратката в „Ръкописи“, том 1, стр. 53.
В „Колекция на Полсън“, на стр. 257 има писмо, написано на 23 юни 1905 г. Всъщност това е писмо, написано от нея до Джордж Бътлър. В него тя каза (цитат):
„Можем да кажем уверено, че истината, достигнала до нас чрез действието на Светия Дух, не е лъжа. Доказателствата, предоставени в продължение на последния половин век, доказват силата на Духа.“
Последния половин век – колко време е половин век? Петдесет години. В изявлението, което прочетохме точно преди това, се казваше „петдесет години“.. Тези изявления бяха написани през 1905 и 1906 г. Тя ни отвежда с около петдесет години в миналото, спрямо онова време, казва, че те са се събирали и са изучавали тези неща.
„Знаехме тези неща в продължение на повече от половин век и вярвахме, че Бог ни е водил и ни е учил на тези основни доктрини.“
В „Поглед нагоре“, стр. 352, отново, има писмо, написано на 4 декември 1905 г.:
„Трябва винаги да пазим вярата, потвърждавана от Светия Божий Дух от най-ранните събития на нашата опитност до настоящето.“
Тя казва, че трябва да пазим тази вяра – същата тази вяра, а не нова вяра. Нейно пояснение, по-ярка светлина, разбира се, няма съмнение за това, но не като цяло различна вяра.
Един от защитниците на историческия адвентизъм написа:
„Ние не сме невежи за историята на нашата църква. Добре запознати сме с това, че формулирането на доктрините ни беше постепенен процес и основни принципи бяха установени в ранните години и по-нататъшни прецизирания дойдоха по-късно.“
Но, приятели, ранните доктрини наистина бяха установени рано и не е необходимо да променяме тези доктрини. Прецизирания – може би; пояснения – да. Но не е необходимо да променяме тези доктрини, защото те бяха засвидетелствани от Светия Дух и дойдоха от Божието слово. Историята на този въпрос... ако се върнете до около началото на 20 в., тогава започнаха някои разногласия в рамките на Адвентната църква, защото в движението бяха вкарани някои хора, които идваха от тринитарни среди, но не бяха осъществили онази цялостна промяна. Името на един от тези хора беше Кенън Лейси. Ако си спомняте нещо за сем. Лейси, знаете, че те имаха връзка с Елън Уайт, чрез брак. И така, започнаха да се появяват семена на промяна, но църквата остана нетринитарна. Всяко изложение на ученията, публикувано от църквата през живота на Елън Уайт, беше отчетливо нетринитарно изложение, и църквата остана нетринитарна до времето след смъртта на Елън Уайт.
И така, настъпи промяна, но тази промяна не настъпи толкова заради теологично изследване (което е интересно). Възможно е някои от вас да са чували за името У. У. Прескот. Прескот беше лице на преход в историята на църквата ни. Той не беше един от ранните ни пионери, но беше достатъчно млад, за да е познавал някои от пионерите, когато са били възрастни, и да е познавал Елън Уайт и тогава да е надживял Елън Уайт. Но имаше човек на име Гилберт Балантайн, който написа докторската си дисертация относно живота на У. У. Прескот. Той направи следното изявление при проучването на живота на Прескот и случващите се в църквата по онова време неща – той каза:
„Промяна в мисленето на църквата се постига по-скоро чрез измирането на едно поколение отколкото от приемане на промяна от страна на настоящото поколение.“
Разбрахте ли това?
„Промяна в мисленето на църквата се постига по-скоро чрез измирането на едно поколение отколкото от приемане на промяна от страна на настоящото поколение.“
Следователно, това, което се случва, е че не започвате с едно движение, което се променя докато са налице основоположниците на движението. Трябва да изчакате докато те измрат и дойде ново поколение, и именно тогава може да настъпи промяна. И някои от вас, които може би познават историята на книгата „Движение на съдбата“, написана от Лерой Фрум, знаят, че той всъщност признава, в началото на книгата, че А. Г. Даниелс му казал петдесет години преди това, че е необходимо да напише книга и му казва:
„Не можеш да я напишеш сега, необходимо е да изчакаш. Необходимо е да изчакаш [защото първо трябва тези хора да измрат]. Необходимо е да почакаш преди да можеш да напишеш тази книга.“
И виждаме, че това се случи в адвентизма. Не че тези хора са седнали и са казали:
„Имаме теологичен проблем по въпроса и трябва да го изясним.“
Беше проведена библейска конференция през 1919 г., при която една от основните дискусии беше доктрината за Бога. Тази дискусия стана толкова напрегната, че тогавашният президент на Генералната конференция, А. Г. Даниелс, нареди протоколите от събранието да бъдат заключени в трезорите на адвентните архиви. Той не желаеше никой да ги прочете, защото имаше хора, които навлизаха и започваха да поощряват тринитаризъм. Това бяха по-млади мъже. А по-възрастните мъже, които бяха живели в продължение на известно време, казаха:
„Не, не в това вярваме ние, не в това вярваше Елън Уайт. Не можете да употребявате тези изявления, за да поучавате това.“
И се проведе доста голямо разискване за това. Затова те заключиха протокола. Но тогава, няколко години след това, беше налице необходимост... или поне това беше представено като необходимост... да се състави по-ново изложение на ученията. Затова беше определен комитет от четирима човека и един от тези хора беше Ф. М. Уилкокс (дългогодишен редактор на „Ривю“). Този комитет трябваше да напише ново, обновено изложение на ученията. Действителната работа по него беше извършена почти изцяло от Уилкокс, другите трима го одобриха автоматично, и по-късно това изявление беше публикувано в годишника. И тогава, две години по-късно, то беше включено в изданието на Църковния наръчник от 1931 г., без каквото и да е одобрение от Генерална конференция. А в това изявление се казваше, че ние вярваме в Триединството. Така че това беше първият път, в който те можеха да кажат, че вярват в Триединството.
И така, възгледът на ранните адвентисти, както казах, беше много ясен. Това е документирано от Ръсел Хол, Ървин Гейн. Много от хората, изучавали историята на това, са го документирали. Аз съм го документирал, а също и други. Ясно е – те не вярваха в Триединството. Но поради това изложение от 1931 г. и поради това, че то започна да се преподава и приема, църквата ставаше все по-тринитарна и по-тринитарна. Преди да се бяха състояли евангелските конференции през 1955 и 1956 г., преди да се бяха състояли тези конференции, в прелюдия към това, Уолтър Мартин, водещият евангелист, участващ в тези дискусии, отиде в офиса на Рой Алън Андерсън в Такома Парк (по онова време) и каза:
„Имам въпрос, който трябва да ви задам, защото ще проведем тези срещи, но трябва да бъда сигурен: Вие наистина вярвате в Триединството, нали? Защото ако не вярвате, няма даже и да започнем. Това е основен принцип. Ако не вярвате в Триединството, няма даже и да започнем тези срещи.“
По-късно Рой Алън Андерсън каза:
„Можех да го уверя, че ние наистина вярвахме в Триединството и можех да му покажа изложението на ученията от 1931 г. като доказателство за това.“
Изявление, което нямаше одобрение от Генералната конференция. И въз основа на това те започнаха да провеждат тези дискусии и диалози. Няколко години по-късно Уолтър Мартин беше в университета „Лома Линда“. Този евангелист, който присъстваше там като представител на евангелската страна и задаваше на нашите мъже тези въпроси, беше доведен там, за да представи история на тези конференции, тъй като по онова време (убеден съм) всички останали мъже бяха починали и той беше единственият, останал жив. И така, той представи тази дискусия на някои от проповедниците и администраторите на църквата в онази област. Но искам само да цитирам част от тази дискусия, защото тя представя историята на случилото се. Той казва:
„Атмосферата на онова време [1955 и 1956 г.] беше такава, че адвентизмът беше приравняван със Свидетелите на Йехова, с мормонството, с повечето култови организации по онова време. Когато за първи път се срещнах с Л. Е. Фрум, той започна да ме критикува в продължение на петнадесет минути за това как съм могъл изобщо да мисля, че адвентизмът е култ. „Адвентизмът действително звучи истинен,” казах аз [т.е. Фрум]. „Мислиш ли, че Арий бил християнин?” И той [Фрум] беше отличен църковен историк и каза: „Разбира се, че не бил християнин. Той отричал божествеността на Исус Христос. Аз казах: „Същото се отнася и за Елън Уайт.“ Д-р Фрум отвърна: „Какво!?“ Аз казах „да“ и представих цитатите, след което отворих куфар и показах поне три метра адвентни издания, събрани и отбелязани за прочит от д-р Фрум и за прочит от комисията, за да провери източниците.““
Тук е нужно да поясня нещо, защото има дезинформиращо тълкувание. Ако проверите всички останали източници, Мартин прави точно представяне на случилото се, но не фактическо тълкувание, защото не се отричаше божествеността на Исус Христос, а фактът, че Той беше вторият член на Триединството. Защото в тринитарните среди фактът, че Исус Христос е вторият член на Триединството се приравнява с Неговата божественост. Ранните адвентисти вярваха в пълната и цялостна божественост на Исус Христос, но не в това, че Той е второ лице на Божеството. Вместо това вярваха, че Той е (както се казва в Йоан 3:16) Единородният Божий Син.
„Фрум продължава (думите са на Мартин). Той казва:
„И те откриха, че всичко, което казах, беше там.“ Откриха, че е там. „И те изпаднаха в смъртен шок, мога да добавя, да помислят, че това беше толкова широко разпространено.“
Това е доста интересна представа. И така, Мартин каза:
„Ето защо бяхте категоризирани в началото наравно със Свидетелите на Йехова – поради арианското наблягане в адвентизма и поради факта, че твърдяхте, че архангел Михаил е Христос.“
„Д-р Фрум и комитетът решиха, че ще прегледат материалите незабавно. Затова разпуснахме събранието и те отнесоха всичките материали със себе си (предполагам и други), и прегледаха материалите. Те се върнаха и казаха...“
Чудите ли се какво са казали те? Чудите ли се какъв е бил техният отговор... извинете ме... какъв е бил отговорът на Фрум към Мартин? Той казва:
„Голяма част от тези неща, към които привличаш вниманието, са там, съгласни сме, и не сме съгласни с тези изявления. Те не отразяват ортодоксалната адвентна теология и ние ги отхвърляме.“
Мартин отвърна:
„Хубаво, радвам се да чуя това“ (Уолтър Мартин, 1989 г.).
Това бяха материали на Елън Уайт, материали от другите мъже, които бяха пионери на движението. И те казаха:
„Ние отхвърляме това, не го приемаме.“
И евангелистът каза:
„Хубаво. Сега можем да започнем и можем да бъдем приятели.“
(И можем да бъдем приятели в леглото.)
Днес мнозина от всички страни на дискусията цитират от Елън Уайт, цитират библейски изявления и изглежда достигат до различни представи относно доктрината за Бога. Как е нужно да правим това? Преди няколко години помагах на приятел да сглоби микроскоп. Той пристигна в кутия и беше на части. Когато го погледнахме за първи път, си казах:
„Как изобщо ще можем някога да сглобим това? Има един куп части и нищо не изглежда да пасва.“
Но знаете ли какво направихме? Извадихме упътването. Извадихме упътването и тогава се оказа доста просто: че тази част се слага тук, тази част – там. И когато вземете всички напътствия и всички части, вие сглобявате тези части в микроскоп.
Приятели, необходимо е да видим какво се казва в цялото Писание по темите, необходимо е да видим какво се казва във всичките Свидетелства по темата, защото можете да извадите от контекста един, два или няколко стиха или изявления на Елън Уайт и да поучавате каквото си поискате. Не вярвате ли в това? Отворете с мен на Исая 66 гл. Исая 66 гл. и там 24 ст.:
„След като излязат, те ще видят труповете на хората, които са престъпили против Мен; защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им; и те ще бъдат отвратителни за всяка твар.“
Това звучи ли ви като вечен ад? Честно, не ви ли звучи така? Казваме:
„О, но това беше в контекста на древния Израил и на стореното от него.“
Погледнете предишния стих:
„И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мен, казва Господ.“
Някога употребявали ли сте този текст? Употребявали ли сте го? Отворете с мен на Откровение 14 гл. Точно в Третата ангелска вест – Откровение 14 гл. и там 10 ст.:
„...той [приелият белега на звяра]...“
„...той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига...“
дотогава, докато трае животът им...
Това ли се казва? Казва се:
„...до вечни векове...“ (Откровение 14:10, 11).
Отворете с мен на Филипяни 1 гл. Двадесет и трети стих – Павел казва:
„...защото съм притиснат между двете, понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което би било много по-добре...“
Когато умра, къде ще отида? Направо при Христос. Звучи ли иначе? Виждате ли, приятели, онова, което казвам, е че ако вземете само един или два стиха (и особено ако не ги вземате в контекста им), можете да измислите някои много погрешни представи за доктрините, включително и за доктрината за Бога. Затова е много важно когато изучаваме тези неща да ги изучаваме внимателно, да ги изучаваме щателно.
Доктрината за Триединството е считана от католиците и от по-голямата част от протестантите за най-основната съществуваща доктрина. Католиците са много ясни и прями... Всъщност мога да ви цитирам от „Справочник на съвременния католик“:
„Тайнството на Троицата е централната доктрина на Католическата вяра. На него са основани всички останали учения на Църквата” („Справочник на съвременния католик”, стр. 16).
Доктрината за Триединството е централната доктрина на католическата вяра. На тази доктрина се основава всичко останало.
Чували ли сте някога за човек на име А. Т. Джоунс, Алонсо Тревър Джоунс? Той беше служител, адвентист от седмия ден, през 19 в. Да, през 19 в., до началото на 20 в. Но той написа голяма книга (може би някои от вас са я виждали) със заглавие „Двете републики“. Виждали ли сте някога „Двете републики“ - една обемиста, дебела книга – от онези, които четете през дългите зимни нощи? В тази книга, въпреки че целта му не беше да подкрепи това становище, той действително го направи, направи го, това беше част от написаното от него. Той ви показва развитието на Римската църква и как тя влезе в съществуване и как, например, доктрината за Триединството беше основоположната им доктрина, че Католическата църква и католическата вяра бяха основани на тази доктрина. И тогава, ако проучите въпроса, виждате как всички тези останали неща – чистилището, вечния ад, папата, Мария – бяха все основани на авторитета и базата на тринитарната доктрина.
Както споменах по-рано, нашите адвентни пионери не вярваха в доктрината за Триединството. В „Ривю енд хералд“ от 25 май 1905 г. Елън Уайт написа следното по отношение на тези мъже:
„Бог ми е дал светлина относно нашите периодични издания. Каква е тя? Той каза, че мъртвите трябва да говорят. Как? Техните творби би трябвало да ги следват. Ние трябва да повтаряме думите на пионерите в нашето дело, които знаеха какво струваше да търсят истината като скрито съкровище и които се трудеха, за да положат основата на нашето дело. Те се придвижваха напред стъпка по стъпка под влиянието на Божия Дух. Един по един тези мъже умират.“
През 1905 г. тя казва, че един по един тези мъже умират.
„Словото, което ми е дадено, е: „Нека това, което тези мъже са написали в миналото, бъде препечатано.“
И така, хубаво е да се препечатват книгите им. Всъщност сме направили това и (ако някои от вас още не са я видели) в дъното имаме книга със заглавие: „В какво вярваха пионерите?“, съдържаща конкретни адвентни препечатки от адвентните пионери – хора като Елън Уайт, Дж. Х. Уагонър, А. Т. Джоунс, Джоузеф Бейтс, Джеймс Уайт, Дж. Н. Андрюс и други за това в какво вярваха те относно доктрината за Бога, според собствените им писания. И е интересно, че тези мъже не се позоваваха на традицията, тези мъже не се позоваваха на исторически прецеденти, не се позоваваха и на Елън Уайт. Те просто се позоваваха на Писанията. И докато четете написаните от тях статии, ще видите силна библейска подкрепа за становището им.
Но днес може да се каже:
„Но, знаете ли, тези пионери не бяха боговдъхновени.“
Това в известен смисъл е отворено за дебати, но те видимо не са били боговдъхновени по същия начин, по който биха били боговдъхновени Елън Уайт или някой обикновен пророк. И така, какъв е действителният извод за това как сме достигнали до тази истина? Дали това е просто защото я имаме в адвентната си история или защото пионерите са я казали? Дали трябва да й вярваме заради Елън Уайт, защото те са вярвали в нея или защото аз вярвам в нея? Отворете с мен на Лука 16 гл. Лука 16 гл. Тези стихове всъщност в известен смисъл са продължение на онова, което разглеждахме преди малко от Откровение, Исая и Филипяни. Лука 16 гл. и там 19 ст., който започва така:
„Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар...“
Няма да четем цялата притча, защото сте запознати с притчата за богаташа и бедния Лазар. Но какъв беше действителният смисъл за разказването на тази притча? Какво се опитваше Христос да поучи в действителност? Какво беше едничкото основно нещо, което се опитваше да предаде при поучаването на тази притча? Погледнете 29 ст.:
„Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях. А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят“ (Лука 16:29-31).
С други думи, приятели, имате Писанията и ако Елън Уайт възкръснеше от мъртвите и ви кажеше лично, „Аз вярвах в Триединството,“ вие не бихте повярвали, ако не можете да повярвате първо в онова, което се казва в Писанието. Трябва да повярвате първо в онова, което казва Писанието.
Ще взема това донякъде за даденост и ако съм пропуснал това, някой от присъстващите може да ми помогне, но вероятно повечето от тези, които са тук, имат някакъв опит в адвентизма от седмия ден. И разбираме, че през 1844 г. се случиха някои много специални в пророчески план съби-тия и че Бог започна да издига народ, който да прогласи вест, наречена Тройна ангелска вест, и че тази вест трябваше да достигне до всеки народ и племе, език и хора. И това беше вест, която щеше да подготви един народ да застане в положение, в което не е заставал никой дотогава в историята на тази земя, и да бъде готов за пришествието на Исус Христос. И ние сме посъветвани, че няма от какво да се страхува-ме за бъдещето, освен ако забравим Божието водителство и Неговите поучения в миналата ни история. Затова е важно да видим Божието водителство в това движение и е важно да разберем ученията на Бога в това движение, в миналата история. И когато правим това то ни поставя на сигурна основа, на сигурна опора, и тогава можем да посрещнем бъдещето с увереност в това, че Бог има план за всеки един от нас и че ние можем да се вместим в плана на Бога за себе си.
Добро утро, сестро. Добре дошла. Радваме се, че си тук! Слава на Господа!
И така, бих желал да кажа, че наистина няма основна доктрина, която да е по-важна или по-основна за християнството от доктрината за Бога. Както своя Спасител, възлюбени, ние сме тук, на тази земя, не просто за да живеем за себе си, а за да извършваме служба за други. Ние трябва да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. Но за да станем съработници на Бога, за да се уподобим повече на Него, ние трябва да Го познаем така, както Той разкрива Себе Си – така, както Той разкрива Себе Си в Библията. Така че е необходимо да Го познаваме правилно, така, както Той разбира Себе Си. Вярвам, че едно познаване на Бога е основата на всяко истинско служене и също така на всяко истинско възпитание. Това е единствената истинска защита против изкушението и само това може да ни уподоби на Бога по характер. Така че това е знанието, от което се нуждаем – за всички, които работят за въздигането на своите съчовеци. Преобразяването на характера, чистотата на живота, ефикасността в служенето, придържането към правилни принципи – всички тези неща зависят от едно правилно познание за Бога, и това познание е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия.
Днес живеем в свят, който е изпълнен с идолопоклонство. Вярвате ли в това? Днес живеем в свят, който е изпълнен с идолопоклонство. Но знаете ли, докато шофирахме насам не видях твърде много идоли, не съзрях видими светилища, не видях поставени стълбове, не видях хора да се покланят пред тях, а вие? Но, приятели, възможно е да няма видими светилища, възможно е да няма изображения, върху които да се спре погледът, и все пак е възможно да практикуваме идолопоклонство. Също толкова лесно е да се направи идол от любими идеи или цели, колкото и да се оформи фалшив бог от дърво или камък. Хиляди имат погрешна представа за Бога и Неговите качества и те също толкова истински служат на фалшив бог, колкото слугите на Ваал. Това се основава на „Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 173, 174, ако бихте желали да разполагате с препратката. С други думи, ако имаме погрешна представа за Бога и Неговите качества, за това какъв е Той (а именно на това се покланяме), тогава ние толкова наистина служим на идол и фалшив бог, колкото и слугите на Ваал. Нека обясня това по начин, по който, според мен, всички можем да го разберем.
В света днес, при мнозинството от хората в света, съществуват три монотеистични религии. Ще се опитам да конкретизирам това твърдение. Има три монотеистични религии – юдаизъм, ислям и християнство. Християнството е наречено „монотеистична религия“. Аз определено бих изразил несъгласие с това обичайно християнство, каквото е разбирането. Но юдеите казват, че се покланят на Бога на Авраам. Вие на Бога на Авраам ли се покланяте? Разбира се, че да. Ако попитате един мюсюлманин:
„Ти на Бога на Авраам ли се покланяш?“,
знаете ли какво би казал той?
„Покланям се, Той се казва Аллах. И Мохамед е неговият пророк.“
И по същество те казват, че всички ние се покланяме на един и същи Бог. Но Богът на юдеите няма Син, Исус Христос, приятели. Богът на исляма няма Син, Исус Христос. Аллах е погрешна представа за Бога. И ислямът не е основна, издържана, истинска религия, той е част от Вавилон. Не е политически коректно да се каже това днес, но това е истината. И фактът, приятели, е че независимо дали се покланяме на Аллах или даже се покланяме на Бог, Когото наричаме „Йехова“ или „Яхве“, или „Яхуа“, ако имаме погрешна представа за Него и Неговите качества ние все още се покланяме на фалшив бог, въпреки че изговаряме името „Йехова“ (или „Яхве“).
Знаете ли какво означава името „Ваал“? Името „Ваал“, названието „Ваал“ означава просто „Господар“ или „Баща“. „Господар“ или „Баща“. Така че на планината Кармил, когато Вааловите пророци казваха „О, Ваале, чуй ни!“, това беше еквивалентния израз на това да се каже: „О, Господи, Господи! Отче, чуй ни!“
И днес влизаме в църкви из цяла Канада, из Съединените щати и целия свят, и хората там викат:
„Господи! Господи!“
Но дали викат към правилния Господ, имайки разбиране? Исус ни казва да внимаваме положението да не бъде такова. Сега отворете Библиите си с мен на Матей 7 гл. Надявам се, че носите със себе си Библия днес и се надявам, че ще я използвате, както аз използвам своята, и че ще излагаме право Словото на истината (2 Тимотей 2:15). Матей 7 гл. Исус говори в Планинската проповед и в 21 ст. казва...
Не знам как става така, че задните седалки винаги се заемат първи, но искаме да приветстваме тези, които влязоха току-що, и искаме да знаете, че предните седалки са най-добрите. По-хладно е отпред, по някакъв начин, според мен, и се радваме, че сте тук. Бог е благ!
Днес разговаряме за доктрината за Бога и за това, че най-основния и важен въпрос в евангелията е това да познаваме Бога – да Го познаваме лично, да Го познаваме правилно, да Го познаваме като личен Приятел, а не като някого, от когото трябва да се страхуваме или да бягаме. Но това просто да призоваваме Бога или даже да знаем името Му и да го изговаряме правилно няма да гарантира на никого от нас спасение. В Матей 7:21 Исус каза:
„Не всеки, който Ми казва: [какво?] Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.“
„В онзи ден едва малцина ще Ми кажат...“
„В онзи ден малцина ще Ми кажат...“
В текста не се казва това, нали? В текста се казва:
„В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?“ (Матей 7:22).
Виждате ли, приятели, ще се появят лъжеучители. Апостол Павел беше категоричен:
„...между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат... гибелни ереси“ (2 Петрово 2:1).
И Исус казва, че изпитът не е дали викаме „Господи! Господи!“, изпитът не е дали вършим чудеса, изпитът даже не е дали можем да изгоним демони, защото Исус казва:
„Ще кажа на тези хора: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мен, вие, които вършите беззаконие“ (виж Матей 7:23).
Апостол Павел казва:
„И не е чудно, защото сам Сатана се преобразява на светъл ангел; така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преобразяват на служители на правдата“ (2 Коринтяни 11:14).
И така, възлюбени, тук сме само малцина, досега дойдоха може би 40 или 50 човека, може би ще дойдат още някои. Но очевидно в тази църква днес бихме могли да поберем още много хора. Или бихме могли да наемем по-голяма аудитория и да проведем по-голямо събрание и да дойдат още хора. Но ще ви кажа нещо: ако търсите да намерите Бога там, където отиват тълпите, търсите на погрешното място. Пътят на истината няма да бъде популярният път, никога не е бил и никога няма да бъде. В 13 ст. Исус казва за Божия път:
„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“
14 ст.:
„Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“
В Лука 12:32 Исус каза:
„Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.“
Божият народ няма да бъде мнозинство и даже в рамките на този кръг, както се казва, този кръг на адвентизма, всички ние сме тук днес като знаем, че бихме могли да бъдем днес на църковната скамейка на някое друго място. Но ние сме избрали да дойдем тук днес, за да проучим или чуем повече за тази истина, и се намираме някак си извън този кръг, намираме се в един по-малък кръг, в едно подразделение. Но можем да открием, че тези кръгове стават все по-малки и по-малки докато се приближаваме към края на времето, възлюбени. Пътят е тесен, портата е тясна, но ви казвам: благата вест е, че тя е достатъчно широка за всеки, който иска да влезе. Тя е достатъчно широка за вас, достатъчно широка е за децата ви, достатъчно широка е за майка ви и баща ви, достатъчно широка е за всеки ваш съсед, би трябвало да ги поканите да влязат.
И така, само да погледнем още няколко стиха. Нека отворим първо на Притчи 9 гл., разглеждайки значимостта на въпроса. Искам да разберем, че това е важен въпрос – да знаем кой е Бог, че това е основоположно. Не изучаваме това само за да разгледаме днес конкретен основен принцип, докато утре бихме могли да разгледаме друг. Днес не правим просто преглед на списък с учения, при което това се оказва номер Х в поредицата. Това наистина е фундаментално, от голяма важност е. В Притчи 9 гл., Притчи 9:10, четем следните думи:
„Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум.“
2 Петрово 1 гл. Ако се придвижвам твърде бързо, вдигнете ръка и ми дайте знак да забавя или помахайте към мен, за да забавя ход. Понякога мога да забързвам малко. Ще се опитам да не го правя. Но ако не чуете нещо правилно или кажа нещо, което е много тайнствено за вас, не се страхувайте да вдигнете ръка, да ме спрете и да кажете:
„Извини ме, брат Алън, не чух този стих“
или:
„Не схванах какво каза.“
Защото искам да разберете. Ако имате подробен въпрос, всъщност ще бъде по-добре да бъде разгледан по-късно. Ще се занимаем с въпросите по-късно, но ако има нещо, което е необходимо да поясним на момента, ще се опитаме да го направим. И така, чувствайте се свободни да го направите.
2 Петрово 1:3. Нека прочетем и 2 ст. като начало. Той казва:
„Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус [Христос], нашия Господ.“
Как ни се умножават благодатта и мирът? Казва се:
„...чрез познаването на Бога и на Исус [Христос], нашия Господ.“
Казва се:
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е необходимо за живота и за благочестието, [как идва това?] чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила...“
И така, отново, ние научаваме и приемаме тези неща чрез познаване на Бога, като имаме познание за Бога и за Христос. Има едно много смело изявление на Исус в Йоан 17 гл. Йоан 17 гл. Ще започнем да четем от 1 ст., за да няма съмнение за контекста и за това кой говори и кой на кого говори тук... кой на кого говори. Йоан 17 гл., от 1 ст. нататък:
„Като каза това Исус, вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти...“
Кой говори? Исус Христос. На кого говори Той? На Отец. Доста ясно е, нали? Не ни е нужен теологичен курс, за да ни разтълкува това, толкова е ясно, прямо.
Втори стих:
„...както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му поверил.“
Звучи сякаш някой е дал на Исус нещо – дал Му е сила, дал Му е власт (благодаря, братко) и тогава в 3 ст. Исус прави едно фантастично изявление – Той казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Това са думите на Исус Христос и Той казва:
„Вечен живот е да познават единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото единственият истинен Бог е изпратил.“
Някои от нас (вероятно всички ние) са чували за група хора, наречени „Свидетели на Йехова“. Чували ли сте някога за Свидетелите на Йехова? Има ли някои Свидетели на Йехова сред нас днес? Ами, аз съм свидетел за Йехова, но не съм част от тази организация. Но ще ви кажа, приятели: Това е част от Вавилон. На тях не им харесва достатъчно Библията такава, каквато е, затова те преведоха и направиха своя собствена Библия. Но е интересно да се прочете техният превод (Превод на новия свят) на Йоан 17:3. Не донесох тяхната версия със себе си, но мога да я парафразирам много близко. Те казват:
„А това е вечен живот: да можем да приемем знание за Теб, единствения истинен Бог...“
Има ли разлика между това да приемем знание и да познаваме някого? Ще бъда честен: Не знам кой е министър-председателят на Канада, тъй като съм много неосведомен. Кой е министър-председателят на Канада?
[Стивън Харпър.]
Харпър ли? Не го познавам. Някой тук познава ли го? Познаваш го лично ли? Знаете за него. Можете да знаете за него. Аз не познавам президента Обама. Знам, че сте чували името му. Аз не го познавам, но знам някои неща за него.
Възлюбени, Писанието не ни призовава просто да знаем за Бога. Ние трябва да познаваме Бога. Трябва да Го познаваме лично, така, както Той ни се открива в Писанието. И това е основоположно, фундаментал-но. И Исус казва, че е вечен живот да познаваме единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото е изпратил.
В Еремия 9 гл., Еремия 9 гл. и там 23 ст., Еремия 9:23 (надявам се, че всички сте донесли Библиите си):
„Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали [с богатството си] и богатият да не се хвали с богатството си...“
Извинете ме.
„...силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си; а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ“ (Еремия 9:23, 24).
Следователно, онова, което трябва да разберем като най-важно, е познаването на Бога и това да Го познаваме и да познаваме Неговия характер, това, че Той изявява милост и праведност, и справедливост, и че това е нашият Бог и какъв е Той за нас.
Нека отворим на Йов 22 гл. Йов 22 гл. Книгата Йов се намира точно преди книгата Псалми. Йов 22:21. Казва
„Сприятели се сега с Него и бъди в мир; от това ще дойде добро за теб.“
Знаете ли, хората на тази земя днес търсят мир. Хората тичат насам-натам в опит да намерят утеха за отрудените си души. Библията казва, че има мир, има мир в познаването на Бога. Апостол Павел, в Римляни 5:1, казва:
„И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос...“
Именно познаването на Христос и познаването на Бога донасят мир и утеха в живота ни. Но ако наистина не Ги познаваме или ако имаме погрешни схващания... Преди съм срещал хора... а съм сигурен, че и вие сте срещали такива, за които просто сте чували някои неща и вероятно сте чували, че даденият човек не е хубав човек, и сте били малко неспокойни спрямо този човек и не сте се сближили достатъчно с него, защото сте чули, че не е хубав човек, понеже това е било схващането ви за този човек. Но тогава, може би като ви се предостави време, вие си казвате:
„Знаеш ли какво, чул съм нещо погрешно. Този човек всъщност е хубав човек! Много е приятно да си край него.“
И започвате да изграждате дружба и приятелство с този човек, защото усещате свобода да изградите това приятелство. Необходимо е да разберем Божия характер, за да имаме свободата да изградим приятелство, връзка с Него.
Още един текст по отношение на това – Римляни 1 гл. Римляни 1 гл. За онези, които ще изгледат този видеозапис по-късно или ще чуят негов аудиозапис, те няма да могат да оценят колко горещо е тук днес, нали? И знам, че тук наистина е горещо и на мен също ми е топло. Така че, повярвайте ми, ако имате нужда да използвате ветрилото си или да се изправите и малко да се разтегнете, разбирам. Намираме се в една хубава топла малка сграда. Вярно е, че има климатик, но не изглежда да има голямо удобство. Но в Римляни 1:20 се казва:
„Понеже от създаването на това, което е невидимо в Него, т.е. вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията...“
Нещата, които можем да научим за Бога, са в Словото и се намират също и в творенията. И Бог желае да узнаем всичко за Него, което е възможно да узнаем. Нека само направя малък преход и отворя на още два текста. Единият се намира в Йоан 4 гл. Йоан 4 гл. Исус говори на самарянката при Якововия кладенец и й казва нещо – Йоан 4:24. Той казва:
„Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“
Това е т.нар. емфатично изявление. Това не е изявление по избор. И Исус каза, че ако ще се покланяме на Бога ние трябва да Му се покланяме с дух и истина. Защото тази жена... припомнете си, самаряните имаха на име същия Бог, Когото имаха и юдеите, нали? Те твърдяха, че служат на същия Бог. Но спомняте ли си какво беше казал преди това Исус на тази жена? Той каза:
„Вие се покланяте на онова, което не знаете“ (Йоан 4:22).
„Вие се покланяте на онова, което не знаете...“
И Той казва: „Трябва да се покланяте на Бога с дух и истина.“
Като народ, който притежава уникална, особена вест, ние твърдим, че имаме любов към тази истина. Чували ли сте някога изразите „Обичайте истината“ или „Любов към истината“, или „Обичам истината“? Просто самата концепция за истина има в себе си въплъщение на любов и това, че трябва да обичаме истината.
Сега обаче отворете с мен на 2 Солунци 2 гл. 2 Солунци 2 гл., от 7 ст. нататък – там се казва:
„Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива, само докато се махне от онзи, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действането на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса...“
Това е доста лоша ситуация, нали? Колко от вас искат в онзи ден да бъдат заварени в този лагер? Никой, нали? Забележете какво се казва в следващия стих - 10 ст.:
„...и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват, защото...“
Те ще погинат. Защо?
„...защото не приеха да обичат истината, за да се спасят“ (2 Солунци 2:7-10).
Не са приели да обичат истината. Знаете ли, приятели, има хора, които научават истината и знаят тази истина, но не я обичат. Тя не е променила живота им, не е осъществила промяна, те не обичат тази истина. Библията казва, че те ще бъдат изгубени. Ще бъдат изгубени.
Ако сте тук днес... Възлюбени, обръщам се към вас: Ако сте тук днес понеже е събота и защото в случай че не дойдете тук един ден ще се пържите, тогава имате една напълно погрешна представа за Бога и получавате погрешното отношение и всичко погрешно. И ако нямате любов към истината, вие така или иначе ще се „пържите“. Ако нямаме любов към истината... Миналата вечер разисквахме за един частен случай и нямам време да се впусна в подробности, но беше изказано предположение и аз казах:
„Това не се казва в този конкретен стих.“
Казах:
„Но ако можете да ми намерите нещо в Боговдъхновените писания, в което да се казва това, тогава ще повярвам в него.“
Защото не съм тук да защитя своето становище, а съм тук просто за да намеря истина и искам истината, тъй като ние обичаме истината. И тази сутрин намерихме изявлението. И наистина имаше такова. Затова бяхме щастливи. Бяхме щастливи, защото намерихме истина. И, приятели, ако днес чуете истина, която не сте чували никога преди, или ако я чуете по-задълбочено или по-добре или по-ясно представено, отколкото сте я чували някога преди, искам да се възрадвате в тази истина, искам да бъдете като беряните в Деяния 17:11. Искам да бъдете „по-благородни“ от намиращите се в Хамилтън или на някое друго място. Искам да изследвате Писанията самостоятелно, за да научите дали казаните неща са така или не са. Затова, приятели, щом видите ясно какво казва Библията, вие трябва да обичате тази истина и да я следвате. И ако обичате Бога на Библията, вие ще обичате Неговата истина, ще обичате Неговата истина.
Днес разговаряме за доктрината за Бога. В адвентизма от седмия ден сме дефинирали доктрината за Бога по различни начини през тези повече от 160 години съществуване, които сме имали. Много от консервативните адвентисти от седмия ден желаят да се обявят в подкрепа на движението, което се нарича „исторически адвентизъм“. Някой от вас чувал ли е някога за „исторически адвентизъм“, за този термин? Проведе се среща в този град миналата седмица от един от главните лидери на т.нар. исторически адвентизъм. И така, какво представлява този „исторически адвентизъм“? Нека само ви прочета... (Има ли нещо тук?) „Исторически адвентизъм“ се отнася за истините, поддържани от практически всички адвентисти преди да се появи книгата „Въпроси върху доктрините“ през 1957 г. И това е начинът, по който повечето хора, които употребяват термина „исторически адвентисти“, желаят да бъдат разбирани. Те искат да се върнат на определено място (или референтна точка) във времето – 1957 г., точно преди да бъде издадена книгата „Въпроси върху доктрините“.
Може би е необходимо да спра за минута. Колко от вас са чували някога за книга със заглавие „Въпроси върху доктрините“? Вдигнете ръка. Ако никога не сте чували за книгата „Въпроси върху доктрините“, е необходимо да ви представя малко история, защото историята е важна. И ако не успеем да разберем историята си, имаме много, от което да се страхуваме, за бъдещето. Припомнете си, че по-рано говорихме за това. Само преди малко повече от 50 години, през 1955 и 1956 г., църквата, която днес наричаме „Църква на адвентистите от седмия ден“, беше считана от повечето християни в света за култ. Тя не беше приемана като християнска църква или евангелска общност. Ако не сте запознати с това, би трябвало да бъдете. И имаше някои основания за това. Едно от главните основания, поради които не бяхме приемани като евангелска общност, е защото ранните адвентисти от седмия ден не вярваха в доктрината за Триединството. Колко от вас бяха запознати с това, че ранните адвентисти от седмия ден не са вярвали в доктрината за Триединството? Може би някои от вас са знаели това, а някои – не. Понеже вярвахме, че делото на Исус на кръста беше съвършена жертва, но не цялостният спасителен план, бивахме считани за култ. Понеже ранните адвентисти вярваха, че Исус взел на Себе Си, поел върху Своето безгрешно естество греховното естество на Адам при Въплъщението, бивахме считани за култ, а не за християнска църква.
Около 20 години след смъртта на Елън Уайт, църквата започна едно силно движение за това да стане тринитарна. Преди това тя не беше тринитарна. Имаше някои адвентисти от седмия ден, които искаха да бъдат приети от евангелския християнски свят, и те започнаха да водят диалози с някои от водещите евангелисти в Америка. Това се вършеше с пълното одобрение на Генералната конференция и на президента на Генералната конференция, чието име по онова време е Рубен Фигюр. И така, там бяха нашият църковен историк и апологет Лерой Фрум, Рой Алън Андерсън (който по онова време беше ръководител на Пасторската асоциация на църквата), Уилям Рийд (който беше полеви секретар към Генералната конференция) и някои други, но тези бяха главните трима от адвентната група, които се срещнаха с Уолтър Мартин, Доналд Барнхаус и някои други мъже... също и Джордж Кенън, които бяха водещи евангелисти в Америка, за да обсъдят в какво вярваше адвентизмът. Те проведоха тези диалози и Фрум и Андерсън започнаха да обрисуват адвентизма в светлина, в която не беше обрисуван никога преди това (само минута, да видя къде се вмества това... вероятно ще го спомена сега), защото искаха да бъдат приети от другите църкви. Затова те започнаха да променят изявленията и онова, в какво вярвахме, и „продадоха“ този пакет на евангелистите. И тогава евангелистите ни приеха, поне повечето от тях, като истинска християнска църква.
И така, беше издадена книга със заглавие „Въпроси върху доктрините“, при която евангелистите зададоха въпроси на адвентистите и тези хора написаха отговори (отговорите бяха съставени главно от Лерой Фрум) и ги издадоха отговорите в книга със заглавие „Адвентистите от седмия ден отговарят на въпроси относно доктрините“. Тази книга беше издадена преди малко повече от 50 години, през 1957 г. Наскоро тя беше издадена наново като анотирано издание от университета „Андвюс“. Тази книга е считана за стандартната книга по теология в университета „Андрюс“ - основната семинария на адвентизма от седмия ден.
Бях в университета „Андрюс“ през 2007 г., на конференция по случай 50-тата годишнина от издаването на „Въпроси върху доктрините“. Денис Фортин, деканът на семинарията, се изправи на амвона в църквата... в семинарията, университета „Андрюс“, и каза:
„Тази семинария застава зад теологията във „Въпроси върху доктрините“.“
Ето това поучаваме ние.
А, отново, тази книга поучава доктрини, които не бяха част от нашата първоначална платформа, дадена ни от Бога като народ. И те са изменили някои неща много радикално. Намирам за иронично... искам да разберете добре този момент: намирам за иронично, че като адвентисти от седмия ден ние бяхме проповядвали Втората ангелска вест в продължение на много години, а също и Четвъртата ангелска вест, както и първата и третата. Но Втората ангелска вест и Четвъртата ангелска вест употребяват термин, който в евангелския свят, ако се опитате да го насочите към християнин, е някак си лоша дума. И тази дума е... коя?
„Вавилон.“
Бяхме разглеждали католицизма, бяхме разглеждали отстъпилия протестантизъм в продължение на сто години и бяхме казвали:
„Това е Вавилон.“
И все пак ние изведнъж се разстройваме от това, че те ни наричат „култ“. Не искаме да бъдем наречени „култ“ от Вавилон! Но, приятели, има ли това някакъв смисъл за вас? Мислите ли, че ако Вавилон е с ума си, той ще погледне Божия народ и ще каже „това е правилно, това е нещо действително“? Разбира се, че не. Но когато започнаха да казват, това е част от действителността, бъдете нащрек! Когато Вавилон казва, че това е част от действителността, бъдете нащрек! Бъдете силно нащрек! Но има група хора, които наричат себе си „исторически адвентисти“, и те искат да се върнат до времето точно преди „Въпроси върху доктрините“, защото вярват, че в този момент църквата била доведена до точност, всичко при нея било чисто и правилно, и това е моментът, до който се връщат. И като правят това те отричат като истина каквото и да е желание или каквато и да е връзка с онова, в което вярваха ранните адвентисти по отношение на Бога преди 1957 г. (всъщност преди 1931 г.). Ако погледнете историята, публикуването на първите Основни принципи от Адвентната църква се състоя през 1872 г. И в тези Основни принципи се говореше за това, че Отец е единственият истинен Бог, Исус Христос е Неговият Единороден Син и Божият Дух е Духът на Отец и това е начинът, по който Отец е всеприсъстващ. Но в това изложение не се поучаваше доктрината за Триединството. Всъщност то беше отчетливо нетринитарно в подхода си.
Беше издадена книга преди няколко години със заглавие „Проблеми“. „Проблеми.“ Тази книга беше издадена от Северноамериканската дивизия към Генералната конференция. Тази книга разглеждаше определени независими служения, твърдящи, че са „исторически адвентисти“. На някои места тази книга ги предизвикваше:
„Вие твърдите, че сте „исторически“ по самата дефиниция на думата „исторически“ (от самата дума „исторически“ получавате думата „история“ - онова, което се връща в миналото)...“
Те казват:
„Дали тези т.нар. защитници на „историческия адвентизъм“ наистина желаят да се върнат към цялата история на движението ни, включително едно нетринитарно становище за Бога?“
Разбира се, това беше предизвикателство, което всички тези останали служения (ако спомена названията им, ще ги познаете) не пожелаха да се заемат и никога не се заеха, и те никога не са приели това предизвикателство, защото не желаят да направят това. Това предизвикателство на църквата чрез книгата „Проблеми“, на стр. 39 от книгата (ако бихте желали да погледнете препратката към книгата), беше споменато от д-р Уилям Джонсън, който по онова време беше редактор на „Адвентист Ривю“. Всъщност нека само ви прочета... Би трябвало първо да прочета (за да протокола) от книгата „Проблеми“ и там стр. 39. Там се казва:
„За онези, които биха пожелали да дефинират „историческия адвентизъм“ по отношение на конкретно доктринално съдържание, датата 1872 г. [или изявлението от 1872 г.] представя истинска дилема. Да се приеме онова, което адвентистите са считали за задължително по онова време, би изключило каквото и да е споменаване на естеството на Христос или конкретен вид покорство. Ако човек желае обаче да изиска допълнително съдържание от тази епоха и да направи това съдържание задължително в наши дни (въпреки че адвентистите от тази по-раншна епоха отказваха да бъдат задължавани от допълнително съдържание), въпросът е: Ще бъде ли човекът готов да приеме цялото съдържание от тази по-раншна епоха? Дали съвременните защитници на т.нар. исторически адвентизъм наистина са подготвени да се завърнат към едно нетринитарно становище? По-конкретно, вероятно изложението не е утвърдило категорично пълното арианско учение, че Христос е сътворено същество, въпреки че няколко водещи адвентисти по онова време изповядваха открито адвентно становище.“
Необходимо е да изясня нещо много добре. В това се съдържа дезинформиращо твърдение. Твърдението прави така, че да звучи сякаш всички ранни адвентисти вярвали, че Исус е сътворено същество – не това поучаваха те. Ще погледнем това по-нататък. Но се казва:
„Според Енциклопедията на адвентистите от седмия ден, Джеймс Уайт и Урия Смит били двамата водещи антитиринитаристи, „макар че Джоузеф Бейтес, Дж. Х. Уагонър, Е. Дж. Уагонър и У. У. Прескот също имаха такава наклонност...“
Фактът е, че всички те имаха такава наклонност. Ако изследвате историята (а историята е изследвана и проучвана, и документирана много внимателно), всеки ранен адвентист от седмия ден беше нетринитарист. Някои от тях дойдоха от тринитарна среда, някои от тях излязоха от Католическата църква. Много от тях дойдоха от Баптистката църква, дойдоха от Методистката църква и много различни християнски общности. И въпреки че мнозинството от тях дойдоха от църкви, чиито среди бяха тринитарни, никой от тях не остана тринитарист щом стана част от адвентното движение. Историята е много ясна и неопровержима по този въпрос.
И така, какво означава това днес? Ще поговорим малко за това. В изданието на „Адвентист Ривю“ от 8 юли 1993 г. Уилям Джонсън написа следното:
„На ранната църква отне два века, за да се увери в абсолютната Му, вечна божественост [това се отнася за Христос]. На адвентните пионери беше нужно малко по-малко. Някои от нашите стълбове, като Джеймс Уайт, Урия Смит и Дж. Х. Уагонър, имаха ариански възглед, т.е. вярваха, че докато Синът съществувал преди Сътворението, имало време, в което самият Той не е съществувал. Тази дефектна христология си е проправяла път до адвентните ни издания чак до нашия век, но постепенно е намаляла...“
Тогава се казва:
„Според мен призивите днешната църква да се завърне към „исторически адвентизъм“ звучат странно. Ще се върнем ли към ариански възглед за Исус? Никога! Господ ни е отвел отвъд тези представи и ние не трябва да се връщаме назад.“
Лерой Фрум заяви в книгата „Движение на съдбата“, стр. 75, че след 1931 г. деноминацията била посветена безвъзвратно на основните християнски истини. И с това той има предвид доктрината за Триединс-твото, защото през 1931 г. църквата публикува изложение на ученията, което за първи път се включваше доктрината за Триединството. Така че доктрината за Триединството никога не е била публикувано изложение или учение в адвентизма, до 1931 г. Но (което е интересно) това изложение никога не беше ратифицирано и утвърдено от Генерална конференция. Първото изложение на ученията, което беше официално обсъдено и подложено на гласуване от Генерална конференция, не дойде до 1980 г. в Далас, на сесията на Генералната конференция в Далас, и точно тогава то се превърна в официално учение на църквата.
И така, въпросът, който искам да ви задам тази сутрин, е: Дали ние желаем да се върнем на 1957 г. или желаем да се върнем на 1844 г.? До коя от двете дати според вас е по-добре да се върнем?
Какво да кажем за Притчи 4:18? Ще разгледаме това. Знаете Притчи 4:18, нали?
„А пътят на праведните е като светлината на разсъмване, която се
развиделява, докато стане съвършен ден.“
Дали истината трябва да бъде прогресивна? Истината трябва да бъде прогресивна, нали? Но ви задавам въпрос: Ако имам истина и получа още истина, дали новата истина променя старата истина? Не я променя. Възможно е да я направи по-ярка, по-ясна, по-лесна за разбиране, но не я променя. Не я променя. Фактът е, че когато погледнете изложенията на ученията, има една доктрина, която е претърпяла радикална промяна – само една доктрина, която е толкова радикално променена, че всеки наблюдател ще види радикална промяна откакто ранните адвентисти публикуваха за първи път изложение на ученията през 1872 г., от тогава до днес, и това е доктрината за Бога. Църквата е преминала от отчетливо нетринитарно становище към ясно, отчетливо тринитарно становище.
И така, как отношението и мисленето на Елън Уайт се вместват във всичко това? Нека само ви прочета нещо, което според мен ще намерите за интересно. Това е писмо, написано от нея (част от писмо) през 1906 г. Това е преди повече от сто години, но помнете датата.
„Истините, които ни бяха дадени след отминаването на времето през 1844 г., са също толкова сигурни и непроменими както когато Господ ни ги даде в отговор на настойчивите ни молитви. Виденията, които Господ ми е дал, са толкова забележителни, че ние знаем, че онова, което сме приели, е истината. Това беше изявено от Светия Дух. Светлина, скъпоценна светлина от Бога установи основните точки на нашата вяра, както ги поддържаме днес.“
Основните точки на вярата бяха установени... През 1906 г. тя каза, че те били утвърдени 50 години преди това, и казва:
„Това са същите точки на вярата, които поддържаме днес и до които Бог ни доведе и установи.“
И ми покажете който и да е човек, изучавал Библията отвъд най-повърхностното ниво, който ще ви каже, че доктрината за Бога не е основна точка. Понякога хората казват,
„Разбира се, че това е основна точка,“
но когато тогава се опитате да я споменете те стават много развълнува-ни, защото изведнъж осъзнават, че тя наистина е основна точка.
Тя написа това... Между другото, можете да намерите препратката в „Ръкописи“, том 1, стр. 53.
В „Колекция на Полсън“, на стр. 257 има писмо, написано на 23 юни 1905 г. Всъщност това е писмо, написано от нея до Джордж Бътлър. В него тя каза (цитат):
„Можем да кажем уверено, че истината, достигнала до нас чрез действието на Светия Дух, не е лъжа. Доказателствата, предоставени в продължение на последния половин век, доказват силата на Духа.“
Последния половин век – колко време е половин век? Петдесет години. В изявлението, което прочетохме точно преди това, се казваше „петдесет години“.. Тези изявления бяха написани през 1905 и 1906 г. Тя ни отвежда с около петдесет години в миналото, спрямо онова време, казва, че те са се събирали и са изучавали тези неща.
„Знаехме тези неща в продължение на повече от половин век и вярвахме, че Бог ни е водил и ни е учил на тези основни доктрини.“
В „Поглед нагоре“, стр. 352, отново, има писмо, написано на 4 декември 1905 г.:
„Трябва винаги да пазим вярата, потвърждавана от Светия Божий Дух от най-ранните събития на нашата опитност до настоящето.“
Тя казва, че трябва да пазим тази вяра – същата тази вяра, а не нова вяра. Нейно пояснение, по-ярка светлина, разбира се, няма съмнение за това, но не като цяло различна вяра.
Един от защитниците на историческия адвентизъм написа:
„Ние не сме невежи за историята на нашата църква. Добре запознати сме с това, че формулирането на доктрините ни беше постепенен процес и основни принципи бяха установени в ранните години и по-нататъшни прецизирания дойдоха по-късно.“
Но, приятели, ранните доктрини наистина бяха установени рано и не е необходимо да променяме тези доктрини. Прецизирания – може би; пояснения – да. Но не е необходимо да променяме тези доктрини, защото те бяха засвидетелствани от Светия Дух и дойдоха от Божието слово. Историята на този въпрос... ако се върнете до около началото на 20 в., тогава започнаха някои разногласия в рамките на Адвентната църква, защото в движението бяха вкарани някои хора, които идваха от тринитарни среди, но не бяха осъществили онази цялостна промяна. Името на един от тези хора беше Кенън Лейси. Ако си спомняте нещо за сем. Лейси, знаете, че те имаха връзка с Елън Уайт, чрез брак. И така, започнаха да се появяват семена на промяна, но църквата остана нетринитарна. Всяко изложение на ученията, публикувано от църквата през живота на Елън Уайт, беше отчетливо нетринитарно изложение, и църквата остана нетринитарна до времето след смъртта на Елън Уайт.
И така, настъпи промяна, но тази промяна не настъпи толкова заради теологично изследване (което е интересно). Възможно е някои от вас да са чували за името У. У. Прескот. Прескот беше лице на преход в историята на църквата ни. Той не беше един от ранните ни пионери, но беше достатъчно млад, за да е познавал някои от пионерите, когато са били възрастни, и да е познавал Елън Уайт и тогава да е надживял Елън Уайт. Но имаше човек на име Гилберт Балантайн, който написа докторската си дисертация относно живота на У. У. Прескот. Той направи следното изявление при проучването на живота на Прескот и случващите се в църквата по онова време неща – той каза:
„Промяна в мисленето на църквата се постига по-скоро чрез измирането на едно поколение отколкото от приемане на промяна от страна на настоящото поколение.“
Разбрахте ли това?
„Промяна в мисленето на църквата се постига по-скоро чрез измирането на едно поколение отколкото от приемане на промяна от страна на настоящото поколение.“
Следователно, това, което се случва, е че не започвате с едно движение, което се променя докато са налице основоположниците на движението. Трябва да изчакате докато те измрат и дойде ново поколение, и именно тогава може да настъпи промяна. И някои от вас, които може би познават историята на книгата „Движение на съдбата“, написана от Лерой Фрум, знаят, че той всъщност признава, в началото на книгата, че А. Г. Даниелс му казал петдесет години преди това, че е необходимо да напише книга и му казва:
„Не можеш да я напишеш сега, необходимо е да изчакаш. Необходимо е да изчакаш [защото първо трябва тези хора да измрат]. Необходимо е да почакаш преди да можеш да напишеш тази книга.“
И виждаме, че това се случи в адвентизма. Не че тези хора са седнали и са казали:
„Имаме теологичен проблем по въпроса и трябва да го изясним.“
Беше проведена библейска конференция през 1919 г., при която една от основните дискусии беше доктрината за Бога. Тази дискусия стана толкова напрегната, че тогавашният президент на Генералната конференция, А. Г. Даниелс, нареди протоколите от събранието да бъдат заключени в трезорите на адвентните архиви. Той не желаеше никой да ги прочете, защото имаше хора, които навлизаха и започваха да поощряват тринитаризъм. Това бяха по-млади мъже. А по-възрастните мъже, които бяха живели в продължение на известно време, казаха:
„Не, не в това вярваме ние, не в това вярваше Елън Уайт. Не можете да употребявате тези изявления, за да поучавате това.“
И се проведе доста голямо разискване за това. Затова те заключиха протокола. Но тогава, няколко години след това, беше налице необходимост... или поне това беше представено като необходимост... да се състави по-ново изложение на ученията. Затова беше определен комитет от четирима човека и един от тези хора беше Ф. М. Уилкокс (дългогодишен редактор на „Ривю“). Този комитет трябваше да напише ново, обновено изложение на ученията. Действителната работа по него беше извършена почти изцяло от Уилкокс, другите трима го одобриха автоматично, и по-късно това изявление беше публикувано в годишника. И тогава, две години по-късно, то беше включено в изданието на Църковния наръчник от 1931 г., без каквото и да е одобрение от Генерална конференция. А в това изявление се казваше, че ние вярваме в Триединството. Така че това беше първият път, в който те можеха да кажат, че вярват в Триединството.
И така, възгледът на ранните адвентисти, както казах, беше много ясен. Това е документирано от Ръсел Хол, Ървин Гейн. Много от хората, изучавали историята на това, са го документирали. Аз съм го документирал, а също и други. Ясно е – те не вярваха в Триединството. Но поради това изложение от 1931 г. и поради това, че то започна да се преподава и приема, църквата ставаше все по-тринитарна и по-тринитарна. Преди да се бяха състояли евангелските конференции през 1955 и 1956 г., преди да се бяха състояли тези конференции, в прелюдия към това, Уолтър Мартин, водещият евангелист, участващ в тези дискусии, отиде в офиса на Рой Алън Андерсън в Такома Парк (по онова време) и каза:
„Имам въпрос, който трябва да ви задам, защото ще проведем тези срещи, но трябва да бъда сигурен: Вие наистина вярвате в Триединството, нали? Защото ако не вярвате, няма даже и да започнем. Това е основен принцип. Ако не вярвате в Триединството, няма даже и да започнем тези срещи.“
По-късно Рой Алън Андерсън каза:
„Можех да го уверя, че ние наистина вярвахме в Триединството и можех да му покажа изложението на ученията от 1931 г. като доказателство за това.“
Изявление, което нямаше одобрение от Генералната конференция. И въз основа на това те започнаха да провеждат тези дискусии и диалози. Няколко години по-късно Уолтър Мартин беше в университета „Лома Линда“. Този евангелист, който присъстваше там като представител на евангелската страна и задаваше на нашите мъже тези въпроси, беше доведен там, за да представи история на тези конференции, тъй като по онова време (убеден съм) всички останали мъже бяха починали и той беше единственият, останал жив. И така, той представи тази дискусия на някои от проповедниците и администраторите на църквата в онази област. Но искам само да цитирам част от тази дискусия, защото тя представя историята на случилото се. Той казва:
„Атмосферата на онова време [1955 и 1956 г.] беше такава, че адвентизмът беше приравняван със Свидетелите на Йехова, с мормонството, с повечето култови организации по онова време. Когато за първи път се срещнах с Л. Е. Фрум, той започна да ме критикува в продължение на петнадесет минути за това как съм могъл изобщо да мисля, че адвентизмът е култ. „Адвентизмът действително звучи истинен,” казах аз [т.е. Фрум]. „Мислиш ли, че Арий бил християнин?” И той [Фрум] беше отличен църковен историк и каза: „Разбира се, че не бил християнин. Той отричал божествеността на Исус Христос. Аз казах: „Същото се отнася и за Елън Уайт.“ Д-р Фрум отвърна: „Какво!?“ Аз казах „да“ и представих цитатите, след което отворих куфар и показах поне три метра адвентни издания, събрани и отбелязани за прочит от д-р Фрум и за прочит от комисията, за да провери източниците.““
Тук е нужно да поясня нещо, защото има дезинформиращо тълкувание. Ако проверите всички останали източници, Мартин прави точно представяне на случилото се, но не фактическо тълкувание, защото не се отричаше божествеността на Исус Христос, а фактът, че Той беше вторият член на Триединството. Защото в тринитарните среди фактът, че Исус Христос е вторият член на Триединството се приравнява с Неговата божественост. Ранните адвентисти вярваха в пълната и цялостна божественост на Исус Христос, но не в това, че Той е второ лице на Божеството. Вместо това вярваха, че Той е (както се казва в Йоан 3:16) Единородният Божий Син.
„Фрум продължава (думите са на Мартин). Той казва:
„И те откриха, че всичко, което казах, беше там.“ Откриха, че е там. „И те изпаднаха в смъртен шок, мога да добавя, да помислят, че това беше толкова широко разпространено.“
Това е доста интересна представа. И така, Мартин каза:
„Ето защо бяхте категоризирани в началото наравно със Свидетелите на Йехова – поради арианското наблягане в адвентизма и поради факта, че твърдяхте, че архангел Михаил е Христос.“
„Д-р Фрум и комитетът решиха, че ще прегледат материалите незабавно. Затова разпуснахме събранието и те отнесоха всичките материали със себе си (предполагам и други), и прегледаха материалите. Те се върнаха и казаха...“
Чудите ли се какво са казали те? Чудите ли се какъв е бил техният отговор... извинете ме... какъв е бил отговорът на Фрум към Мартин? Той казва:
„Голяма част от тези неща, към които привличаш вниманието, са там, съгласни сме, и не сме съгласни с тези изявления. Те не отразяват ортодоксалната адвентна теология и ние ги отхвърляме.“
Мартин отвърна:
„Хубаво, радвам се да чуя това“ (Уолтър Мартин, 1989 г.).
Това бяха материали на Елън Уайт, материали от другите мъже, които бяха пионери на движението. И те казаха:
„Ние отхвърляме това, не го приемаме.“
И евангелистът каза:
„Хубаво. Сега можем да започнем и можем да бъдем приятели.“
(И можем да бъдем приятели в леглото.)
Днес мнозина от всички страни на дискусията цитират от Елън Уайт, цитират библейски изявления и изглежда достигат до различни представи относно доктрината за Бога. Как е нужно да правим това? Преди няколко години помагах на приятел да сглоби микроскоп. Той пристигна в кутия и беше на части. Когато го погледнахме за първи път, си казах:
„Как изобщо ще можем някога да сглобим това? Има един куп части и нищо не изглежда да пасва.“
Но знаете ли какво направихме? Извадихме упътването. Извадихме упътването и тогава се оказа доста просто: че тази част се слага тук, тази част – там. И когато вземете всички напътствия и всички части, вие сглобявате тези части в микроскоп.
Приятели, необходимо е да видим какво се казва в цялото Писание по темите, необходимо е да видим какво се казва във всичките Свидетелства по темата, защото можете да извадите от контекста един, два или няколко стиха или изявления на Елън Уайт и да поучавате каквото си поискате. Не вярвате ли в това? Отворете с мен на Исая 66 гл. Исая 66 гл. и там 24 ст.:
„След като излязат, те ще видят труповете на хората, които са престъпили против Мен; защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им; и те ще бъдат отвратителни за всяка твар.“
Това звучи ли ви като вечен ад? Честно, не ви ли звучи така? Казваме:
„О, но това беше в контекста на древния Израил и на стореното от него.“
Погледнете предишния стих:
„И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мен, казва Господ.“
Някога употребявали ли сте този текст? Употребявали ли сте го? Отворете с мен на Откровение 14 гл. Точно в Третата ангелска вест – Откровение 14 гл. и там 10 ст.:
„...той [приелият белега на звяра]...“
„...той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига...“
дотогава, докато трае животът им...
Това ли се казва? Казва се:
„...до вечни векове...“ (Откровение 14:10, 11).
Отворете с мен на Филипяни 1 гл. Двадесет и трети стих – Павел казва:
„...защото съм притиснат между двете, понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което би било много по-добре...“
Когато умра, къде ще отида? Направо при Христос. Звучи ли иначе? Виждате ли, приятели, онова, което казвам, е че ако вземете само един или два стиха (и особено ако не ги вземате в контекста им), можете да измислите някои много погрешни представи за доктрините, включително и за доктрината за Бога. Затова е много важно когато изучаваме тези неща да ги изучаваме внимателно, да ги изучаваме щателно.
Доктрината за Триединството е считана от католиците и от по-голямата част от протестантите за най-основната съществуваща доктрина. Католиците са много ясни и прями... Всъщност мога да ви цитирам от „Справочник на съвременния католик“:
„Тайнството на Троицата е централната доктрина на Католическата вяра. На него са основани всички останали учения на Църквата” („Справочник на съвременния католик”, стр. 16).
Доктрината за Триединството е централната доктрина на католическата вяра. На тази доктрина се основава всичко останало.
Чували ли сте някога за човек на име А. Т. Джоунс, Алонсо Тревър Джоунс? Той беше служител, адвентист от седмия ден, през 19 в. Да, през 19 в., до началото на 20 в. Но той написа голяма книга (може би някои от вас са я виждали) със заглавие „Двете републики“. Виждали ли сте някога „Двете републики“ - една обемиста, дебела книга – от онези, които четете през дългите зимни нощи? В тази книга, въпреки че целта му не беше да подкрепи това становище, той действително го направи, направи го, това беше част от написаното от него. Той ви показва развитието на Римската църква и как тя влезе в съществуване и как, например, доктрината за Триединството беше основоположната им доктрина, че Католическата църква и католическата вяра бяха основани на тази доктрина. И тогава, ако проучите въпроса, виждате как всички тези останали неща – чистилището, вечния ад, папата, Мария – бяха все основани на авторитета и базата на тринитарната доктрина.
Както споменах по-рано, нашите адвентни пионери не вярваха в доктрината за Триединството. В „Ривю енд хералд“ от 25 май 1905 г. Елън Уайт написа следното по отношение на тези мъже:
„Бог ми е дал светлина относно нашите периодични издания. Каква е тя? Той каза, че мъртвите трябва да говорят. Как? Техните творби би трябвало да ги следват. Ние трябва да повтаряме думите на пионерите в нашето дело, които знаеха какво струваше да търсят истината като скрито съкровище и които се трудеха, за да положат основата на нашето дело. Те се придвижваха напред стъпка по стъпка под влиянието на Божия Дух. Един по един тези мъже умират.“
През 1905 г. тя казва, че един по един тези мъже умират.
„Словото, което ми е дадено, е: „Нека това, което тези мъже са написали в миналото, бъде препечатано.“
И така, хубаво е да се препечатват книгите им. Всъщност сме направили това и (ако някои от вас още не са я видели) в дъното имаме книга със заглавие: „В какво вярваха пионерите?“, съдържаща конкретни адвентни препечатки от адвентните пионери – хора като Елън Уайт, Дж. Х. Уагонър, А. Т. Джоунс, Джоузеф Бейтс, Джеймс Уайт, Дж. Н. Андрюс и други за това в какво вярваха те относно доктрината за Бога, според собствените им писания. И е интересно, че тези мъже не се позоваваха на традицията, тези мъже не се позоваваха на исторически прецеденти, не се позоваваха и на Елън Уайт. Те просто се позоваваха на Писанията. И докато четете написаните от тях статии, ще видите силна библейска подкрепа за становището им.
Но днес може да се каже:
„Но, знаете ли, тези пионери не бяха боговдъхновени.“
Това в известен смисъл е отворено за дебати, но те видимо не са били боговдъхновени по същия начин, по който биха били боговдъхновени Елън Уайт или някой обикновен пророк. И така, какъв е действителният извод за това как сме достигнали до тази истина? Дали това е просто защото я имаме в адвентната си история или защото пионерите са я казали? Дали трябва да й вярваме заради Елън Уайт, защото те са вярвали в нея или защото аз вярвам в нея? Отворете с мен на Лука 16 гл. Лука 16 гл. Тези стихове всъщност в известен смисъл са продължение на онова, което разглеждахме преди малко от Откровение, Исая и Филипяни. Лука 16 гл. и там 19 ст., който започва така:
„Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар...“
Няма да четем цялата притча, защото сте запознати с притчата за богаташа и бедния Лазар. Но какъв беше действителният смисъл за разказването на тази притча? Какво се опитваше Христос да поучи в действителност? Какво беше едничкото основно нещо, което се опитваше да предаде при поучаването на тази притча? Погледнете 29 ст.:
„Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците; нека слушат тях. А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят“ (Лука 16:29-31).
С други думи, приятели, имате Писанията и ако Елън Уайт възкръснеше от мъртвите и ви кажеше лично, „Аз вярвах в Триединството,“ вие не бихте повярвали, ако не можете да повярвате първо в онова, което се казва в Писанието. Трябва да повярвате първо в онова, което казва Писанието.
RSS Feed
