Любящи небесни Татко, благодарим Ти за Приятеля, Когото имаме в лицето на Исус, вземащ на Себе Си всичките ни грехове и скърби. Каква привилегия е да донасяме всичко (каквото и да е) пред Бога в молитва. И, Отче, молим за присъствието Ти по специален начин тази вечер. Молим за Твоя мир и за Христовия ум. Просветли ни и ни помогни да разберем онова, което изучаваме тази вечер. Моля се то да ни приближи още повече към любовта Ти. В името на Исус, амин.
Слушате
„Съветът на пророчеството -
там, където справедливостта и милостта се срещат“.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
Както виждате на екрана, тази вечер ще започнем да разглеждаме нещо, което за съжаление е една много спорна тема в християнския свят – една много спорна тема, свързана с Бога. Знам това за себе си, защото съм предизвикван и са казвани някои неща относно становището ми във връзка с различни неща по отношение на Бога. Старал съм се да не представям това становище от амвона или поне все още не. Но понеже съм предизвикван многократно и ми се казва, че вярвам в ерес и че онова, в което вярвам по отношение на Бога, не е вярно, реших поне да разгледам някои от основните начала. Това няма да бъде изчерпателно изследване, въпреки че ще бъдат необходими няколко седмици в разглеждане на темата. Искам да разгледам някои от основните начала, свързани с темата, известна като
„Божеството“.
Зададох въпрос, върху който искам да размислим тази вечер – един много прост и при все това критично важен въпрос:
Кой е Богът на Библията?
Това добър за задаване въпрос ли е? Кой е този Бог на Библията? Всъщност отворете на Откровение 14 гл. Откровение 14 гл. Напоследък учим за Второто адвентно движение и за това как братята в ранното адвентно движение прогласяваха Първата ангелска вест.
„Бойте се от Бога...“
Да, Откровение 14 гл. и там 6 ст. Откровение 14:6:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и...“ какво да направите? „...се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:6, 7).
В самата Първа ангелска вест се съдържа призив към поклонение. А, между другото, ние действително знаем, че главният въпрос, свързан с пророчествата за последните дни, се съсредоточава върху поклонение-то. Прочитате трите ангелски вести и виждате, че те са свързани с това на кого се покланяте. Ако Библията ни казва да се покланяме на Бога, да се боим от Бога, да Му въздаваме слава, можем с основание да зададем въпроса: кой е този Бог, на Когото сме призовани да се поклоним, този Бог, на Когото сме призовани да отдадем слава, този Бог, от Когото сме призовани да се боим? Кой е този Бог?
Преди всичко нека видим какво казват баптистите. Нека видим какво казват редица съвременни църкви. Това са основните църкви, някои от основните деноминации в християнския свят днес. Отново, това не е изчерпателно, ще разглеждам нещата само на повърхностно ниво. Но баптистите казват:
„Има един и само един жив и истинен Бог...“
Слава на Бога!
В продължение те казват:
„Вечният триединен Бог ни разкрива Себе Си като Отец, Син и Свети Дух, с обособени личностни качества, но без разделяне на естеството, същността или съществото.“
Следователно, според тях този един и единствен жив и истинен Бог е Отец, Син и Свети Дух, без разделяне на естеството им, без разделение на същността им или без разделение на съществото им. Това означава, че те са едно същество, състоящо се от Отец, Син и Дух. Такъв, според техните думи, е този Бог.
Какво да кажем за Обединените методисти?
„Когато казваме „Апостолското верую“, ние се присъединяваме към милиони християни...“
Когато чуете нещо такова, определено ви се приисква да внимавате.
„...ние се присъединяваме към милиони християни през вековете в едно разбиране за Бога като Триединство – три лица в едно [три в едно]: Отец, Син и Свети Дух. Бог, Който е един, е открит в три отделни лица.“
Следователно, те казват, че Бог... Винаги, когато четете за Бога, кой е Богът, за когото говорят те? Бог, който е един, но е съставен от три лица. Но кой тогава е Богът? Трите лица, съставляващи този един Бог. Следователно, в действителност този един Бог е някакъв плод на фантазията ни или някаква същност, което в действителност го прави безличен. И при все това те казват, че това е личностен Бог, защото се състои от Отец, Син и Дух.
„...три лица в едно: Отец, Син и Свети Дух. Бог, Който е един, е открит в три отделни лица. „Бог в три лица, блажено Триединс-тво“...“
Познаваме този хвалебен химн.
Какво да кажем за лютераните? Лютераните казват:
„Заедно с вселенската християнска църква...“
Мисля, че за втори път четем нещо такова.
„Заедно с вселенската християнска църква [или заедно с милиони-те християни по света, ето в какво вярваме ние, ето какво казваме ние за Бога], Лютеранската църква – Синод на Мисури – поучава и откликва на любовта на Триединния Бог: Отец, Създателя на всичко съществуващо; Исус Христос, Синът, Който стана човек, за да пострада и умре за греховете на всички човешки същества и да възкръсне отново за живот..." и т.н. „...и Светия Дух, който създава вяра чрез Божието слово и Тайнствата. Трите лица на Триединс-твото са съравни и съвечни, един Бог.“
Следователно, за да бъдете последователни, когато те чуят термина „поклонете се на Бога“, или всеки, притежаващ тази представа, когато чуете „поклонете се на Бога“, за да бъдете последователни трябва да кажете:
„Покланям се на този един Бог, Който представлява три отделни същества.“
Всъщност в едно от изявленията се казваше, че съществата не са отделени, а е просто едно същество. Става още по-объркващо, да. Но за да бъдете последователни, този един Бог (ако трябваше да поддържаме това убеждение) е тези три лица - но те съставляват един Бог. Можете да си представите това като едно тяло с три глави.
Какво да кажем за ортодоксалните презвитериани? Те също казват:
„Единият истинен Бог е личностен и при все това надхвърлящ нашето разбиране.“
Има известна истина в това, но начинът, по който те разбират Бога, е неразбираем.
„Той е невидим дух, напълно самостоятелен и неограничен от пространство или време, съвършено свят, справедлив...“
Между другото, когато четете за това, че „Той“ е невидим дух, напълно самостоятелен, че „Той“ е съвършено свят и справедлив, кой е този „Той“, за когото говорят те? Този „Той“ е трите лица. Трябва да има последователност. Това е Богът – трите лица.
„В единството на Божеството има три „лица“: Отец, Сина и Светия Дух.“
Петдесятниците казват същото. Няма да чета всичко това. Те казват същото.
И, разбира се, адвентистите от седмия ден – това е настоящото им становище за това кой е Бог:
„Има един Бог: Отец, Син и Свети Дух, единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен...“
Отново, когато те казват, че „Бог е безсмъртен“, за кого говорят? За всичките трима. И трябва да бъдете последователни. Не можете да си избирате кога ви се иска да говорите за всичките трима и кога – не, ако това е Богът на Библията. Това е представата, която ни се дава в християнството. И тя се намира дори в рамките на Адвентната църква. Това е възгледът за Бога, който те желаят да имаме.
Но нека видим какво каза пророкът. Нека видим какво казва Библията за това кой е този Бог на Библията, дали това е смесица от Отец, Син и Свети Дух. Някои от библейските текстове съм поставил в презентаци-ята, а някои – не. Убеден съм, че съм поставил този текст. Ето го т.нар. „Ш'ма, Израел“.
Тя се намира във Второзаконие 6:4. Второзаконие 6:4:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
Можем да спрем точно там. Това беше призивът към Израил. Те бяха призовавани, особено в призивите за поклонение:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
Думата „един“ означава и „единен“, но означава и „един“ или „първи“.
„Господ, Бог наш,“ както се казва в Библията на Юдейското издателско общество, „слушай, Израилю: Господ, Бог наш, Господ е един“.
Не се казва, че е трима в един, а просто се казва, че е един.
Нека само прочета следния цитат от „Ривю енд Хералд“ по отношение на това какво се казва във Второзаконие 6:4.
„Единородният Божий Син беше Божият дар за света, в чийто характер беше разкрит характерът на Онзи, Който даде закона на хора и ангели. Той дойде да прогласи факта...“
Говори се за Божия Син. Той дойде да прогласи определен факт. И тогава се цитира Второзаконие 6:4. Тя казва:
„Господ, Бог наш, е Господ един“, и само Нему да служиш. Той дойде да изяви, че „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение или сянка от промяна“ („Ривю енд Хералд“, 9 март, 1897 г., пар. 9).
Не само Мойсей писа за това, но нека погледнем какво каза Малахия, в Малахия 2 гл. Отново, това е само повърхностен преглед на нещата. С течение на времето ще разгръщаме нещата все повече и повече, но засега искам само да направя един повърхностен преглед на нещата. Малахия 2 гл. Кой е този Бог на Библията, на Когото сме призовани да се покланяме, от Когото сме призовани да се боим, Когото сме призовани да прославяме? Малахия 2 гл. и там 10 ст.:
„Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог? Тогава защо постъпваме коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?“
Тук Малахия казва:
„Кой ни е създал? Не ни ли е създал един Бог?“
И дори преди това той казва:
„Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог?“
Нека погледнем отново друг пророк, пророк Павел (наричаме го „апостол Павел“). Ефесяни 4 гл. Какво каза той за този един Бог? Ефесяни 4 гл., от 4 ст. нататък. В Ефесяни 4:4 се казва:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички [вас]“ (Ефесяни 4:4-6).
Следователно, тук Павел казва, че този един Бог, Отец, е над всички и чрез всички и във всички вас. Тук той посочва този един Бог като Отец. Погледнете какво още казва той в 1 Коринтяни 4 гл. ...извинете ме, 8 гл. 1 Коринтяни 8 гл., докато разглеждаме кой е Богът на Библията. 1 Коринтяни 8 гл. и там 4 ст.:
„И така, относно яденето от идоложертвеното знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света и че няма друг Бог, освен Един. Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари), но за нас има само един Бог...“ Кой? „...Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:4-6).
Следователно, тук Павел прави разграничение между единия Бог и единия Господ, Исус Христос. Той казва „но за нас има само един Бог“ и Го посочва като „Отец“. 1 Коринтяни 8 гл., това беше конкретно 6 ст. И така, това беше просто преглед на казаното от някои от пророците...
Отново, можем да погледнем дори из целия Стар завет и да открием за кого говореха те отново и отново, когато говореха за Бога. Това никога не беше представа за триединен Бог – независимо дали става дума за Бог в три лица, съставляващи едно същество, или за Бог, състоящ се от три отделни личности. Не, Богът, на Когото служеха те, беше Отец. Ще навлезем малко повече в това. Но нека погледнем какво каза Исус. Ако сме призовани да се покланяме на Бога и Исус желае да се покоряваме на Бога и дойде да ни научи, че има „един Господ“, за което прочетох-ме – един Бог, „Господ, Бог наш, е Господ един“, не трябва ли Исус да ни е учил също кой е Богът на Библията, кой е Богът на Сътворението? Спомена ли Исус нещо за това кой е този Бог? Нека видим. Преди всичко, Марк 12 гл. Марк 12 гл. Ще преминем на стихове 28 и 29. Марк 12:28. Разбира се, прочетохме това и преди малко, но не сме го прочели от Исус.
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички? Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тази е първата заповед.]“ (Марк 12:28-30).
Тогава 32 ст.:
„И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. Исус, като видя, че отговори...“ как? „...разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство“ (Марк 12:32-34).
В ума на този книжник, когато Исус говореше за поклонение към Бога, дали книжникът помисли, че Исус говори за Бог три в едно? Съвсем не се казваше това. Всъщност когато книжникът отговори, Исус, разбира се, стоеше там и му каза:
„Ти отговори правилно – че трябва да служим на Господа, нашия Бог, че има един Бог...“ и т.н.
И Библията казва:
„Исус... видя, че отговори разумно...“
Но става дори още малко по-ясно. Отворете на Йоан 17 гл. Какво каза Исус за това кой е Богът на Библията? Йоан 17 гл. И помнете: трябва да бъдем последователни. Не можем да си избираме кога ни се иска да Го направим Бог три в едно и кога – не. Йоан 17 гл. и там 3 ст. Това е молитва на Исус. Той казва следното на Своя Отец – думите Му са:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Почакайте малко! Дали самият Исус докато говореше към Отец каза току-що, че Бог е единственият истинен Бог? Точно това казва Той. И Той се моли за учениците Си – да познаят този Бог, а също и да познаят Исус, Който е Синът на Бога. Точно за Него, докато се молеше Исус, каза сам, със собствената Си уста, че е единственият истинен Бог – по отношение на Неговия Отец.
Но погледнете също така Йоан 20 гл. Йоан 20:17. Това е след като Исус беше възкресен. Ако можете да си спомните, на Мария й се прииска да се вкопчи в Него, в радост от това, че беше видяла своя Изкупител, че Той беше възкресен от мъртвите. Но ето какво й каза Той (17 ст.):
„Не се допирай до Мене...“
С други думи: не се вкопчвай в Мене.
„...защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“
Почакайте малко! Току-що Исус каза на Мария (а в тази връзка и на учениците) кой е нейният Бог. Той каза:
„Ще се възнеса при Моя Бог и вашия Бог.“
Дали ние днес се покланяме на бог, различен от Този, за Когото Исус тъкмо каза на Мария? Нека само помислим за миг върху това. И не само това, но съм сигурен, че забелязвате, че в същото време Исус каза също, че това е и Неговият Бог. Той каза:
„Ще се възнеса при Моя Бог.“
Това са думите на Исус. Не си измислям това. Самият Исус го каза. Дали Богът на Исус е триединен Бог? Дали Той е Бог три в едно? Когато Исус каза „ще се възнеса при Моя Бог“, дали говореше за Отец, Син и Свети Дух? Не, не говореше. Говореше за Своя Отец. Това е Исусовият Бог. Ако вие искате бог, различен от този на Исус, това си е ваша работа. Но съм сигурен, че всички искаме същия Бог, за Когото Исус твърдеше, че е Негов, и същия Бог, за Когото Исус каза на Мария, че е неин Бог. Всъщност Исус дори наблегна на това – с причина, в Откровение (отворете на Откровение) и там 3 гл. Убеден съм, че Той споменава това четири пъти, при това в един стих. Ако споменава това четири пъти в един стих, то притежава някаква значимост. Това е Богът, Когото ни посочва Библията – Отец.
Когато започнем да разискваме за Исус, ще погледнем божествеността Му. Ние не отричаме божествеността на Исус. Но е необходимо да разбираме божествеността Му и да разберем божественото Му естество.
Необходимо е да разберем също и Светия Дух и божествеността на Светия Дух. Ние не отричаме това. Но преди всичко задаваме един прост въпрос: кой е Богът на Библията? Точка.
Погледнете какво казва Исус в Откровение 3 гл. и там 12 ст. Сигурен съм, че всички знаехте, че Исус наистина заявяваше, че има Свой Бог, нали?
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог (1) и той няма вече да излезе вън; и ще напиша на него Името на Моя Бог (2) и името на града на Моя Бог (3), новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог (4); ще напиша и Моето ново Име.“
Това бяха думите на Исус. Дали ние служим на бог, различен от Този, на Когото служи Исус, различен от Този, Когото Исус дойде да прогласи, различен от Този, Когото Исус дойде да почете? Аз взех решение, че бих желал да служа на същия Бог, на Когото служеше Исус, и бих желал да служа на същия Бог, за Когото Той каза на Мария:
„Това е и твоят Бог.“
Ето няколко библейски факта за Бога. В Библията откриваме, че
„Бог Отец“ се споменава 13 пъти,
„Всевишният Бог“ се споменава 11 пъти,
„Всевишният“ се споменава 6 пъти,
„единствения истинен Бог“ - веднъж.
Но никога не откриваме твърдението
„Бог: Отец, Син и Свети Дух“.
И никога няма да го намерите. И не само това, но когато размислите върху приветствията на Павел (няма да ги разглеждаме всичките, поставил съм ги на екрана), във всяко Павлово послание ето как той започва писмата си (ще премина през тях само набързо): в Римляни той казва:
„Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос“ (Римляни 1:7) – от двама.
„Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец...“ Той набляга на това отново и отново.
„Бога, нашия Отец...“ (1 Коринтяни 1:3)
„Бога, нашия Отец...“ (2 Коринтяни 1:2; Галатяни 1:3). „...и Господ Исус Христос.“
„Благодат и мир да бъдат с вас...“
Той не каза „от един триединен Бог“ или „от Бог три в едно“. Каза:
„...от Бога, нашия Отец.“
Отново, още такива – в Ефесяни:
„...от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос“ (Ефесяни 1:2).
„...Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос...“
Отново и отново.
Всичките си послания той започва така. Тези неща са наречени „приветствия“, или поздрави, на Павел. Това е Богът на Библията. Чак до 2 Тимотей, Тит, Филимон – във всички тях той казва „Бога, нашия Отец“. Нека отворим на Битие 1 гл. Знаем, че човекът беше създаден по Божия образ, нали? Така ли е? Добре, не се бойте да ми отговорите. Сътворяването на човека по Божия образ – нека просто прочетем за това в Битие 1 гл. Отново, днес правим само повърхностен преглед и задаваме въпроса: кой е Богът на Библията. Битие 1:26:
„Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“
Често този текст... по-конкретно 26 ст., където се казва
„Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ“...
Следователно, казва се „създадем“, което означава, че трябва да има трима, нали? Знаем, че става дума за повече от един, но често се предполага, че тук откриваме Триединството, защото Той казва: „Да създадем...“ Добре. „Освен ако сам си мислел на ум,“ казва някой.
Нека се опитаме да добием малко разбиране за това. Казва се, че човекът бил създаден по Божия образ и тогава се казва: мъж и жена. Колко на брой са те? Двама. И между другото, първо се казва, Бог казва:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Следователно, за когото и да става дума, създаването е по образа на повече от една личност. Припомнете си в Захария... Няма сега да отваряме там, но в Захария 6:13 се говори за спасителния план, се говори за завета на мира, за съвета на мира. И Библията казва, че съветът на мира (или спасителният план) бил „между двамата“. Двама.
В „Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24 Боговдъхновението казва:
„След като бяха създадени земята и животните по нея, Отец и Синът изпълниха намерението Си, проектирано преди грехопаде-нието на Сатана, да създадат човека по Своя собствен образ.“
За кого говорим? За Отец и Син.
„Те бяха работили заедно при сътворяването на земята и всяко живо същество по нея. И сега Бог казва на Своя Син...“
Вече открихме кой е Бог. Поне дотук разбрахме, че Богът, представен ни в Библията, е Отец. Сега се казва:
„...Бог казва на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ.“
Отец и Синът – ето по чий образ бяхме създадени, по техния образ. И причината често да чувате това изразено като „по Божия образ“ е понеже (по-нататък ще учим това, докато разглеждаме Исус) Исус е отпечатък на Своя Отец. Самият Той носи образа на Своя Отец. Затова ние сме създадени по образа и на двамата – на Отец и на Сина, и двамата от Които са божествени. Има още:
„След като бяха създадени земята...“
Извинете ме, вече прочетохме това.
„В плана за спасяване на един изгубен свят, съветът беше между двамата [това се намира в Захария 6:13, да]...” „...съветът беше между двамата, заветът на мир беше между Отец и Сина“ („Знаме-ния на времето“, 23 декември 1897 г., пар. 2).
„Нарушеният Божи закон изискваше живота на грешника. В цялата вселена...“ „В цялата вселена...“
Сигурен съм, че някои, които може би слушат това сега или по-късно, ще кажат:
„Да, запознат съм с този цитат.“
Но дали наистина сте размисляли какво се казва в него? Боговдъхнове-нието казва:
„В цялата вселена имаше само...“ колко? Един. „...един, който от името на човека можеше, от името на човека, да задоволи неговите изисквания.“
Почакайте малко. Кой е този „само един“ в цялата вселена, който може да задоволи изискванията на нарушения закон, за да спаси човечество-то? Казва се:
„Тъй като Божественият закон е свят като самия Бог...“
Отново, изображението за Бога е това на Отец, а не някакво умотворение Бог - Отец, Син и Свети Дух, които съставляват един Бог. Не, става дума за Отец.
„...самия Бог, единствено същество, равно Нему, можеше да направи умилостивение за престъпването му.“
Което означава, че трябва да е съществувало само едно същество в цялата вселена, което да е било равно на Бога. Следователно, представата за трима съравни не трябва да е вярна.
„Никой, освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек от проклятието на закона...“
Знаете ли какво означава това? Казвам това с уважение и сериозност, но това означава, че дори самият Отец не можеше да отдаде Себе Си за нас, защото Бог не може да умре. Трябваше Той да изпрати Сина Си – Същество, равно Нему, за да ни изкупи от нарушаването на закона. Един, на Когото животът беше даден, именно Той можеше да отдаде живота Си.
„Христос пожела да поеме вината и срама на греха – грях така оскърбителен за святия Бог, че трябваше да отдели Отца от Неговият Син“ („Патриарси и пророци“, стр. 63, пар. 2).
„Възрадвахме се...“
Ето го основният текст, който представя ясно кой е Богът на Библията:
„Възрадвахме се, че Богът на сътворението е Богът на Библията и че можем да заявим, че това безкрайно...“ триединно същество? Това ли се казва там? „...това безкрайно Същество [в единствено число]...”
Аз добавих „в единствено число“. В единствено число е.
„...можем да заявим, че това безкрайно Същество е наш Отец“ („Ривю енд Хералд“, 1 ноември 1881 г., пар. 4).
Това е Богът на Библията. Трябва ли някак да изменя този Бог на Библи-ята така, че да пасва на моите представи? Не мисля така. Има много текстове, които не включих, в един от които се казваше, Боговдъхнове-нието казваше, че е необходимо да приемаме Библията така, както гласи. Това е Богът на Библията – безкрайното Същество, Което можем да наречем свой Отец. Още нещо, което различаваме, когато се занимаваме с разбирането на Бога на Библията, Който е наш Отец, е че Отец е Източникът на всичко. Поставил съм някои от текстовете на екрана, за да спестя време. В 1 Коринтяни 8:6 се казва:
„...но за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко...“
От Бога, всичко е от Бога. В продължение се казва:
„...и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко...“
Има разлика. Всичко е „от Бога“, но „чрез“ Сина Му. В Римляни 11:36 се казва:
„Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него [отнася се за Отец]. На Него да бъде слава до векове. Амин.“
А във 2 Коринтяни 5:18 се казва:
„А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос...“
Това е Богът на Библията, Бащата на всички. „Старият по дни“ е Бог Отец.
Псалмопевецът казва:
„Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, от века до века Ти си Бог” (Пс. 90:2).
„Той,“ казва тя, „Който е първопричината на всяко същество и източникът на всички закони, ще председателства съдебното заседание“ („Великата борба“ (1888 г.), стр. 479, пар. 2).
Да, изданието на „Великата борба“ от 1888 г., стр. 479. Това Същество, Бог, е Източник на всички същества. И именно Той председателства на съдебното заседание (тя говори за сцената на съда в Даниил 7 гл., седма и девета глава, и нататък).
„Животът е тайнствен и свещен. Той е изявата на самия Бог, Източника на всеки живот“ („Ривю енд хералд“, 3 декември 1908 г., пар. 4).
По отношение на Неговия Син в „Копнежът на вековете“, стр. 21 ни се казва:
„...за всички сътворени същества се влива живот от Отца чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко.“
Следователно, Отец е Източникът на всички същества, Източникът на всичко живо. Бог е техният Източник. Не само това, но Бог е и великият Законодател. В Яков 4:12 Яков ни казва:
„Има само един Законодател и Съдия, който може да спаси и да погуби; а ти кой си, за да съдиш ближния си?“
Има само един Законодател, казва Библията. Кой е този един Законодател? Богодъхновението казва:
„Божият Син беше следващ по власт след великия Законодател“ („Ривю енд Хералд“, 17 декември 1872 г., пар. 1).
Следователно, това означава, че великият Законодател трябва да е бил Бог Отец. А Неговият Син бил следващ по власт след Него. Между другото, с това не се говори само за времето, когато Той беше на земята. Говори се също за времето, в което Той беше в небето, дори още преди да дойде на земята.
„Бог има стандарт за праведност, по който измерва характера. Този стандарт е светият Негов закон, даден ни като правило за живот. Ние сме призовани да се съобразяваме с неговите изисквания и когато правим това ние почитаме както Бога, така и Исус Христос, защото Бог даде закона, а Христос умря, за да го възвеличи и направи почитаем“ („Знамения на времето“, 24 септември, 1896 г., пар. 3).
Надявам се, че това дава едно по-добро виждане за Бога и за това кой е Бог, и за това какво е направил Бог. Той е великият Законодател и е върховен Владетел. Т.е. Той притежава позицията на върховен Управител. Ангелите... всъщност демоните казаха това за Исус в Марк 5:7:
„...и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог ? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.“
Следователно, тук ни се казва (разбира се, казва го демонът, но той казва истина, защото по-късно Исус му каза да не се разкрива кой е Той),
дори демонът казва:
„...Исусе, Сине на Всевишния Бог.“
Той е Синът на Всевишния Бог. Следователно, ако е Син на Всевишния Бог, може ли Той в същото време да бъде и Всевишният Бог? Някои хора се боят от това. Мислят, че понижавате Исус. И когато учим за Исус ще разберем равенството Му с Всевишния Бог, но Той не е Всевишният. На Него е дадена всяка власт, но не Той е Всевишният. Отец „е над всички“, прочетохме преди по-рано. Всъщност мисля, че това се намира точно тук, в Ефесяни 4:6:
„...един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички [вас].“
Бог е върховен Владетел.
„Ако Ме обичахте, бихте се зарадвали за това, че отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мен“ (Йоан 14:28) –
това казва Исус. Самият Той каза, че Неговият Отец е по-голям от Него.
Разбира се, Павел казва същото в 1 Коринтяни 11:3:
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“
Това не може да бъде вярно, ако имаме представа за Бога като три лица, съставляващи по някакъв начин един бог, който в действителност е нематериален (защото това е бог, съставен от три лица, но съществува объркване). Но Бог е личностен, Бог е Същество, едно Същество.
„Когато пък Му бъде подчинено всичко [отнася се за края], тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова [става дума за Бога], Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички“ (1 Коринтяни 15:28).
Следователно, през цялата вечност самият Христос все още ще се подчинява на Своя Отец, на Своя Бог.
„Можем да разберем...“
Това е от „Свидетелства“, том 5, стр. 699:
„Ние можем да разберем Неговите намерения само доколкото е добре за нас да ги знаем, а за останалото трябва спокойно да се доверяваме на силата на Всемогъщия, на любовта и на мъдростта на Бащата и Владетеля на всичко.“
„Той учеше хората да се обръщат към Върховния Владетел на вселената с новото име „Отче наш““ („Ривю енд Хералд“, 11 септември 1894 г., пар. 6).
Кой ни учеше на това? Исус ни учеше на това. Той ни учеше да се обръщаме към Върховния Владетел на вселената като към наш Отец. Виждате ли, Исус непрестанно ни насочваше към Своя Отец, Своя Бог, като ни казваше, че това е нашият Баща, че именно Него беше дошъл да ни открие. Той не дойде да открие бог в три лица.
Също така Отец страдаше заедно със Своя Син. В Йоан 10:30 се казва:
„Аз и Отец сме едно.“
Този текст се използва често, за да се каже, че те са един Бог. Не това каза Исус. Това е внасяне на значение. Това айзегетика или екзегетика ли е? Тъй като внасяте значение, това е айзегетика. Той казва:
„Ние сме едно.“
Но въпросът е: по какъв начин са те едно?
„...т.е. че Бог в Христос примири света със Себе Си“ (2 Коринтяни 5:19).
„Има мнозина, които са поучавали, че Отец не участвал в страданията на Сина, но това е грешка. Отец страдаше заедно със Сина. Когато Божият Син висеше на Голготския кръст, тъмнина се събра като смъртно покривало около кръста. Цялата природа съчувстваше на умиращия си Създател“ („Знамения на времето“, 25 ноември 1889 г., пар. 4).
Тогава в „Знамения на времето“ тя казва:
„Ангелите страдаха заедно с Христос.“
Знаехте ли, че цялото небе страдаше за нашето изкупление?
„Ангелите страдаха заедно с Христос. Самият Бог беше разпнат заедно с Христос, защото Христос беше едно с Отец“ („Знамения на времето“, 26 март 1894 г., пар. 5).
С други думи, болката, която изпита Синът, е болката, която изпита Отец – болката на това отделяне поради греха.
Трябва да се придвижа нататък поради времевото ограничение.
„Бог не промени закона, а пожертва Себе Си. ..“ Как? „„Бог в Христа примиряваше света със Себе Си" (2 Кор. 5:19)“ („Копнежът на вековете“, стр. 762, пар. 1).
Следователно, казва се „в лицето на Христос“ за изкуплението на човека – така Той пожертва Себе Си, чрез Своя Син.
„Бог в Христа примиряваше света със Себе Си..."
„Бог допуска Неговият Син да бъде предаден за нашите престъпления. Самият Той приема спрямо Носителя на греха ролята на съдия, като съблича от Себе Си нежните качества на един баща“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 245, пар. 2).
Да, „Свидетелства към проповедниците“, стр. 245.
[Същото беше и при Авраам - Авраам отдаде себе си в лицето на своя син.]
Точно така. И това винаги е съвършена илюстрация, за да разберем ние любовта на Бога в отдаването на Неговия Син. И не само това, но Синът получи всичко от Отец. Всъщност ще пропусна това. По-нататък ще се върна на него, защото има няколко точки, които трябва да изведа от него. Искам да премина на завета между Отец и Сина. Знаем, че в Откровение 13:8 се казва:
„И ще му се поклонят всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създаването на света.“
Следователно, за Божия изкупителен план Библията казва, че Ангецът бил заклан „от създаването на света“. За какво се отнася това? Как така Агнето беше заклано от създаването (или началото) на света, когато в действителност това не се случи докато не изминаха 4 000 години след Сътворението? Обещанието, дадено от Него в Битие? Не е далеч. Това всъщност се отнася за плана, за който те се съгласиха дори още преди Сътворението – спасителния план, Божия изкупителен план. Този план беше съставен дори преди вие и аз да бяхме създадени. Точно това означава, че Той беше заклан „преди създаването на света“. Отнася се за Неговия план. Но нека помислим за това какво основното християнско течение (предимно с триединна представа за Бога), какво поучават те за този план и за начина на съставянето му. Ето извадка от списание със заглавие „Вероятно днес“. Това е ежемесечно списание, издавано от служение Джак Ван Импи. Самият аз имам това списание и извадих цитата от него. Ето какво казва той за спасителния план. Това е мисълта на християните от основното течение:
„Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух проведоха среща в миналото на вечността и съставиха цяла програма за изкупление. Всичките трима по онова време бяха под формата на дух. Бог Отец беше и все още е дух (виж Йоан 4:24). Светият Дух беше и все още е дух (виж Йоан 6:13). Христос беше дух понеже беше (в минало време) в Божия образ, за който вече доказахме, че е под формата на дух (виж Филипяни 2:6). Въпреки това, на тази среща на Триединството в миналите векове беше постигнато съгласие, че един от тримата в крайна сметка ще стане човек с покривало от плът и Христос беше избраният член...“
„...беше избраният член, който да изпълни плана за спасението...“
Следователно, тримата разговарят и казват: един от нас трябва да стане човек, човешко същество, и нека някак изберем кой от нас ще бъде. И избраният беше Христос. Казва се:
„Отново чуваме как тримата членове на Божеството разговарят в миналото на вечността [ето какво казали те според неговите думи]: „...един от трима ни ще трябва да отиде на земята и да приеме за свое покривало плът.“
Припомнете си, че преди малко прочетохме, че в цялата вселена имаше само Един, Който можеше да удовлетвори исканията на нарушения закон. Никой освен Христос. Но в тяхното мислене тримата обсъждат: кой от нас да бъде?
„Това ще бъде необходимо, защото в плътта се съдържа кръвта на тялото. Този, Който бъде избран да отиде, ще трябва да пролее тази кръв, за да отнеме греховете на човешката раса, които бяха покривани само от животинска кръв“ (Джак Ван Импи, „Вероятно днес“, ноември/декемрви 2014 г., стр. 7, 8).
Следователно, Христос беше просто избран член сред тримата съвечни партньори, който стана плът, вместо да бъде Син, Когото Неговият Отец пожертва, за да Го даде на хората.
Обърнете внимание на следния цитат от „Патриарси и пророци“. Вие ми кажете дали има разлика.
„Спасителният план бе съставен преди сътворението на Земята, защото Христос е „Агнецът, заклан от основанието на света” (Откр. 13:8); и въпреки това каква...“ какво? „...борба бе за Царя на всемира да отдаде Сина Си да умре за падналия човешки род!“
Дали това звучи сякаш те си прекарваха приятно време на кафе и казва-ха:
„Кой от нас ще слезе долу? Необходимо е някак да направим избор“?
Не. Беше борба за Бога да отдаде Сина Си.
„Но „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). О, тайна на изкуплението! Чудна любов на Бога към един свят, който не Го обикна!“ („Патриарси и пророци“, стр. 63, 64).
Как можем да оценим любовта, дадена от Бога на човека, ако спасител-ният план бил просто избор на един от членовете на Божеството, вместо това Отец да пожертва Своя буквален, действителен роден Син? Как можем да оценим дълбочината на тази любов, ако ги възприемаме просто като партньори, един от които бива избран?
„Авраам научи от Бога най-величествения урок, даван някога на смъртен човек...“
Ето го онова, което казваше ти, Кейси.
„Можа да разбере даденото му видение за Христос, като се предаде напълно на Бога. Показано му бе, че чрез жертвата на Своя едино-роден Син, за да спаси грешниците от вечна гибел, Бог извършваше по-велика и по-чудна жертва от тази, която човек може да направи“ („Копнежът на вековете“, стр. 469, пар. 1).
В даването на Сина Си на нас Бог извършваше най-великата жертва, която някой можеше да извърши. Но ако не вярваме, че в небето Исус беше действителният Божий Син, тогава как можем да оценим истински дълбочината на тази любов? Ако ги възприемаме просто като съвечни партньори, ние няма да се задълбочим в тази любов. Онова, което прочетохме току-що от Джак Ван Импи, се намира в основното течение на християнския свят. Но то се намира също и в основното течение на адвентизма.
Джордан Джинсен, Джордан Джинсен (мисля, че така се казва той), беше президент на колежа „Спайсър Мемориъл“, намиращ се в Индия. Той беше президент в периода 1994-1997 г. Ето какво казва той в списание със заглавие „Адвентист Ривю“. Това звучи дори още по-лошо от онова, което прочетохме преди малко.
„Спасителен план се включваше в завета, сключен от трите Лица на Божеството, които притежаваха поравно характеристиките на Божество. За да изкорени греха и бунта от вселената и да възстанови хармонията и мира, едно от божествените Същества прие и влезе в ролята на Отца, друго – ролята на Сина. Останалото божест-вено Същество, Светият Дух, също трябваше да вземе участие в изпълнението на спасителния план. Всичко това се състоя преди грехът и бунтът да бяха състояли в небето. Като приеха ролите...“
Това бяха просто роли, в които навлязоха. Не беше действителност, не беше факт, а в действителност те играеха пиеса, изпълняваха театрална роля:
„Аз ще бъда Отец, Ти ще бъдеш Сина, а ти ще бъдеш Светия Дух.“
Което означава, че беше възможен всякакъв вариант.
„Какво ще кажете Аз да бъда Отец, а Ти да бъдеш Сина? И нека Той бъде Светият Дух.“
„Като приеха ролите, включващи се в плана, божествените Същества не изгубиха никоя от силите на Божеството. По отношение на вечното си съществуване и други характеристики, те бяха едно и бяха равни. Но по отношение на спасителния план имаше в известен смисъл подчинение от страна на Сина към Отец. Това е тайна“ (Гордън Дженсън, „Адвентист Ривю“, 31 октомври 1996 г., пар. 12).
И аз съм съгласен от все сърце – това е една объркана тайна, защото не е истината. Не това е изображението за спасителния план и за факта, че Бог трябваше да води борба, за да реши:
„Да, ще Те отдам за падналата раса. Ако човекът падне в грях, ще Ти позволя да бъдеш такъв.“
И дори докато в съвета те общуваха един с друг, за Бога беше борба. Христос излезе от този съвет, за да уведоми ангелите за нещата, които евентуално щяха да Му се случат. И така, тук завършвам. Вече прочетохме някои от цитатите, затова няма да ги чета всичките. Ето един:
„Преди грехопадението на човека...“ (чета втория).
„Преди грехопадението на човека Божият Син се беше обединил със Своя Отец в съставяне на спасителния план“ („Знамения на времето“, 13 септември 1906 г., пар. 4).
Това не бяха роли, които те поеха. Беше действителност.
„Дори на ангелите не беше позволено да вземат участие в съветите между Отец и Сина, когато беше съставян спасителният план. И човешки същества не бива да се бъркат в тайните на Всевишния“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 429, пар. 2).
„Тъмнината се отдръпна от Спасителя и от кръста. Христос склони глава и умря. Договорът [или съглашението] между Отец и Син беше напълно завършен“ („Инструктор на младежта“, 21 юни 1900 г., пар. 5).
Виждате, че двамата заемат водещо място и се открояват в спасителния план. И накрая, защо те са от толкова голямо значение? Защо Отец и Синът са от толкова голямо значение? Прочетохме това преди малко, Исус го каза в Йоан 17:3:
„А това е вечен живот...“
Това не е да познаваме доктрините, нито е да познаваме един философски идол, идолско божество. Той казва:
„...да познаят Теб, единствения истинен Бог [Бога на Библията], и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Исус казва, че Бог желае да почитаме Него също както почитаме Отец. Следователно, като почитаме Исус, като се покланяме на Исус ние все пак се покланяме на Бога, защото именно това ни е заповядал Бог – да почитаме и да се покоряваме на Сина Му.
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с...“ кого? „...с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоаново 1:3).
Ето с кого е нашето общение, между другото. И тогава в 1 Йоаново 2:23 се казва:
„Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца“ (1 Йоаново 2:23, 24).
„Ангелът каза: „Вярваш ли ти, че Отец отдаде Своя възлюбен Син без борба? Не, не!” Да, за самия Бог в небето бе борба дали да остави грешния човек да загине, или да отдаде скъпия Си Син да умре за него ...“
Това бе борба за небесния Бог.
„Престъплението бе тъй голямо, че животът на един ангел не можеше да плати дълга. Нищо освен смъртта и ходатайството на Божия Син нямаше да изплати дълга и да спаси изгубения човек от безнадеждна мъка и окаяност“ („Ранни писания“, стр. 127, пар. 1).
„Никой освен Божият Син не би могъл да осъществи нашето изкупление. Защото единствено Този, Който бе в обятията на Отец, можеше да Го открие. [Само Христос.] Само Този, Който познаваше висините и дълбините на Божията любов, можеше да я разкрие. Нищо по-малко от безкрайната жертва, принесена от Христос за падналия човек, не би могло да изрази любовта на Отец към изгубеното човечество“ („Пътят към Христос“, стр. 14, пар. 2).
Преминавам набързо през тези цитати, но все пак имаме нужда просто да размишляваме върху това, защото то ни открива едно по-дълбоко ниво на Божията любов – когато разберем какво е включено и кой е включен. Тук се казва:
„Този дар, Христос, е върховната истина на Божията любов и на това бащинство, всякога и през вечността“ (Колекция „Сполдинг и Маген“, стр. 68, пар. 3).
Коя е върховната истина на Божията любов? Ако нещо е върховна истина на дадено нещо, това означава, че няма нищо друго, което би могло да открие тази истина така. Онова, което извърши Бог като ни даде Сина Си, е върховната истина на Неговата любов. Именно по този начин разбираме нейната дълбочина. И през цялото време във вечността това ще продължава да бъде нейната върховна истина.
Сега обърнете внимание на последните цитати.
„Всички небесни ангели са на разположение на скромния, вярващ Божий народ. И докато Господната армия от работници тук долу пее своите хвалебни песни, небесният хор отгоре се присъединява към тях в благодарението, като отдава хвала...“ на кого? „...на Бога и на Неговия Син“ („Свидетелства“, том 7, стр. 17).
Не знам за вас, но аз искам да отдавам хвала на същите Същества, на които отдават хвала ангелите.
Тогава в „Инструктор на младежта“, 7 юли 1898 г. откриваме следното:
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани.“
Следователно, можем ли да бъдем обвинени за това, че казваме, че нашето общение е с Отец и Неговия Син – чрез Светия Дух, посредс-твом Светия Дух, но със съществото Отец и съществото Син? Ето с кого е нашето общение – с Бога и с Исус. И така, кой е Богът на Библията? Когато ви зададох този въпрос в началото, вероятно не знаехте точно как да отговорите. Вероятно бихте заявили, заедно с... не мога да си спомня коя група или деноминация беше, но в крайна сметка те казаха, че Бог е неразбираем. Веднъж попитах един човек:
„Какво ще кажеш, ако те попитам... ако съм някой на улицата и ви попитам кой е Богът на Библията?“
Човекът каза:
„Ами, в действителност не можеш да опишеш Бога. Имам предвид, че Той е толкова велик и толкова безкраен...“
Да, вярно е, но Библията ни казва кой е библейският Бог. Казано просто, това е Отец. Това е Всевишният Бог, Източникът на всеки живот, Този, Който даде Своя Единороден Син. Това е Богът на Библията. И това е Богът, от Когото ние се взели решение да се боим, както се казва в Откровение 14:6, 7:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“
Ако имате желание да научите още за този Бог на Библията, за Неговия Син, за Неговия Дух и да задълбочите още повече любовта си към този Бог и разбирането си за този Бог, ви приканвам в заключение да присъедините към мен в молитва.
Любящи небесни Татко, наистина е привилегия да Те познаем и разберем по-добре, да Те познаем като личностно Същество, да имаме лична връзка с Теб и да можем да Те наречем „Приятел“. Благодарим Ти и за Твоя Син, защото именно чрез Него идваме при Теб, именно посредством Него живеем и без Него не можем да направим нищо. Благодарим Ти за този толкова чуден Дар, толкова скъпоценен Дар – Ти ни даде собствения Си Младенец. Благодарим Ти, че ни даде Сина Си. Помогни ни също така да разберем Духа Ти, също и кой е Духът и по какъв начин действа Духът в сърцата ни, в живота ни, за да бъдем пречистени, очистени и оформени по Твоя образ, който у нас беше изгубен. Господи, докато преминаваме през изследването си Те молим да ни учиш и да ни помогнеш да разберем дори трудните неща, които още не сме споменали, но които ще се появят. Междувременно ни помогни, така че да имаме вечен живот, а това е да познаваме Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил за нас. Молим се в Неговото име, амин.
„Съветът на пророчеството“
„Съветът на пророчеството -
там, където справедливостта и милостта се срещат“.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
Както виждате на екрана, тази вечер ще започнем да разглеждаме нещо, което за съжаление е една много спорна тема в християнския свят – една много спорна тема, свързана с Бога. Знам това за себе си, защото съм предизвикван и са казвани някои неща относно становището ми във връзка с различни неща по отношение на Бога. Старал съм се да не представям това становище от амвона или поне все още не. Но понеже съм предизвикван многократно и ми се казва, че вярвам в ерес и че онова, в което вярвам по отношение на Бога, не е вярно, реших поне да разгледам някои от основните начала. Това няма да бъде изчерпателно изследване, въпреки че ще бъдат необходими няколко седмици в разглеждане на темата. Искам да разгледам някои от основните начала, свързани с темата, известна като
„Божеството“.
Зададох въпрос, върху който искам да размислим тази вечер – един много прост и при все това критично важен въпрос:
Кой е Богът на Библията?
Това добър за задаване въпрос ли е? Кой е този Бог на Библията? Всъщност отворете на Откровение 14 гл. Откровение 14 гл. Напоследък учим за Второто адвентно движение и за това как братята в ранното адвентно движение прогласяваха Първата ангелска вест.
„Бойте се от Бога...“
Да, Откровение 14 гл. и там 6 ст. Откровение 14:6:
„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и...“ какво да направите? „...се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:6, 7).
В самата Първа ангелска вест се съдържа призив към поклонение. А, между другото, ние действително знаем, че главният въпрос, свързан с пророчествата за последните дни, се съсредоточава върху поклонение-то. Прочитате трите ангелски вести и виждате, че те са свързани с това на кого се покланяте. Ако Библията ни казва да се покланяме на Бога, да се боим от Бога, да Му въздаваме слава, можем с основание да зададем въпроса: кой е този Бог, на Когото сме призовани да се поклоним, този Бог, на Когото сме призовани да отдадем слава, този Бог, от Когото сме призовани да се боим? Кой е този Бог?
Преди всичко нека видим какво казват баптистите. Нека видим какво казват редица съвременни църкви. Това са основните църкви, някои от основните деноминации в християнския свят днес. Отново, това не е изчерпателно, ще разглеждам нещата само на повърхностно ниво. Но баптистите казват:
„Има един и само един жив и истинен Бог...“
Слава на Бога!
В продължение те казват:
„Вечният триединен Бог ни разкрива Себе Си като Отец, Син и Свети Дух, с обособени личностни качества, но без разделяне на естеството, същността или съществото.“
Следователно, според тях този един и единствен жив и истинен Бог е Отец, Син и Свети Дух, без разделяне на естеството им, без разделение на същността им или без разделение на съществото им. Това означава, че те са едно същество, състоящо се от Отец, Син и Дух. Такъв, според техните думи, е този Бог.
Какво да кажем за Обединените методисти?
„Когато казваме „Апостолското верую“, ние се присъединяваме към милиони християни...“
Когато чуете нещо такова, определено ви се приисква да внимавате.
„...ние се присъединяваме към милиони християни през вековете в едно разбиране за Бога като Триединство – три лица в едно [три в едно]: Отец, Син и Свети Дух. Бог, Който е един, е открит в три отделни лица.“
Следователно, те казват, че Бог... Винаги, когато четете за Бога, кой е Богът, за когото говорят те? Бог, който е един, но е съставен от три лица. Но кой тогава е Богът? Трите лица, съставляващи този един Бог. Следователно, в действителност този един Бог е някакъв плод на фантазията ни или някаква същност, което в действителност го прави безличен. И при все това те казват, че това е личностен Бог, защото се състои от Отец, Син и Дух.
„...три лица в едно: Отец, Син и Свети Дух. Бог, Който е един, е открит в три отделни лица. „Бог в три лица, блажено Триединс-тво“...“
Познаваме този хвалебен химн.
Какво да кажем за лютераните? Лютераните казват:
„Заедно с вселенската християнска църква...“
Мисля, че за втори път четем нещо такова.
„Заедно с вселенската християнска църква [или заедно с милиони-те християни по света, ето в какво вярваме ние, ето какво казваме ние за Бога], Лютеранската църква – Синод на Мисури – поучава и откликва на любовта на Триединния Бог: Отец, Създателя на всичко съществуващо; Исус Христос, Синът, Който стана човек, за да пострада и умре за греховете на всички човешки същества и да възкръсне отново за живот..." и т.н. „...и Светия Дух, който създава вяра чрез Божието слово и Тайнствата. Трите лица на Триединс-твото са съравни и съвечни, един Бог.“
Следователно, за да бъдете последователни, когато те чуят термина „поклонете се на Бога“, или всеки, притежаващ тази представа, когато чуете „поклонете се на Бога“, за да бъдете последователни трябва да кажете:
„Покланям се на този един Бог, Който представлява три отделни същества.“
Всъщност в едно от изявленията се казваше, че съществата не са отделени, а е просто едно същество. Става още по-объркващо, да. Но за да бъдете последователни, този един Бог (ако трябваше да поддържаме това убеждение) е тези три лица - но те съставляват един Бог. Можете да си представите това като едно тяло с три глави.
Какво да кажем за ортодоксалните презвитериани? Те също казват:
„Единият истинен Бог е личностен и при все това надхвърлящ нашето разбиране.“
Има известна истина в това, но начинът, по който те разбират Бога, е неразбираем.
„Той е невидим дух, напълно самостоятелен и неограничен от пространство или време, съвършено свят, справедлив...“
Между другото, когато четете за това, че „Той“ е невидим дух, напълно самостоятелен, че „Той“ е съвършено свят и справедлив, кой е този „Той“, за когото говорят те? Този „Той“ е трите лица. Трябва да има последователност. Това е Богът – трите лица.
„В единството на Божеството има три „лица“: Отец, Сина и Светия Дух.“
Петдесятниците казват същото. Няма да чета всичко това. Те казват същото.
И, разбира се, адвентистите от седмия ден – това е настоящото им становище за това кой е Бог:
„Има един Бог: Отец, Син и Свети Дух, единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен...“
Отново, когато те казват, че „Бог е безсмъртен“, за кого говорят? За всичките трима. И трябва да бъдете последователни. Не можете да си избирате кога ви се иска да говорите за всичките трима и кога – не, ако това е Богът на Библията. Това е представата, която ни се дава в християнството. И тя се намира дори в рамките на Адвентната църква. Това е възгледът за Бога, който те желаят да имаме.
Но нека видим какво каза пророкът. Нека видим какво казва Библията за това кой е този Бог на Библията, дали това е смесица от Отец, Син и Свети Дух. Някои от библейските текстове съм поставил в презентаци-ята, а някои – не. Убеден съм, че съм поставил този текст. Ето го т.нар. „Ш'ма, Израел“.
Тя се намира във Второзаконие 6:4. Второзаконие 6:4:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
Можем да спрем точно там. Това беше призивът към Израил. Те бяха призовавани, особено в призивите за поклонение:
„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
Думата „един“ означава и „единен“, но означава и „един“ или „първи“.
„Господ, Бог наш,“ както се казва в Библията на Юдейското издателско общество, „слушай, Израилю: Господ, Бог наш, Господ е един“.
Не се казва, че е трима в един, а просто се казва, че е един.
Нека само прочета следния цитат от „Ривю енд Хералд“ по отношение на това какво се казва във Второзаконие 6:4.
„Единородният Божий Син беше Божият дар за света, в чийто характер беше разкрит характерът на Онзи, Който даде закона на хора и ангели. Той дойде да прогласи факта...“
Говори се за Божия Син. Той дойде да прогласи определен факт. И тогава се цитира Второзаконие 6:4. Тя казва:
„Господ, Бог наш, е Господ един“, и само Нему да служиш. Той дойде да изяви, че „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение или сянка от промяна“ („Ривю енд Хералд“, 9 март, 1897 г., пар. 9).
Не само Мойсей писа за това, но нека погледнем какво каза Малахия, в Малахия 2 гл. Отново, това е само повърхностен преглед на нещата. С течение на времето ще разгръщаме нещата все повече и повече, но засега искам само да направя един повърхностен преглед на нещата. Малахия 2 гл. Кой е този Бог на Библията, на Когото сме призовани да се покланяме, от Когото сме призовани да се боим, Когото сме призовани да прославяме? Малахия 2 гл. и там 10 ст.:
„Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог? Тогава защо постъпваме коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?“
Тук Малахия казва:
„Кой ни е създал? Не ни ли е създал един Бог?“
И дори преди това той казва:
„Нямаме ли всички ние един Отец? Не ни ли е създал един Бог?“
Нека погледнем отново друг пророк, пророк Павел (наричаме го „апостол Павел“). Ефесяни 4 гл. Какво каза той за този един Бог? Ефесяни 4 гл., от 4 ст. нататък. В Ефесяни 4:4 се казва:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички [вас]“ (Ефесяни 4:4-6).
Следователно, тук Павел казва, че този един Бог, Отец, е над всички и чрез всички и във всички вас. Тук той посочва този един Бог като Отец. Погледнете какво още казва той в 1 Коринтяни 4 гл. ...извинете ме, 8 гл. 1 Коринтяни 8 гл., докато разглеждаме кой е Богът на Библията. 1 Коринтяни 8 гл. и там 4 ст.:
„И така, относно яденето от идоложертвеното знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света и че няма друг Бог, освен Един. Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари), но за нас има само един Бог...“ Кой? „...Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:4-6).
Следователно, тук Павел прави разграничение между единия Бог и единия Господ, Исус Христос. Той казва „но за нас има само един Бог“ и Го посочва като „Отец“. 1 Коринтяни 8 гл., това беше конкретно 6 ст. И така, това беше просто преглед на казаното от някои от пророците...
Отново, можем да погледнем дори из целия Стар завет и да открием за кого говореха те отново и отново, когато говореха за Бога. Това никога не беше представа за триединен Бог – независимо дали става дума за Бог в три лица, съставляващи едно същество, или за Бог, състоящ се от три отделни личности. Не, Богът, на Когото служеха те, беше Отец. Ще навлезем малко повече в това. Но нека погледнем какво каза Исус. Ако сме призовани да се покланяме на Бога и Исус желае да се покоряваме на Бога и дойде да ни научи, че има „един Господ“, за което прочетох-ме – един Бог, „Господ, Бог наш, е Господ един“, не трябва ли Исус да ни е учил също кой е Богът на Библията, кой е Богът на Сътворението? Спомена ли Исус нещо за това кой е този Бог? Нека видим. Преди всичко, Марк 12 гл. Марк 12 гл. Ще преминем на стихове 28 и 29. Марк 12:28. Разбира се, прочетохме това и преди малко, но не сме го прочели от Исус.
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е първата от всички? Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. [Тази е първата заповед.]“ (Марк 12:28-30).
Тогава 32 ст.:
„И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. Исус, като видя, че отговори...“ как? „...разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство“ (Марк 12:32-34).
В ума на този книжник, когато Исус говореше за поклонение към Бога, дали книжникът помисли, че Исус говори за Бог три в едно? Съвсем не се казваше това. Всъщност когато книжникът отговори, Исус, разбира се, стоеше там и му каза:
„Ти отговори правилно – че трябва да служим на Господа, нашия Бог, че има един Бог...“ и т.н.
И Библията казва:
„Исус... видя, че отговори разумно...“
Но става дори още малко по-ясно. Отворете на Йоан 17 гл. Какво каза Исус за това кой е Богът на Библията? Йоан 17 гл. И помнете: трябва да бъдем последователни. Не можем да си избираме кога ни се иска да Го направим Бог три в едно и кога – не. Йоан 17 гл. и там 3 ст. Това е молитва на Исус. Той казва следното на Своя Отец – думите Му са:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Почакайте малко! Дали самият Исус докато говореше към Отец каза току-що, че Бог е единственият истинен Бог? Точно това казва Той. И Той се моли за учениците Си – да познаят този Бог, а също и да познаят Исус, Който е Синът на Бога. Точно за Него, докато се молеше Исус, каза сам, със собствената Си уста, че е единственият истинен Бог – по отношение на Неговия Отец.
Но погледнете също така Йоан 20 гл. Йоан 20:17. Това е след като Исус беше възкресен. Ако можете да си спомните, на Мария й се прииска да се вкопчи в Него, в радост от това, че беше видяла своя Изкупител, че Той беше възкресен от мъртвите. Но ето какво й каза Той (17 ст.):
„Не се допирай до Мене...“
С други думи: не се вкопчвай в Мене.
„...защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“
Почакайте малко! Току-що Исус каза на Мария (а в тази връзка и на учениците) кой е нейният Бог. Той каза:
„Ще се възнеса при Моя Бог и вашия Бог.“
Дали ние днес се покланяме на бог, различен от Този, за Когото Исус тъкмо каза на Мария? Нека само помислим за миг върху това. И не само това, но съм сигурен, че забелязвате, че в същото време Исус каза също, че това е и Неговият Бог. Той каза:
„Ще се възнеса при Моя Бог.“
Това са думите на Исус. Не си измислям това. Самият Исус го каза. Дали Богът на Исус е триединен Бог? Дали Той е Бог три в едно? Когато Исус каза „ще се възнеса при Моя Бог“, дали говореше за Отец, Син и Свети Дух? Не, не говореше. Говореше за Своя Отец. Това е Исусовият Бог. Ако вие искате бог, различен от този на Исус, това си е ваша работа. Но съм сигурен, че всички искаме същия Бог, за Когото Исус твърдеше, че е Негов, и същия Бог, за Когото Исус каза на Мария, че е неин Бог. Всъщност Исус дори наблегна на това – с причина, в Откровение (отворете на Откровение) и там 3 гл. Убеден съм, че Той споменава това четири пъти, при това в един стих. Ако споменава това четири пъти в един стих, то притежава някаква значимост. Това е Богът, Когото ни посочва Библията – Отец.
Когато започнем да разискваме за Исус, ще погледнем божествеността Му. Ние не отричаме божествеността на Исус. Но е необходимо да разбираме божествеността Му и да разберем божественото Му естество.
Необходимо е да разберем също и Светия Дух и божествеността на Светия Дух. Ние не отричаме това. Но преди всичко задаваме един прост въпрос: кой е Богът на Библията? Точка.
Погледнете какво казва Исус в Откровение 3 гл. и там 12 ст. Сигурен съм, че всички знаехте, че Исус наистина заявяваше, че има Свой Бог, нали?
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог (1) и той няма вече да излезе вън; и ще напиша на него Името на Моя Бог (2) и името на града на Моя Бог (3), новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог (4); ще напиша и Моето ново Име.“
Това бяха думите на Исус. Дали ние служим на бог, различен от Този, на Когото служи Исус, различен от Този, Когото Исус дойде да прогласи, различен от Този, Когото Исус дойде да почете? Аз взех решение, че бих желал да служа на същия Бог, на Когото служеше Исус, и бих желал да служа на същия Бог, за Когото Той каза на Мария:
„Това е и твоят Бог.“
Ето няколко библейски факта за Бога. В Библията откриваме, че
„Бог Отец“ се споменава 13 пъти,
„Всевишният Бог“ се споменава 11 пъти,
„Всевишният“ се споменава 6 пъти,
„единствения истинен Бог“ - веднъж.
Но никога не откриваме твърдението
„Бог: Отец, Син и Свети Дух“.
И никога няма да го намерите. И не само това, но когато размислите върху приветствията на Павел (няма да ги разглеждаме всичките, поставил съм ги на екрана), във всяко Павлово послание ето как той започва писмата си (ще премина през тях само набързо): в Римляни той казва:
„Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос“ (Римляни 1:7) – от двама.
„Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец...“ Той набляга на това отново и отново.
„Бога, нашия Отец...“ (1 Коринтяни 1:3)
„Бога, нашия Отец...“ (2 Коринтяни 1:2; Галатяни 1:3). „...и Господ Исус Христос.“
„Благодат и мир да бъдат с вас...“
Той не каза „от един триединен Бог“ или „от Бог три в едно“. Каза:
„...от Бога, нашия Отец.“
Отново, още такива – в Ефесяни:
„...от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос“ (Ефесяни 1:2).
„...Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос...“
Отново и отново.
Всичките си послания той започва така. Тези неща са наречени „приветствия“, или поздрави, на Павел. Това е Богът на Библията. Чак до 2 Тимотей, Тит, Филимон – във всички тях той казва „Бога, нашия Отец“. Нека отворим на Битие 1 гл. Знаем, че човекът беше създаден по Божия образ, нали? Така ли е? Добре, не се бойте да ми отговорите. Сътворяването на човека по Божия образ – нека просто прочетем за това в Битие 1 гл. Отново, днес правим само повърхностен преглед и задаваме въпроса: кой е Богът на Библията. Битие 1:26:
„Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“
Често този текст... по-конкретно 26 ст., където се казва
„Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ“...
Следователно, казва се „създадем“, което означава, че трябва да има трима, нали? Знаем, че става дума за повече от един, но често се предполага, че тук откриваме Триединството, защото Той казва: „Да създадем...“ Добре. „Освен ако сам си мислел на ум,“ казва някой.
Нека се опитаме да добием малко разбиране за това. Казва се, че човекът бил създаден по Божия образ и тогава се казва: мъж и жена. Колко на брой са те? Двама. И между другото, първо се казва, Бог казва:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Следователно, за когото и да става дума, създаването е по образа на повече от една личност. Припомнете си в Захария... Няма сега да отваряме там, но в Захария 6:13 се говори за спасителния план, се говори за завета на мира, за съвета на мира. И Библията казва, че съветът на мира (или спасителният план) бил „между двамата“. Двама.
В „Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24 Боговдъхновението казва:
„След като бяха създадени земята и животните по нея, Отец и Синът изпълниха намерението Си, проектирано преди грехопаде-нието на Сатана, да създадат човека по Своя собствен образ.“
За кого говорим? За Отец и Син.
„Те бяха работили заедно при сътворяването на земята и всяко живо същество по нея. И сега Бог казва на Своя Син...“
Вече открихме кой е Бог. Поне дотук разбрахме, че Богът, представен ни в Библията, е Отец. Сега се казва:
„...Бог казва на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ.“
Отец и Синът – ето по чий образ бяхме създадени, по техния образ. И причината често да чувате това изразено като „по Божия образ“ е понеже (по-нататък ще учим това, докато разглеждаме Исус) Исус е отпечатък на Своя Отец. Самият Той носи образа на Своя Отец. Затова ние сме създадени по образа и на двамата – на Отец и на Сина, и двамата от Които са божествени. Има още:
„След като бяха създадени земята...“
Извинете ме, вече прочетохме това.
„В плана за спасяване на един изгубен свят, съветът беше между двамата [това се намира в Захария 6:13, да]...” „...съветът беше между двамата, заветът на мир беше между Отец и Сина“ („Знаме-ния на времето“, 23 декември 1897 г., пар. 2).
„Нарушеният Божи закон изискваше живота на грешника. В цялата вселена...“ „В цялата вселена...“
Сигурен съм, че някои, които може би слушат това сега или по-късно, ще кажат:
„Да, запознат съм с този цитат.“
Но дали наистина сте размисляли какво се казва в него? Боговдъхнове-нието казва:
„В цялата вселена имаше само...“ колко? Един. „...един, който от името на човека можеше, от името на човека, да задоволи неговите изисквания.“
Почакайте малко. Кой е този „само един“ в цялата вселена, който може да задоволи изискванията на нарушения закон, за да спаси човечество-то? Казва се:
„Тъй като Божественият закон е свят като самия Бог...“
Отново, изображението за Бога е това на Отец, а не някакво умотворение Бог - Отец, Син и Свети Дух, които съставляват един Бог. Не, става дума за Отец.
„...самия Бог, единствено същество, равно Нему, можеше да направи умилостивение за престъпването му.“
Което означава, че трябва да е съществувало само едно същество в цялата вселена, което да е било равно на Бога. Следователно, представата за трима съравни не трябва да е вярна.
„Никой, освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек от проклятието на закона...“
Знаете ли какво означава това? Казвам това с уважение и сериозност, но това означава, че дори самият Отец не можеше да отдаде Себе Си за нас, защото Бог не може да умре. Трябваше Той да изпрати Сина Си – Същество, равно Нему, за да ни изкупи от нарушаването на закона. Един, на Когото животът беше даден, именно Той можеше да отдаде живота Си.
„Христос пожела да поеме вината и срама на греха – грях така оскърбителен за святия Бог, че трябваше да отдели Отца от Неговият Син“ („Патриарси и пророци“, стр. 63, пар. 2).
„Възрадвахме се...“
Ето го основният текст, който представя ясно кой е Богът на Библията:
„Възрадвахме се, че Богът на сътворението е Богът на Библията и че можем да заявим, че това безкрайно...“ триединно същество? Това ли се казва там? „...това безкрайно Същество [в единствено число]...”
Аз добавих „в единствено число“. В единствено число е.
„...можем да заявим, че това безкрайно Същество е наш Отец“ („Ривю енд Хералд“, 1 ноември 1881 г., пар. 4).
Това е Богът на Библията. Трябва ли някак да изменя този Бог на Библи-ята така, че да пасва на моите представи? Не мисля така. Има много текстове, които не включих, в един от които се казваше, Боговдъхнове-нието казваше, че е необходимо да приемаме Библията така, както гласи. Това е Богът на Библията – безкрайното Същество, Което можем да наречем свой Отец. Още нещо, което различаваме, когато се занимаваме с разбирането на Бога на Библията, Който е наш Отец, е че Отец е Източникът на всичко. Поставил съм някои от текстовете на екрана, за да спестя време. В 1 Коринтяни 8:6 се казва:
„...но за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко...“
От Бога, всичко е от Бога. В продължение се казва:
„...и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко...“
Има разлика. Всичко е „от Бога“, но „чрез“ Сина Му. В Римляни 11:36 се казва:
„Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него [отнася се за Отец]. На Него да бъде слава до векове. Амин.“
А във 2 Коринтяни 5:18 се казва:
„А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос...“
Това е Богът на Библията, Бащата на всички. „Старият по дни“ е Бог Отец.
Псалмопевецът казва:
„Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, от века до века Ти си Бог” (Пс. 90:2).
„Той,“ казва тя, „Който е първопричината на всяко същество и източникът на всички закони, ще председателства съдебното заседание“ („Великата борба“ (1888 г.), стр. 479, пар. 2).
Да, изданието на „Великата борба“ от 1888 г., стр. 479. Това Същество, Бог, е Източник на всички същества. И именно Той председателства на съдебното заседание (тя говори за сцената на съда в Даниил 7 гл., седма и девета глава, и нататък).
„Животът е тайнствен и свещен. Той е изявата на самия Бог, Източника на всеки живот“ („Ривю енд хералд“, 3 декември 1908 г., пар. 4).
По отношение на Неговия Син в „Копнежът на вековете“, стр. 21 ни се казва:
„...за всички сътворени същества се влива живот от Отца чрез възлюбения Син. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко.“
Следователно, Отец е Източникът на всички същества, Източникът на всичко живо. Бог е техният Източник. Не само това, но Бог е и великият Законодател. В Яков 4:12 Яков ни казва:
„Има само един Законодател и Съдия, който може да спаси и да погуби; а ти кой си, за да съдиш ближния си?“
Има само един Законодател, казва Библията. Кой е този един Законодател? Богодъхновението казва:
„Божият Син беше следващ по власт след великия Законодател“ („Ривю енд Хералд“, 17 декември 1872 г., пар. 1).
Следователно, това означава, че великият Законодател трябва да е бил Бог Отец. А Неговият Син бил следващ по власт след Него. Между другото, с това не се говори само за времето, когато Той беше на земята. Говори се също за времето, в което Той беше в небето, дори още преди да дойде на земята.
„Бог има стандарт за праведност, по който измерва характера. Този стандарт е светият Негов закон, даден ни като правило за живот. Ние сме призовани да се съобразяваме с неговите изисквания и когато правим това ние почитаме както Бога, така и Исус Христос, защото Бог даде закона, а Христос умря, за да го възвеличи и направи почитаем“ („Знамения на времето“, 24 септември, 1896 г., пар. 3).
Надявам се, че това дава едно по-добро виждане за Бога и за това кой е Бог, и за това какво е направил Бог. Той е великият Законодател и е върховен Владетел. Т.е. Той притежава позицията на върховен Управител. Ангелите... всъщност демоните казаха това за Исус в Марк 5:7:
„...и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог ? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.“
Следователно, тук ни се казва (разбира се, казва го демонът, но той казва истина, защото по-късно Исус му каза да не се разкрива кой е Той),
дори демонът казва:
„...Исусе, Сине на Всевишния Бог.“
Той е Синът на Всевишния Бог. Следователно, ако е Син на Всевишния Бог, може ли Той в същото време да бъде и Всевишният Бог? Някои хора се боят от това. Мислят, че понижавате Исус. И когато учим за Исус ще разберем равенството Му с Всевишния Бог, но Той не е Всевишният. На Него е дадена всяка власт, но не Той е Всевишният. Отец „е над всички“, прочетохме преди по-рано. Всъщност мисля, че това се намира точно тук, в Ефесяни 4:6:
„...един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички [вас].“
Бог е върховен Владетел.
„Ако Ме обичахте, бихте се зарадвали за това, че отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мен“ (Йоан 14:28) –
това казва Исус. Самият Той каза, че Неговият Отец е по-голям от Него.
Разбира се, Павел казва същото в 1 Коринтяни 11:3:
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“
Това не може да бъде вярно, ако имаме представа за Бога като три лица, съставляващи по някакъв начин един бог, който в действителност е нематериален (защото това е бог, съставен от три лица, но съществува объркване). Но Бог е личностен, Бог е Същество, едно Същество.
„Когато пък Му бъде подчинено всичко [отнася се за края], тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова [става дума за Бога], Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички“ (1 Коринтяни 15:28).
Следователно, през цялата вечност самият Христос все още ще се подчинява на Своя Отец, на Своя Бог.
„Можем да разберем...“
Това е от „Свидетелства“, том 5, стр. 699:
„Ние можем да разберем Неговите намерения само доколкото е добре за нас да ги знаем, а за останалото трябва спокойно да се доверяваме на силата на Всемогъщия, на любовта и на мъдростта на Бащата и Владетеля на всичко.“
„Той учеше хората да се обръщат към Върховния Владетел на вселената с новото име „Отче наш““ („Ривю енд Хералд“, 11 септември 1894 г., пар. 6).
Кой ни учеше на това? Исус ни учеше на това. Той ни учеше да се обръщаме към Върховния Владетел на вселената като към наш Отец. Виждате ли, Исус непрестанно ни насочваше към Своя Отец, Своя Бог, като ни казваше, че това е нашият Баща, че именно Него беше дошъл да ни открие. Той не дойде да открие бог в три лица.
Също така Отец страдаше заедно със Своя Син. В Йоан 10:30 се казва:
„Аз и Отец сме едно.“
Този текст се използва често, за да се каже, че те са един Бог. Не това каза Исус. Това е внасяне на значение. Това айзегетика или екзегетика ли е? Тъй като внасяте значение, това е айзегетика. Той казва:
„Ние сме едно.“
Но въпросът е: по какъв начин са те едно?
„...т.е. че Бог в Христос примири света със Себе Си“ (2 Коринтяни 5:19).
„Има мнозина, които са поучавали, че Отец не участвал в страданията на Сина, но това е грешка. Отец страдаше заедно със Сина. Когато Божият Син висеше на Голготския кръст, тъмнина се събра като смъртно покривало около кръста. Цялата природа съчувстваше на умиращия си Създател“ („Знамения на времето“, 25 ноември 1889 г., пар. 4).
Тогава в „Знамения на времето“ тя казва:
„Ангелите страдаха заедно с Христос.“
Знаехте ли, че цялото небе страдаше за нашето изкупление?
„Ангелите страдаха заедно с Христос. Самият Бог беше разпнат заедно с Христос, защото Христос беше едно с Отец“ („Знамения на времето“, 26 март 1894 г., пар. 5).
С други думи, болката, която изпита Синът, е болката, която изпита Отец – болката на това отделяне поради греха.
Трябва да се придвижа нататък поради времевото ограничение.
„Бог не промени закона, а пожертва Себе Си. ..“ Как? „„Бог в Христа примиряваше света със Себе Си" (2 Кор. 5:19)“ („Копнежът на вековете“, стр. 762, пар. 1).
Следователно, казва се „в лицето на Христос“ за изкуплението на човека – така Той пожертва Себе Си, чрез Своя Син.
„Бог в Христа примиряваше света със Себе Си..."
„Бог допуска Неговият Син да бъде предаден за нашите престъпления. Самият Той приема спрямо Носителя на греха ролята на съдия, като съблича от Себе Си нежните качества на един баща“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 245, пар. 2).
Да, „Свидетелства към проповедниците“, стр. 245.
[Същото беше и при Авраам - Авраам отдаде себе си в лицето на своя син.]
Точно така. И това винаги е съвършена илюстрация, за да разберем ние любовта на Бога в отдаването на Неговия Син. И не само това, но Синът получи всичко от Отец. Всъщност ще пропусна това. По-нататък ще се върна на него, защото има няколко точки, които трябва да изведа от него. Искам да премина на завета между Отец и Сина. Знаем, че в Откровение 13:8 се казва:
„И ще му се поклонят всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създаването на света.“
Следователно, за Божия изкупителен план Библията казва, че Ангецът бил заклан „от създаването на света“. За какво се отнася това? Как така Агнето беше заклано от създаването (или началото) на света, когато в действителност това не се случи докато не изминаха 4 000 години след Сътворението? Обещанието, дадено от Него в Битие? Не е далеч. Това всъщност се отнася за плана, за който те се съгласиха дори още преди Сътворението – спасителния план, Божия изкупителен план. Този план беше съставен дори преди вие и аз да бяхме създадени. Точно това означава, че Той беше заклан „преди създаването на света“. Отнася се за Неговия план. Но нека помислим за това какво основното християнско течение (предимно с триединна представа за Бога), какво поучават те за този план и за начина на съставянето му. Ето извадка от списание със заглавие „Вероятно днес“. Това е ежемесечно списание, издавано от служение Джак Ван Импи. Самият аз имам това списание и извадих цитата от него. Ето какво казва той за спасителния план. Това е мисълта на християните от основното течение:
„Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух проведоха среща в миналото на вечността и съставиха цяла програма за изкупление. Всичките трима по онова време бяха под формата на дух. Бог Отец беше и все още е дух (виж Йоан 4:24). Светият Дух беше и все още е дух (виж Йоан 6:13). Христос беше дух понеже беше (в минало време) в Божия образ, за който вече доказахме, че е под формата на дух (виж Филипяни 2:6). Въпреки това, на тази среща на Триединството в миналите векове беше постигнато съгласие, че един от тримата в крайна сметка ще стане човек с покривало от плът и Христос беше избраният член...“
„...беше избраният член, който да изпълни плана за спасението...“
Следователно, тримата разговарят и казват: един от нас трябва да стане човек, човешко същество, и нека някак изберем кой от нас ще бъде. И избраният беше Христос. Казва се:
„Отново чуваме как тримата членове на Божеството разговарят в миналото на вечността [ето какво казали те според неговите думи]: „...един от трима ни ще трябва да отиде на земята и да приеме за свое покривало плът.“
Припомнете си, че преди малко прочетохме, че в цялата вселена имаше само Един, Който можеше да удовлетвори исканията на нарушения закон. Никой освен Христос. Но в тяхното мислене тримата обсъждат: кой от нас да бъде?
„Това ще бъде необходимо, защото в плътта се съдържа кръвта на тялото. Този, Който бъде избран да отиде, ще трябва да пролее тази кръв, за да отнеме греховете на човешката раса, които бяха покривани само от животинска кръв“ (Джак Ван Импи, „Вероятно днес“, ноември/декемрви 2014 г., стр. 7, 8).
Следователно, Христос беше просто избран член сред тримата съвечни партньори, който стана плът, вместо да бъде Син, Когото Неговият Отец пожертва, за да Го даде на хората.
Обърнете внимание на следния цитат от „Патриарси и пророци“. Вие ми кажете дали има разлика.
„Спасителният план бе съставен преди сътворението на Земята, защото Христос е „Агнецът, заклан от основанието на света” (Откр. 13:8); и въпреки това каква...“ какво? „...борба бе за Царя на всемира да отдаде Сина Си да умре за падналия човешки род!“
Дали това звучи сякаш те си прекарваха приятно време на кафе и казва-ха:
„Кой от нас ще слезе долу? Необходимо е някак да направим избор“?
Не. Беше борба за Бога да отдаде Сина Си.
„Но „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). О, тайна на изкуплението! Чудна любов на Бога към един свят, който не Го обикна!“ („Патриарси и пророци“, стр. 63, 64).
Как можем да оценим любовта, дадена от Бога на човека, ако спасител-ният план бил просто избор на един от членовете на Божеството, вместо това Отец да пожертва Своя буквален, действителен роден Син? Как можем да оценим дълбочината на тази любов, ако ги възприемаме просто като партньори, един от които бива избран?
„Авраам научи от Бога най-величествения урок, даван някога на смъртен човек...“
Ето го онова, което казваше ти, Кейси.
„Можа да разбере даденото му видение за Христос, като се предаде напълно на Бога. Показано му бе, че чрез жертвата на Своя едино-роден Син, за да спаси грешниците от вечна гибел, Бог извършваше по-велика и по-чудна жертва от тази, която човек може да направи“ („Копнежът на вековете“, стр. 469, пар. 1).
В даването на Сина Си на нас Бог извършваше най-великата жертва, която някой можеше да извърши. Но ако не вярваме, че в небето Исус беше действителният Божий Син, тогава как можем да оценим истински дълбочината на тази любов? Ако ги възприемаме просто като съвечни партньори, ние няма да се задълбочим в тази любов. Онова, което прочетохме току-що от Джак Ван Импи, се намира в основното течение на християнския свят. Но то се намира също и в основното течение на адвентизма.
Джордан Джинсен, Джордан Джинсен (мисля, че така се казва той), беше президент на колежа „Спайсър Мемориъл“, намиращ се в Индия. Той беше президент в периода 1994-1997 г. Ето какво казва той в списание със заглавие „Адвентист Ривю“. Това звучи дори още по-лошо от онова, което прочетохме преди малко.
„Спасителен план се включваше в завета, сключен от трите Лица на Божеството, които притежаваха поравно характеристиките на Божество. За да изкорени греха и бунта от вселената и да възстанови хармонията и мира, едно от божествените Същества прие и влезе в ролята на Отца, друго – ролята на Сина. Останалото божест-вено Същество, Светият Дух, също трябваше да вземе участие в изпълнението на спасителния план. Всичко това се състоя преди грехът и бунтът да бяха състояли в небето. Като приеха ролите...“
Това бяха просто роли, в които навлязоха. Не беше действителност, не беше факт, а в действителност те играеха пиеса, изпълняваха театрална роля:
„Аз ще бъда Отец, Ти ще бъдеш Сина, а ти ще бъдеш Светия Дух.“
Което означава, че беше възможен всякакъв вариант.
„Какво ще кажете Аз да бъда Отец, а Ти да бъдеш Сина? И нека Той бъде Светият Дух.“
„Като приеха ролите, включващи се в плана, божествените Същества не изгубиха никоя от силите на Божеството. По отношение на вечното си съществуване и други характеристики, те бяха едно и бяха равни. Но по отношение на спасителния план имаше в известен смисъл подчинение от страна на Сина към Отец. Това е тайна“ (Гордън Дженсън, „Адвентист Ривю“, 31 октомври 1996 г., пар. 12).
И аз съм съгласен от все сърце – това е една объркана тайна, защото не е истината. Не това е изображението за спасителния план и за факта, че Бог трябваше да води борба, за да реши:
„Да, ще Те отдам за падналата раса. Ако човекът падне в грях, ще Ти позволя да бъдеш такъв.“
И дори докато в съвета те общуваха един с друг, за Бога беше борба. Христос излезе от този съвет, за да уведоми ангелите за нещата, които евентуално щяха да Му се случат. И така, тук завършвам. Вече прочетохме някои от цитатите, затова няма да ги чета всичките. Ето един:
„Преди грехопадението на човека...“ (чета втория).
„Преди грехопадението на човека Божият Син се беше обединил със Своя Отец в съставяне на спасителния план“ („Знамения на времето“, 13 септември 1906 г., пар. 4).
Това не бяха роли, които те поеха. Беше действителност.
„Дори на ангелите не беше позволено да вземат участие в съветите между Отец и Сина, когато беше съставян спасителният план. И човешки същества не бива да се бъркат в тайните на Всевишния“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 429, пар. 2).
„Тъмнината се отдръпна от Спасителя и от кръста. Христос склони глава и умря. Договорът [или съглашението] между Отец и Син беше напълно завършен“ („Инструктор на младежта“, 21 юни 1900 г., пар. 5).
Виждате, че двамата заемат водещо място и се открояват в спасителния план. И накрая, защо те са от толкова голямо значение? Защо Отец и Синът са от толкова голямо значение? Прочетохме това преди малко, Исус го каза в Йоан 17:3:
„А това е вечен живот...“
Това не е да познаваме доктрините, нито е да познаваме един философски идол, идолско божество. Той казва:
„...да познаят Теб, единствения истинен Бог [Бога на Библията], и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Исус казва, че Бог желае да почитаме Него също както почитаме Отец. Следователно, като почитаме Исус, като се покланяме на Исус ние все пак се покланяме на Бога, защото именно това ни е заповядал Бог – да почитаме и да се покоряваме на Сина Му.
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с...“ кого? „...с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоаново 1:3).
Ето с кого е нашето общение, между другото. И тогава в 1 Йоаново 2:23 се казва:
„Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца“ (1 Йоаново 2:23, 24).
„Ангелът каза: „Вярваш ли ти, че Отец отдаде Своя възлюбен Син без борба? Не, не!” Да, за самия Бог в небето бе борба дали да остави грешния човек да загине, или да отдаде скъпия Си Син да умре за него ...“
Това бе борба за небесния Бог.
„Престъплението бе тъй голямо, че животът на един ангел не можеше да плати дълга. Нищо освен смъртта и ходатайството на Божия Син нямаше да изплати дълга и да спаси изгубения човек от безнадеждна мъка и окаяност“ („Ранни писания“, стр. 127, пар. 1).
„Никой освен Божият Син не би могъл да осъществи нашето изкупление. Защото единствено Този, Който бе в обятията на Отец, можеше да Го открие. [Само Христос.] Само Този, Който познаваше висините и дълбините на Божията любов, можеше да я разкрие. Нищо по-малко от безкрайната жертва, принесена от Христос за падналия човек, не би могло да изрази любовта на Отец към изгубеното човечество“ („Пътят към Христос“, стр. 14, пар. 2).
Преминавам набързо през тези цитати, но все пак имаме нужда просто да размишляваме върху това, защото то ни открива едно по-дълбоко ниво на Божията любов – когато разберем какво е включено и кой е включен. Тук се казва:
„Този дар, Христос, е върховната истина на Божията любов и на това бащинство, всякога и през вечността“ (Колекция „Сполдинг и Маген“, стр. 68, пар. 3).
Коя е върховната истина на Божията любов? Ако нещо е върховна истина на дадено нещо, това означава, че няма нищо друго, което би могло да открие тази истина така. Онова, което извърши Бог като ни даде Сина Си, е върховната истина на Неговата любов. Именно по този начин разбираме нейната дълбочина. И през цялото време във вечността това ще продължава да бъде нейната върховна истина.
Сега обърнете внимание на последните цитати.
„Всички небесни ангели са на разположение на скромния, вярващ Божий народ. И докато Господната армия от работници тук долу пее своите хвалебни песни, небесният хор отгоре се присъединява към тях в благодарението, като отдава хвала...“ на кого? „...на Бога и на Неговия Син“ („Свидетелства“, том 7, стр. 17).
Не знам за вас, но аз искам да отдавам хвала на същите Същества, на които отдават хвала ангелите.
Тогава в „Инструктор на младежта“, 7 юли 1898 г. откриваме следното:
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани.“
Следователно, можем ли да бъдем обвинени за това, че казваме, че нашето общение е с Отец и Неговия Син – чрез Светия Дух, посредс-твом Светия Дух, но със съществото Отец и съществото Син? Ето с кого е нашето общение – с Бога и с Исус. И така, кой е Богът на Библията? Когато ви зададох този въпрос в началото, вероятно не знаехте точно как да отговорите. Вероятно бихте заявили, заедно с... не мога да си спомня коя група или деноминация беше, но в крайна сметка те казаха, че Бог е неразбираем. Веднъж попитах един човек:
„Какво ще кажеш, ако те попитам... ако съм някой на улицата и ви попитам кой е Богът на Библията?“
Човекът каза:
„Ами, в действителност не можеш да опишеш Бога. Имам предвид, че Той е толкова велик и толкова безкраен...“
Да, вярно е, но Библията ни казва кой е библейският Бог. Казано просто, това е Отец. Това е Всевишният Бог, Източникът на всеки живот, Този, Който даде Своя Единороден Син. Това е Богът на Библията. И това е Богът, от Когото ние се взели решение да се боим, както се казва в Откровение 14:6, 7:
„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.“
Ако имате желание да научите още за този Бог на Библията, за Неговия Син, за Неговия Дух и да задълбочите още повече любовта си към този Бог и разбирането си за този Бог, ви приканвам в заключение да присъедините към мен в молитва.
Любящи небесни Татко, наистина е привилегия да Те познаем и разберем по-добре, да Те познаем като личностно Същество, да имаме лична връзка с Теб и да можем да Те наречем „Приятел“. Благодарим Ти и за Твоя Син, защото именно чрез Него идваме при Теб, именно посредством Него живеем и без Него не можем да направим нищо. Благодарим Ти за този толкова чуден Дар, толкова скъпоценен Дар – Ти ни даде собствения Си Младенец. Благодарим Ти, че ни даде Сина Си. Помогни ни също така да разберем Духа Ти, също и кой е Духът и по какъв начин действа Духът в сърцата ни, в живота ни, за да бъдем пречистени, очистени и оформени по Твоя образ, който у нас беше изгубен. Господи, докато преминаваме през изследването си Те молим да ни учиш и да ни помогнеш да разберем дори трудните неща, които още не сме споменали, но които ще се появят. Междувременно ни помогни, така че да имаме вечен живот, а това е да познаваме Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил за нас. Молим се в Неговото име, амин.
„Съветът на пророчеството“
Текстът на проповедта можете да свалите ОТТУК!
RSS Feed
