Добре дошли във втората част на „Основни принципи“.
Точно след като се помолим ще разговаряме за Божия Син. Затова нека заедно склоним глави.
Точно след като се помолим ще разговаряме за Божия Син. Затова нека заедно склоним глави.
Отче, искам да Ти благодаря толкова много затова, че ни даваш тази възможност да разглеждаме Словото Ти. Моля се докато имаме възможност да навлезем в това време с Теб Ти да ни учиш, да ни напътстваш чрез Светия Си Дух. Благодаря толкова много и за служебните ангели, които ще ни пазят от отклоняване на вниманието. Моля се да ни напътстваш докато съзерцаваме тази блажена истина – кой е Твоят Син според Библията. Благодарим Ти, в името на Исус. Амин.
И така, Основният принцип започва с думите:
„Че има един Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец, Онзи, чрез Когото Бог създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява; че Той пое върху Себе Си естеството на Авраамовото потомство за изкуплението на нашата паднала раса; че Той пребиваваше между човеците, пълен с благодат и истина, живя като пример за нас, умря като жертва за нас, беше възкресен за наше оправдание, че се възнесе нависоко, за да бъде нашият единствен посредник в небесното светилище, където, чрез заслугите на собствената Си пролята кръв, Той гарантира помилването и опрощението на греховете на всички онези, които с покаяние идват при Него; и като заключителна част от работата Си като Свещеник, преди да заеме Своя престол като Цар, Той ще направи голямото умилостивение за греховете на всички такива, и тогава греховете им ще бъдат заличени (Деяния 3:19) и отнесени от светилището, както се показва в службата на левитското свещеничество, което беше предзнаменование и предварително представяне на службата на нашия Господ в Небето.” (Виж Левит 16 гл.; Йоан 3:16; Колосяни 1:14-17; Евреи 2:14-18; 8:4, 5; 9:6, 7.)“
Така че има много библейски стихове, които да разгледаме. Затова онова, което ще направим, е да навлезем направо в Ефесяни 4 гл., където ще разглеждаме стихове 4-6. Ефесяни 4:4-6. Библията казва:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички [нас].“
Следователно, забелязвате, според 5 ст., че се казва че има „един Господ“. Вярваме, че този Спасител е Исус Христос. Припомнете си, че според Библията в книгата Деяния (Деяния 4:12) има само едно име, дадено между човеците, чрез което да се спасим.
И така, отворете на 1 Коринтяни 8:6 и тук ще забележите нещо, в 1 Коринтяни 8:6:
„...но за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“
Така че си спомняте, че прочитайки този стих миналия път ние говорихме за Отец, „от Когото е всичко“, и тогава, разбира се, нашият Господ, Исус Христос (Този, за Когото говорим сега) е „чрез Когото е всичко“. Следователно, Отец създаде всичко чрез Исус Христос (важно е това да бъде разбирано).
Обърнете внимание на Йоан 5:18. В Йоан 5:18 се казва:
„Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото [Исус, Когото искаха да убият] не само нарушаваше съботата [според онова, което мислеха те], но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.“
И така, онова, което можем да видим, според Библията, е че Исус, когато твърдеше, че е Божий Син, всъщност в умовете на намиращите се около Него твърдеше, че е равен на Бога. В известен смисъл това наподобява на Битие, точно в самото начало, във 2 гл (Битие 2:18-25), когато Ева беше „родена“ [бълг.: „взета“] от Адам – Ева беше също толкова човешко същество, колкото беше човешко същество Адам. Затова в същия смисъл можете да кажете, че когато Христос беше роден от Отец, Той беше също толкова Бог, също толкова божествен колкото Своя Отец. Но също както Ева беше различна от Адам личност, така и Христос е различна личност от Своя Отец.
И така, забележете какво се казва в 1 Йоаново 5:11-13:
„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син.“
И така, според Писанията това, че Отец ни дава Сина е дарът вечен живот. Според мен това е красиво! Единственият начин, по който можехме да бъдем спасени, беше ако Бог, в лицето на Своя Син, станеше човек, за да може да пролее кръв и умре за нас. И в дара на Сина Му ние, като вярваме в Него, следвайки Неговите заповеди и вървейки по Неговия пример, можем да влезем в този живот, който Той ни е обещал и предложил. Според мен това е една толкова красива истина!
Забележете какво казва Библията в Евреи 1:1, 2. Евреи 1:1, 2, където се говори за това, че Отец ни даде Сина – казва се:
„Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко, чрез Когото и направи световете...“
Следователно, Отец е създал (или „направил“) световете чрез Сина Си. Припомнете си, че всичко е „от Отец“, Той е Източникът, но всичко е „чрез Сина“, Който е проводникът. Така че имаме Източник и проводник – Отец и Сина. И двамата вземат участие. И двамата вземат участие в спасяването ни, вземат участие във възстановяването ни, интересуват се от нас, лично, защото, разбира се, Библията казва, че „Бог е любов“ (1 Йоаново 4:8). И ако сте видели Отец... по-скоро ако сте видели Сина, сте видели Отец.
Какво да кажем за Колосяни 1:17? В Колосяни 1:17 всъщност се говори за това как Христос
„е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява“.
Следователно, всичко съществува чрез Христос и чрез Него всичко се сплотява. Той всъщност поддържа всичко чрез Своето могъщо слово. Невероятно! Бог е дал на Христос, Сина Си, силата да поддържа всичко. Това е нашият Спасител. Това е Синът на Бога.
Забележете какво казва Библията в Евреи 2 гл. Ще се върнем и ще слезем на 14 ст., Евреи 2:14, и причината за това е, че според Писанията можем да видим, че Христос всъщност беше оприличен на нас. Евреи 2:14-18 (забележете):
„А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той...“ Става дума за Христос. „...то и Той еднакво взе участие в същите [т.е. в плът и кръв, тъй като не беше имал плът и кръв преди това], та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.“
Виждате, Библията казва, че Бог не се изкушава от зло (Яков 1:13, 14). Но Христос, Божият Син, бидейки направен Човек, всъщност можеше, както се казва тук, да бъде изкушен. Затова планът правеше необходимо това Бог да може да влезе в положението на падналия човек и поради тази причина Христос стана Човек. И Той не прие естеството на ангелите, не прие безгрешното естество на ангелите, а взе на Себе Си естеството на падналия [в грях] Авраам. Това не означава, че Христос е съгрешил някога. Този, Който не знаеше грях, за нас беше направен грях, за да бъдем направени ние праведни пред Бога в Него (2 Коринтяни 5:21). Но виждате, че Той имаше греховна плът, имаше греховно естество, обаче никога не избра да съгреши, тъй като грехът е избор, според 1 Йоаново 3:4. И така, онова, което ще направим, ще бъде да преминем на следващия раздел, който всъщност е Йоан 1 гл.
Йоан 1 гл. в действителност ни представя едно наистина красиво описание на това, че Христос е Бог (не Бог Отец; осъзнаваме, че Бог Отец има Син – и Той е също толкова Бог, колкото Своя Отец). Затова е важно да разберем – да, можем да Го наричаме „Бог“, но даже и самият Исус каза, че не е единственият истинен Бог (който е Неговият Отец), и [да познаваме и] Исус Христос (също Бог), Когото Той изпрати. Много важно разграничение. Забележете какво се казва в Йоан 1 гл.:
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога...“
Следователно, тук имаме две неща – Словото беше „у Бога“, и Словото „бе Бог“. Аха! Словото е „у Бога“, следователно това би било Словото у Бога, има две неща, и Словото „бе Бог“. Словото не беше Богът, у Когото беше, но беше Бог. Следователно, тук имате две отделни личности. Имате Исус Христос, Който е Словото (четем това в 14 ст.), и също така Отец. Забележете какво се казва в 14 ст.:
„И словото [за което говорихме току-що в 1 ст.] стана плът...“
Следователно, Бог станал плът – това се отнася за Исус Христос.
„...и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“
Забележете какво се казва в 17 ст.:
„...понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.“
Благодат да се пази този закон и истината за този закон дойдоха чрез Исус Христос. Виждате ли, Той не разруши закона (Матей 5:17-19). Матей 5 гл. изяснява много добре, че „ни една йота, ни една точка“ от закона нямаше да премине докато не се изпълнеше всичко. И Той придава пълнота на закона като го изпълнява, а не го прекратява (което е много важно да бъде разбрано). Следователно, Христос е Този, от Когото се нуждаем като свой Спасител.
Обърнете внимание на Йоан 13:15. Йоан 13:15 – Библията казва:
„Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.“
Това всъщност се отнася до умиването на краката на учениците от страна на Христос, изразяващо смирение, което далеч нахвърля всичко, което можем да си представим, защото в началото на главата всъщност се говори за това, че Той знаеше, че щеше да отиде при Отец. Той знаеше, че е завършил задачите, които Неговият Отец Му беше наредил да извърши. И така, в този момент Той уми краката на учениците. Така че, да, трябва да изразяваме смирение, но това също така е и общ принцип. Всичко, което е направил Христос като наш Пример, трябва да правим и ние. Така че Христовият живот е пример за нас. И според мен това е нещо прекрасно, защото Христос беше любящ, грижовен, готов да пострада и умре за онези, които Го обичаха, а също така и за онези, които не Го обичаха. Така че това е наистина високо призвание, а не нещо, което идва естествено за всекиго, и ето защо трябва да бъдем новородени, така че Бог да живее в нашия живот и да можем да изявяваме занапред Неговия характер, всекидневно.
Забележете какво се казва в 1 Петрово 2:21-25. Библията казва:
„Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, [забележете] и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му [също както при 144-те хиляди в Откровение 14 гл.]; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото [т.е. на кръста], тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.“
Следователно, според този библейски пасаж, Христос (също както казвах преди, при Йоан 13 гл.) е пример за нас в принципи, надхвърлящи просто измиването на краката. Говорим за пример в страдание, в любяща грижа, като епископи на душите на другите, готови да се покорим и да извършваме необходимите служби за здравето и обгрижването на хората около нас. Понякога, вярно, това е наистина трудно, но Бог ни е дал много високо призвание – нещо, което, щом животът ни бъде променен, ще можем да изпълним чрез Неговата благодат – разбира се, с Негова помощ.
И така, забележете в продължение онова, което казва Библията в Римляни 4:23-25:
„Но това, че му се счете, не беше написано само за него [Авраам], а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ, който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.“
Следователно, Христос беше възкресен за нашето оправдание. И когато вярваме в Неговия Отец, в Този, Който Го възкреси от мъртвите, тогава определено сме участници в този блажен дар – оправданието. Трябва да разберем, че в Йоан 14:12 се изяснява, че ако вярвате в Господ Исус Христос, същите неща, които вършеше Той, ще вършим и ние. Това не се отнася само за умствено съгласие, да кажем „Да, вярвам“, и тогава да очакваме да отидем в небето. Това е преобразяване на живота. Да се вярва не е толкова просто колкото само да се каже: „Вярвам.“ Затова проверете това и го проучете самостоятелно.
Ще продължим, говори се за възнасяне на високо като наш единствен посредник в светилището в небето. Какво казва Библията за това? Обърнете внимание на Псалм 68, Псалм 68:18, където се описва време, в което Христос възлиза нависоко и ходатайства за нас. Забележете какво се казва в Псалм 68:18:
„Възлязъл си на високо; пленил си пленници; [което всъщност е споменато и в Новия завет], взел си в дар човеци, даже и непокорните, за да обитаваш като Господ Иеова [между тях].“
Следователно, Христос се възнесе, за да може да изпрати Духа Си да обитава между нас. Има още много, което ще научим за това докато продължим да изследваме, но определено Неговият побеждаващ Дух, дарът на Неговия живот (докато Той беше тук на тази земя, бидейки способен да победи всяко изкушение и да въздаде слава на Своя Отец, това е дарът на собствения Му живот, който дава на нас)... И така, Той възлезе нависоко, както се казва, като плени пленници.
Ще продължим с Ефесяни 4 гл. и ще видим мястото в Новия завет, в което всъщност се споменава това. Ефесяни 4 гл. и там ще видим 8 ст. В Ефесяни 4:8 Библията казва:
„Затова казва: „Като се изкачи на високо, плени плен и даде дарове на човеците.““
Това е много важна за разбиране част, защото в Стария завет... това не се казва тук, в Новия, но в Стария завет се казва, че е дал дарове и на неправедните – дарове и на тези, които обичат Бога, и на тези, които са по-малко загрижени. Това е наистина красиво, защото моят Бог е направил слънцето да изгрява (според Матей 5:44, 45) и над праведните, и над неправедните. Той обича всички еднакво. Той иска всички да се обърнат към Него. и даването на Неговият Син е доказателство за този факт.
1 Тимотей 2:5, ще видя какво се казва пък в този стих. 1 Тимотей 2:5 – Библията гласи:
„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“
Виждате ли, Бог изпрати Сина Си, за да може Неговият Син да бъде посредник – някой, който знаеше какво е да бъде човек, в греховна плът, и да бъде изпитван и проверяван, и да побеждава. И тогава, разбира се, Той можа да се върне на небето и да се наслади на общението със Своя Отец, като желае, разбира се, ние да бъдем там заедно с Него. И това е целият спасителен план – ние да бъдем с Отец в небето.
Забележете за какво се говори в Евреи 8 гл. Там се описва това място, в небето, и в Евреи 8:1 се казва:
„А от това, което казваме, ето какъв е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник [Исус], Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек. Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и Този Първосвещеник да има нещо да принася. А ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона [закона на левитите, но Христос не беше от левитското свещеничество]…”
5 ст.:
„...които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както беше заповядано на Мойсей, когато щеше да направи скинията; защото: „Внимавай“, му каза Бог, „да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината“...“ (Евреи 8:1-5).
Можем да продължим да четем нататък и да осъзнаем, че Христос има служба, по-превъзходна от тази на левитското свещеничество в Стария завет, което Мойсей постановяваше поради заръките, дадени му от Бога в книгата Изход. Според мен тук е красиво това, че когато учим за Христос, учим за начина, по който Той се е възнесъл в небесното светилище, за да извършва там служба пред Бога от наше име, заради нас. Затова забележете какво се казва в Евреи 9:23, 24. Библията казва:
„И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви [разбира се, това се отнасяше за животинските жертви, образците], а самите небесни неща - с жертви, по-добри от тях [т.е. с Христовата жертва]. Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище [като намиращите се тук, на земята], образ на истинското, а в самите небеса [в истинската скиния], за да се яви вече пред Божието лице за нас...“
Следователно, Христос действително е там, в небето, за вас. Когато се молите за Божиите благословения, за милостта Му, за прощението Му, когато всъщност изповядате греховете си, както се казва в 1 Йоаново 1:9, тогава стигаме до точката, в която имаме Посредник, един любящ Представител в небето, Който се грижи за нас, обича ни, показва милост към нас и ни представя пред Своя Отец. И Неговият Отец ни приема заради Него. Затова аз обичам Господ Исус Христос – поради онова, което върши непрестанно за мен, в светилището в небето, точно сега. Ако не сте знаели това, има още много, което да изследвате в тази връзка, това са само малки частици от Библията.
Забележете какво се казва в Псалм 102:19. В Псалм 102:19 всъщност се говори за това, че Бог и Христос извършват служба за нас в небето. Псалм 102:19-22:
„Защото Той надникна от Своята света висина, от небето Господ погледна на земята, за да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт; за да възвестят името на Господа в Сион, и хвалата Му в Ерусалим, когато се съберат заедно племената и царствата за да слугуват на Господа.“
Следователно, тук се говори за това, че Господ надникна, вижда и чува намиращите се на тази земя хора. Следователно, Бог се интересува лично от нас. Той изпрати Сина Си, така че Неговият Син да можеше да изпита живота на тази планета, можеше да победи, да се възнесе нависоко и да извършва служба в светилището за нас. Така че Божият Син е точно там, точно сега, за нас. Това представлява вестта за светилището (поне част от нея).
Нека продължим нататък и осъзнаем, че в Откровение 15:5, чак в последната книга на Библията, също се описва служба в небесата. Откровение 15:5:
„И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството...“
Следователно, скинията е там, в небето, и тя беше отворена. Така че в небето съществува скиния. Христос, точно там и точно сега, извършва служба за нас. И според мен това е такова благословение! Забележете, сега ще придвижим нататък и ще осъзнаем, че заслугите на пролятата Му кръв са предназначени за нашето опрощение, така че греховете, за които се покайваме, греховете, към които вече не сме привързани и от които искаме да бъдем отделени, тези грехове биват изпратени горе, в това светилище, и Христос служи именно с тази конкретна цел – да ни отдели от нещата, които няма да бъдат приети в небето. Забележете какво се казва в Матей 11 гл. Всъщност тук Христос завършва проповедта Си и проповядва като отправя призив. В 28 ст. Той казва (Матей 11:28):
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30).
Следователно, Исус Христос всъщност описва факта, че желае вие да дойдете при Него и ще се погрижи за всичките ви товари. Ако никога не сте имали мир, който никой ум не може да схване, е необходимо да се обърнете към Господ Исус Христос. Той проявява милост и ще се погрижи за вас, доверете ми се. Животът ми преди беше много по-различен, отколкото е днес, и съм имал мир от 1996 г. насам. Добре, имало е някои моменти, в които съм имал малки борби с греха, но ви казвам, че през последните 21 години животът ми е бил невероятен, удивителен, и обичам факта, че Бог продължава да оказва милост всекидневно. Неговите милости, според Библията, се подновяват всяка сутрин (Плач Еремиев 3:22, 23).
И така, сега ще видим в 26 гл. и там 28 ст., Матей 26:28, че Исус Христос ни даде символ. Този символ се намираше в онази чаша и всъщност беше сок от плода на лозата, гроздов сок, и там, в Матей 26:28, се казва:
„Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете.“
Обърнете внимание и на 29 ст.:
„Но ви казвам, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата [следователно, става дума за сок] до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.“
Христос ни дава сладката чаша сок, за да онагледи прощението на греховете. Това е точно преди Той да почине, точно преди да каже на Своя Отец:
„Не, ако има някакъв начин... Не искам да вземам чашата на страданието и да я пия за човечеството.“
Но нямаше друг начин, затова Христос каза:
„...не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш, Отче“ (виж Матей 26:36-45).
Той каза това три пъти. Трябваше да се бори с идеята да приеме чашата на проклятието, докато предложи на нас чашата на благословението. А тя е сладка на вкус. Всеки път, когато я пия, тя буквално ми напомня за любовта на Исус Христос и любовта на Неговия Отец, Който изпрати Сина Си, Исус Христос.
И така, забележете, сега ще отворим на Ефесяни 1 гл. Ефесяни е невероятна книга, която с различни думи онагледява спасителния план, Божиите намерения, решенията на Отец да изпрати Сина Си. Обърнете внимание на 6 и 7 ст.:
„...за похвала на славната Си благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си [Исус Христос], в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат...“ (Ефесяни 1:6, 7).
Това е Исус Христос, ето защо Той дойде – за да може да ни бъде простено и да започнем отново. Той копнее да Го обичаме и да ни е грижа за Него. Затова е такова благословение да знаем и разбираме, че Бог ни обича толкова много, че всъщност изпрати Своя Син – не просто някой друг, а Сина Си, Своята една-единствена Рожба.
В Евреи 3:1 се казва, че Той (Исус) е Апостол; и забележете какво се казва:
„Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, [Христос] Исус...“
Той е Апостол, Водач на църквата. Той е също така и Първосвещеник, Този, Който извършва служба за нас. Това е Исус Христос. В дните на тази Негова заключителна работа, като Свещеник, Той ни открива (даже и чрез Писанията, както се казва в Евреи 4 гл.), че извършва служба за нас.
Евреи 4:14, 15:
„И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости...“
А вместо това Той може да състрадава с нас в нашите слабости, защото стана Човек.
„...а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“
Обърнете внимание на още един стих:
„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага своевременно“ (Евреи 4:16).
Стигали ли сте някога до момента, в който просто да сте се нуждаели от помощ? Ето тук – елате при престола на благодатта. Бог го е направил достъпен за вас.
Какво да кажем за 5 гл. и там 10 ст.? Библията казва, че Исус Христос бил „наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин“.
Следователно, Христос, един Първосвещеник, всъщност е такъв според Мелхиседековия чин. Това е интересно изследване. Забележете какво се казва в Евреи 7 гл. и там 26 ст.:
„Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата...“
Можете да прочетете околните стихове и да осъзнаете, че Христос е направил толкова много за нас и все още продължава да прави за нас всичко това като наш Първосвещеник. Светилището, което ни учи за това какво прави Той за нашето спасение точно в този момент, е крайно важно да бъде познавано, така че да можете да разберете механиката на това как Той изработва спасението ни. Той не е просто там, горе, стоящ пред Отец и разговарящ с Него. Той буквално изслушва и представя вашите молитви пред Своя Отец, за да може да изпрати ответно милост към вас. Ето това прави Христос точно сега в небесното светилище.
Обърнете внимание на Матей 19 гл., Матей 19 гл., където в 28 ст. ще се говори за това, че ние ще бъдем с Отец, със Сина и ще има специална работа, която да вършим. Забележете какво се казва там – Исус, като отговаря на Петър, когато той попита какво ще получи, каза:
„Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израелски племена.“
Следователно, ние ще имаме отговорността да бъдем съдии, когато следваме Христос. Така че ако следваме Христос в обновлението на всичко (което означава пълно преобразяване на живота и следване на същия път, който следваше Той), тогава ние ще споделим благословенията, които Той ни е предложил като съдии, имащи способността да решим кой... и какво е направено чрез нашите избори тук, на тази земя. Аз планирам да бъда в небето и искам да имам възможността да видя дали Бог действително е отсъдил праведно.
„Съжалявам, той не можеше да бъде в небето.“
„Защо не?“
Той ще покаже защо. Защо пък аз съм тук?
„Заради ето това.“
И, разбира се, всяка хвала ще бъде отправена към Бога. Така че съдът ще бъде невероятен. Има толкова много, което да се разбере по отношение на Съда, но това е нещото, приготвено за онези, които ще последват Христос в обновлението на всичко. И това е едно от нещата, от които искам да бъда част – да участвам в тази служба. И така, забележете какво се казва в Матей 25:31. Матей 25:31:
„А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава [по онова време, когато дойде] ще седне на славния Си престол.“
И така, по-рано, в Евреи 4 гл., прочетохме, че можем да пристъпваме с дръзновение пред престола на благодатта. Но забележете тук, че когато дойде втори път,именно тогава Той ще седне на славния Си престол [букв.: престола на славата Си]. Така че изглежда сякаш ще бъде основано ново царство, докато в момента в царството на благодатта Той седи на престола на благодатта, но ние ще имаме възможност да влезем в онова царство на славата, което е мястото, в което ще можем да седнем на престола заедно с Исус Христос. Можете да прочетете това в Откровение 3:21. Невероятни неща!
И така, Деяния 3:19, забележете какво се казва и там по отношение на този план, на този спасителен план. Казва се:
„Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви [за да можете да влезете в онази служба, която Христос извършва сега в небесата], за да дойдат освежителни времена от лицето на Господа...“
И така, греховете ни ще бъдат заличени, когато дойдат освежителни времена. Но, виждате ли, точно сега Христос е готов да вземе тези грехове и да ги отнеме от вас, да ги сложи в светилището както правеше първосвещеникът в Стария завет, и на вас да бъде простено. Но не бива да продължавате да ходите в грях, разбира се, необходимо е да се покаете (това означава да се отвърнете от греха). И тогава, разбира се, още една възможност за вас е да бъдете кръстени. В Писанието се съдържа толкова много, невероятно е да можем да продължим с изследването. Тези грехове, които биват слагани в светилището, разбира се, един ден ще бъдат отнесени вън от това светилище и напълно унищожени завинаги. Можете да видите това онагледено в Левит 16 гл. Ще преминем съвсем набързо през Левит 16 гл. Няма да заемаме много време, но ще ви представя само две мисли тук. В Левит 16:2 всъщност се говори за следното:
„Господ каза на Мойсей: Кажи на брат си Аарон да не влиза по всяко време в светилището, което е зад завесата... за да не умре...“
Виждате ли, не можете просто да влезете в светилището, зад завесата, винаги, когато пожелаете. Това ставаше един път в годината и само един човек всъщност можеше да влезе зад завесата – това беше Първосвещеникът. Затова Бог каза на Мойсей:
„Кажи на Аарон, брат си, че не може просто ей така да влиза там.“
Това е едно особено, свято място, осветено, запазено за конкретна цел. И тогава, разбира се, в продължение в 3 ст. се казва:
„Ето как да влиза Аарон в Светая Светих: с теле в принос за грях и овен за всеизгаряне.“
Разбира се, той ще бъде облечен с ленен хитон, с ленен пояс и ленена митра, както се казва в 4 ст., и е окъпан. Но забележете какво се казва в продължение в стихове 5-10. И ще видите, че интересното в този раздел е, че току-що прочетохме какво щеше да се случва с Аарон и тогава в стихове 5-10 се говори за това какво щеше да се случи с обществото. Тогава в стихове 11 и 14 отново се говори за това какво щеше да се случи с Аарон. И тогава от 15 ст. нататък се говори за това, което щеше да се случи с обществото. Така че това сякаш преминава ту на Аарон, ту на намиращите се в израилевия стан хора. И така, забележете какво се казва в 5 ст.:
„И от обществото на израилтяните да вземе два козела...“
Следователно, сега има два козела „в принос за грях и един овен за всеизгаряне“. И тогава в 6 ст. се казва:
„Аарон да приведе принесеното за грях теле, което е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си. Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане. Тогава Аарон да хвърли жребий за двата козела - един жребий за Господа и другия жребий за отпускане“ (Левит 16:6-8).
Следователно, сега той моли Господа да вземе решение между двете кози.
„...и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в принос за грях“ (Левит 16:9).
Това щеше да представлява Исус Христос.
„...а да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане, [защо?] за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане“ (10 ст.).
И така, нека сега поговорим за малко за онова, което се случваше. Имаше два козела и на тези два козела и за тях беше хвърлян жребий. Това е подобно на тегленето на сламки – коя ще бъде за Господа и коя е козел за отпускане. Господният козел се вземаше и се принасяше в принос за грях. Той щеше да представлява Исус Христос. Другият козел беше задържан за известно време и щеше да бъде пуснат в пустинята, за да умре. След малко ще видите какво щеше да се случи. И така, забележете какво се казва в стихове 11 и 12. Ще ги прочета само набързо, но в 11 ст. Аарон всъщност привежда телето за себе си.
„След това да вземе кадилница пълна с разгорени въглища от олтара, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен темян счукан дребно, и да го внесе отвътре завесата; и да тури темяна на огъня пред Господа, за да покрие дима от темяна умилостивилището, което е върху плочите на свидетелството, за да не умре“ (Левит 16:12, 13).
Следователно, онова, което се случва, в основни линии, е че в Деня на умилостивението има два козела – един за Господа и един, който е козел за отпускане. Единият щеше да умре, а другият – да бъде оставен жив, за да може по-нататък да умре в пустинята. И така, онова, което се случва по-късно, е че Аарон взема шепа тамян и я слага в светилището, така че мястото да се изпълни с благоухание на тамян, защото Божията слава е в Светая Светих и точно там щеше да влезе Аарон (защото той се намираше в Светая и гореше тамяна, и предстоеше да влезе в Светая Светих, зад втората завеса, и именно там щеше да види славата на Господа).
В 15 ст. се говори за това, че козелът щеше да бъде убит за народа и че кръвта щеше да бъде поръсена върху умилостивилището, и тогава нека прочетем 16 ст.:
„Така да направи умилостивение за светилището, поради нечистотите на израилтяните, и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им. И никой да се не намира в шатъра за срещане, когато влиза той в светилището да направи умилостивение, догде излезе, след като направи умилостивение за себе си, за дома си и за цялото общество израилтяни“ (Левит 16:16, 17).
И така, в 15 ст. можем да прочетем, че Мойсей... всъщност първосвеще-никът влизаше и попръскваше кръвта върху умилостивилището, за да очисти с тази кръв цялото светилище. И така, кръвта биваше полагана символично върху свещеника. И така, какво правеше свещеникът тогава? Поставяше тези грехове върху козела за отпускане и козелът за отпускане беше отведен вън, за да умре, и той щеше да умре за всички изповядани грехове, които вие и аз бихме изповядали пред Христос, за да ги сложи в Светая Светих. Така че за всички тези грехове трябва да бъде заплатено, да бъдат напълно унищожени. За тях вече е заплатено, разбира се, що се отнася до Христовата смърт на кръста, но те все още съществуваха и беше необходимо да бъдат напълно заличени. Така че се случва именно това.
И така, по-надолу в 20 ст. (само ще пропуснем някои стихове) ще видим следното:
„А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел [т.е. козела за отпускане, защото греховете са възлюжени на него]; и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните [които можа да вземе, когато влезе, припомнете си, в Светая Светих, както се споменаваше в 15 ст.], всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя“ (Левит 16:20-22).
Следователно, ето какво се случва в описанието на старозаветното светилище, онагледяващо ни как Бог накрая ще унищожи и изкорени всеки грях. Разбира се, има още много, което можем да научим, в книгата Откровение, а също и в книгата Езекиил, докато продължаваме да учим за това как Бог ще унищожи в края всеки грях и всички грешници – онези, които са избрали да не Го следват. Но онова, което виждаме тук, е че греховете, които вие и аз изповядваме сега, биват прехвърлени горе, в светилището в небето. Те ще бъдат там, отделно от вас, на онова място, на което Бог ги е съхранявал докато в края тези грехове ще бъда положени върху козела за отпускане. Тогава козелът за отпускане е отговорен за тези грехове, изповяданите грехове, които са взети от нас, и в края той ще заплати за тези грехове за вечността. Знаем също така и че ако не изповядаме греховете си тук, на тази земя, книгата Откровение описва, че ще трябва ние да заплатим за собствените си грехове. Именно това се нарича „втора смърт“ (предстои да научим за нея в бъдеще).
И така, тези грехове ще бъдат напълно унищожени – от козела за отпускане или от самите нас. Но аз избирам да не умирам за собствените си грехове. Христос направи това вместо мен. Христос заплати за моите грехове, за да не се налага аз да заплащам за греховете си. Тези грехове можеха да бъдат пренесени от мен към светилището и накрая да бъдат положени на козела за отпускане, и той щеше да заплати за тези грехове за вечността. За мен е удоволствие да продължа да изучавам заедно с вас и се моля да се предадем напълно на Бога, да споделим благословенията и преимуществата, които ни е предложил, и да можем да израстваме заедно в благодатта докато продължаваме да изучаваме Библията.
Много ви благодаря и Бог да ви благослови!
„Пионерни здраве и мисии“
И така, Основният принцип започва с думите:
„Че има един Господ Исус Христос, Синът на Вечния Отец, Онзи, чрез Когото Бог създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява; че Той пое върху Себе Си естеството на Авраамовото потомство за изкуплението на нашата паднала раса; че Той пребиваваше между човеците, пълен с благодат и истина, живя като пример за нас, умря като жертва за нас, беше възкресен за наше оправдание, че се възнесе нависоко, за да бъде нашият единствен посредник в небесното светилище, където, чрез заслугите на собствената Си пролята кръв, Той гарантира помилването и опрощението на греховете на всички онези, които с покаяние идват при Него; и като заключителна част от работата Си като Свещеник, преди да заеме Своя престол като Цар, Той ще направи голямото умилостивение за греховете на всички такива, и тогава греховете им ще бъдат заличени (Деяния 3:19) и отнесени от светилището, както се показва в службата на левитското свещеничество, което беше предзнаменование и предварително представяне на службата на нашия Господ в Небето.” (Виж Левит 16 гл.; Йоан 3:16; Колосяни 1:14-17; Евреи 2:14-18; 8:4, 5; 9:6, 7.)“
Така че има много библейски стихове, които да разгледаме. Затова онова, което ще направим, е да навлезем направо в Ефесяни 4 гл., където ще разглеждаме стихове 4-6. Ефесяни 4:4-6. Библията казва:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички [нас].“
Следователно, забелязвате, според 5 ст., че се казва че има „един Господ“. Вярваме, че този Спасител е Исус Христос. Припомнете си, че според Библията в книгата Деяния (Деяния 4:12) има само едно име, дадено между човеците, чрез което да се спасим.
И така, отворете на 1 Коринтяни 8:6 и тук ще забележите нещо, в 1 Коринтяни 8:6:
„...но за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“
Така че си спомняте, че прочитайки този стих миналия път ние говорихме за Отец, „от Когото е всичко“, и тогава, разбира се, нашият Господ, Исус Христос (Този, за Когото говорим сега) е „чрез Когото е всичко“. Следователно, Отец създаде всичко чрез Исус Христос (важно е това да бъде разбирано).
Обърнете внимание на Йоан 5:18. В Йоан 5:18 се казва:
„Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото [Исус, Когото искаха да убият] не само нарушаваше съботата [според онова, което мислеха те], но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.“
И така, онова, което можем да видим, според Библията, е че Исус, когато твърдеше, че е Божий Син, всъщност в умовете на намиращите се около Него твърдеше, че е равен на Бога. В известен смисъл това наподобява на Битие, точно в самото начало, във 2 гл (Битие 2:18-25), когато Ева беше „родена“ [бълг.: „взета“] от Адам – Ева беше също толкова човешко същество, колкото беше човешко същество Адам. Затова в същия смисъл можете да кажете, че когато Христос беше роден от Отец, Той беше също толкова Бог, също толкова божествен колкото Своя Отец. Но също както Ева беше различна от Адам личност, така и Христос е различна личност от Своя Отец.
И така, забележете какво се казва в 1 Йоаново 5:11-13:
„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син.“
И така, според Писанията това, че Отец ни дава Сина е дарът вечен живот. Според мен това е красиво! Единственият начин, по който можехме да бъдем спасени, беше ако Бог, в лицето на Своя Син, станеше човек, за да може да пролее кръв и умре за нас. И в дара на Сина Му ние, като вярваме в Него, следвайки Неговите заповеди и вървейки по Неговия пример, можем да влезем в този живот, който Той ни е обещал и предложил. Според мен това е една толкова красива истина!
Забележете какво казва Библията в Евреи 1:1, 2. Евреи 1:1, 2, където се говори за това, че Отец ни даде Сина – казва се:
„Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко, чрез Когото и направи световете...“
Следователно, Отец е създал (или „направил“) световете чрез Сина Си. Припомнете си, че всичко е „от Отец“, Той е Източникът, но всичко е „чрез Сина“, Който е проводникът. Така че имаме Източник и проводник – Отец и Сина. И двамата вземат участие. И двамата вземат участие в спасяването ни, вземат участие във възстановяването ни, интересуват се от нас, лично, защото, разбира се, Библията казва, че „Бог е любов“ (1 Йоаново 4:8). И ако сте видели Отец... по-скоро ако сте видели Сина, сте видели Отец.
Какво да кажем за Колосяни 1:17? В Колосяни 1:17 всъщност се говори за това как Христос
„е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява“.
Следователно, всичко съществува чрез Христос и чрез Него всичко се сплотява. Той всъщност поддържа всичко чрез Своето могъщо слово. Невероятно! Бог е дал на Христос, Сина Си, силата да поддържа всичко. Това е нашият Спасител. Това е Синът на Бога.
Забележете какво казва Библията в Евреи 2 гл. Ще се върнем и ще слезем на 14 ст., Евреи 2:14, и причината за това е, че според Писанията можем да видим, че Христос всъщност беше оприличен на нас. Евреи 2:14-18 (забележете):
„А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той...“ Става дума за Христос. „...то и Той еднакво взе участие в същите [т.е. в плът и кръв, тъй като не беше имал плът и кръв преди това], та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.“
Виждате, Библията казва, че Бог не се изкушава от зло (Яков 1:13, 14). Но Христос, Божият Син, бидейки направен Човек, всъщност можеше, както се казва тук, да бъде изкушен. Затова планът правеше необходимо това Бог да може да влезе в положението на падналия човек и поради тази причина Христос стана Човек. И Той не прие естеството на ангелите, не прие безгрешното естество на ангелите, а взе на Себе Си естеството на падналия [в грях] Авраам. Това не означава, че Христос е съгрешил някога. Този, Който не знаеше грях, за нас беше направен грях, за да бъдем направени ние праведни пред Бога в Него (2 Коринтяни 5:21). Но виждате, че Той имаше греховна плът, имаше греховно естество, обаче никога не избра да съгреши, тъй като грехът е избор, според 1 Йоаново 3:4. И така, онова, което ще направим, ще бъде да преминем на следващия раздел, който всъщност е Йоан 1 гл.
Йоан 1 гл. в действителност ни представя едно наистина красиво описание на това, че Христос е Бог (не Бог Отец; осъзнаваме, че Бог Отец има Син – и Той е също толкова Бог, колкото Своя Отец). Затова е важно да разберем – да, можем да Го наричаме „Бог“, но даже и самият Исус каза, че не е единственият истинен Бог (който е Неговият Отец), и [да познаваме и] Исус Христос (също Бог), Когото Той изпрати. Много важно разграничение. Забележете какво се казва в Йоан 1 гл.:
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога...“
Следователно, тук имаме две неща – Словото беше „у Бога“, и Словото „бе Бог“. Аха! Словото е „у Бога“, следователно това би било Словото у Бога, има две неща, и Словото „бе Бог“. Словото не беше Богът, у Когото беше, но беше Бог. Следователно, тук имате две отделни личности. Имате Исус Христос, Който е Словото (четем това в 14 ст.), и също така Отец. Забележете какво се казва в 14 ст.:
„И словото [за което говорихме току-що в 1 ст.] стана плът...“
Следователно, Бог станал плът – това се отнася за Исус Христос.
„...и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“
Забележете какво се казва в 17 ст.:
„...понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.“
Благодат да се пази този закон и истината за този закон дойдоха чрез Исус Христос. Виждате ли, Той не разруши закона (Матей 5:17-19). Матей 5 гл. изяснява много добре, че „ни една йота, ни една точка“ от закона нямаше да премине докато не се изпълнеше всичко. И Той придава пълнота на закона като го изпълнява, а не го прекратява (което е много важно да бъде разбрано). Следователно, Христос е Този, от Когото се нуждаем като свой Спасител.
Обърнете внимание на Йоан 13:15. Йоан 13:15 – Библията казва:
„Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.“
Това всъщност се отнася до умиването на краката на учениците от страна на Христос, изразяващо смирение, което далеч нахвърля всичко, което можем да си представим, защото в началото на главата всъщност се говори за това, че Той знаеше, че щеше да отиде при Отец. Той знаеше, че е завършил задачите, които Неговият Отец Му беше наредил да извърши. И така, в този момент Той уми краката на учениците. Така че, да, трябва да изразяваме смирение, но това също така е и общ принцип. Всичко, което е направил Христос като наш Пример, трябва да правим и ние. Така че Христовият живот е пример за нас. И според мен това е нещо прекрасно, защото Христос беше любящ, грижовен, готов да пострада и умре за онези, които Го обичаха, а също така и за онези, които не Го обичаха. Така че това е наистина високо призвание, а не нещо, което идва естествено за всекиго, и ето защо трябва да бъдем новородени, така че Бог да живее в нашия живот и да можем да изявяваме занапред Неговия характер, всекидневно.
Забележете какво се казва в 1 Петрово 2:21-25. Библията казва:
„Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, [забележете] и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му [също както при 144-те хиляди в Откровение 14 гл.]; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото [т.е. на кръста], тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.“
Следователно, според този библейски пасаж, Христос (също както казвах преди, при Йоан 13 гл.) е пример за нас в принципи, надхвърлящи просто измиването на краката. Говорим за пример в страдание, в любяща грижа, като епископи на душите на другите, готови да се покорим и да извършваме необходимите служби за здравето и обгрижването на хората около нас. Понякога, вярно, това е наистина трудно, но Бог ни е дал много високо призвание – нещо, което, щом животът ни бъде променен, ще можем да изпълним чрез Неговата благодат – разбира се, с Негова помощ.
И така, забележете в продължение онова, което казва Библията в Римляни 4:23-25:
„Но това, че му се счете, не беше написано само за него [Авраам], а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ, който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.“
Следователно, Христос беше възкресен за нашето оправдание. И когато вярваме в Неговия Отец, в Този, Който Го възкреси от мъртвите, тогава определено сме участници в този блажен дар – оправданието. Трябва да разберем, че в Йоан 14:12 се изяснява, че ако вярвате в Господ Исус Христос, същите неща, които вършеше Той, ще вършим и ние. Това не се отнася само за умствено съгласие, да кажем „Да, вярвам“, и тогава да очакваме да отидем в небето. Това е преобразяване на живота. Да се вярва не е толкова просто колкото само да се каже: „Вярвам.“ Затова проверете това и го проучете самостоятелно.
Ще продължим, говори се за възнасяне на високо като наш единствен посредник в светилището в небето. Какво казва Библията за това? Обърнете внимание на Псалм 68, Псалм 68:18, където се описва време, в което Христос възлиза нависоко и ходатайства за нас. Забележете какво се казва в Псалм 68:18:
„Възлязъл си на високо; пленил си пленници; [което всъщност е споменато и в Новия завет], взел си в дар човеци, даже и непокорните, за да обитаваш като Господ Иеова [между тях].“
Следователно, Христос се възнесе, за да може да изпрати Духа Си да обитава между нас. Има още много, което ще научим за това докато продължим да изследваме, но определено Неговият побеждаващ Дух, дарът на Неговия живот (докато Той беше тук на тази земя, бидейки способен да победи всяко изкушение и да въздаде слава на Своя Отец, това е дарът на собствения Му живот, който дава на нас)... И така, Той възлезе нависоко, както се казва, като плени пленници.
Ще продължим с Ефесяни 4 гл. и ще видим мястото в Новия завет, в което всъщност се споменава това. Ефесяни 4 гл. и там ще видим 8 ст. В Ефесяни 4:8 Библията казва:
„Затова казва: „Като се изкачи на високо, плени плен и даде дарове на човеците.““
Това е много важна за разбиране част, защото в Стария завет... това не се казва тук, в Новия, но в Стария завет се казва, че е дал дарове и на неправедните – дарове и на тези, които обичат Бога, и на тези, които са по-малко загрижени. Това е наистина красиво, защото моят Бог е направил слънцето да изгрява (според Матей 5:44, 45) и над праведните, и над неправедните. Той обича всички еднакво. Той иска всички да се обърнат към Него. и даването на Неговият Син е доказателство за този факт.
1 Тимотей 2:5, ще видя какво се казва пък в този стих. 1 Тимотей 2:5 – Библията гласи:
„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“
Виждате ли, Бог изпрати Сина Си, за да може Неговият Син да бъде посредник – някой, който знаеше какво е да бъде човек, в греховна плът, и да бъде изпитван и проверяван, и да побеждава. И тогава, разбира се, Той можа да се върне на небето и да се наслади на общението със Своя Отец, като желае, разбира се, ние да бъдем там заедно с Него. И това е целият спасителен план – ние да бъдем с Отец в небето.
Забележете за какво се говори в Евреи 8 гл. Там се описва това място, в небето, и в Евреи 8:1 се казва:
„А от това, което казваме, ето какъв е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник [Исус], Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек. Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и Този Първосвещеник да има нещо да принася. А ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона [закона на левитите, но Христос не беше от левитското свещеничество]…”
5 ст.:
„...които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както беше заповядано на Мойсей, когато щеше да направи скинията; защото: „Внимавай“, му каза Бог, „да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината“...“ (Евреи 8:1-5).
Можем да продължим да четем нататък и да осъзнаем, че Христос има служба, по-превъзходна от тази на левитското свещеничество в Стария завет, което Мойсей постановяваше поради заръките, дадени му от Бога в книгата Изход. Според мен тук е красиво това, че когато учим за Христос, учим за начина, по който Той се е възнесъл в небесното светилище, за да извършва там служба пред Бога от наше име, заради нас. Затова забележете какво се казва в Евреи 9:23, 24. Библията казва:
„И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви [разбира се, това се отнасяше за животинските жертви, образците], а самите небесни неща - с жертви, по-добри от тях [т.е. с Христовата жертва]. Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище [като намиращите се тук, на земята], образ на истинското, а в самите небеса [в истинската скиния], за да се яви вече пред Божието лице за нас...“
Следователно, Христос действително е там, в небето, за вас. Когато се молите за Божиите благословения, за милостта Му, за прощението Му, когато всъщност изповядате греховете си, както се казва в 1 Йоаново 1:9, тогава стигаме до точката, в която имаме Посредник, един любящ Представител в небето, Който се грижи за нас, обича ни, показва милост към нас и ни представя пред Своя Отец. И Неговият Отец ни приема заради Него. Затова аз обичам Господ Исус Христос – поради онова, което върши непрестанно за мен, в светилището в небето, точно сега. Ако не сте знаели това, има още много, което да изследвате в тази връзка, това са само малки частици от Библията.
Забележете какво се казва в Псалм 102:19. В Псалм 102:19 всъщност се говори за това, че Бог и Христос извършват служба за нас в небето. Псалм 102:19-22:
„Защото Той надникна от Своята света висина, от небето Господ погледна на земята, за да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт; за да възвестят името на Господа в Сион, и хвалата Му в Ерусалим, когато се съберат заедно племената и царствата за да слугуват на Господа.“
Следователно, тук се говори за това, че Господ надникна, вижда и чува намиращите се на тази земя хора. Следователно, Бог се интересува лично от нас. Той изпрати Сина Си, така че Неговият Син да можеше да изпита живота на тази планета, можеше да победи, да се възнесе нависоко и да извършва служба в светилището за нас. Така че Божият Син е точно там, точно сега, за нас. Това представлява вестта за светилището (поне част от нея).
Нека продължим нататък и осъзнаем, че в Откровение 15:5, чак в последната книга на Библията, също се описва служба в небесата. Откровение 15:5:
„И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството...“
Следователно, скинията е там, в небето, и тя беше отворена. Така че в небето съществува скиния. Христос, точно там и точно сега, извършва служба за нас. И според мен това е такова благословение! Забележете, сега ще придвижим нататък и ще осъзнаем, че заслугите на пролятата Му кръв са предназначени за нашето опрощение, така че греховете, за които се покайваме, греховете, към които вече не сме привързани и от които искаме да бъдем отделени, тези грехове биват изпратени горе, в това светилище, и Христос служи именно с тази конкретна цел – да ни отдели от нещата, които няма да бъдат приети в небето. Забележете какво се казва в Матей 11 гл. Всъщност тук Христос завършва проповедта Си и проповядва като отправя призив. В 28 ст. Той казва (Матей 11:28):
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30).
Следователно, Исус Христос всъщност описва факта, че желае вие да дойдете при Него и ще се погрижи за всичките ви товари. Ако никога не сте имали мир, който никой ум не може да схване, е необходимо да се обърнете към Господ Исус Христос. Той проявява милост и ще се погрижи за вас, доверете ми се. Животът ми преди беше много по-различен, отколкото е днес, и съм имал мир от 1996 г. насам. Добре, имало е някои моменти, в които съм имал малки борби с греха, но ви казвам, че през последните 21 години животът ми е бил невероятен, удивителен, и обичам факта, че Бог продължава да оказва милост всекидневно. Неговите милости, според Библията, се подновяват всяка сутрин (Плач Еремиев 3:22, 23).
И така, сега ще видим в 26 гл. и там 28 ст., Матей 26:28, че Исус Христос ни даде символ. Този символ се намираше в онази чаша и всъщност беше сок от плода на лозата, гроздов сок, и там, в Матей 26:28, се казва:
„Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете.“
Обърнете внимание и на 29 ст.:
„Но ви казвам, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата [следователно, става дума за сок] до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.“
Христос ни дава сладката чаша сок, за да онагледи прощението на греховете. Това е точно преди Той да почине, точно преди да каже на Своя Отец:
„Не, ако има някакъв начин... Не искам да вземам чашата на страданието и да я пия за човечеството.“
Но нямаше друг начин, затова Христос каза:
„...не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш, Отче“ (виж Матей 26:36-45).
Той каза това три пъти. Трябваше да се бори с идеята да приеме чашата на проклятието, докато предложи на нас чашата на благословението. А тя е сладка на вкус. Всеки път, когато я пия, тя буквално ми напомня за любовта на Исус Христос и любовта на Неговия Отец, Който изпрати Сина Си, Исус Христос.
И така, забележете, сега ще отворим на Ефесяни 1 гл. Ефесяни е невероятна книга, която с различни думи онагледява спасителния план, Божиите намерения, решенията на Отец да изпрати Сина Си. Обърнете внимание на 6 и 7 ст.:
„...за похвала на славната Си благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си [Исус Христос], в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат...“ (Ефесяни 1:6, 7).
Това е Исус Христос, ето защо Той дойде – за да може да ни бъде простено и да започнем отново. Той копнее да Го обичаме и да ни е грижа за Него. Затова е такова благословение да знаем и разбираме, че Бог ни обича толкова много, че всъщност изпрати Своя Син – не просто някой друг, а Сина Си, Своята една-единствена Рожба.
В Евреи 3:1 се казва, че Той (Исус) е Апостол; и забележете какво се казва:
„Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, [Христос] Исус...“
Той е Апостол, Водач на църквата. Той е също така и Първосвещеник, Този, Който извършва служба за нас. Това е Исус Христос. В дните на тази Негова заключителна работа, като Свещеник, Той ни открива (даже и чрез Писанията, както се казва в Евреи 4 гл.), че извършва служба за нас.
Евреи 4:14, 15:
„И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости...“
А вместо това Той може да състрадава с нас в нашите слабости, защото стана Човек.
„...а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“
Обърнете внимание на още един стих:
„Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага своевременно“ (Евреи 4:16).
Стигали ли сте някога до момента, в който просто да сте се нуждаели от помощ? Ето тук – елате при престола на благодатта. Бог го е направил достъпен за вас.
Какво да кажем за 5 гл. и там 10 ст.? Библията казва, че Исус Христос бил „наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин“.
Следователно, Христос, един Първосвещеник, всъщност е такъв според Мелхиседековия чин. Това е интересно изследване. Забележете какво се казва в Евреи 7 гл. и там 26 ст.:
„Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата...“
Можете да прочетете околните стихове и да осъзнаете, че Христос е направил толкова много за нас и все още продължава да прави за нас всичко това като наш Първосвещеник. Светилището, което ни учи за това какво прави Той за нашето спасение точно в този момент, е крайно важно да бъде познавано, така че да можете да разберете механиката на това как Той изработва спасението ни. Той не е просто там, горе, стоящ пред Отец и разговарящ с Него. Той буквално изслушва и представя вашите молитви пред Своя Отец, за да може да изпрати ответно милост към вас. Ето това прави Христос точно сега в небесното светилище.
Обърнете внимание на Матей 19 гл., Матей 19 гл., където в 28 ст. ще се говори за това, че ние ще бъдем с Отец, със Сина и ще има специална работа, която да вършим. Забележете какво се казва там – Исус, като отговаря на Петър, когато той попита какво ще получи, каза:
„Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израелски племена.“
Следователно, ние ще имаме отговорността да бъдем съдии, когато следваме Христос. Така че ако следваме Христос в обновлението на всичко (което означава пълно преобразяване на живота и следване на същия път, който следваше Той), тогава ние ще споделим благословенията, които Той ни е предложил като съдии, имащи способността да решим кой... и какво е направено чрез нашите избори тук, на тази земя. Аз планирам да бъда в небето и искам да имам възможността да видя дали Бог действително е отсъдил праведно.
„Съжалявам, той не можеше да бъде в небето.“
„Защо не?“
Той ще покаже защо. Защо пък аз съм тук?
„Заради ето това.“
И, разбира се, всяка хвала ще бъде отправена към Бога. Така че съдът ще бъде невероятен. Има толкова много, което да се разбере по отношение на Съда, но това е нещото, приготвено за онези, които ще последват Христос в обновлението на всичко. И това е едно от нещата, от които искам да бъда част – да участвам в тази служба. И така, забележете какво се казва в Матей 25:31. Матей 25:31:
„А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава [по онова време, когато дойде] ще седне на славния Си престол.“
И така, по-рано, в Евреи 4 гл., прочетохме, че можем да пристъпваме с дръзновение пред престола на благодатта. Но забележете тук, че когато дойде втори път,именно тогава Той ще седне на славния Си престол [букв.: престола на славата Си]. Така че изглежда сякаш ще бъде основано ново царство, докато в момента в царството на благодатта Той седи на престола на благодатта, но ние ще имаме възможност да влезем в онова царство на славата, което е мястото, в което ще можем да седнем на престола заедно с Исус Христос. Можете да прочетете това в Откровение 3:21. Невероятни неща!
И така, Деяния 3:19, забележете какво се казва и там по отношение на този план, на този спасителен план. Казва се:
„Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви [за да можете да влезете в онази служба, която Христос извършва сега в небесата], за да дойдат освежителни времена от лицето на Господа...“
И така, греховете ни ще бъдат заличени, когато дойдат освежителни времена. Но, виждате ли, точно сега Христос е готов да вземе тези грехове и да ги отнеме от вас, да ги сложи в светилището както правеше първосвещеникът в Стария завет, и на вас да бъде простено. Но не бива да продължавате да ходите в грях, разбира се, необходимо е да се покаете (това означава да се отвърнете от греха). И тогава, разбира се, още една възможност за вас е да бъдете кръстени. В Писанието се съдържа толкова много, невероятно е да можем да продължим с изследването. Тези грехове, които биват слагани в светилището, разбира се, един ден ще бъдат отнесени вън от това светилище и напълно унищожени завинаги. Можете да видите това онагледено в Левит 16 гл. Ще преминем съвсем набързо през Левит 16 гл. Няма да заемаме много време, но ще ви представя само две мисли тук. В Левит 16:2 всъщност се говори за следното:
„Господ каза на Мойсей: Кажи на брат си Аарон да не влиза по всяко време в светилището, което е зад завесата... за да не умре...“
Виждате ли, не можете просто да влезете в светилището, зад завесата, винаги, когато пожелаете. Това ставаше един път в годината и само един човек всъщност можеше да влезе зад завесата – това беше Първосвещеникът. Затова Бог каза на Мойсей:
„Кажи на Аарон, брат си, че не може просто ей така да влиза там.“
Това е едно особено, свято място, осветено, запазено за конкретна цел. И тогава, разбира се, в продължение в 3 ст. се казва:
„Ето как да влиза Аарон в Светая Светих: с теле в принос за грях и овен за всеизгаряне.“
Разбира се, той ще бъде облечен с ленен хитон, с ленен пояс и ленена митра, както се казва в 4 ст., и е окъпан. Но забележете какво се казва в продължение в стихове 5-10. И ще видите, че интересното в този раздел е, че току-що прочетохме какво щеше да се случва с Аарон и тогава в стихове 5-10 се говори за това какво щеше да се случи с обществото. Тогава в стихове 11 и 14 отново се говори за това какво щеше да се случи с Аарон. И тогава от 15 ст. нататък се говори за това, което щеше да се случи с обществото. Така че това сякаш преминава ту на Аарон, ту на намиращите се в израилевия стан хора. И така, забележете какво се казва в 5 ст.:
„И от обществото на израилтяните да вземе два козела...“
Следователно, сега има два козела „в принос за грях и един овен за всеизгаряне“. И тогава в 6 ст. се казва:
„Аарон да приведе принесеното за грях теле, което е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си. Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане. Тогава Аарон да хвърли жребий за двата козела - един жребий за Господа и другия жребий за отпускане“ (Левит 16:6-8).
Следователно, сега той моли Господа да вземе решение между двете кози.
„...и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в принос за грях“ (Левит 16:9).
Това щеше да представлява Исус Христос.
„...а да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане, [защо?] за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане“ (10 ст.).
И така, нека сега поговорим за малко за онова, което се случваше. Имаше два козела и на тези два козела и за тях беше хвърлян жребий. Това е подобно на тегленето на сламки – коя ще бъде за Господа и коя е козел за отпускане. Господният козел се вземаше и се принасяше в принос за грях. Той щеше да представлява Исус Христос. Другият козел беше задържан за известно време и щеше да бъде пуснат в пустинята, за да умре. След малко ще видите какво щеше да се случи. И така, забележете какво се казва в стихове 11 и 12. Ще ги прочета само набързо, но в 11 ст. Аарон всъщност привежда телето за себе си.
„След това да вземе кадилница пълна с разгорени въглища от олтара, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен темян счукан дребно, и да го внесе отвътре завесата; и да тури темяна на огъня пред Господа, за да покрие дима от темяна умилостивилището, което е върху плочите на свидетелството, за да не умре“ (Левит 16:12, 13).
Следователно, онова, което се случва, в основни линии, е че в Деня на умилостивението има два козела – един за Господа и един, който е козел за отпускане. Единият щеше да умре, а другият – да бъде оставен жив, за да може по-нататък да умре в пустинята. И така, онова, което се случва по-късно, е че Аарон взема шепа тамян и я слага в светилището, така че мястото да се изпълни с благоухание на тамян, защото Божията слава е в Светая Светих и точно там щеше да влезе Аарон (защото той се намираше в Светая и гореше тамяна, и предстоеше да влезе в Светая Светих, зад втората завеса, и именно там щеше да види славата на Господа).
В 15 ст. се говори за това, че козелът щеше да бъде убит за народа и че кръвта щеше да бъде поръсена върху умилостивилището, и тогава нека прочетем 16 ст.:
„Така да направи умилостивение за светилището, поради нечистотите на израилтяните, и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им. И никой да се не намира в шатъра за срещане, когато влиза той в светилището да направи умилостивение, догде излезе, след като направи умилостивение за себе си, за дома си и за цялото общество израилтяни“ (Левит 16:16, 17).
И така, в 15 ст. можем да прочетем, че Мойсей... всъщност първосвеще-никът влизаше и попръскваше кръвта върху умилостивилището, за да очисти с тази кръв цялото светилище. И така, кръвта биваше полагана символично върху свещеника. И така, какво правеше свещеникът тогава? Поставяше тези грехове върху козела за отпускане и козелът за отпускане беше отведен вън, за да умре, и той щеше да умре за всички изповядани грехове, които вие и аз бихме изповядали пред Христос, за да ги сложи в Светая Светих. Така че за всички тези грехове трябва да бъде заплатено, да бъдат напълно унищожени. За тях вече е заплатено, разбира се, що се отнася до Христовата смърт на кръста, но те все още съществуваха и беше необходимо да бъдат напълно заличени. Така че се случва именно това.
И така, по-надолу в 20 ст. (само ще пропуснем някои стихове) ще видим следното:
„А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел [т.е. козела за отпускане, защото греховете са възлюжени на него]; и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните [които можа да вземе, когато влезе, припомнете си, в Светая Светих, както се споменаваше в 15 ст.], всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя“ (Левит 16:20-22).
Следователно, ето какво се случва в описанието на старозаветното светилище, онагледяващо ни как Бог накрая ще унищожи и изкорени всеки грях. Разбира се, има още много, което можем да научим, в книгата Откровение, а също и в книгата Езекиил, докато продължаваме да учим за това как Бог ще унищожи в края всеки грях и всички грешници – онези, които са избрали да не Го следват. Но онова, което виждаме тук, е че греховете, които вие и аз изповядваме сега, биват прехвърлени горе, в светилището в небето. Те ще бъдат там, отделно от вас, на онова място, на което Бог ги е съхранявал докато в края тези грехове ще бъда положени върху козела за отпускане. Тогава козелът за отпускане е отговорен за тези грехове, изповяданите грехове, които са взети от нас, и в края той ще заплати за тези грехове за вечността. Знаем също така и че ако не изповядаме греховете си тук, на тази земя, книгата Откровение описва, че ще трябва ние да заплатим за собствените си грехове. Именно това се нарича „втора смърт“ (предстои да научим за нея в бъдеще).
И така, тези грехове ще бъдат напълно унищожени – от козела за отпускане или от самите нас. Но аз избирам да не умирам за собствените си грехове. Христос направи това вместо мен. Христос заплати за моите грехове, за да не се налага аз да заплащам за греховете си. Тези грехове можеха да бъдат пренесени от мен към светилището и накрая да бъдат положени на козела за отпускане, и той щеше да заплати за тези грехове за вечността. За мен е удоволствие да продължа да изучавам заедно с вас и се моля да се предадем напълно на Бога, да споделим благословенията и преимуществата, които ни е предложил, и да можем да израстваме заедно в благодатта докато продължаваме да изучаваме Библията.
Много ви благодаря и Бог да ви благослови!
„Пионерни здраве и мисии“
RSS Feed
